Решение по дело №167/2020 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 239
Дата: 22 юни 2020 г. (в сила от 9 юли 2020 г.)
Съдия: Йоханна Иванова Антонова
Дело: 20203530100167
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

   239                                      22.06.2020 година                                  град Търговище

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Районен съд-Търговище                                                                           единадесети състав

На единадесети юни                                                               две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание в състав:

                         Съдия:Йоханна Антонова

 

Секретар:Янита Тончева

 Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 167 по описа за 2020г. на РС Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК по предявен иск с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗС и чл. 77 от ЗС.

          Ищецът Ю.И.М., действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат адв. А.М.-ТАК, твърди в исковата молба, че с НА № 25,т.1,дело № 51/1968г. по описа на РС Търговище, баща му И.М.Ю., б.ж. на с.О., общ.Търговище, поч. на 24.12.1994г. бил признат за собственик въз основа на давностно владение на следните имоти: 1.къща с дворно място от около 1,2дка, находящ се в с.О., общ.Търговище, за което е отреден парцел IV-256 в кв.20 по плана на селото, при граници: площад, път, дворище пл.№ 259, дворище пл.№ 255, парцел XII-258 и 2. Дворно място от около 1,5дка, находящ се в с.О., общ.Търговище, за което е отреден парцел II-260 в кв. 20 по плана на селото, при граници: река, път, дворище пл.№ 259, дворище пл.№ 261,път. Твърди още, че с НА за дарение на недвижим имот № 18,т.1, дело № 34/1974г. по описа на РСТ, бащата на ищеца му дарил първия имот, а с договор от 01.02.1974г. му дарил и втория имот.Сочи, че от 1974г. и до момента, ищецът владее и ползва имотите като собственик, но по повод издаване на нови скици на имотите установил, че с новия регулационен план на селото части от тях са изключени от регулация и попадат в имот с ид. 53223.31.256 по КК на селото, целият с площ от 14 360кв.м., и е записан като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, при което счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск против Община Търговище.В съдебно заседание иска се поддържа от процесуалния представител на ищеца адв. А.М.-ТАК, който пледира за уважаването му.

          В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна,  със становище за допустимост на иска, доколкото имотът 53223.31.256 по КК на с.О., общ.Търговище не е предаван на Общината с протокола по чл.19 от ЗСПЗЗ и представлява част от ПИ № 256 в кв.20 по плана на селото, действал до 1986г.; по основателността на иска представителят на ответника желае да вземе становище след събиране на допуснатите доказателства по делото. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника юрисконсулт В.К. изразява становище за основателност на предявения иск.

          След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

          От НА № 25,т.1,дело № 51/1968г. по описа на РС Търговище, се установява, че праводателят на ищеца-неговият баща И.М.Ю., б.ж. на с.О., общ.Търговище, поч. на 24.12.1994г., е признат за собственик въз основа на давностно владение на следните имоти: 1.къща с дворно място от около 1,2дка, находящ се в с.О., общ.Търговище, за което е отреден парцел IV-256 в кв.20 по плана на селото, при граници: площад, път, дворище пл.№ 259, дворище пл.№ 255, парцел XII-258 и 2. Дворно място от около 1,5дка, находящ се в с.О., общ.Търговище, за което е отреден парцел II-260 в кв. 20 по плана на селото, при граници: река, път, дворище пл.№ 259, дворище пл.№ 261,път. От НА за дарение на недвижим имот № 18,т.1, дело № 34/1974г. по описа на РСТ, се установява, че бащата на ищеца му дарил първият имот, представляващ къща с дворно място от около 1,2дка, находящ се в с.О., общ.Търговище, за което е отреден парцел IV-256 в кв.20 по плана на селото, а от писмен договор от 01.02.1974г. е видно, че бащата дарил на ищеца и втория имот, представляващ дворно място от около 1,5дка, находящ се в с.О., общ.Търговище, за което е отреден парцел II-260 в кв. 20 по плана на селото.Двата имота са отразени като части от имот с ид.73626.31.256 по КК на с.О., общ.Търговище, целият с площ от 14 360кв., в която е записано, че имотът представлява земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, видно от Скица № 15-168884/19.02.2020г., изд. от СГКК гр.Търговище, а от удостоверение за данъчна оценка № **********/20.02.2020г., изд. от Община Търговище се установява, че целият имот е с данъчна оценка от 379,80лв.От удостоверение за наследници № 15/20.08.2008г., изд. от Община Търговище се установява, че наследодателят на ищеца е починал на 24.12.1994г., като е оставил двама наследници-синовете му Ю.(ищецът) и Мустафа.От заключението по назначената СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, като компетентно, подробно и отговарящо на поставената задача, се установява, че за с.О., общ.Търговище са действали два регулационни плана, първият от 1931г. до 1986г. и втори, който действа и към момента, одобрен със Заповед № 1102/14.11.1986г.По стария план ищецът претендира част от ПИ  с пл.№ 256, за който е отреден парцел  IV-256 в кв.20 по плана на селото и за целия ПИ с пл.№ 260, IV-256 в кв.20 по плана на селото, като по новия план на селото, част от първия имот и целият втори имот са изключени от регулация.В разписния лист към стария план и двата имота са записани на праводателя на ищеца с отразено основание-с НА № 25,т.1,дело № 51/1968г. на РС Търговище.Вещото лице посочва още, че по стария план статутът на имотите е урбанизирана територия, тъй като са в регулацията на селото, като със Заповед № 1102/14.11.1986г. са изключени от регулация и така са получили статут на земеделска земя.По новия план от 1986г. първият имот става ПИ с пл.№ 231 за който е отреден парцел XII-231 в кв.17 и в разписния лист към плана имотът е записан на ищеца, а доколкото вторият имот е изцяло изключен от регулация, същият не е отразен в разписния лист към новия план. На място, частта от първият имот, която е извън регулация е идентична със североизточната част на ПИ 53223.31.256 по КК, като площта на тази част е 830кв.м. и от север граничи с останалата в регулация част от имот с пл.№ 256, а от другите страни със самия  ПИ 53223.31.256.Вторият имот, който изцяло е изключен от регулация, попада в новия ПИ 53223.31.256, площта му е 1713кв.м. , намира се в югозападната му част и от всички страни граничи със самия ПИ 53223.31.256.Вещото лице е установила, че и двата имота на ищеца са поддържани, ползват се за косене, има и плодни дървета, като първият имот не е ограден, но има ясни граници, а вторият имот е ограден от север и частично от изток, но по границите му има синори, които го отделят от другия имот.Липсва реституционна процедура и за двата имота.Вещото лице е изготвила комбинирана скица, съобр. приложената по делото геодезическа скица с проектни номера на имотите, в която двата имота на ищеца, попадащи в ПИ 53223.31.256, са очертани с жълто, като в нея частта от ПИ  с пл.№ 256, за който е отреден парцел  IV-256 в кв.20 по стария план, е с проектен идентификатор 53223.31.282 и с площ от 830кв.м, а целия ПИ с пл.№ 260, IV-256 в кв.20 по стария план на селото е с площ от 1713кв.м. и с проектен идентификатор  53223.31.281.Посочената скица, приподписана от съда следва да се счита неразделна част от настоящото решение.От разпита на св. М.Х.М., съсед на ищеца се установява, че двете дворни места са дарени на ищеца от баща му и от 1974г. ищецът ги владее и ползва като свои и свидетелят не знае някой да му е оспорвал владението. Съдът кредитира изцяло  показанията на свидетеля,  като дадени от лице, имащо непосредствени впечатления от владението на имота и като отговарящи и на писмените доказателства по делото.

         При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

          Ищецът се легитимира като собственик на имот, представляващ къща с дворно място от около 1,2дка, находящ се в с.О., общ.Търговище, за което е отреден парцел IV-256 в кв.20 по отменения план на селото с НА за дарение на недвижим имот № 18,т.1, дело № 34/1974г. по описа на РСТ, като при липса на оспорване, следва да се приеме, че и към момента същият е собственик на посочения имот, въз основа на правна сделка, на осн. чл. 77 от ЗС, при което предявения иск в тази му част е основателен и доказан и следва да бъде уважен, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК вр. чл. 77 от ЗС. По отношение на целия ПИ с пл.№ 260, IV-256 в кв.20 по плана на селото, съдът приема следното: Ищецът твърди, че е придобил собствеността върху втория имот въз основа на наследствено правоприемство и давност, като като оригинерен придобивен способ, доколкото представения по делото писмен договор за дарение от 30.03.1962г. не е прехвърлил валидно право на собственост, предвид изискуемата се нотариална форма за валидност за такова прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, съобр. изискването по чл. 18 от ЗЗД, а единствено сочи на началото на установяване владението на ищеца за този имот.Безспорно по делото е, че ищецът е започнал да владее имота, считано от датата на договора- 01.02.1974г., като с отпадане на забраната за придобиване на имоти по давност по чл. 29 от ЗСГ(отм.) след 13.03. 1990г., когато е станало възможно придобиването на собствеността, ищецът е станал собственик въз основа на давностно владение като оригинерен придобивен способ още през 2000г., с изтичане на десетгодишния давностен срок по чл. 79,ал.1 от ЗС, обуславящо основателността на иска и в тази му част, на осн. чл. 124,ал.1 вр. чл. 79,ал.1 от ЗС.

         Ищецът не е претендирал разноски, поради което такива не се присъждат, на осн. чл. 81 от ГПК.

         Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Търговище, представлявана от кмета д-р Д.Д., че Ю.И.М. с ЕГН ********** ***, е собственик, както следва:   

          1. На недвижим имот с площ от 830кв.м.( част от ПИ  с пл.№ 256, за който е отреден парцел  IV-256 в кв.20 по стария план на с.О., общ.Търговище), отразен в скицата на вещото лице като имот с проектен идентификатор 53223.31.282, представляващ част от имот с ид.53223.31.282 по КК на с.О., общ.Търговище, при граници: от север- останалата в регулация част от имот с пл.№ 256, а от другите страни самия  ПИ 53223.31.256, въз основа на правна сделка, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 77 от ЗС и

          2. На недвижим имот  с площ от 1713кв.м.( дворно място от около 1,5дка, находящ се в с.О., общ.Търговище, за което е отреден парцел II-260 в кв. 20 по стария план на селото), отразен в скицата на вещото лице като имот с проектен идентификатор  53223.31.281, представляващ част от имот с ид.53223.31.282 по КК на с.О., общ.Търговище, при граници: от всички страни ПИ 53223.31.256, на основание наследство и давностно владение, на осн. чл.124,ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1, от ЗС.

            Скицата към заключението  на вещото лице, приподписана от съда, е неразделна част от решението.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.

                                                                                 Съдия: