Р Е Ш Е Н И Е
№
260010
гр. Перник, 01.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
В
публичното заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Съдия: Роман Николов
секретаря Ива Цветкова,
като разгледа докладваното от съдията, търговско дело № 127 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
По изложените в исковата
молба обстоятелства Р.И.Г., с ЕГН: ********** от ***, със съдебен адрес:***, е предявил срещу сдружение „Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от А. А. Л. и Б. А. Б., със съдебен адрес:***,
представлявано от адв. А.Б.,
осъдителен иск за заплащане на сумата от 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП настъпило на *** г. в ***, в междублоковото пространство пред бл. ** на ул. ,,***“
причинено от водач на лек автомобил марка „Субару“,
модел „Легаци“ с регистрационен номер ***, застрахован при чуждестранен застраховател – „Sрагеbаnк1 Skadeforsikring АS” ***, с полица № ***,
валидна от 29.08.2018 г. до 31.10.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от *** г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че
пътно-транспортното произшествие е настъпило по вина на И. Ю. Л., който като водач на лек автомобил марка „Субару“, модел „Легаци“ с
регистрационен номер ***, извършвайки
неправомерна маневра движение
назад без да се уведи че пътя зад МПС е свободен, с което става причина за ПТП
с преминаващият зад него пешеходец – ищецът Р.И.Г.. В резултат на ПТП ищецът получил *****************. Ищецът твърди, че в резултат на получената травма изпитвал изключително силни болки в продължение на повече от една година, търпи ги сега и ще ги търпи до края на живота си. Инцидентът се отразил тежко на психическото му
състояние вследствие на изживения стрес. Твърди, че лекия автомобил, с който било причинено произшествието, бил
застрахован при чуждестранен застраховател – „Sрагеbаnк1 Skadeforsikring АS” ***, с полица № ***,
валидна от 29.08.2018 г. до 31.10.2018 г. Твърди, че към момента на ПТП представител на застрахователя на
територията на Република България, бил „Маринс
Интернационал“ ЕООД, поради което завел срещу
него претенция за заплащане на обезщетение за причинените му от ПТП
неимуществени вреди, но в законовия тримесечен срок дружеството не заплатило
обезщетение. Впоследствие на 21.06.2019 г.
ищецът завел претенция срещу ответника НББАЗ за изплащане на обезщетение в размер на
400000 лв. (четиристотин хиляди лева), като в предвидения срок по чл. 516, ал. 2 от КЗ последният
заплатил обезщетение
в размер на 5000 лв. (пет хиляди лева). Предвид тези твърдения ищецът счита, че у него е налице правен интерес
да претендира по съдебен ред от ответника заплащане на обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в размер на 200 000 лв.
(двеста хиляди лева), ведно със законната лихва от датата, на която е
изтекъл двумесечния срок за произнасяне по заведената претенция – *** г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
С отговора на исковата
молба ответникът заявява становище за неоснователност на така предявения иск, а
евентуално – излага възражение срещу претендирания размер на обезщетението.
Оспорва изложените в исковата молба твърдения относно механизма на настъпване
на ПТП и причините за настъпването, противоправното поведение на водача на лек автомобил
марка „Субару“, модел „Легаци“ и неговата
вина, т. е. наличието на предпоставките на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
В условията на евентуалност, ако се установи виновно и противоправно поведение
на водача И. Ю. Л. като причина за настъпване на процесното ПТП,
ответникът прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца,
който е изскочил внезапно
зад управлявания от Л. автомобил в тъмната част на денонощието, без да се
огледа, с което сам се е поставил в риск да бъде увреден, като не е положил
дължимата грижа за опазване на собствения си живот и здраве. Счита, че Р.Г. е
имал възможност да възприеме маневриращия автомобил и да избегне настъпването
на удар при условие, че е проявил необходимото внимание при преминаване през
обособения в междублоковото пространство паркинг. Твърди, че пострадалият
значително е допринесъл за влошаване на здравословното си състояние след
настъпване на произшествието, като е отказал хоспитализация и наблюдение в
болничното заведение, както и прилагане на предписаната терапия Изложено е и възражение срещу вида и обема на
твърдените от ищеца вреди, както и за прекомерност на претендирания размер на
обезщетението.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Според представения и приет като
доказателство констативен протокол за ПТП
№ ***, съставен на *** г. от служител на ОД на МВР П., относно посетено от същия ПТП, на *** г. в 23.20 ч. в
междублоковото пространство пред бл. ** на ул. ,,***“, е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Субару“, модел
„Легаци“ с регистрационен номер ***, с водач И. Ю. Л., (участник № 1) и Р.И.Г. (участник № 2). В графата „Обстоятелства при възникване на ПТП“ е вписано, че участник № 1 извършва маневра движение назад
без да се уведи че пътя зад МПС е свободен, с което става причина за ПТП с
преминаващият зад него пешеходец Р.И.Г. и реализира ПТП с участник № 2 (пешеходец) след което го транспортира
до ЦСМП за проследяване. В протокола е
начертана схема на ПТП. Описано, че липсват видими щети по лекия
автомобил, а относно участник № 2 е посочено, че след преглед в ЦСМП е
освободен без наранявания. Удостоверено
е с посочения протокол, че за лек автомобил марка „Субару“, модел „Легаци“ с
регистрационен номер *** е бил сключен
и действащ към датата на ПТП договор за застраховка „Зелена карта“, с полица № ***, валидна от 29.08.2018 г. до 31.10.2018 г. Видно
от приложените по делото доказателства за процесното ПТП не е образувано
досъдебно производство, като на И. Ю. Л. с Наказателно постановление № *** г. му е наложено административно наказание на основание чл. 183, ал. 2, т.11 от ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал. 1
от ЗДвП.
Видно от представеният Амбулаторен
лист от *** г. на ЦСМП при МБАЛ „Р. А. гр. П., ищецът Р.Г. е посетил болничното заведение на *** г.
В графата „Анамнеза“ е посочено, че пациентът е заявил, че е блъснат от кола на
паркинг, за което е уведомено поделението на МВР, като е докаран от шофьора на
колата. При прегледа Г.
е заявил, че е **************************. След извършени прегледи със
специалисти му е предложена хоспитализация от невролог, но ищецът отказал. В
амбулаторния лист като основна диагноза е посочена „***“.
От представеното по делото копие
на щета с
реф. № *** г., се
установява, че
по молба на ищеца до „Маринс Интернационал“ ЕООД с
реф. № *** същият е завел
пред представител на застрахователя „Sрагеbаnк1 Skadeforsikring АS” *** на територията на Република България претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на настъпило на *** г. ПТП в размер на 400000 лева. Няма данни по делото дружеството да се е произнесло по така
заявената претенция.
С молба на ищеца до ответника НББАЗ вх. № *** г. същият е отправил претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществените вреди в резултат на същото ПТП в размер на 400000 лева. С писмо на НББАЗ изх. № *** г. ответникът е уведомил ищеца, че предявената от
него претенция за застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди
от ПТП, настъпило на *** г. е разгледана и е определено обезщетение в размер на
5000 лв. Ищецът не оспорва, че тази сума му е изплатена от ответника.
Според показанията на свидетелката З. И. Е. (майка на ищеца,
последният няколко дни след инцидента и обяснил, че го е блъснала кола.
Заявява, че 2-3 дни, след като го е блъснала колата, е отишъл в болницата. След
инцидента докато отиде в болницата, ищецът си бил в къщи, като на свидетелката
й направило впечатление, че повечето време лежал. На въпросите „какво му е”, Р.Г. отговарял
„лошо ми е, боли ме глава”. Преди ПТП, ищецът ходел на работа, а след това бил
болничен, пускал си и отпуска. След първия престой в болница влизал пак в
болница – втори път. Станало му лошо у дома, тъй като получил нещо като ***, от
което свидетелката много се изплашила. Свидетелката разбрала, че Р. е лекуван от
*** в Пернишката болница втория път, когато прочела епикризата. По-късно в МВР
болница, са правени нови изследвания и е предписано лечение, което и до момента
изпълнява. Свидетелката заявява, че към момента сина й ходи на работа, като
здравословното му състояние е овладяно, но с ограничаване на физическото
натоварване. Заявява, че сина й още има главоболие.
Според показанията на свидетеля Е.Х.К. – полицейски служител, който е съставил протокол за
ПТП № *** и АУАН № ***, че всичко, което е написал в документите го потвърждава
като е сигурен, че това, което са видели и констатирали на място с колегата му
са го описали вярно, правилно и коректно във всички документи.
По делото е изслушано и прието като неоспорено от страните заключение
на съдебно-медицинска, което съдът приема като обективно и обосновано. Видно от
заключението, извършено на база представената по делото медицинска
документация, в резултат на настъпилия на *** г. пътно-транспортен инцидент ищецът е получил контузия на ************.
От анамнезата и обективното състояние при прегледа в ЦСМП е прието налично ***********.
Предложено е стационарно лечение и проследяване, което ищецът е отказал. На
последващ етап след 5 дни на *** г. е хоспитализиран в *** отделение поради
засилване на оплаквания и проява на допълнителни такива. Приета е окончателна
диагноза-***********. На *** г. е приет повторно в стационар – *** отделение
вече по повод на ***. Установена е **************. В заключението си вещото
лице пояснява, че в медицинската наука е прието, че средната продължителност на
такова лечение при липса на *** е с продължителност от три до пет години. При
затегнато протичане и настъпващи усложнения може да продължи 10-20 години или
до живот. Д-р Т. е посочила, че физическата болка от контузионните наранявания
на меки тъкани и стави са отминали за период от 20 до 60 дни. Уточнено е, че
ако *** е протекло в неусложнен вариант би преминало за срок от 14 до 90 дни,
но конкретния случай е ******************, което продължава и по настоящем. В
заключението си вещото лице е посочило, че от наличната медицинска документация
липсват данни за предшестващи процесното ПТП ***************. Данните за
хроничен ******************.
В допълнително
изготвеното и прието като доказателство заключение вещото лице д-р Ж. Т.
конкретизира, че след запознаване с допълнително представените медицински
документи свързани със здравословното състояние на ищеца е установила, че няма
данни за проведено проследяване от ОПЛ или *** предшестващо хоспитализацията.
Също така няма провеждана рехабилитация по повод на остатъчната симптоматика
при изписване на *** г. съобразно цитираните препоръки.
При разпита му в съдебно заседание вещото лице д-р Т. разяснява, че категорично може да се получи *********************.
Разясни, че терминът „***“ означава ***. Понятието *** е много широко и може да
бъде провокирано от много неща. В случая пациентът (ищецът) е обследван след
конкретна травма, свързана с контузия на ***. Вещото лице уточни, че ако при
ищеца е била налична вродена ***, е трябвало да има дебют в детска възраст,
вродените състояния до 3 годишна възраст дебютът е задължителен. Вещото лице
беше категорично, че ако е било осъществено болнично лечение веднага след
ПТП-то, състоянието на пациента е щяло да е същото и без провеждането на това
болнично лечение, тъй като характерът на *** увреда констатирана при Р.Г.
създава промяна в ***. Тя няма как да бъде възпрепятствана в развитието си.
Целта на последващото *** лечение е да се постисне ***. Д-р Т. също така
уточни, че пациентът е отказал хоспитализация по негово желание, което е
отразено в медицинската документация, като според нея е добре пациентът да
остане на лечение, но не е задължително, тъй като на практика такива пациенти
се проследяват в домашни условия от ************.
В съдебното
заседание вещото лице заяви, че не са й представени медицински документи, от
които да се установява, че пациентът е извършвал рехабилитация, като уточни, че
когато говори за рехабилитация, тя касае ***********. В случая имаме ************
и тя не подлежи на подобна рехабилитация и физиотерапия. Счита, че *** е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
При така установените
факти, правните изводи на съда са следните:
Предявени са искове с
правно основание чл. 513, ал. 1, вр. чл. 511, ал. 3, предл. 3, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 506, ал. 1 от КЗ, вр. чл.
45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на
чл. 511, ал. 1, т. 1 от КЗ в случаите на настъпило застрахователно събитие на
територията на Република България с
участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което
обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата,
претенцията се обработва от кореспондента на територията на Република България на застрахователя на виновния водач. В този случай
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако
кореспондентът не се е произнесъл по подадената претенция в срока по чл. 496,
ал. 1 от КЗ, отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се
е съгласило с размера на обезщетението – ал. 3 на същата разпоредба. В този
случай, съгласно чл. 513, ал. 1 от КЗ пасивно процесуално легитимирано по иска
за обезвреда от настъпилото застрахователно събитие е Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи.
Съгласно чл. 506, ал. 2 от КЗ бюрото е
представително национално бюро на застрахователите за Република България в Съвета на бюрата, като участва и съдейства за
функционирането на системата „Зелена карта“ и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите-членки и в държавите подписали
Многостранното споразумение, като изпълнява и функциите на компенсационен орган
и извършва плащания в случаите, предвидени в чл. 515 от КЗ.
В случая, предвид твърденията в исковата молба
за настъпило на територията на Република България застрахователно събитие по вина на водач на МПС, застраховано при
конкретен застраховател в държава – членка, пасивната легитимация на ответника
НББАЗ не се основава на качеството й на компенсационен орган по смисъла на чл.
506, ал. 3 от КЗ, тъй като не е налице нито една от хипотезите по чл. 515, ал.
2 и ал. 3 на чл. 515 от КЗ, при които бюрото като компенсационен орган заплаща
обезщетение на увреденото лице, пребиваващо на територията на Република Б. при
наличие на някоя от хипотезите ал. 1 от същата разпоредба.
Правната квалификация на предявената претенция
е по чл. 513, ал. 1 от КЗ, която разпоредба установява процесуална легитимация
на НББАЗ да отговаря пред съда по претенцията на увреденото лице при наличие на
специфичните условия, предвидени в чл. 511, ал. 1 от КЗ, които включват и
изискването за провеждане на рекламационно производство (пред кореспондента, а ако няма такъв – пред бюрото) като предпоставка за допустимост на претенцията пред
съда (чл. 511, ал. 3).
В случая, възприемането от съда с доклада по
делото на цифрово непрецизна квалификация на предявената претенция като такава
по чл.
515, вр. чл.
493 от КЗ, не се отразява на упражняването на процесуалните
права на страните, свързани с възможността им да сочат доказателства за
относимите към спора факти. Ангажирането на отговорността на НББАЗ по КЗ за
репариране на вреди от настъпило застрахователно събитие и в двете хипотези (по чл. 511 и по чл. 515 от КЗ) се основава на деликтната отговорност на виновния
водач, т. е. възникването й е предоставено от установяване на елементите от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. С доклада по делото са посочени
подлежащите на доказване факти, съставляващи елементите на фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД, на които се основава претенцията за репариране на твърдените
от ищеца вреди, и доказателствената тежест е разпределена съобразно направените
твърдения и възражения, относими към фактическия състав на деликта, на който се
основава отговорността на ответника.
Както бе посочено по-горе,
разпоредбата на чл. 511, ал. 3 от КЗ предвижда като условие за допустимост на
съдебната претенция на увреденото лице срещу НББАЗ отправянето на претенцията
пред кореспондента на застрахователя на виновния водач на територията на Република
България, респ. пред бюрото, когато няма кореспондент, при
съответно прилагане на процедурата по чл. 380 от КЗ. Правото на иск по чл. 513,
ал. 1 от КЗ възниква само, ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по
подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказано е изплащане на
обезщетение или увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението. В
случая по делото е установено, че преди подаване на исковата молба на 20.12.2019 г. ищецът е отправил пред кореспондента за територията
на Република България на застрахователя на виновния водач „Sрагеbаnк1 Skadeforsikring АS” Н., – „Маринс
Интернационал“ ЕООД писмена покана с реф. № *** за заплащане на
обезщетение, но в тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ дружеството –
кореспондент не се е произнесъл по така предявената претенция. В последствие с молба на ищеца до ответника НББАЗ вх. № *** г. Р.Г. е отправил
претенция за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди в резултат на
същото ПТП в размер на 400000 лева. С писмо на НББАЗ изх. № *** г. ответникът е уведомил ищеца, че предявената от
него претенция за застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди
от ПТП, настъпило на *** г. е разгледана и е определено обезщетение в размер на
5000 лв. С подаване на исковата молба настоящият състав на съда приема, че
ищецът като увредено лице не се е съгласило с размера на
обезщетението.
С оглед на това предявеният иск по чл. 513, ал. 1,
вр. чл. 511, ал. 3 от КЗ е допустим.
Разгледан по същество,
искът е частично основателен.
За да се ангажира
отговорността на ответника НББАЗ в хипотезата на чл. 513, ал. 1 от КЗ, освен
специфичните предпоставки на чл. 511, ал. 1 от КЗ, следва да се установят и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител, застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в държава – членка, а именно: че застрахованият водач на МПС е осъществил
спрямо ищеца деяние, съставляващо деликт чл. 45 от ЗЗД - противоправно негово поведение, настъпване на
твърдените от ищеца вреди, причинна връзка между противоправното поведение и
настъпилите вреди, като вината се презумира.
В случая от съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства може да се направи несъмнен извод, че на *** г. в
***, в междублоковото пространство пред бл. ** на ул. ,,***“
е настъпило ПТП с участието на И. Ю. Л. като водач на лек
автомобил марка „Субару“, модел „Легаци“ с регистрационен номер ***, при което управляваното от него МПС, поради
неправилно извършена маневра движение назад без да се уведи че пътя зад МПС е
свободен, с което става причина за ПТП с преминаващият зад него пешеходец ищецът Р.И.Г..
Механизмът на настъпване на
ПТП е установен от приетия като неоспорен от ответника констативен протокол за
ПТП, съставен на *** г. от служител на ОД на МВР
П. след посетено от него местопроизшествие. Констативният
протокол за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК и като
такъв, се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
пряко възприетите от съставителя факти при огледа, относими за определяне на
механизма на ПТП, като взаимното разположение участниците в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните
знаци, маркировката на мястото на произшествието и др. Констатациите на
съставителя на протокола на ПТП, разпитан в качеството му на свидетел относно непосредствено възприетите от него факти при
посещението му на местопроизшествието не са оборени от ответника по
предвидения в ГПК ред, като не бяха ангажирани абсолютно никакви доказателства
в тази насока. С оглед на това следва да се приеме, че
процесното ПТП е причинено в резултат на противоправно поведение на водача на лек автомобил
марка „Субару“, модел „Легаци“ с регистрационен номер ***, а презумпцията за вина не е опровергана по делото.
Установено от представените
писмени доказателства, че към *** г. за
управлявания от И. Ю. Л. лек автомобил
марка „Субару“, модел „Легаци“ с регистрационен номер *** е действал валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с полица №
***, валидна от 29.08.2018 г. до 31.10.2018 г. със застрахователно дружество „Sрагеbаnк1 Skadeforsikring АS” ***, както и че кореспондент на посочения застраховател на територията на
България е „Маринс Интернационал“ ЕООД.
В резултат на процесното
ПТП ищецът е получил телесни увреждания, описани в неоспореното заключение на съдебно –
медицинската експертиза, изготвено въз основа на представената по
делото медицинска документация. След анализ на данните в представените
медицински документи, експертът е дал категоричен извод за естеството на
уврежданията и причинната им връзка с настъпилото ПТП. Предвид причиняването на
ищеца на телесни уреждания, безспорно той е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, както и емоционален и психически дискомфорт.
С оглед на горното, налице
са всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника НББАЗ за
причинените на ищеца неимуществени вреди от настъпилото ПТП.
Съобразно критерия по чл.
52 от ЗЗД и задължителните за съдилищата предписания, дадени с ППВС № 4/1968
г., при определянето на размера на обезщетението на неимуществени вреди следва
да се вземат предвид съществуващите обективни обстоятелства – вид, характер и
степен на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия, начин на
причиняване на увреждането, вид и продължителност на проведеното лечение,
интензитет на претърпените болки и страдания към момента на причиняване на
увреждането и след това, период на възстановяване, наличие на усложнения и прогнози
за бъдещо здравословно състояние на пострадалия в резултат на уреждането,
наличието на намалена трудоспособност, възрастта на пострадалия, причинената му
психическата травма и др. Наред с тези обстоятелства при определяне на размера на обезщетението следва да
се отчетат и икономическите показатели в страната към момента на увреждането.
В случая с оглед броя и
естеството на причинените на ищеца телесни увреждания (***************), и механизма на причиняване на уврежданията (чрез ПТП с лек автомобил), ищецът безспорно е претърпял физически болки, както
и психически стрес от инцидента. Установено е, че във връзка с полученото ********* ищецът е развил ***************. Според свидетелските показания, около една година след инцидента, а и понастоящем ищецът изпитвал ****************** - симптоми, които според експертното заключение са
типични за *****************. Съдът съобрази обстоятелствата относно размерът, видът и обемът на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания, общо възприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. В конкретният случай, съдът
съобрази възрастта на пострадалия към момента на настъпване на ПТП – ** г., болките и
страданията от ***********, необходимостта от спазване за медикаментозен режим,
обстоятелството, че болестта ще продължи негативното си развитие и прогнозата е
неблагоприятна.
От друга страна Р.Г. се е завърнал на работа и към момента е активен и работещ, което от своя страна предполага
липса социална изолация. Здравословното му състояние е
стабилизирано и към момента той се чувства добре.
С оглед на всички тези
обстоятелства относно броя и вида на причинените травми и съобразявайки липсата
на данни за усложнения в здравословното състояние на ищеца от тези травми и за претърпени
от него *********** последици извън обичайните такива, и при отчитане на
икономическите стандарти в страната към момента на уреждането, съдът намира, че
обезщетение в размер на 50000 лева е справедлив паричен еквивалент на
претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
причинените му телесни увреждания и съпътстващите ги обичайни *********** изживявания. От така определеното обезщетение следва
да се приспадне заплатената от ответника сума от 5000 лв. или според настоящият
състав на съда ответното дружество следва да заплати на ищеца сумата от 45000
лв.
По делото не се установи
допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на причинените им вреди,
каквото възражение е направено от ответника. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали. Принос по смисъла на посочената разпоредба е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или
е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. В тежест на направилия възражение за съпричиняване ответник е да
ангажира доказателства в подкрепа на обосноваващото това възражение твърдение,
че ищецът значително
е допринесъл за влошаване на здравословното си състояние след настъпване на
произшествието. От приетото по делото
експертно заключение по категоричен начин се установява, че ако е било
осъществено болнично лечение веднага след ПТП-то, здравословното състояние на
ищеца е щяло да е същото и без провеждането на това болнично лечение, тъй като
характерът на ************ констатирана при Р.Г. създава промяна в ***************
и тя не подлежи на рехабилитация и физиотерапия. С оглед на това възражението на ответника за съпричиняване на вредите
от ищеца е неоснователно.
С оглед на горното, предявеният от ищца иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата
от 45000 лева, а за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 200000 лева искът следва да се отхвърли.
На основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД ответникът, чиято отговорност е еквивалентна с тази на
застраховател по ЗГО, дължи мораторна лихва върху обезщетението за вреди.
Според актуалната съдебна практика, обективирана в Решение № 167 от 30.01.2020
г. по т. д. № 2273/2018 на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 128 от 04.02.2020 г. по
т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др., която се споделя от настоящият
съдебен състав, мораторна лихва върху обезщетението се дължи, считано от
момента на сезирането на застрахователя, тъй като той отговаря за забавата на
застрахования, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на
застрахователят от отговорността на делинквента. Действително според чл. 409
от КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното
обезщетение, след изтичане срока по чл. 405
от КЗ, освен в случаите на чл.
380, ал. 3 от КЗ. Но от друга страна съгласно чл.
429, ал. 3, изр. 2 от КЗ вр. с чл.
493, ал. 1, т. 5 и чл.
429, ал. 2, т. 2 от КЗ застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност",
считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице,
включително чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига
лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен
от размера на застрахователната сума. Ето защо в разглежданият случай меродавна
е датата на предявяване на искането за заплащане на обезщетение от увреденото
лице, която според отбелязването върху подадената претенция е *** г.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че ответникът дължи мораторна лихва върху
основателният размер на обезщетенията, считано *** г., респективно че искането
на ищецът за присъждане на законната лихва, считано от *** г. до горепосочената
дата, следва да бъде отхвърлено.
Ищецът е освободен от държавна такса на основание чл.
83, ал.2 от ГПК
С оглед изхода на
спора и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК в полза на ищецът, се полагат деловодни разноски,
съразмерно с уважената част от иска, които съдът изчисли в размер на 46 лв. По
направеното искане от процесуалният представител на ищеца за присъждане на
възнаграждение на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл.
38, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗА и тъй като условията за това са налице, в
полза на адв. В.Т.А., следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна защита на ищцата по делото, чиито размер изчислен по реда
на НМРАВ, съобразно размера на иска възлиза на 1880 лв.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК и съобразно отправеното искане от ответника, в негова
полза, следва да се присъдят деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част
от иска и според доказателствата за направени такива, чиито размер изчислен по
посоченият начин възлиза на 5128.20 лв.
Във връзка с
освобождаването на ищеца от заплащане на държавни такси и на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати дължимата за
производството държавна такса, чиито размер възлиза на 1800 лв. На основание чл.
405, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 11 от ТДТКССГПК ответникът, следва да бъде
осъден да заплати и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от А. А. Л. и Б. А. Б., със съдебен адрес:***, да заплати на Р.И.Г., с ЕГН: ********** от ***, със
съдебен адрес:***, сумата 45000
лв.
(четиридесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществените вреди
–
болки и страдания от телесни увреждания, получени в
резултат на настъпило на *** г. в
***, в междублоковото пространство пред бл. ** на ул. ,,***“
пътно-транспортно произшествие, причинено от И. Ю. Л., като водач на лек автомобил марка „Субару“, модел
„Легаци“ с регистрационен номер ***, застрахован при чуждестранен застраховател – „Sрагеbаnк1 Skadeforsikring АS” ***, с полица № ***,
валидна от 29.08.2018 г. до 31.10.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от *** г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата над 45000 лв. до претендираните 200000
лв. (двеста хиляди лева) и за присъждане на законна лихва считано от *** г. до ***
г., като неоснователни.
ОСЪЖДА сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, с ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от А. А. Л. и Б. А. Б., със съдебен адрес:***, да заплати на адвокат В.Т.А. от САК на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38,
ал. 2 от ЗА сумата 1880
лв. (хиляда осемстотин и осемдесет лева) за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие,
и на Р.И.Г., с
ЕГН: ********** от ***, със съдебен адрес:*** сумата 46
лв. (четиридесет и шест лева) за направени от последния разноски за експертиза.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, с ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от А. А. Л. и Б. А. Б., със съдебен адрес:***, да заплати по бюджетна сметка на Окръжен съд Перник на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 1800 лв. (хиляда и
осемстотин лева) за държавна
такса, както и 5
лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Р.И.Г., с ЕГН: ********** от
***, със съдебен адрес:***, да заплати на сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, с ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от А. А. Л. и Б. А. Б., със съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 5128.20 лв.
(пет хиляди сто двадесет и осем лева и двадесет
стотинки) за разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд
София в двуседмичен срок от уведомяването на
страните.
СЪДИЯ:_________________