Р Е Ш Е Н И Е
№ 164
гр.Враца, 31.05.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, втори състав,
в публично заседание на 15.05.2023г. /петнадесети май, две хиляди
двадесет и трета година/, в
състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Даниела МОНОВА, без участие на прокурор, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 769 по описа
на АдмС
– Враца за 2022г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП) и чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по ЖАЛБА на К.В.П. ***,
против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. и за установяване на
публично държавно вземане № 01-6500/1310
от 20.10.2022г. /в размер на 19 900.20 лв./, издаден от Зам. изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ – гр. София. Твърди се, че
оспорения акт е неправилен и незаконосъобразен. На първо място се излагат
съображения, че в акта неправилно са изписани две дати на издаване, а именно
13.10. и 20.10.2022г. На второ място се сочи, че за пасищата е имала сключен
договор с Община Бяла Слатина, който е изтекъл през м. май на 2020г. за което
ДФЗ са били запознати. На трето място, че Община Бяла Слатина, като наемодател
не си е изпълнил задълженията по договора, тъй като в срока на договора
изключил от договора за наем около една четвърт от отдадените под наем земи, с
което й били нанесени санкции, тъй като съгласно договора няма право да променя
парцелите, които обработва. Земите, които ползвала и били минали сертифицирана
проверка е стопанисвала и поддържала съгласно изискванията на закона. По тези
съображения се иска отмяна на оспорения акт. Пред съда жалбата се поддържа лично
от жалбоподателят, като се претендират разноски.
Ответникът - Зам.изп.директор на ДФЗ чрез процесуален представител - ** Л.Х.,
в придружителното писмо към адм.преписка оспорва жалбата, като неоснователна.
Посочва се, че констатациите залегнали в акта са доказани с оглед приобщения
доказателствен материал и същите са подведени към приложимите материални
разпоредби, като акта е издаден съобразно администра-тивно-производствените
правила. Пред съда не се явява представител.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна
страна, адресат на акта и в законния срок. Видно от приложена разписка по
преписката оспорения акт е връчен на жалбоподателят на дата 15.11.2022г./л.51/,
а жалбата е заведена с вх. №
01-6500/1310 от 25.11.2022г. /л.12/, поради
което същата е депозирана в срок
и е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят К.В.П. е регистрирана с
Уникален регистрационен номер /УРН/ ** в ** . Одобрена е за участие по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПСР 2014-2020 с направление „Билогично
растениевъдство“ през кампания 2016.
Към административната преписката е
приложено подадено заявление /л.78гръб/, ведно с Таблици за използвани парцели
и отглеждани животни за 2020г. /л.80гръб/, декларации /л.95-96/ и др. документи
/на л.52-78 и л.97гръб-191 от делото/.
С писмо изх. № 01-650/1310 от 28.02.2022г.
жалбоподателят К.П. е уведомен за откриване на производство по издаване на
административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент /л.36/. Посочени
са причините за това, а именно – при извършена административна проверка за
спазване на поет биологичен ангажимент е установено, че няма подадено Заявление
за подпомагане и Приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично
земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2020. Срокът
за биологичните направления е за период от пет последователни години и при
неподаване на заявление всяка следваща година, поетия ангажи-мент
се прекратява и се възстановява получената финансова помощ или част от нея. Указано
е, че в 7-дневен може да се представи
възражения и допълнителни доказателства относими към изложените констатации. За
писмото жалбоподателят е уведомен на 21.03.2022г. /л.34/.
Срещу откритото производство е
подадено Възражение вх. № 01- 6500/1310 от 25.03.2022г. /л.38/. Жалбоподателят
е изложил съображения, че не е подал Заявление, тъй като сключения договор за
наем на общински пасища е бил с краен срок 07.05.2020г., след което няма правно
основание „да ги чертая“. Веднага след тази дата общината е дала пасищата на
други ползватели. Спазила е изискванията за сертифициране на същите, проверките
от сертифициращата фирма е била през м. март на 2020г. Представила е
сертификата за площите.
Последвало издаване на оспорения
по делото Акт за
прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за
развитие на селските райони 2014-2020г. и за установяване на публично държавно
вземане №01-6500/1310 от 20.10.2022г. /в
размер на 19 900.20 лв./, издаден от Зам. изпълнителен директор на Държавен
фонд „Земеделие“ – гр. София /л.48-49/. Посочено е в
акта, че срока на ангажимента по биологичните направления е пет последователни
години и когато не е подадено заявление за следващата година едновременно се
прекратява ангажимента и подпомаганите лица възстановяват получената финансова
помощ по съответното направление. На жалбо-подателят
са изплатени суми за ангажимента за 4 години /кампании/, съответно за кампания
2016 – 26 338.52 лв., за кампания 2017 – 26 314.43 лв., за кампания 2018 –
25 525.00 лв. и за кампания 2019 – 21 323.03 лв., или общо
99 500.98 лв. В съответствие с чл.15 ал.4 т.2 б.“в“ от Наредба №
4/24.02.2015г. жалбоподателят следва да възстанови 20 % от тази сума, което е
19 900.20 лв. В акта е обсъдено подаденото възражение и същото не е прието
за основателно.
Приложени са към
адм. преписка и пълномощно за процесуално представителство /л.6/, Решение на
Управителния съвет на ДФЗ /л.7/ и Заповед на изп.директор
на ДФЗ /л.8-11/.
Към жалбата са приложени
Договор за наем на общински пасища и мери от 29.06.2009г. /л.14-15/, Договор от
21.04.2010г. /л.16-18/, Анекс към договора от 19.03.2013г. /л.19/, Анекс към
договор за сертификация на биологично производство от 21.05.2010г. /л.20/, писмо от * „Б. Б.“ ООД до жалбоподателят
/л.21-22/, Анекс към договор за контрол и сертификация от 23.02.2016г./л.23-24/, Приложение № 1 към
т.1 от Договора за контрол и сертификация /л.25/, Договор за контрол и
сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с
биологични продукти № 3805/30.03.2018г. /л.26-31/, Приложение № 1 към т.1 от
Договора /л.32/ и Удостоверение от 30.03.2018г. издадено от * „Б. Б.“ ООД
/л.33/.
В съдебно заседание от
страните не са представени нови писмени доказателства.
При така установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.168 АПК,
съдът преценява законосъобразността на административния акт /АА/, като
проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли
са разпоредбите при издаването и съобразен ли е с целта, която преследва
закона. При преценката си съда изхожда от правните и фактическите основания
посочени в административния акт.
Съгласно чл.166, ал.1 ДОПК
установяването на публичните вземания, каквото е и процесното
на основание чл.162, ал.2, т.8 и т.9 ДОПК, се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. В чл.20а,
ал. 5 и ал. 6 от ЗПЗП е регламентирано, че изпълнителният директор на фонда,
който съгласно чл.20а, ал.1 от същия закон е и изпълнителен директор на
разплащателната агенция /РА/, издава актове за установяване на публични
държавни вземания по реда на ДОПК. Той може да делегира със заповед
правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори.
От представените по делото
доказателства се установява, че оспореният в настоящото производство акт е
издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, на
който с приложената Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022г. в
съответствие с чл.20а, ал. 5 и 6
ЗПЗП, Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” е делегирал правомощията
си по издаване на актове за установяване на публични държавни вземания на
заместник изпълнителните директори.
В т.3 от цитираната заповед изрично
е делегирано правомощието на Заместник изпълнителния директор да издава и
подписва актове за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и
мерки по директните плащания, уредени в
Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания. От изложеното следва, че оспореният акт е
издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, поради
което не е нищожен административен акт. Няма
нарушение по чл.146 т.1 от АПК.
Обжалваният акт е издаден в писмена
форма, като съдържа изискуемите в чл.59, ал.2 АПК реквизити, вкл.
фактическите и правни основания за издаването му, които кореспондират помежду
си, с което е изпълнено императивното изискване на закона административният акт
да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от
фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на
адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити
адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда
при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този
контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения адм. акт.
С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат както в самия
акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода
на административното производство и е приложен към преписката. В конкретния
случай, видно от съдържанието на оспорения акт, административният орган се е
мотивирал кратко, но аргументирано, като възприетото от същия от фактическа
страна е съответно на материалните норми, посочени като правно основание за
издаване на акта. Няма нарушения по смисъла на чл.146 т.2 от АПК.
При издаването на акта не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила. Процедурата е
започнала с уведомяване на жалбоподателят К.В.П. за започналото административно
производство, като му е дадена възможност да представи своите възражения. От
жалбоподателя е депозирано възражение. Същото е обсъдено от административния
орган, поради което не може да се приеме, че правото му на защита е било
ограничено по някакъв начин, а органът се е произнесъл, след като служебно е
изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и е събрал
необходимите доказателства за това. Няма допуснати нарушения по чл.146 т.3 от АПК.
По делото не се спори, че жалбоподателят К.П. е
регистрирана с УРН **в ** и одобрена за участие по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПСР 2014-2020 с направление „Биологично растениевъдство“ през
кампания 2016 със срок 5 год. за анагажимента. Не се
спори, че за четири кампании /2016, 2017, 2018 и 2019/ е получила общо
99 500.98 лв., както и че за последната пета година /2020/, по поетия
ангажимент, не е подадено заявление. Спорно е обстоятелство, относно
неподаването на заявление за кампания 2020, същото дължи ли се по обективни
причини, независещи от жалбоподателят. Съдът приема, че по делото не се
доказаха такива причини.
Съгласно чл. 27 ал. 3, ал. 5 и ал. 7 ЗПЗП, РА е длъжна
да пред-приеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията, които възникват
въз основа на административен договор или административен акт, са публични
държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване
на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползва-телите
на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на ДОПК.
За поетите ангажименти за участие по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПСР 2014-2020 с направление
„Билогично растениевъдство“, жалбоподателят К.П. е
била уведомена с Уведомително писмо /л.187/, където изрично е посочено, че
ангажимента е 5 годишен и съответните условия. Това писмо е получено лично на
27.12.2016 г. По делото е безспорно установено, че за последната пета година – за кампания 2020 няма подадено
заявление. Не се доказаха по делото обективни причини за неподаване на
заявлението.
Обжалваният административен акт
съответства на материалния закон. Адм. орган е
мотивирал издаването на акта с разпоредбите на чл. 27 ал. 3, 5 и 7 от ЗСЗП, чл.162 ал.2 т.8 и
т.9 от ДОПК, чл. 7 пар.
1 и 2 от Регламент 809/2014 на Комисията от 17.07.2014г. за определяне на
правила за прилагане на Регламент /ЕС/ № 1306/2013г. на Европейския парламент и
на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол,
мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, в резултат
на извършени адм. проверки на основание чл.46 ал.1 от Наредба № 4/24.02.2015г.
за спазване на поет ангажимент. Фактическата обстановка правилно е установена и
посочена в оспорения акт. Правилно и обосновано
съгласно изискванията на съответните разпоредби на Наредба № 4/24.02.2015г. е
прекратен ангажимента за кампания 2020 и е определена сума за възстановяване в
размер на 19 900.20 лв. Няма нарушения по чл.146 т.4 от АПК.
Обжалвания акт е издаден и в съответствие с целта на закона при условията
на обвързана компетентност поради което задължаването на получателя да
възстанови сумата отговаря на преследваната от закона цел. Няма нарушение по
смисъла на чл.146 т.5 от АПК.
Неоснователни се явяват възраженията
изложени в жалбата. Няма две дати на издаване на акта, а именно 13.10. и
20.10.2022г. Цифрите 1310 са към номера на акта № 01-6500/1310 и датата е
20.10.2022г. За пасищата е имало сключен договор с Община Бяла Слатина, но не
се представиха доказателства, че е изтекъл през м. май на 2020г. за което ДФЗ да
са били запознати. Представения Анекс от 19.03.2013 г. е за срок от 5 години,
считано от подписването му. Няма доказателства, че Община Бяла Слатина, като
наемодател не си е изпълнил задълженията по договора, тъй като в срока на
договора изключил от договора за наем около една четвърт от отдадените под наем
земи. Относно соченото, че земите, които е ползвал жалбоподателят, са били
минали сертифицирана проверка и същите са стопанисвани, и поддържани съгласно
изискванията на закона, същото е ирелевантно към
предмета на делото.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
същият е в съответствие с приложимите материално-правни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърден, а жалбата срещу него следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото неоснователна се
явява и претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски. Такива се дължат на ответника, но не са претендирани и съдът не
следва да се произнася по отношение разноски по делото.
Водим от горното и на основание
чл.172 АПК, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.В.П. ***, против Акт за прекратяване
на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони 2014-2020г. и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/1310 от 20.10.2022г. /в размер на
19 900.20 лв./, издаден от Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“ – гр. София.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, чрез АдмС-Враца пред
ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - София в
14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението му на страните.
АДМ.СЪДИЯ: