№ 72
Гр. Силистра, 29 юли 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на четвърти юли
през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова, като разгледа докладваното от съдията адм.
д. № 62 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление
на средствата от Европейските фондове при споделено управление (посочен по-долу
в текста като ЗУСЕСИФ, съобразно ред. ДВ бр. 52 / 2020 г., действаща към датата
на издаване на оспореното решение)
Производството
по делото е образувано по жалба на Община Силистра, БУЛСТАТ *********,
представлявана от Кмета д-р Юлиян Найденов, против Решение на директора на ГД „Управление на
териториалното сътрудничество“ в МРРБ и ръководител на националния орган (НО)
по Програма INTERREG V-A Румъния-България
2014 -2020, с което на осн. чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ и т. 14 от
Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от
Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на
финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на
финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, във вр. с § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕСИФ е
определена финансова корекция в размер на 25 % от стойността на допустимите
разходи по договор за възлагане на обществена поръчка № 2021 – Д-060 от 16. 08.
2021 г., сключен с изпълнителя „Ай Ти Ди Груп“ ЕООД.
Жалбоподателят
навежда доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорваното
решение и за несъответствието му с целта на закона. Оспорва извода на
административния орган, че е налице твърдяното нарушение - избраният изпълнител
не е предложил гаранционен срок за всички елементи от системата за алтернативен
публичен транспорт. В тази връзка се позовава на разпоредбите на чл. 14, ал. 1
и 3 от сключения с изпълнителя „Ай Ти Ди
Груп“ ЕООД договор, визиращи продължителността на гаранционния срок и началния момент, от който
почва да тече, като счита, че текстът на чл. 14 е в пълно съответствие с
изискването по т. 4 от обявените Общи условия на процедурата в документацията
за обществената поръчка. Посочва, че органът превратно е тълкувал титулната част
на техническото предложение, според т. 5 на която гаранционният срок е 24
месеца, без да е налице разграничаване между елементите на системата, нито
изявление, че този срок важи за едни елементи, а за други не важи. Твърди, че
изолираният анализ на т. 7 на стр. 5 от Техническото предложение на „Ай Ти Ди
Груп“ ЕООД, което органът прави, не би могъл да обуслови извод за изключване на
отделни елементи от гаранцията, като посочва, че посоченият текст само внася
допълнително уточнение относно обхвата на гаранционния срок. Позовавайки се на
т. 3.5 от Раздел IV от Документацията, преповтаряща разпоредбата на чл. 39, ал.
1 от ППЗОП, изтъква, че с подаването на оферта участникът се е съгласил с
общите условия на процедурата, в това число и с продължителността и обхвата на
гаранционния срок. Посочва, че понятието „Система“ няма тълкуване в
документацията, поради което изводите на ръководителя на НО относно това кои
елементи са включени в системата почиват на предположения и презумпции. Счита,
че ответният орган е дал неправилна квалификация на твърдяното нарушение, тъй
като в случая то не касае нито критериите за подбор, нито техническите
спецификации. Счита, че хипотезата на нарушението по чл. 107, т. 2, б. „а“ от
ЗОП не попада в предметния обхват на т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал.
1 от Наредба за посочване на нередности,
като изтъква, че предпоставките за прилагането на финансова корекция не могат
да се тълкуват разширително. Акцентира, че в случая, доколкото избраният
изпълнител се е съгласил с изискванията на възложителя за осигуряването на
изисквания гаранционен срок, не би могло да става дума за въздействие или дори
за потенциална вреда за бюджета на Съюза. По тези съображения моли за отмяна на
решението и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по делото - ръководителят на националния орган по Програма „INTERREG
V-A Румъния-България 2014 -2020“, действащ
чрез гл. юриск. Л. К., е депозирал
писмени бележки, съдържащи доводи за неоснователност на жалбата. Моли за
отхвърляне на оспорването и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение; в
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното на
процесуалния представител на жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди
доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят е бенефициер по договор за
предоставяне на финансиране по линия на ЕФРР за изпълнение на проект ROBG-432 „Екологично
чист транспорт в трансгранична зона Наводари-Силистра“ по програмата за
трансгранично сътрудничество INTERREG V-A
Румъния-България 2014 -2020. За предоставянето на национално
съфинансиране е сключен Договор № РД – 02-29-215 / 25. 05. 2018 г. (л. 203-209)
Във връзка с изпълнението на проекта
бенефициерът е открил процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Доставка,
монтаж и внедряване на система за алтернативен публичен транспорт“ (л. 50-57),
като пълната информация за обществената поръчка се съдържа в регистъра в ЦАИС
ЕОП (уникален номер на поръчката 00030-2021-0012 от 2021 г., публикувана на 30.
04. 2021 г.).
Процедурата е проведена. Подадени са четири оферти,
като трима от участниците са били отстранени и е класирана само една оферта, подадена
от „АЙ ТИ ДИ ГРУП“ ЕООД, с което възложителят е сключил Договор № 2021 – Д-060
от 16. 08. 2021 г. на стойност 1462 085. 21 лева без ДДС или 1754 502. 25 лева
с ДДС (л. 24-36).
Производството за налагане на финансова
корекция е започнало пред административния орган по сигнал за нередност. По
сигнала е била извършена проверка, при която е установено, определеният за
изпълнител кандидат не е отговарял на критериите за подбор и/или техническите
спецификации, тъй като е предложил 24 месечен гаранционен срок не за цялата
система, каквото е било изискването на възложителя според документацията за
обществена поръчка, а само за отделни нейни елементи. Резултатите от проверката
са били изпратени на националния орган по Програма INTERREG V-A Румъния-България 2014 -2020 г. (л. 103-106). Последвало е изпращането на Уведомление
за съмнение на нередност, получено от Община Силистра на 10. 02. 2022 г., с
което на последната е дадена възможност да представи възражения в двуседмичен
срок. Общината се е възползвала от предоставената възможност и е депозирала
възражения, съдържащи доводи, сходни с наведените в настоящото производство.
На 24. 03. 2022 г. ответникът е издал Решение
№ РД – 02-14-322, с което на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 9, във
вр. с § 5, т. 4 ДР на ЗУСЕСИФ и § 1, т. 2 ДР на Наредба за посочване на
нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и
процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на
Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни
фондове, § 2, т. 2.1, част „Национален орган“, т. 3, б. „к“ и § 2, т. 2.3, б.
„А“, т. 1 от Меморандума за изпълнение – договорености между държавите членки,
участващи в програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-А Румъния – България“
(ратифициран със закон, обн. ДВ бр. 16 / 26. 02. 2016 г.; самият меморандум е
обнародван в ДВ, бр. 33 от 26.04.2016 г.), във вр. с раздел I, т. 1, б. „б“ и
т. 3 от заповед № РД-02-14-13 / 07. 01. 2022 г. на министъра на регионалното
развитие и благоустройството, е наложил финансова корекция на
дружеството-жалбоподател в размер на 25
% от допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ по договор за възлагане на обществена поръчка
№ 2021 – Д-060 от 16. 08. 2021 г., сключен с изпълнителя „Ай Ти Ди Груп“ ЕООД“,
на стойност 1462 085. 21 лева без ДДС (1754 502. 25 лева с ДДС).
Решаващият
орган е обосновал решението си въз основа на констатации за извършено нарушение
на чл. 107, т. 2, б. „а“ от ЗОП, изразяващо се в това, че офертата на избрания
изпълнител не отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на
поръчката, тъй като техническото предложение за изпълнение на поръчката не е в
съответствие с техническите спецификации и изискванията на възложителя за
осигуряване на гаранционна поддръжка на доставената система в цялост. Според
органа, в разрез с изискването по документацията на поръчката за осигуряване на
24 месечен гаранционен срок на цялата система, избраният участник е предложил
такъв гаранционен срок само за отделни елементи – софтуер, заключваща
парко-колонка, централна управляваща колонка, основна работна станция,
централни сървъри за управление и съхранение на база данни, като извън
гаранционното обслужване са останали велосипедите, велостоянките и слънчевите
зарядни станции (фотоволтаична инсталация). Възраженията на бенефициера са
счетени за неоснователни. Коментирано е, че нарушението съставлява нередност по
смисъла на т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване
на нередности, тъй като нередността се отнася до неправилно прилагане на
техническите спецификации в хода на процедурата, в резултат на което е
определен участник, който не отговаря на техническите спецификации. Въз основа
на този извод е приложена корекция в предвидения в т. 14 размер от 25 % от стойността на допустимите
разходи по сключения договор.
Оспорването на
посоченото решение е станало повод за
инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата на
чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му,
спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Съгласно
§ 5 т. 4 ДР на ЗУСЕСИФ, законът се прилага и за програмите за европейско
териториално сътрудничество при извършване на финансови корекции, доколкото
друго не е предвидено в правото на Европейския съюз и сключените междудържавни
договори. По силата на § 1, т. 2 ДР от Наредбата за посочване на нередности,
същата е приложима по програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-А Румъния–
България“. Със закон, обн., ДВ, бр. 16/ 26.02.2016 г., е ратифициран
Меморандума за изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в
програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-А Румъния – България“ (обн, ДВ, бр. 33
от 26.04.2016 г.), съгласно който (§ 2, т. 2.1, част „Национален орган“, т. 3)
национален орган, съответстващ на управляващия орган, с координираща роля на
територията на България, е Министерството на регионалното развитие и
благоустройството. В кръга от правомощия на националния орган попада
предотвратяването, откриването и отстраняването на нередности, допуснати в
Република България, което е в съответствие с принципното положение, че всяка
страна членка носи отговорност за разследването на нередности, допуснати от
бенефициерите, разположени на нейна територия (§ 2, т. 2.1, част „Национален
орган“, т. 3, б. „к“ и § 2, т. 2.3, б. „А“, т. 1, изр. 1 от гореспоменатия
меморандум). С т. 1.б и т. 3 от заповед № РД – 02-14-13 от 07. 01. 2022 г. (л. 91-92
от делото) министърът на регионалното развитие и благоустройството, на
основание чл. 9 ЗФУКПС, е овластил ответника да ръководи и организира дейността
на националния орган по програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-А Румъния –
България 2014 – 2020“, както и да издава всички административни актове по
ЗУСЕСИФ. Следователно обжалваният в настоящото производство административен акт
е издаден от компетентен орган.
Оспореното
решение е издадено в предписаната от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 от АПК. В него са посочени фактическите и правни основания за издаването му. В
обжалвания адм. акт има в достатъчна степен информация за фактическите данни,
обосноваващи позицията на органа за съществуването на нередности и изложение на
относимата правна уредба и поради тази причина формата на решението позволява
ефективна съдебна проверка на неговата материална законосъобразност.
Няма
допуснати съществени нарушения на разписаната административна процедура, които
да рефлектират върху законосъобразността на постановеното решение.
Според
чл. 69, ал. 2 и 4 от ЗУСЕСИФ процедурата по администриране на нередност
започва по инициатива на управляващия орган на съответната програма или по
сигнал, подаден от физическо или юридическо лице. В конкретния случай началото
на производството е поставено с получен сигнал за нередност, респективно налице
е допустим способ за иницииране на адм. процес.
Спазено
е предписанието на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Преди издаването на решението
управляващият орган е осигурил възможност бенефициента да представи в разумен
срок писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция,
което процесуално право е било упражнено от жалбоподателя.
Оспореното
по съдебен ред решение е постановено в рамките на едномесечния срок по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ за издаване на адм. акт след
представянето на възражения, респ. след изтичането на срока за подаване на
такива.
Основният
спор в процеса е концентриран около материалната законосъобразност на акта и
по-конкретно обхваща ли поетият ангажимент от изпълнителя за 24 месечно
гаранционно обслужване всички елементи на системата, която следва да се изгради
в изпълнение на сключения договор за обществена поръчка и попада ли в настоящия
случай хипотезата на нарушението по чл. 107, т. 2, б. „а“ от ЗОП в предметния
обхват на т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности.
Предметът на сключения договор между Община
Силистра и “Ай Ти ДИ Груп“ ЕООД е
детерминиран от предмета на обявената обществена поръчка, а именно – доставка,
монтаж и внедряване на система за алтернативен транспорт–чл. 1, ал. 1 от
договора. Съгласно обявените общи условия на процедурата – Раздел III, б. „А“, т. 1 (л. 51), системата се състои
от 30 бр. електрически и 30 бр. стандартни велосипеди, заедно с прилежащите
принадлежности за тяхната обичайна употреба, съобразно предписаното в
техническата спецификация. По трасето на изградените велоалеи на територията на
гр. Силистра ще бъдат монтирани площадки за паркиране на велосипеди-велостоянки.
Една велостоянка ще има 12 места за паркиране. Шест от местата ще бъдат за
електрически велосипеди, захранени от фотоволтаичната централа, изградена на
покрива на велостоянката. Другите шест места ще бъдат за стандартни велосипеди.
Съгласно проектната документация ще се монтират 6 броя велостоянки, оборудвани
с автономна слънчева зарядна станция, и 1 велостоянка без фотоволтаична
инсталация. Видно от чл. 1, ал. 2 от договора всички дейности следва да бъдат
извършени в съответствие с неговите клаузи, нормативните и технически
изисквания, а също и съгласно „Техническата спецификация“ (приложение № 1),
„Инвестиционния проект“ (приложение № 2) и при условията на приетите
„Техническо предложение“ (приложение № 3) и „Ценово предложение“ (приложение №
4).
Според
обявените Общи условия на поръчката – т. 4 от Раздел III, б. „А“ от
документацията (л. 51-гръб), гаранционният срок на системата не може да бъде
по-кратък от 24 календарни месеца, като срокът започва да тече от датата на
подписване на приемо-предавателен протокол за извършените доставки и монтаж на
елементите на системата и внедряване на софтуер за нейното функциониране.
При
подаването на техническото предложение избраният изпълнител е посочил в т. 5 (л.
58) от съпроводителното писмо (коментирано от жалбоподателя като заглавна
страница), че: „Гаранционният срок е 24 (двадесет и четири) месеца, като в част
II „Технологична последователност и срокове за изпълнение“, т. 7 от самото
Техническо предложение (л. 61) е уточнил: „Ние предлагаме гаранционен срок 24
календарни месеца за софтуер за отчитане, следене и контрол на всички дейности,
свързани с отдаване на велосипеди под наем, на заключваща парко-колонка, на
Централна Управляваща колонка, на основна работна станция, на централни сървъри
за управление и съхранение на база данни, като при необходимост от доставка на
части за техническата поддръжка на велосипедите имаме готовност за съдействие
по доставките на същите (тъй като това са консумативи, които подлежат на
износване при по-дълга и постоянна употреба).
В
самия договор за обществена поръчка въпросът относно гаранцията е регламентиран
в чл. 14, ал. 1, където е вписано, че: „Гаранционният срок е 24 (двадесет и
четири) месеца“, без допълнителни уточнения дали гаранцията обхваща цялата
система или отделни елементи от нея. В ал. 3 е установен началния срок, от който
започва да тече гаранцията-от датата на подписване на приемо-предавателния
протокол за доставка и монтаж на елементите на системата и внедряването на
софтуера за нейната експлоатация.
Настоящият
съдебен състав възприема мотивите на административния орган относно
обстоятелството, че в разглеждания случай офертата на избрания изпълнител не е отговаряла
на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката, тъй като
техническото предложение за изпълнение на поръчката досежно гаранционния срок не
е в съответствие с изискванията на възложителя за осигуряване на гаранционна
поддръжка на доставената система в цялост.
Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от договора не уточнява елементите,
включени в обхвата на гаранцията, като същите биха могли да се идентифицират
посредством приложенията към договора – чл. 1, ал. 2 във вр. с чл. 49 от
договора. Не може да бъде споделено виждането на жалбоподателя, че текстът на
чл. 14 е в пълно съответствие с изискването по т. 4 от обявените Общи условия в
документацията за обществената поръчка, тъй като видно от чл. 49 от договора те
не попадат сред приложенията, които съставляват неразделна част от него.
Неразделна част от договора съставлява приетото техническо предложение на
изпълнителя, в което обаче гаранцията е ограничена до определени елементи и
извън нейния обхват остават автономните слънчеви зарядни станции, с които ще
бъдат оборудвани шест от велостоянките, а също и всички велосипеди – както
стандартните, така и електрическите. Видно от техническата спецификация,
публикувана в централизираната електронна платформа (ЦАИС ЕОП), възложителят е
определил стриктно изискванията, на които следва да отговарят както
фотоволтаичните централи, така и велосипедите, като не може да се счете, че
въведените изисквания касаят консумативи. Така например зарядната станция
следва да разполага с фотоволтаични панели, акумулаторен блок с необходимата
електроника и шест броя зарядни колонки. За стандартните велосипеди е
предвидено да разполагат с динамо главина, заключващ механизъм, GPS
за проследяване в реално
време, снабден с батерия, задна светодиодна престилка и предна кошница; за
електрическите велосипеди допълнително е предвидено да са оборудвани с
електро-мотор и батерия за захранване на електрическата част, като в
количествената сметка към техническата спецификация (Приложение № 2 от
документацията за участие в откритата процедура за възлагане на ОП) са
предвидени допълнителни изисквания, в това число и за вида на батериите и броя
на циклите за зареждане, т. е. предвидено е оборудването да устои на
употребата, за която е предназначено, за дълъг период от време, поради което
няма причина да бъде изключвано от обхвата на поетата гаранция в случай на
дефекти или повреди, които не се дължат на умишлено посегателство, неправилна
експлоатация или изхабяване. В
този ред на мисли неоснователно се явява твърдението, че органът превратно е
тълкувал титулната част на техническото предложение, според т. 5 на която
гаранционният срок е 24 месеца, без да е налице разграничаване между елементите
на системата, нито изявление, че този срок важи за едни елементи, а за други не
важи – видно е, че на т. 7 на стр. 5 от Техническото предложение е налице
уточнение кои елементи са включени в гаранцията, като уточнението не е относно
обхвата на гаранционния срок, както се твърди, а относно предметния обхват на
самата гаранция.
Не
би могъл да бъде споделен и довода, че понятието „Система“ няма тълкуване в
документацията, поради което изводите на ръководителя на НО относно това кои
елементи са включени в системата почиват на предположения и презумпции. Това е
така защото Раздел III, б. „А“, т. 1 от документацията, цитиран дословно
по-горе, изрично посочва елементите, от които се състои системата за
алтернативен транспорт и сред тези елементи са както 30 бр. електрически и 30
бр. стандартни велосипеди, така и шест броя велостоянки, оборудвани с автономна
слънчева зарядна станция, т. е. елементи, за които не се предлага гаранция
съгласно част II, т. 7 от приетото техническо предложение.
Неоснователно
е и позоваването на т. 3.5 от Раздел IV от Документацията, преповтаряща
разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ППЗОП, респ. извода на жалбоподателя, че с
подаването на оферта участникът се е съгласил с общите условия на процедурата,
в това число и с продължителността и обхвата на гаранционния срок. Подобен
подход в разсъжденията въвежда необосновано презумпция, че всяко несъответствие
следва да се счита коригирано само въз основа на заявеното участие в
процедурата, което очевидно е в разрез с духа на закона и предвиденото в чл.
107, т. 2, б. „а“ от ЗОП основание за отстраняване на участник в процедура за
възлагане на ОП, който е представил оферта, която не отговаря на предварително
обявените условия за изпълнение на поръчката.
В
заключение се налага извода, че в конкретния случай за изпълнител е избрано дружество, чието
предложение не отговаряло на предварително зададените от възложителя общи
условия за изпълнение на поръчката, вместо същото да бъде отстранено, като тази
констатация налага обсъждането на възраженията относно неправилната
квалификация на нередността.
Според
настоящата инстанция допуснатото
нарушение на чл. 107, т. 2, б. „а“ от ЗОП не би могло да се субсумира под
първата хипотеза на т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности.
Цитираната разпоредба предвижда налагане на корекция в случаите на допуснати
нарушения при оценяване на предложения и избор на изпълнител, изразяващи се в
промяна или неправилно приложение в хода на процедурата на критериите за подбор
или техническите спецификации, в резултат на което е определен за изпълнител кандидат или участник, който не отговаря на
критериите за подбор и/или техническите спецификации. В настоящия случай не
са налице констатации за липса на съответствие с критериите за подбор и/или
техническата спецификация. Посредством критериите за подбор се проверяват
възможностите на кандидатите или участниците в процедурата за изпълнение на
договора и същите могат да се отнасят до годността
(правоспособността) за упражняване на професионална дейност, икономическото и финансовото състояние или техническите и професионалните способности – чл. 59 и сл. от ЗОП. Не се
констатира и несъответствие с техническата спецификация, доколкото в същата не
се съдържат изисквания относно гаранционния срок на системата. Съгласно § 2, т.
54, б. „б“ от Допълнителните разпоредби на Закона за обществените поръчки,
технически спецификации при обществените поръчки за доставки или услуги са
спецификация във вид на документ, в който се определят изискваните
характеристики на продукта или услугата, като равнище на качество, ниво на
изпълнение спрямо изискванията за опазване на околната среда и климата,
проектиране, което да отговаря на всички изисквания (включително достъп за хора
с увреждания) и оценяване на съответствието, работни характеристики, приложение
на продукта, безопасност или размери, включително съотносими към продукта
изисквания по отношение на наименованието, под което се продава, терминология,
символи, изпитване и методи на изпитване, опаковане, маркиране и етикетиране,
инструкции за употреба, производствени процеси и методи на всеки етап от
жизнения цикъл на доставката или услугата и процедури за оценяване на
съответствието. Видно е, че характеристиките в техническите спецификация касаят самия продукт/услуга, но не и посочения
от възложителя в Общите условия на поръчката 24 месечен гаранционен срок за
цялата система.
Предвид
обстоятелството, че актът за финансова корекция има неблагоприятен характер,
нормативната уредба на видовете нередности не подлежи на разширително тълкуване
(в този смисъл Решение № 2085 от 4.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10082/2021
г., VII о.). Не всяко нарушение се покрива от състав на нередност, за която се
определя финансова корекция. Съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, случаите на нередности,
за които се извършват финансови корекции по ал. 1, т. 9, се посочват в
нормативен акт на Министерския съвет. Същите са регламентирани в приложенията
към Наредбата за посочване на нередности, като за всеки вид нередност
законодателят е дал описание и примери. Не е достатъчно ръководителят на УО да
посочи, че дадено действие нарушава конкретна разпоредба, а е необходимо
мотивирано да обоснове това нарушение като такова съобразно разпоредбите на Наредбата
и то в светлината на понятието за нередност и нейния фактически състав. В
случая нарушението на чл. 107, т. 2, б. „а“ от ЗОП е квалифицирано по т. 14 от
Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от
Наредба за посочване на нередности. Несъмнено, когато е установено
несъответствие с критериите за подбор и/или техническите спецификации, тази
квалификация би била вярна. В случая обаче органът е извършил разширително
тълкуване, включвайки във фактическия състав и несъответствието с общите
изисквания за изпълнение на обществената поръчка, като по този начин е приложил корекцията по аналогия за случай,
който не е регламентиран от правната норма. Без наличието на изрична разпоредба,
която да позволява подвеждането на непосочено в Приложението към чл. 2, ал. 1
от Наредбата за посочване на нередности нарушение към регламентирано такова,
фактически не е налице нарушение на приложимото право, което има или би имало
за последица нанасянето на вреда на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове с оглед на чл. 70, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, а
и с оглед на изричната разпоредба на чл. 1, т. 1 от Наредбата (този смисъл Решение
№ 5253 от 1.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12523/2021 г., VII о.).
По
изложените оспореният административен акт се явява незаконосъобразен и следва
да се отмени.
С
оглед изхода на делото и на основание
чл. 143, ал. 1 АПК Министерството на регионалното развитие и благоустройството
– юридическото лице, в което се намира административният орган, следва да бъде
осъдено да заплати на Община Силистра поле разноски в общ размер от 9 380.
00 лева, от които държавна такса за образуване на производството в размер на 1700.
00 лева и 7680. 00 лева адвокатско
възнаграждение с включен ДДС. Неоснователно е възражението на ответника по жалба
за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е
определено под минималния размер (съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения при интерес от 429 848.
66 лв., какъвто е в случая, възнаграждението без ДДС възлиза на 6828. 49 лева
или 8194. 18 с ДДС).
Водим от горното, Административен съд-Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение на директора на ГД „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ
и ръководител на националния орган по Програма INTERREG V-A Румъния-България 2014 -2020, с което на осн.
чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ и т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните
показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ,
във вр. с § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕСИФ е определена финансова корекция в размер
на 25 % от стойността на допустимите разходи по договор за възлагане на
обществена поръчка № 2021 – Д-060 от 16. 08. 2021 г., сключен между Община
Силистра, в ккачеството на възложител, изпълнителя „Ай Ти Ди Груп“ ЕООД, на
стойност 1462 085. 21 лева без
ДДС (1754 502. 25 лева с ДДС) .
ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и
благоустройството със седалище - София, ул. "Св. св. Кирил и Методий"
№ 17 – 19, да заплати на Община Силистра с БУЛСТАТ ********* разноските по водене на делото в общ размер на
9 380. 00 (девет хиляди триста и осемдесет) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: