Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 06. 04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение II- В
въззивен състав,
в публично заседание на двадесет и четвърти март
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
При секретаря Кристина Първанова
И прокурора
сложи за разглеждане
Докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 7326 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Б.Д.Р.,
ищец пред СРС, срещу решение № 309156 от 23.12.2019 г. по гр.д.№ 59117 по
описа за 2018 г. на СРС, ГО, 63 състав, в
частта, в която претенцията му по чл.200 КТ е отхвърлена за сумата над
4 000 лв. до 50 000 лв.
Във
въззивната жалба се развиват доводи за неправилност и необоснованост на така
постановеното решение. Съдът погрешно кредитирал доверие на свидетеля, разпитан
на страната на ответника. Тези показания били в интерес на работодателя и
благоприятствали самия свидетел. Наред с това било поискано изменение на определението
по чл.140 ГПК относно обстоятелствата за които се иска разпит на свидетеля, тъй
като това не било уточнено в отговора по исковата молба. Затова счита, че по
отношение на свидетеля К.М.съдът се бил произнесъл свръх петитум като посочил,
че това е по отношение на претърпените неимуществени вреди. Тези показания не
следвало да бъдат кредитирани с оглед преклузията по чл.131 ГПК. Сочи, че с
молба от 20.11.2019 г. били направени искания до съда, вкл. поставяне на
допълнителни въпроси на допуснатата и изслушана съдебно-медицинска експертиза,
както и допуснатият им свидетел да бъде разпитан в следващото съдебно
заседание. В о.с.з на 26.11.2019 г. тази молба не била докладвана, както и
съдът приключил съдебното дирене. Това представлявало процесуално нарушение.
Наред с това с недопускането на съдебно-психологическата експертиза съдът
възпрепятствал възможността да се докажат по-големи болки и страдания. Затова
счита, че съдът не бил присъдил справедлив размер на обезщетението.
Иска се обжалваното
решение да бъде отменено в отхвърлителната му част до сумата в размер на
50 000 лв. и вместо това постановено друго, с което исковете да бъдат
уважени като се доприсъди сума в размер на 46 000 лв. Претендират се
разноски.
Постъпил е отговор от ЦСМП, ответник пред СРС, в
който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност
на така постановеното от СРС, решение. Твърди, че от СРС не били допуснати
сочените от въззивника нарушения на материалния и процесуален закон. Правилно
СРС бил кредитирал показанията на свидетеля М.. Счита, че поисканите
доказателства не следва да бъдат събирани от въззивната инстанция, защото д-р Д.
била отговорила на поставените въпроси. Молбата на която се позовавал
въззивника била постъпила в регистратурата на съда на 27.11.2019 г., т.е.
същата нямало как да бъде докладвана в о.с.з. на 26.11.2019 г. Счита, че
размерът на обезщетението е определен в съответствие с чл.52 ЗЗД. Претендират
се разноски.
От третото
лице-помагач на страната на ответника –
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД не е постъпило становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното
решение въззивникът е бил уведомен на
06.01. 2020 г., въззивната жалба е подадена на 17.01.2020 г.
Следователно същата е в срок.
Налице
е правен интерес от обжалване.
Въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са
посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка
въззивната инстанция приема, че първоинстанционният
съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение
в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд е приел, че по делото по безспорен
начин е установено осъществяването на фактите, вкл. във фактическия състав на
чл.200 КТ- към момента на настъпване на инцидента страните по спора били обвързани
от трудово правоотношение /ТПО/; ищецът бил претърпял злополука на 19.05.2018
г. при изпълнение на служебните си задължения; трудовата злополука била
призната по надлежния ред. Налице била причинена телесна повреда вследствие на
злополуката, която е довела до временна нетрудоспособност, както и претърпени били
от ищеца болки и страдания в резултат от злополуката. Установена била
причинната връзка между увреждането и неблагоприятните последици от него.
От кредитираните
по делото писмени доказателства и заключение на вещото лице се установявало, че
вследствие на ухапването от кучето и последвалото падане на ищеца били причинени
лека и средна телесна повреда, които от своя страна са обусловили временна
неработоспособност и претърпяването на неимуществени вреди под формата на болки
и страдания, доколкото всяко нарушение на анатомичната цялост на човешкия
организъм или на нормалното функциониране на неговите системи и тъкани винаги
водело до поне минимален дискомфорт. Поради това СРС е намерил, че претенцията
на ищеца за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
трудовата злополука се явява доказана по
основание.
Що се отнася до
възражението на ответника и третото лице-помагач, че отговорността за
причинените на ищеца вреди следва да се носи от собственика на кучето,
причинило ухапването и последващото падане на ищеца, съдът е счел същото за
неоснователно като се е позовал на многобройна съдебната практика, съгласно
която отговорността на работодателя е обективна и безвиновна, а за да се ангажира
отговорността му не е необходимо да е налице вина на предприятието, негови
длъжностни или трети лица. /Определение № 289 от 25.02.2013 г. по гр. д. №
1072/2012 г., IV ГО, ВКС, Решение № 29 от 11.07.2019 г. по гр. д. № 1865/2018
г. на III ГО, ВКС, Решение № 97 от 26.05.2015 г. по гр. д. № 5783/2014 г. на
III ГО, ВКС/ В случая ищецът претендирал обезщетение за неимуществени вреди от
работодателя, вследствие на претърпяна трудова злополука, като по този начин бил
предпочел търсената защита да е именно по чл. 200 КТ, а не от прекия причинител
на вредата.
Относно размера
на обезщетението:
СРС се е позовал
на критериите по чл. 52 ЗЗД,
съгласно които съдът следвало да извърши преценка на всички обективно
съществуващи и релевантни за конкретния случай обстоятелства, които са от
значение за определяне на справедлив размер на обезщетението - например
характера на увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата,
при които е извършено, причинените морални страдания, възрастта на пострадалия
и др., установени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС. Следвало
да се преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания,
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки,
други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето и
медицинската прогноза за неговото развитие като се е позовал на Решение № 69/18.03.2014 г. по гр. д. №
4686/2013 г. на ВКС, ІV г. о.
Въз основа на
доказателствата събрани по делото СРС е констатирал,
че ищецът е претърпял счупване на
5-та ходилна кост и три разкъсно-контузни рани, които изискали прибягването до
медицинска помощ и назначаването на лечение в амбулаторно-домашни условия. От
приложените по делото болнични листове се установило, че ищецът е бил в състояние
на временна неработоспособност в продължение на приблизително месец и половина,
като след изтичането на този срок същият се върнал на работа. От кредитираните
по делото свидетелски показания ставало ясно, че впоследствие ищецът не е
изразявал оплаквания относно здравословното си състояние. Не се установявало
ищецът да е търпял, каквито и да било болки и страдания, които да се отличават
по интензитет и продължителност в сравнение с обичайните такива, както и нямало
данни същият да търпи остатъчни неблагоприятни последици от увреждането.
Въпреки това следвало да се съобрази и посочената от вещото лице вероятност в
бъдеще ищецът да чувства дискомфорт в мястото на счупването, който при липсата
на други доказателства следвало да се прецени в рамките обичайните за подобни
травми бъдещи неудобства. Все пак, независимо от краткия период на
възстановяване и липсата остатъчни увреждания, следвало да бъде отчетено и
това, че в случая посоченото травматично увреждане е съпътствано и от наличието
на разкъсно-контузни рани, които несъмнено били довели до допълнителни
негативни изживявания за ищеца.
Преценявайки
горните обстоятелства, съдът е достигнал до извода, че размерът на
справедливото обезщетение в случая се равнява на 4 000,00 (четири хиляди) лв.
Така определеното обезщетение в максимална степен съответствало на установените
по-горе критерии, преценени и в контекста на възрастта на пострадалия
(57-годишен към датата на злополуката).
По изложените
съображения предявеният иск следвало да се уважи до сумата от 4000,00 лв. като
се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 70 000 лв. Предвид
акцесорния характер на претенцията, следвало да се присъди и законната лихва
върху уважената главница по предявения иск за обезщетение за неимуществени
вреди, считано от 19.05.2018г. до окончателното плащане.
За пълнота на
изложението СРС е посочил, че намира за неоснователно възражението на ответника
за прекомерност на претендираното от ищеца обезщетение, тъй като същият бил получавал
обезщетение за временна неработоспособност. В случая обезщетението по чл. 200 КТ компенсирало претърпените от ищеца неимуществени вреди и нямало връзка с
обезщетението по общественото осигуряване, което компенсирало загубата на
трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на
пропусната полза като се е позовал на приетото в Решение № 54 от 23.04.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 3649/2018 г., III г. о., ГК.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция приема следното по спора:
В производството
по чл.258 и следв. ГПК въпрос на инстанционен контрол е само размера на
приетото от СРС за справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД, обезщетение.
В частта, в която с обжалваното решение
претенцията по чл.200 КТ е отхвърлена като неоснователна за разликата над
50 000 лв. до 70 000 лв., решението като необжалвано е влязло в сила.
С нарочно
определение, четено на 31.07.2020 г. настоящия състав е констатирал, че са
налице предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК и е допуснал на страната на ищеца
събиране на свидетелски показания относно търпените от ищеца болки и страдания.
От показанията на
разпитания от настоящата инстанция свидетел – Д., се установява, че след
инцидента ищецът е бил със счупен крак, който е бил гипсиран и наранена ръка,
което е наложило свидетелят да го обгрижва първите две седмици, защото е пострадалият
е бил неподвижен. За периода, през който ищецът е бил с гипсиран крак, изцяло е
разчитал на свидетеля за храна, тоалетна, за лекарства; употребявал е
обезболяващи. Ищецът е изпитвал болки дълго време. След свалянето на гипса е
бил с ортопедична стелка, а след това няколко седмици е ходел с патерици. После
е започнал да се опитва да ходи с обувка. Свидетелят сочи, че ищецът все още
има болки. Такива търпи, когато ходи много дълго или е лошо времето. Преди
често са ходили заедно на планина, което е бил неговият социален живот. Сега
ищецът не може да ходи на планина, тъй като има болки в крака. Започнал да пуши
по две кутии цигари на ден. Свидетелят предполага, че ищецът все още има страх
от кучета. Сочи, че инцидента е бил шоков за ищеца, защото е отишъл да помогне
като лекар, а го напада куче, което го е ухапало по ръката и рамото, а ищеца в
опита си да избегне повече наранявания е претърпял счупвания. Свидетелят сочи,
че ищеца обича животните и няма отрицателно отношение като цяло. Ищецът
продължава да работи като лекар в ЦСМП София.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля независимо, че същия е син на ищеца: показанията са
преки, логични и последователни и съответстват на медицинските документи и
заключението на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, както и
отразеното в акта за трудова злополука. При съвкупната преценка и анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на
допуснатата, изслушана, приета и неоспорена съдебно-медицинска експертиза,
настоящата инстанция намира, че определеното от СРС обезщетение не представлява
справедлив размер по смисъла на чл.52 ЗЗД.
Вследствие на
злополуката ищецът е получил три разкъсно-контузни рани от ухапване от куче в
областта на дясната предмишница, охлузване в областта на дясно рамо и ляв
лакът, както и счупване на 5-та ходилна кост в дясно-закрито. Ищецът е бил
нетрудоспособен в продължение на 44 дни. Вещото лице д-р Р.Д. е посочила, че за
в бъдеще при натоварване и промени във времето ищецът може да се оплаква от
болки и дискомфорт в мястото на счупване. От раните остават трайни белези.
При това
положение въззивната инстанция намира, че справедливо
по смисъла на чл.52 ЗЗД съобразно търпените от ищеца болки и страдания, е
обезщетение в размер на 10 хиляди лева.
Налага се извод,
че с обжалваното решение неправилно е приет като справедлив размер на
обезщетението, такова в размер на 4 000 лв. Или следва да бъдат
доприсъдени на ищеца още 6 000 лв.
Главницата ще
бъде присъдена ведно със законната лихва от 19.05.2018 г. до окончателното й
изплащане.
В частта, в която СРС е отхвърлил претенцията по
чл.200 КТ за сумата над 10 000 лв.
до 50 000 лв., решението е правилно и като такова ще следва да бъде
потвърдено.
Това е така,
защото не се доказаха неимуществени вреди в такива големи размери. Ищецът /пред
СРС/ се е върнал на работа и продължава да полага труд като лекар при
ответника. От разпита на свидетеля М. се установява, че ищецът не е отсъствал
от работа поради процесната злополука. Не са ангажирани и писмени доказателства
за такова отсъствие.
По разноските:
С обжалваното
решение СРС е присъдил разноски в полза на ищеца в размер на 177,14 лв., от
които 160 лв.-държавна такса и 17,14 лв.-разноски за експертиза, а в полза на
ответника 2479,71 лв. за адв.възнаграждение.
С определение от
20.02.2020 г. СРС е отхвърлил искането на ищеца за изменение на решението в
частта за разноските като е приел за неоснователно възражението по чл.78, ал.5 ГПК.
Срещу това
определение е постъпила частна жалба
от Б.Д.Р., ищец пред СРС и молител в производството по чл.248 ГПК. Сочи се, че искането на ответника за присъждане на
адв.възнаграждение е неоснователно, тъй като ответника имал назначен юрисконсулт.
Счита, че извършените по делото процесуални действия не налагат процесуално
представителство от адвокат. Така се достигало до неравенство на страните в
процеса и натоварване на ищеца с разноски. Следвало възнаграждението да се
сведе до 200 лв.; прави се възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
От ответника пред
СРС – ЦСМП София е постъпил отговор по
частната жалба, в който се излага становище за нейната неоснователност и
правилност на така постановеното в производството по чл.248 ГПК, определение.
От третото
лице-помагач – ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД не е постъпило становище по частната
жалба.
По допустимостта на частната жалба:
За обжалваното определение
жалбоподателят е бил уведомен на 09.03.
2020 г., частната жалба е подадена на 13.03.2020 г.
Следователно
същата е в срок.
Налице е правен
интерес от обжалване.
По основателността на частната жалба относно
дължимите на страните разноски:
Пред първата съдебна инстанция:
Разноските следва
да бъдат съобразени с изхода на спора. При това положение:
На ищеца се следват разноски при съобразяване
с уважената част на претенцията, но липсват данни такива да са направени и затова не се присъждат.
На ответника се следват разноски за частта,
в която претенцията на ищеца е отхвърлена или такива за сумата в размер на 60
000 лв.
СРС е присъдил
разноски в размер на 2479,71 лв. за адв.възнаграждение.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Минималният
размер на адв.възнаграждение по чл.7, ал.2,т.4 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адв.възнаграждения към момента на сключване на процесния
договор за правна защита и съдействие /11.01.2019 г./ е 2 330 лв.
Въззивната
инстанция намира за неоснователен довода на ищеца, че следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на това на юрисконсулт, тъй като право на страната е да
прецени по кой начин ще бъде представлявана – дали чрез юрисконсулт или чрез
адвокат. Доколкото правилата за определяне на възнагражденията на юрисконсулт и
адвокат са различни и при положение, че ответника е представляван от адвокат,
то се следва адв. възнаграждение в
размер на 2 330 лв.
За разликата над 2 330 лв. до сумата в
размер на 2479,71 лв. решението ще бъде отменено.
На основание
чл.78, ал.10 ГПК на третото лице помагач
разноски не се присъждат.
На основание чл.78, ал.6 ГПК СРС е присъдил разноски
в размер на 177,14 лв.
При съобразяване
с изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да доплати държавна такса по сметката на СРС в размер на още 222,86 лв.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на
спора на въззивника разноски се
следват за частта в която въззивната жалба беше приета за основателна.
От пълномощникът
му се претендира адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. В полза на
адв.Н.Х.ще бъде присъдено адв.възнаграждение определено по реда на чл.7, ал.2,
т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения в размер на 630
лв.
На въззиваемият също се следват разноски, но
за частта, в която беше прието, че обжалваното решение е правилно.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Същото е
основателно. Претендираният размер е 1880 лв. при минималния
такъв- 1730 лв. /чл.7, ал.2,т.4 от
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения.
Или разноски се
следват в размер на 1730 лв.
На основание
чл.78, ал.10 ГПК на третото лице помагач
разноски не се присъждат.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметката на СГС в размер на 120 лв.
Водим от горното, Софийският градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 309156 от 23.12.2019 г. по
гр.д.№ 59117 по описа за 2018 г. на СРС, ГО, 63 състав, в частта, в която предявеният от Б.Д.Р., ЕГН **********,
гр.София, кв.********, иск по чл.200 КТ,
срещу Център за спешна медицинска
помощ – София, Булстат ********, гр.София, бул. „********, е отхвърлен за сумата над 4 000 лв. до 10 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на трудова злополука от 19.05.2018 г., ведно със законната лихва от
19.05.2018 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските,
вкл. определението от 20.02.2020 г. в производство по чл.248 ГПК, за разликата над 2 330 лв.,
присъдени в полза на Център за спешна медицинска помощ – София, Булстат ********,
гр.София, бул. „********
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Център за спешна медицинска помощ –
София, Булстат ********, гр.София, бул. „********, съдебен адрес:***-адв.К., ДА ЗАПЛАТИ на Б.Д.Р., ЕГН **********,
гр.София, кв.********, съдебен адрес:***, четвърти полуетаж, офис 4-адв.Д., сумата в размер на 6 000 лв.,
представляваща доприсъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на трудова злополука от 19.05.2018 г., ведно със законната лихва от
19.05.2018 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 309156
от 23.12.2019 г. по гр.д.№ 59117 по описа за 2018 г. на СРС, ГО, 63 състав, в частта, в която предявеният от Б.Д.Р.,
ЕГН **********, гр.София, кв.********, иск
по чл.200 КТ, срещу Център за спешна медицинска помощ – София, Булстат ********,
гр.София, бул. „********, е отхвърлен за
сумата над 10 000 лв. до 50 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука от 19.05.2018
г., ведно със законната лихва от 19.05.2018 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските в размер на
2 330 лв., присъдени в полза на
Център за спешна медицинска помощ – София, Булстат ********, гр.София, бул. „********.
ОСЪЖДА Център за спешна медицинска помощ –
София, Булстат ********, гр.София, бул. „********, съдебен адрес:***-адв.К., да заплати на адв.Н.А.Х., личен номер********,
КАК, служебен адрес: гр.София, ул.“********, четвърти полуетаж, офис 1, на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, сумата в размер на 630 лв.-адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА Б.Д.Р., ЕГН **********, гр.София,
кв.********, съдебен адрес:***, четвърти полуетаж, офис 4-адв.Д., да заплати на Център за спешна
медицинска помощ – София, Булстат ********, гр.София, бул. „********, съдебен
адрес:***-адв.К., сумата в размер на
1 730 лв.- разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Център за спешна медицинска помощ –
София, Булстат ********, гр.София, бул. „********, съдебен адрес:***-адв.К., да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на СРС, сумата в размер на 222,86 лв., представляваща доплащане за дължима
държавна такса.
ОСЪЖДА Център за спешна медицинска помощ –
София, Булстат ********, гр.София, бул. „********, съдебен адрес:***-адв.К., да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в
полза на СГС, сумата в размер на 120 лв., представляваща дължима държавна такса
за въззивното обжалване.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – ЗАД
„ОЗК Застраховане“ АД.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в
1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и
ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: