№ 44
гр. Пловдив , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20215001000280 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Същото е започнало по повод подадена от ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ..., гр.
С., ул. „Д.В.” № 87 против постановеното по т. дело № 29/ 2020 г. по описа
на Кърджалийския ОС решение в частта, с която ЗД „Б.И.” АД, гр. С., бул.
„Д.В.” № 87, ЕИК ... е осъдено да заплати следните суми:
1. На А.М.Ю.., ЕГН ...., с. Г.к., общ. К., ул. „П.” № 23
- сумата от 15 000 лв. представляваща разликата между присъдените с
решението на първоинстанционният съд 35 000 лв. и дължимите според
жалбоподателя 20 000 лв. за обезщетяване на причинените й от настъпилото
на 21. 09. 2017 г. ПТП с лек автомобил „П.”, ..., управляван от Г.Б.,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД „Б.И.” АД, гр.
С., ЕИК ..., неимуществени вреди изразяващи се в разкъсване на вътрешната
надлъжна връзка па лявата коленна става довело до трайно затрудняване на
движението на левия крак за повече от един месец, кръвоизлив в лявата
коленна става /хемартроза/ довел до разстройство на здравето извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК, кръвонасядане и охлузване на кожата на дясната
ръка, които й причинили болки и страдания, посттравматично стресово
разстройство, ведно със законната лихва върху сумата от 21.09.2017 г. до
окончателното й изплащане.
- 486, 09 лв., представляваща обезщетение за причинените й
имуществени вреди изразяващи се в закупуване на медикаменти за лечението
й, санитарни и хигиенични материали, заплащане на потребителски такси и
1
такси за нощувки при рехабилитацията й, ведно със законната лихва върху
сумата от 21.09.2017 г. до окончателното й изплащане.
2. На адв. Н.М., гр. К., бул. „Б.”, бл. „А.”, вх. В. ет. 1, ап. 19, адвокат от
АК К. адвокатско възнаграждение в размер на 1594, 58 лв. за оказаната
безплатна правна помощ.
3. По сметка на Окръжен съд Кърджали държавна такса начислена
върху размера на уважените искове от 1450 лв.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване
на друго отхвърлящо исковете в обжалваните размери.
Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.
Третото лице помагач Г. Р. Б.. не е изразило становище по жалбата.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 26.03.2020 г. в КОС е постъпила изходяща от А.М.Ю.., ЕГН ...., с.
Г.к., общ. К. искова молба против ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ..., гр. С..
В обстоятелствената част на същата се говори за това, че на 21.09.2017
г. около 17, 10 ч. в гр. К. на ул. „Б.“ до бул. „О.“ лицето Г. Р. Б.. при
управление на собственото си МПС, лек автомобил марка „П.“, модел .., рег.
№ ... отнело предимството, което ищцата имала при пресичане на пешеходна
пътека и я блъснало. Вследствие на настъпилото ПТП ищцата получила
травма на лявото коляно, което наложило да бъде прегледана и
хоспитализирана за лечение в Отделение по травматология и ортопедия към
МБАЛ „д-р А. Д.“ АД, гр. К. за времето от 25.09.2017 г. до 09.10.2017 г. Там
под обща анестезия, след основно почистване на оперативното поле й било
извършено възстановяване на колатерален лигамент, като й била предписана
терапия със „Зибор“, „Квамател“ и била поставена гипсова имобилизация за
45 дни.
Сочи се, че на 26.09.2017 г. ищцата била освидетелствана от съдебен
лекар в болницата. Той й издал съдебномедицинско удостоверение №
230/2017 г., в което било констатирано следното: разкъсване на вътрешната
надлъжна връзка на лявата колянна става, довело до трайно затрудняване на
движението на левия крак за повече от един месец, кръвоизлив в лявата
колянна става /хемартроза/, довело до разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от ПК, както и кръвонасядане и охлузване на
кожата на дясната ръка, като й били причинени болки и страдания.
В исковата молба се споменава и че Г. Р. Б.. бил признат за виновен с
влязла в сила присъда № 87/15.10.2019 г. по НОХД № 891/2019 г. на КРС за
това, че на 21.09.2017 г. в гр. К., при управление описания п- горе автомобил
нарушил правилата за движение - чл. 119, ал. 1 от ЗДП и по непредпазливост
причинил на А.Ю. средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на
колатерална връзка па лявото коляно, довело до затрудняване на движението
на левия крак, като дееца напуснал местопроизшествието и деянието било
извършено на пешеходна пътека - извършил престъпление по чл. 343, ал. 3, б.
2
„а“, във вр. е ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Било му наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 месеца, като на основание чл.
66, ал. 1 от НК изпълнението му било отложено с изпитателен срок от 3 г. Бил
лишено и от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Описаното до тук се свързва от ищцата с това, че тя дълго време след
ПТП-то, а и към подаване на ИМ имала болки в областта на лявото коляно,
особено при промяна на времето. Твърди се, че движението на крака й в тази
област останало ограничено, тъй като не можела да сгъва и разгъва в пълен
обем левия си долен крайник в областта на коляното. Походката й все още
била куцаща, а не нормална. Споменава се, че тя наред с това изпаднала в шок
от преживяното с оглед на това, че по време на ПТП-то пресичала пътното
платно на пешеходната пътека със своите две малолетни деца, които също
били стресирани. Споменава се и че в хода на лечението й починал съпругът
й Ш. М. Ю. и тя поела изцяло грижите по отглеждането и възпитанието на
своите две деца.
Излагат се твърдения и за това, че около една година след инцидента
тя не желаела да пресича пътното платно на това кръстовище и се налагало да
заобикаля и удължава своя път на движение. Изпитвала тревожност и
напрегнатост, страдала от безсъние, тъй като мислено дълго време
преживявала отново случилото се. Била подтисната. В тази връзка й се
наложило да употребява медикаменти. Не можела и да изпълнява трудовите
си задължения поради временна нетрудоспособност до 13.05.2018 г., което
още повече я стресирало.
Съответно за възстановяването си тя повече от шест месеца
провеждала рехабилитация и физиотерапия, лечение с ултразвук, аналитична
ЛФК, ЛФК с уреди, като й се наложило да посети и рахабилитационен център
в с. Б., общ. С., в който провеждала процедури с минерална вода.
Всичко изложено се свързва с необходимост от обезщетяване на
претърпените от нея вреди. Неимуществените вреди са оценени на 35 000 лв.,
а имуществените такива изразяващи се в закупуване на медикаменти за
лечението й, санитарни и хигиенични материали, заплащане на потребителски
такси и такси за нощувки при рехабилитацията й са определени на 486,09 лв.
Споменато е, че причинителят на описаните вреди /Г. Р. Б../ по време
на настъпване на ПТП имал сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество с валидност до 18.06.2018
г.
По тази причина ищцата предявила писмена застрахователна
претенция пред застрахователното дружество с вх. № ОК- 711205/12.11.2019
г. за заплащане на обезщетение за претърпените от нея НЕИМУЩЕСТВЕНИ
ВРЕДИ с приложени към нея доказателства.С оглед поискани от
застрахователя с писмо изх. № ПЦ-8853/29.11.2019 г. нови такива, ищцата с
молба вх. № ОК-756324/04.12.2019 г. ги представила.
С писмо изх. № НЩ-9373/23.12.2019 г. ответникът уведомил ищцата,
че експертен съвет „Неимуществени щети ГО“ на ЗД „Б.И.“ АД определил
застрахователно обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди в общ размер на 3 000 лв. Сочи се, че тя не се
3
съгласила с този размер, което обуславяло правният й интерес да предяви
настоящите искове против застрахователното дружество за заплащане на
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 35 000
лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 486, 09 лв. ведно със
законната лихва върху тези суми считано от 21.09.2017 г. до окончателното
изплащане.
В срока за отговор ответното застрахователно дружество е подал
такъв. С него то не оспорва наличието на застрахователно правоотношение
между него и виновни водач, но е изразил становище за неоснователност на
исковите.
В тази връзка е оспорено наличието на причинен деликт, механизма на
настъпване на ПТП-то и връзката между описаните в ИМ увреждания и
същото. Споменато е, че влязлана в сила присъда установява вината на
участниците в ПТП-то, но не и вредата като елемент от ФС на деликта, която
подлежи на доказване в настоящето производство.
Изложено е също така становище, че представеният по делото
констативен протокол от ПТП не представлява официален свидетелстващ
документ. Това се свързва с липсата в него на основен и съществен елемент,
изискуем според действащото българско законодателство, а именно - схема на
процесното ПТП, което водело след себе си до нарушение във формата му на
издаване. Във връзка със същия се говори и че не е съставен съгласно
изискванията на чл. 3, ал.1 от НАРЕДБА № 1з - 41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерството на вътрешните работи.
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния
фонд в образеца по приложение№ 1 от Наредбата при посещение на мястото
на описаното в него ПТП. В тази връзка е заявено, че ответникът го оспорва в
описателната му част - за посочените в него обстоятелства и причини за
настъпване на ПТП. Изложени са и доводи, че съставилото го длъжностно
лице не е очевидец на произшествието и обстоятелствата, обективирани в
тази част на протокола не са възприети непосредствено от него.
По- надолу в отговора за изложени и вижданията на ответника в
случай, че съдът приема, че все пак са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на водача, респ. на неговия застраховател.
В тази връзка е изразено съмнение, че описаните от ищцата
увреждания са претъпени в посочения от нея вид , размер и
продължителност. Споменато е, че вероятна причина за настъпване на по-
голяма част от тях може би не е ПТП – то, а факта, че ищцата е постъпила в
болница не на 21.09.2017 г., а едва на 25.09.2017 г., т.е. развитието и
забавянето на оздравителния процес е в резултат поведението на самата ищца.
Поддържа се и, че травмите са настъпили като резултат от
собственото виновно поведение на увреденото лице с оглед неправилно
пресичане на платното за движение . В тази връзка се прави и извод, че е
налице основание за намаляване на обезщетението на това основание.
Изложени са и доводи, че самият размер на обезщетението претендирано от
ищцата не е съобразен с принципите на чл. 52 от ЗЗД.
4
По отношения на претенцията за имуществени вреди е изразено
становище за пълна неоснователност на същата поради липса на данни за
връзка между извършените от ищцата разходи и твърдените от нея
увреждания.
Оспорен и началния момент за присъждане на законна лихва като е
изразено мнение, че отговорността на ответното дружество е договорна , а не
деликтна.
В отговора се съдържа и искане за привличане като трето лице
помагач на водачът на автомобила причинил катастрофата, което е било
уважено.
В ДИМ и отговора на същата всяка от страните е изразила
допълнителни съображения направените от тях защитни възражения.
Така след събиране на поисканите и относими към спора доказателства
съдът е постановил решението предмет на обжалване.
Със същото след анализ на събрания по делото доказателствен
материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на
застрахователя за репариране на причинените на ищцата неимуществени
вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.Формиран е извод за
липса на съпричиняване.
Така исковите са били уважени в пълния им размер, а лихвата е
присъдена считано от датата на увреждането 21.09.2017 г. до окончателното
му изплащане съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Недоволен от решението е останал ответникът и е подал жалбата до
ПАС.
В нея се излагат подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, като на първо място се споменава за
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице -
ищец в първоинстанцинното производство и въззиваема страна в настоящето
въззивно производство. Наред с това се излагат доводи, че се оспорват
изводите на първоинстанционния съд за настъпилите вреди и за наличието на
причинна връзка между поведението на извършителя и вредоносния резултат.
В тази връзка се преповтарят и съображенията за това доколко причинната
връзка и вредата, установени в наказателното производство са задължителни
за гражданския съд. В подкрепа на така изложените твърдения за
неправилност и незаконосъобразност е направен и анализ на събраните
доказателства. Излагат се и доводи за несправедливо определен размер на
обезщетението, както и за недължимост на имуществените вреди. Оспорен е и
началният момент, от който се дължи законна лихва като е посочена
приложимата според жалбоподателя правна норма по този въпрос.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
5
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност
не може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от
КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да
е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да
няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от изложеното в самата искова молба, а и от представените
по делото доказателства е безспорно, че ищцата е предявила пред ответното
дружество на 12.11.2019 г. с молба вх. №ОК-711205 претенция за
обезщетяване на претърпени от нея НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ. С писмо от
29.11.2019 г. застрахователят е поискал представяне на допълнителни
доказателства с оглед определяне размера на претендираните от ищцата
вреди. Такива са представени с молба от 04.12.2019 г., като на 23.12.2019 г.
6
застрахователят е уведомил ищцата, че Експертният съвет „Неимуществени
щети ГО“ й определя обезщетение в размер на 3000 лв.
От изложеното в ИМ е ясно, че пострадалата не е останала доволна от
така определеното й обезщетение, което обуславя интересът й да претендира
по съдебен ред изплащане на такова за неимуществени вреди, т.е. този иск е
допустим.
В случая съдът е разгледал тази искова претенция, като предмет на
преценка са били фактите и обстоятелствата изложени в исковото молба във
връзка със същия. Решението не е постановено и от съд, който с оглед
разпоредбите на ГПК /чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия
правен спор, т.е. следва извод за допустимост на тази част от акта на КОС.
В случая съдът се изразява условно по причина, че от съдържанието на
молбата от 12.11.2019 г., представените с нея и допълнителната такава
доказателства, а и от признанието в самата искова молба става ясно, че до
застрахователят претенция за изплащане на обезщетение за имуществени
вреди не е отправяна. Това води до извод с оглед текста на чл. 498, ал. 3 от
КЗ, че претенцията за заплащане на такива от застрахователя пред съд е
недопустима и решението на КОС м тази му част следва да се обезсили.
Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл.
271 от ГПК следва да реши спорът относно дължимостта на обезщетение за
неимуществени вреди по същество, като потвърди или измени изцяло или
отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е
обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на съдебното
решение.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
исковите претенции на първо место е обусловена от наличието на
застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност”
между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това от своя страна води до извод, че отговорността на
7
застрахователното дружество при наличие на сключен договор за застраховка
гражданска отговорност е обусловена и от установяването на отговорност на
застрахованото лице за причинено от него увреждане. Тя при непозволеното
увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
Видно от описаното по- горе съдържание на въззивните жалби става
ясно, че по делото не се оспорва наличието на сключен договор за
застраховка със собственика на участвалия в ПТП-то автомобил. Не се
оспорва и това, че водачът на същия е от кръга лица посочени в разпоредбата
на чл. 477, ал.2 от КЗ. Това прави безспорен извода, че при установена негова
отговорност спрямо ищеца на основание чл. 45 от ЗЗД обезщетението може
да се търси от ответното дружество. Интересното е, че в жалбата се излагат
доводи оспорващи изцяло изводите на КОС за наличието на вредоносен
резултат и причинна връзка. По повод на тези възражения обаче следва да се
има предвид, че застрахователят обжалва решението частично, т.е. за
разликата между присъденото обезщетение от 35 000 лв. и сумата от 20 000
лв., която е дължима според него. Това води до логичния извод, че за размера
от 20 000 лв. първоинстанционният съдебен акт е влезнал в сила и е налице
СПН по въпроса за наличието на всички елементи обуславящи отговорността
на деликвента , респ. на неговия застраховател с оглед споменатите по- горе
разпоредби на чл. 432 от КЗ. В случая за ПАС предмет на преценка в
настоящето производство следва да бъде въпросът за размера на дължимото
обезщетение определен съобразно принципите на чл. 52 от ЗЗД и респективно
с оглед поддържаното и пред въззивната инстанция възражение за наличие на
съпричиняване.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г.
сочи, че размерът му зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен
орган, което следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен
материал установяващ характера на увреждането, начина, по който то се е
отразило на физическото, духовното и психично състояние на увреденото
лице и разбира се икономическата обстановка в страната. При преценка за
отразяване на същото върху физическото и психичното състояние следва да
се има предвид и периода, за който са били влошени.
От представените по делото медицински документи и приетата
медицинска експертиза се установява, че ищцата следствие на катастрофата е
получила разкъсване на вътрешната надлъжна връзка па лявата коленна става,
кръвоизлив в лявата коленна става /хемартроза/ и кръвонасядане и охлузване
на кожата на дясната ръка. Разкъсването на вътрешната надлъжна връзка на
лявата коленна става е наложило извършване на оперативна интервенция /виж
епикризата на стр. 8 от делото/ при пълна анистезия и гипсова имобилизация
8
на контузеното коляно за 45 дни. Това според експерта е довело до трайно
затрудняване на движението на левия крак за период от около два месеца, а
след него е започнало постепенно отзвучаване на болката, като пълното
възстановяване би следвало да е факт след още два-три месеца. Съответно е
посочено, че и след изтичането на тези общо 4-5 месеца е възможно да се
изпитват болки при натоварване на крайника или при неблагоприятни
атмосферни условия. В тази връзка се споменава за извършен преглед от
експерта на ищцата, при който е установена болезнена флексия в лявата
коленна става в крайната фаза на движението при клякане, което води до
невъзможност за пълна флексия в лявата коленна става. Това се свързва и с
наличието на леко накуцваща походка на ищцата при извършване на
прегледа.
Наред с това експертът изрично е заключил, че по- късното
постъпване на ищцата в болнично заведение за описаната по- горе оперативна
интервенция не е допринесло по никакъв начин за влошаване на състоянието
й или за по-бавното й възстановяване от увреждането на връзките.
Съответно според експерта кръвоизливът в лявата коленна става е
довел до разстройство на здравето различаващо се от тежка и средна телесна
повреда по смисъла на НК, като то и останалите споменати по- горе
увреждания са свързани с болка и страдание.
По делото е изслушана и психиатрична експертиза, която е направила
извод за изиживяно от ищцата посттравматично стресово разстройство.
Видно от обясненията дадени при приемане на заключението то може да
продължи от няколко месеца до няколко години в зависимост от това дали
болния е приемал медикаменти за овладяването му. Посочено, че с прием на
медикаменти отшумяването е по- бързо . В случая е направен извод, че
ищцата не е приемала медикаменти и поради това процесът е продължил
повече от година, но вече е преодолян.
Направените от вещите лица специалисти изводи за физическото и
психическо състояние на ищцата могат да бъдат изведени от показанията на
разпитаните по делото свидетели А. и Х.. Първия е рехабилитаторът провел
възстановителните процедури, а втората е нейната майка която имала преки и
непосредствени впечатления за всички изживявания на ищцата от травмата
до възстановяването й. Така рехабилитаторът говори за възстановяване на
коляното , но и за остатъчен болков синдром. Х. от соя страна споменава за
продължителен период за възстановяване, поставяне на гипс на кряка в
отрязъка от глезена до надколяното, трудности при придвижване, нужда от
чужда помощ и т.н. Тази свидетелка споменава, че след инцидента е ищцата е
била откарана в спешна помощ, където след преглед била изписана, но с
оглед продължаващите болки и след направление от личния лекар след
няколко дни посетила отделението по травматология, където след направен
по- обстоен преглед установил контузията на връзките на коляното.
На тази база за ПАС е безспорно, че основната травма получена от
ищцата /увреждане на връзките на коляното/ е свързана с трайни затруднения
в движението й за 2 месеца, постепенно възстановяване на крака още 3
месеца, т.е. общо 5 месеца. Целият период на възстановяване за съда е
съпътстван с изпитване на болки и затруднения в движението, като първите
два месеца се е налагало и получаването на чужда помощ за задоволяване на
9
нуждите на пострадалата. Самият възстановителен процес изисквал
рехабилитация, а травмите получени след удар от МПС и то на пешеходна
пътека са довели до увреждане и на психическото здраве на ищцата. То
според експерта е било повече от 1 година, но в случая за ПАС при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се приеме,
че е отшумяло за няколко месеца, което би било факт при прием на
медикаменти. Наред с това при определяне на обезщетението следва да се има
предвид и физическите увреждания причинени от, кръвоизлив в лявата
коленна става /хемартроза/, кръвонасяданията и охлузванията на кожата на
дясната ръка. Това съобразено с икономическата обстановка в страната и
младата възраст на ищцата дават основание на ПАС да приеме, че реалният
размер на обезщетението за претърпените вреди следва да бъде 35 000 лв.
В случая ПАС не счита, че е наице съпричиняване от пострадалата за
настъпване на вредоносния резултат. Тя е предприеила действия по пресичане
на улицата на регламентираното за това според ЗДП място/пешеходна пътека/
като при преминаването си по същата се е съобразила с цялостната пътна
олбстаовка в момента и разполежиенто на участниците в движението. Видно
от заключението в момента на удара тя е била на 3, 70 м. по пътеката и
водачът на превозното средтво, което е блъснало е следвало да е възпреме
като реален участник в движенето. Именно това е сторил св. В., който
изрично сочи, че причината за удара е факта, че третото лице помагач по
настоящто дело не е възприел пресичащите по пътеката.
Тук за яснота следва да се спомене, че при определяне размера на
дължимото обезщетение не следва да се вземат, а и не са взети предвид
фактите свързани със смъртта на съпруга на ищцата и това, че тя сама е
полагала грижи за децата си с огрлед на това, че те не са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Водим от изложеното ПАС счита, че застрахователят следва да бъде
осъден да заплати на ищцата обезещетние за неимуществени вреди от 35 000
лв.
Такъв е и извода на КОС, т.е. решението в обжалваната част следва да
се потвърди.
Върху тази сума безспорно се дължи и законната лихва. При
определяне на момента, от който следва да се начисли същото ПАС изхожда
от разпоредбата на чл. 429, ал.2, т. 2 от КЗ. С нея е предвидено, че при
застраховане на гражданската отговорност в застрахователното обезщетение
се включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице. В ал. 3 на чл. 429 от КЗ е предвидено, че те се
плащат от застрахователя в рамките на лимита на отговорност считано от по -
ранната дата измежду датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 и
тази на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице. При отговорността по чл. 45 от ЗЗД деликвентът дължи
законна лихва от момента на увреждането. Това сочи, че тази законна лихва
се дължи и от застрахователя съответно считано от посочения в чл. 429, ал.3
от КЗ начален момент и се начислява върху дължимото обезщетение за
НЕИМУЩЕСТВЕНИ вреди по 45 от ЗЗД.
10
В случая пострадалата е изпртила уведомление на 12.11.2019 г., т.е.
лихвата се дължи от тази дата. В случая съдът присъдил такава от момента
на деликта, което сочи, че рещението му следва да се отмени в частта
присъждаща законна лихва върху сумата отк 35 000 лв. за времето от
21.09.2017 г. до 12.11.2019.
Съответно с оглед обезсилване на първонистанциноният акт в частта
присъждаща имуществени вреди налага да се намалят сумите присъдени за
възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА и за ДТ.
Така решението на КОС ще се отмени в частта осъждаща
застрахователят да заплати на адв. Н.М. сумата от 14, 58 лв., а по сметка на
КОС сумата от 50 лв. за ДТ.
По отношение разноските за въззивното производство въззиваемата
страна ще следва да заплати на застрахователното дружество жалбоподател
разноски по съразмерност от 47, 87 лв., а дружеството на адв. М.
възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА в размер на 980 лв.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 29/2020 г. по описа на
Кърджалийския ОС решение в частта, с която ЗД „Б.И.” АД, гр. С., бул.
„Д.В.” № 87, ЕИК ... е осъдено да заплати на А.М.Ю.., ЕГН ...., с. Г.к., общ. К.,
ул. „П.” № 23, сумата от 15 000 лв. представляваща разликата между
присъдените с решението на първоинстанционният съд 35 000 лв. и
дължимите според жалбоподателя 20 000 лв. за обезщетяване на причинените
й от настъпилото на 21. 09. 2017 г. ПТП с лек автомобил „П.”, ..., управляван
от Г.Б., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД „Б.И.”
АД, гр. С., ЕИК ..., неимуществени вреди изразяващи се в разкъсване на
вътрешната надлъжна връзка па лявата коленна става довело до трайно
затрудняване на движението на левия крак за повече от един месец,
кръвоизлив в лявата коленна става /хемартроза/ довел до разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, кръвонасядане и
охлузване на кожата на дясната ръка, които й причинили болки и страдания,
посттравматично стресово разстройство, ведно със законната лихва върху
сумата от 12.11.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 29/2020 г. по описа на
Кърджалийския ОС решение в частта, с която ЗД „Б.И.” АД, гр. С., бул.
„Д.В.” № 87, ЕИК ... е осъдено да заплати на А.М.Ю.., ЕГН ...., с. Г.к., общ. К.,
ул. „П.” № 23 ОБЕЗЩЕТЕНИЕ В РАЗМЕР НА ЗАКОННАТА ЛИХВА за
времето от 21.09.2017 г. до 12.11.2019 г. начислена върху сумата от 15 000 лв.
представляваща разликата между присъдените с решението 35 000 лв. и
дължимите според жалбоподателя 20 000 лв., представляващи обезщетение за
причинените й от настъпилото на 21. 09. 2017 г. ПТП с лек автомобил „П.”,
..., управляван от Г.Б., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”
при ЗД „Б.И.” АД, гр. С., ЕИК ..., неимуществени вреди изразяващи се в
разкъсване на вътрешната надлъжна връзка па лявата коленна става довело до
трайно затрудняване на движението на левия крак за повече от един месец,
11
кръвоизлив в лявата коленна става /хемартроза/ довел до разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, кръвонасядане и
охлузване на кожата на дясната ръка, които й причинили болки и страдания,
посттравматично стресово разстройство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на А.М.Ю.., ЕГН ...., с. Г.к., общ. К., ул. „П.” №
23 против ЗД „Б.И.” АД, гр. С., бул. „Д.В.” № 87, ЕИК ... за присъждане на
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ В РАЗМЕР НА ЗАКОННАТА ЛИХВА за времето от
21.09.2017 г. до 12.11.2019 г. начислена върху сумата от 15 000 лв.
представляваща разликата между присъдените с решението 35 000 лв. и
дължимите според жалбоподателя 20 000 лв., представляващи обезщетение за
причинените й от настъпилото на 21. 09. 2017 г. ПТП с лек автомобил „П.”,
..., управляван от Г.Б., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”
при ЗД „Б.И.” АД, гр. С., ЕИК ..., неимуществени вреди изразяващи се в
разкъсване на вътрешната надлъжна връзка па лявата коленна става довело до
трайно затрудняване на движението на левия крак за повече от един месец,
кръвоизлив в лявата коленна става /хемартроза/ довел до разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, кръвонасядане и
охлузване на кожата на дясната ръка, които й причинили болки и страдания,
посттравматично стресово разстройство.
ОБЕЗСИЛВА постановеното по т. дело № 29/2020 г. по описа на
Кърджалийския ОС решение в частта, с която ЗД „Б.И.” АД, гр. С., бул.
„Д.В.” № 87, ЕИК ... е осъдено да заплати на А.М.Ю.., ЕГН ...., с. Г.к., общ. К.,
ул. „П.” № 23 сумата от 486, 09 лв., представляваща обезщетение за
причинените й от настъпилото на 21. 09. 2017 г. ПТП с лек автомобил „П.”,
..., управляван от Г.Б., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”
при ЗД „Б.И.” АД, гр. С., ЕИК ... имуществени вреди изразяващи се в
закупуване на медикаменти за лечението й, санитарни и хигиенични
материали, заплащане на потребителски такси и такси за нощувки при
рехабилитацията й, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
21.09.2017 г. до окончателното й изплащане, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от А.М.Ю.., ЕГН ...., с.
Г.к., общ. К., ул. „П.” № 23 против ЗД „Б.И.” АД, гр. С., бул. „Д.В.” № 87,
ЕИК ... иск за осъждането на дружеството да й заплати сумата от 486, 09 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й от настъпилото на 21. 09. 2017
г. ПТП с лек автомобил „П.”, ..., управляван от Г.Б., застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД „Б.И.” АД, гр. С., ЕИК ...
имуществени вреди изразяващи се в закупуване на медикаменти за лечението
й, санитарни и хигиенични материали, заплащане на потребителски такси и
такси за нощувки при рехабилитацията й, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 21.09.2017 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 29/2020 г. по описа на
Кърджалийския ОС решение в частта, с която ЗД „Б.И.” АД, гр. С., бул.
„Д.В.” № 87, ЕИК ... е осъдено да заплати на адв. Н.М., гр. К., бул. „Б.”, бл.
„А.”, вх. В. ет. 1, ап. 19, адвокат от АК К. сумата от 1580 лв. за оказана
безплатна правна помощ, като за сумата от 14, 58 лв. същото се ОТМЕНЯ.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 29/2020 г. по описа на
Кърджалийския ОС решение в частта, с която ЗД „Б.И.” АД, гр. С., бул.
12
„Д.В.” № 87, ЕИК ... е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд
Кърджали държавна такса начислена върху размера на уважените искове от
1400 лв., а за сумата от 50 лв. същото се ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, гр. С., бул. „Д.В.” № 87, ЕИК ... е осъдено да
заплати на адв. Н.М., гр. К., бул. „Б.”, бл. „А.”, вх. В. ет. 1, ап. 19, адвокат от
АК К. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от за ЗА за осъществено процесулано
представителство пред ПАС в размер на 980 лв.
ОСЪЖДА А.М.Ю.., ЕГН ...., с. Г.к., общ. К., ул. „П.” № 23 да заплати
на ЗД „Б.И.” АД, гр. С., бул. „Д.В.” № 87, ЕИК ... разноски по съразмерност
за въззивното производство от 47, 87 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника - Г. Р. Б...
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13