МОТИВИ към Присъда № 5 от 29.01.2020
година по ВНЧХД № 99 по описа за 2019 година на Окръжен съд – Габрово.
Производството по делото е образувано по жалба на
подсъдимата М.В.П. ***, чрез пълномощника адв. Н.Г. *** против Присъда № 42 от
03.09.2019 г. по НЧХД № 161/2019 г. на РС Севлиево, обявена на същата дата.
С атакуваната присъда първоинстанционният съд е
признал подсъдимата М.В.П. ***, за ВИНОВНА в това, че на
23.03.2019 г., в гр. Севлиево нанесла на И.Н.Г. *** удар с ръка по главата, и с
това си деяние й причинила лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
болка страдание без разстройство на здравето, с което е извършила престъпление,
за което на основание чл. 130, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "в" от НК съдът я е осъдил на ГЛОБА в полза на държавата в размер на 200 лв. /двеста
лева/.
Със същата присъда съдът е
признал подсъдимата М.В.П. за невинна и я е оправдал по първоначално
предявеното й по - тежко обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Съдът е признал подсъдимата
М.В.П. за виновна в това, че по същото време и на същото място, в нейно
присъствие, публично, казала думи, унизителни за честта и достойнството на И.Н.Г.
*** - „кучка", „курва", „проститутка", с което извършила
престъпление, за което на основание чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал.
1 и чл. 55, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК я е осъдил на ГЛОБА в
полза на държавата в размер на 1600 лв. /хиляда и шестстотин лева/.
На основание чл. 23, ал. 1
от НК, по правилата на съвкупността, съдът е определил на подсъдимата М.В.П. ОБЩО
НАКАЗАНИЕ за изтърпяване - ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1600 лв. /хиляда
и шестстотин лева/.
Съдът е осъдил подсъдимата
М.В.П. да заплати на тъжителката И.Н.Г. ***, с ЕГН ***, обезщетение за
причинени от деянията неимуществени вреди в размер на 1800 лв. /хиляда и
осемстотин лева/, от които 1000 лева за вреди, произтичащи от престъплението по
чл. 130, ал. 2 от НК и 800 лева за вреди, произтичащи от престъплението обида,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на причиняване на
вредите - 23.03.2019 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати на
тъжителката направените от нея разноски по делото в размер на 618 лева.
Съдът е отхвърлил предявения от И.Н.Г. против М.В.П.
граждански иск, с който се претендират обезщетения за причинени неимуществени
вреди, произтичащи от престъплението по чл. 130 от НК над размера от 1000 лева
до пълния размер от 2000 лева и произтичащи от престъплението обида над размера
от 800 лева до пълния размер от 1000 лева, като неоснователен и недоказан.
Съдът е осъдил подсъдимата М.В.П. да заплати
по сметка на Районен съд гр. Севлиево държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск в размер на 72 лева, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист, в случай, че сумата не бъде внесена доброволно.
В жалбата на подсъдимата се твърди,
че първоинстанционната присъда е необоснована и неправилна. Обвинението не било
доказано нито от обективна, нито от субективна страна. Не можело да се направи
дори предположение за извършено престъпление.
Прави се искане, да бъде отменена
първоинстанционната присъда и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата
да бъде оправдана по повдигнатите й обвинения, ведно със законните последици.
Пред въззивния съд подсъдимата М.П. и нейният защитник адв. Н.Г. поддържат
жалбата и направените искания. По искане на защитника е допуснат до разпит и
изслушан в съдебно заседание на 29.01.2020 г. свид. Г.А.М..
Частният тъжител И.Н.Г. се явява пред съда лично и с повереника си адв. И.С.
***. Счита, че повдигнатите обвинения са доказани по безспорен и категоричен
начин. Моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
По делото са приети за съвместно разглеждане граждански искове от частния
тъжител И.Г. против подсъдимата М.П. за сума в размер на 2000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК и сума в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146,
ал. 1 от НК.
Съдът откри съдебно следствие, като предвид служебното начало в процеса,
изиска и прие писмени доказателства - копия от информационна карта на РУ
Севлиево, приложение № 7 от доклад за проверени лица и превозни средства и
четири броя полицейски разпореждания, веществено доказателство - 1 бр. CD със запис от
електронния регистър на националния спешен номер 112 и изслуша свидетелите М.Г.М.
и Х.М.М..
Жалбата е подадена от страна по делото, в срока по чл. 319 от НПК и е
процесуално допустим, а разгледана по същество е и основателна.
Настоящият въззивен състав, след като се запозна с материалите по делото, и
след като ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
Подсъдимата М.В.П. и свид. Ц.И.П. живели на
съпружески начала, от което съвместно съжителство им се родили две деца. Впоследствие
двамата се разделили, като упражняването на родителските права върху децата
било предоставено на подс. П.. След раздялата им свид. Ц.П. заживял с тъжителката
И.Н.Г., а подс. П. със свид. Д.Ц.Ц.. На 23.03.2019 г. децата на подс. П. и
свид. П. били в дома на последния в гр. Севлиево, на ул. "***" № *. В
късният следобед свид. П. и тъжителката Г. излезли от жилището, а при децата
останала майката на първия - свид. Р.Ц.И.. Двамата се придвижвали из града с лек
автомобил и били забелязани от подс. М.П.. Същата се ядосала, че свид. П. не е
в дома си при децата, които често боледували, поради което звъннала по телефон
на по-голямото дете. Попитала го как са и то споделило, че кашля. Подс. М.П. му
съобщила, че отива да ги вземе от дома на баща им. Детето се разстроило и
започнало да плаче, като споделило със своята баба - свид. Р.И., че майка им ще
дойде да ги вземе. От своя страна свид. Р.И. се свързала по телефона с подс. П.,
обяснила й, че детето е разстроено и, че не иска да си тръгва от дома на своя
баща. Подс. П. обаче й казала да събира багажа на децата и заедно с тях да чака
на пътя, защото идвала да ги прибере. Свид. И. започнала да събира багажа на
децата, като междувременно се обадила по телефона на сина си - свид. Ц.П. и му
съобщила за случилото се. Свид. П. и тъжителката И.Г. се отправили с автомобила
към дома си. Когато пристигнали пред жилището, там вече бил спрял автомобил, в
който се намирали подс. М.П. и свид. Д.Ц.Ц.. Преди това свид. Р.И. разговаряла
с П. и Ц., без последните да напускат автомобила, и се прибрала в жилището
преди пристигането на сина си. След като спрял, свид. Ц.П. слязъл от автомобила
си и отишъл до другия. Отворил дясната врата и започнал да дърпа подс. М.П.,
при което й скъсал якето. Тогава свид. Д.Ц. слязъл от автомобила и се опитал да спре действията на
Ц.П.. В резултата на това, Ц. получил удар в лицето от П. и паднал на земята.
Подс. М.П. се опитала да изправи падналия Д.Ц.. От автомобила на свид. П.
излязла тъжителката И.Г., която също се присъединила към каращите се. Двете
жени си отправили взаимни реплики по отношение на семейните си връзки и по
повод грижите за децата. Настанала "суматоха", както се изразяват
свидетелите С.С. и Г.М.. Тъжителката И.Г. се обадила на телефон 112, за което
съобщила на останалите. След това физическите съприкосновения между участниците
в свадата били преустановени, но те продължили да си отправят взаимни реплики.
На място пристигнали полицейските служители М.М. и Х.М., които изслушали
обясненията на двете страни и им съставили протоколи за полицейско
предупреждение. На 25.03.2019 г. тъжителката И.Г. посетила кабинета на съдебния
лекар д-р Д.Г.. Последният изготвил съдебно - медицинско удостоверение, в което
отразил, че при Г. са установени охлузна рана в средната трета на лявата буза с
оток на меките тъкани, разкъсно контузна рана по вътрешната повърхност на
горната устна на устата в дясната й половина с оток на меките тъкани и
субективни оплаквания от главоболие и виене на свят.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнени и
категоричен начин от писмените и
гласните доказателства по делото: обясненията на подсъдимата М.П., показанията
на свидетелите Ц.П., Р.И., Н.Г., Д.Ц., С.С., Д.Г., М.М., Х.М. и Г.М., писмените
доказателства - Съдебно медицинско удостоверение № 36/2019 г., копие от
информационна карта за дейността на наряд, копие от доклад за проверени лица и
превозни средства, четири броя протоколи за разпореждане на полицейски орган.
По делото е прието и предявено
на страните чрез възпроизвеждането му в съдебно заседание веществено
доказателство - 1 бр. CD със запис от електронния регистър на националния спешен номер 112.
Страните заявиха, че за запознати със съдържанието му, а тъжителката И.Г.
разпознава гласа си на записа.
Районният съд се е произнесъл, обсъждайки събраните пред него доказателства, но въз основа на погрешното им
тълкуване е достигнал до неправилни правни изводи. Допълнителни основания за
различни правни изводи дават и доказателствата, представени пред настоящата
инстанция. Доводите, изложени в обжалвания първоинстанционен акт не се споделят
от въззивната инстанция по следните съображения:
От данните по делото не може да се направи категоричен и безспорен извод за
извършване на престъпления от страна на подсъдимата М.П., каквито са описани в
тъжбата на И.Г.. Първоинстанционният съд е кредитирал с доверие показанията на
свидетелите Ц.П., Р.И. и Н.Г., без да посочи по каква причина не дава вяра на
изнесеното от свидетелите Д.Ц. и С.С.. Свидетелят Д.Ц. е определен единствено
като пряк участник в конфликта, което не е достатъчно, за да бъдат игнорирани
изявленията му. На първо място следва да посочим, че свид. Ц.П. е съжител на
тъжителката, свид. Н.Г. е неин син, а свид. Р.И. е майка на Ц.П.. Отношенията
на двете групи свидетели са пряко свързани с враждата между подс. М.П. и свид.
Ц.П., като бивши съжители, и неразбирателството им по повод упражняването на
родителските права, поради което следва да се преценяват и проверяват
внимателно. Като незаинтересовани и безпристрастни могат да се възприемат
показанията на единствено на свидетелите С.С., М.М., Х.М. и Г.М., като първият
от тях е изслушан от районния съд.
Свидетелят Ц.П. е лице, което е възприело инцидента лично. Описва ситуация,
при която той имал пререкания с М.П. по повод децата, казал на майка си да ги
прибере вкъщи, но подсъдимата нападнала И.Г., като я ударила и я обиждала.
После Г. удряла и Ц.П., като удари нанесъл и Д.Ц.. Свид. Ц.П. не може да обясни
логично защо П. е насочила агресията си към Г., след като е имала спор с него.
Незаинтересованите от изхода на делото свидетели С.С. и Г.М. описват различна
фактическа обстановка, при която Ц.П. се е насочил към автомобила на Д.Ц.,
отворил е дясната врата, издърпал е М.П., хващайки я за врата и дрехата й. Д.Ц.
слязъл, опитал се да ги разтърве, но получил удари с юмрук в лицето от Ц.П.,
след което паднал на земята. Свид. С. потвърждава, че в този момент подсъдимата
П. се е опитала да вдигне Ц. от земята. Едва тогава И.Г. се опитала да разтърва
биещите се и се обадила на телефон 112. Показанията на свидетелите С. и М.
кореспондират изцяло с тези на свид. Д.Ц. и обясненията на подсъдимата М.П.. Те
също описват ситуация, при която Ц.П. е извадил подсъдимата от колата, държейки
я за врата и дрехата, Ц. се е намесил, получил е удар от П., паднал е, М.П. се
е опитала да го изправи, а И.Г. се е намесила едва в този момент, обаждайки се
на тел. 112. Показанията на свидетеля Ц.П. противоречат и на тези, дадени от
други двама безпристрастни свидетели, а именно полицейските служители М.М.
и Х.М.. Свид. П. твърди, че
"обидите и заплахите продължиха и в присъствието на органите на
реда". На л. 55 от ВНЧХД свид. М. казва: "Обиди пред нас, някакви
реплики, специално за жените, не помня да са отправяни". На същият лист
свид. М. също не споменава да е възприел отправени обиди от някоя от страните
по време на посещението им. Те дали единствено обяснения. Въззивният съд прие,
че Ц.П. е пристрастен свидетел, поради връзката му с тъжителката и влошените
отношения с подсъдимата, показанията му противоречат на тези на незаинтересованите
свидетели С.С., Г.М., М.М. и Х.М. и
освен това, П. е лицето, проявило първоначалната агресия към М.П., а
впоследствие и насилие спрямо Д.Ц., поради което тези негови показания не следва
да се кредитират с доверие. Неоснователни са възражанията на повереника на
тъжителката, че показанията на свидетелите С. и М. били противоречиви. При
внимателният прочит на техните изявления не се откриват съществени
противоречия. Единственото разминаване се отнася до това, произнесена ли е
думата "курва" от някой от присъстващите, но и двамата свидетели не
могат да потвърдят такава дума да е изречена от М.П.. Свидетелят Г.М. разясни,
че не е пожелал да дава показания за случая, тъй като Ц.П. е бил негов
съученик. Явил се е по делото, едва след като е получили призовка.
Свидетелката Р.Ц.И. е майка на Ц.П.. Твърди, че лично е възприела как М.П.
ударила И.Г. и отправила към нея обидни думи. Свидетелите С.С. и Г.М., които
нямат стимул да изнасят неверни данни, не споменават да са виждали Р.И. и
децата по времена инцидента. На л. 56 от ВНЧХД свид. М. казва: "Деца там
не е имало... На Ц. майка му се беше прибрала още Д. като беше там, преди Ц. да
дойде... на Ц. майка му никого не е водила. След това влезе вътре в къщата и се
прибра, пристигна Ц. с неговата кола и спря зад колата на Д.". Свидетелите
М. и М. не помнят да са говорили с Р.И., въпреки твърденията й, че е очевидец,
и че е възприела как се "разбрали в края на краищата и послушали къде
децата да останат" след пристигането на полицейския екип. Въззивният съд
прие, че свидетелката Р.И. не е присъствала по време на инцидента и не е
възприела лично протеклите събития. Освен това, поради близките си отношения с
тъжителката и съжителят й /неин син/ има стимул да представя факти, единствено
с цел да подкрепи версията им за случилото се.
Свидетелят Н.Г.Г. е син на тъжителката И.Г.. Същият е дошъл впоследствие
/извикан от майка си/ и не е възприел лично обстоятелствата, станали повод за
подаване на тъжбата. Показанията му не съдържат подробно описание на фактите,
свързани с нанесен удар. Майка му казала: "Н. удря ме, искала да я пребие,
това онова". Цитираното единствено изречение в тази връзка не може да
послужи за установяване на твърдението за нанесена лека телесна повреда.
По делото е представен медицински документ - Удостоверение № 36/2019 г., изготвен от
съдебния лекар д-р Д.Г.. Последният е отразил, че на 25.03.2019 г. при И.Г. са
установени охлузна рана в средната трета на лявата буза с оток на меките
тъкани, разкъсно контузна рана по вътрешната повърхност на горната устна на
устата в дясната й половина с оток на меките тъкани и субективни оплаквания от
главоболие и виене на свят. Прегледът е извършен два дни след посочената в
тъжбата дата на инцидента. Съдът не може да приеме, че установените по лицето
на Г. наранявания се дължат на противоправно поведение от страна на подс. М.П.,
тъй като по делото не се доказа същата да е нанесла удар на тъжителката. За
такъв удар говорят свидетелите Ц.П. и Р.И., чиито показания не следва да се
кредитират с доверие. Свидетелите С.С., Г.М. и Д.Ц. описват побой, но такъв
нанесен от П. на Ц., а не от П. на Г.. На л. 26 от НЧХД свид. С. казва изрично:
"Единият младеж удряше другия младеж и като отиде тя да ги разтърва, не
съм виждал тази жена /подсъдимата/ да удря тази жена /тъжителката/". На л.
56 от ВНЧХД свид. М. също казва: "Удари между двете жени не съм
виждал". На л. 54 и 55 от ВНЧХД свид. М. заявява на две места, че не е
забелязал наранявания по лицето на И.Г., въпреки, че имало твърдение да е
ударена от М.П.. Основните оплаквания били "от единия господин",
който имал следи от деруги по лицето и врата. Според свид. М. /л. 55 от ВНЧХД/
оплаквания за удари имало и от двете страни. Не си спомня която от двете жени
показала следи от насилие, нито може да ги конкретизира. Не си спомня някоя от
страните да е споменавала за удар в лицето. И двете страни отказали да бъде
извикан медицински екип за оказване на помощ. Данни за нанесен удар от П. на Г.
не се съдържат и в изисканите от настоящата инстанция писмени доказателства
- копия от информационна карта на РУ
Севлиево, приложение № 7 от доклад за проверени лица и превозни средства и
четири броя полицейски разпореждания.
В изслушания от съда файл от вещественото
доказателство - 1 бр. CD със запис от
електронния регистър на националния спешен номер 112 също не се съдържат данни
за удари, още по - малко за такива, нанесени от М.П. на И.Г.. При сигнала си
тъжителката единствено моли полицейските служители да дойдат бързо, тъй като
възникнал "семеен скандал". В обаждането на Г. до номер 112 други
подробности не се съобщават.
При това положение съдът не може да приеме за безспорно
доказано, че установените с медицинското удостоверение на доктор Г. увреждания
са нанесени от М.П. по време на скандала между страните на 23.03.2019 г. Поради
изтеклият период от два дни между събитията и прегледа, възможно е конкретните
леки телесни повреди да са получени на по-късен етап и по друг повод.
Съществува вероятност и свид. Д.Ц. да ги е нанесъл неволно при опита да бъдат
разтървани спорещите страни, както той сам предполага, че се е случило. Тази
версия не е категорично опровергана при липсата на доказателства за нанесен
удар от страна на подсъдимата. По същата причина не може да се приеме, че на И.Н.Г.
е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание
без разстройство на здравето. По делото нито се
твърди за такава, нито е доказано съществуването й. За да има осъдителна
присъда за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК също следва да се
докаже освен самото деяние, така и неговото авторство. Липсват убедителни
доказателства М.П. да е нанесла удар с ръка в лицето на И.Г., поради което не
може да бъде постановена осъдителна присъда, както за престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК, така и за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК. Присъдата не може
да почива на предположения.
Поради изложеното въззивният съд отмени
първоинстанционната присъда в наказателно осъдителната й част и призна
подсъдимата М.В.П. за невинна в това, че на 23.03.2019 г. в гр.
Севлиево нанесла на И.Н.Г. *** удар с ръка по главата и с това си деяние й
причинила лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание без разстройство на здравето, с което да е извършила престъпление по
чл. 130, ал. 2 от НК, поради което я оправда по така повдигнатото й обвинение.
Относно престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК районният съд отново се е позовал на свидетелските показания на Ц.П., Р.И. и
Н.Г. и е постановил осъдителна присъда. Причините, поради които не могат да се
кредитират с доверие показанията на тези трима свидетели бяха изложени подробно
по-горе. Освен това, първоинстанционният съд счита, че обидните думи са били
чути и от свид. С.Д.С.. Това не отговаря на истината. На л. 26 от НЧХД свид. С.
е казал: "Разговорът беше на приповдигнат тон, но сага точно не мога да
определя точно какво си казват, защото аз като не ги познавам, не мога точно да
определя кой на кого казва и какво. Имаше псувни, "курва",
"мурва" и такива глупости, но много не обърнах внимание... Имаше
обиди и кавги между двете жени. Аз не съм си поставял за цел да помня кой какво
е казал... Не съм чувал подсъдимата да обижда тъжителката, имаше някакви
приказки, но не мога да определя точно какви са". От тези изявления на С. е
видно, че същият е чул някакви реплики, които страните са си разменили по време
на скандала, но не може да посочи какви са те и кой ги е отправил, а също и към
кого. Същото се отнася и за думата "курва", която С. не може да
изясни от кого е произнесена и по чии адрес. Ясно е обаче изявлението му, че не
е чувал подсъдимата да обижда тъжителката. Разпитаният пред настоящата
инстанция свидетел Г.М. също казва: "Курва, мурва не съм чул да е казал
някой, за децата ставаше спор, вероятно имат дело за привременни мерки".
Свид. М. описва съвсем други диалози между двете жени, свързани с претенциите
за децата, в които не се съдържат обидни думи. Основателно е възражението на
защитата, че по делото няма съвпадение и на думите, които свидетелите,
подкрепящи тъжителката твърдят, че са чули. В тъжбата се сочат "кучка,
курва, проститутка". Свид. Ц.П. твърди за "курва, кучка, проститутка,
мърша и боклук". От доказателствата стана ясно, че пред полицейските
служители не са произнесени обиди, за каквито твърди свид. П.. Свид. Р.И.
твърди за "курва и мастия", както и думите "ще те убия" и
"ти ми развали семейството". По делото се изясни, че тази свидетелка
не е присъствала по време на инцидента. Свид. Н.Г. също не е присъствал по
време на свадата между страните, а пресъздава впечатления след приключването й.
Показанията му за инкриминираните действия се базират на чутото от майка му.
Осъдителната присъда не може да почива единствено на противоречивите или
непълни показания на свидетелите Ц.П., Р.И. и Н.Г., които освен това се
опровергават от останалите доказателства по делото.
Поради изложеното въззивният съд отмени първоинстанционната присъда и в
тази част и призна подсъдимата М.В.П. за невинна в това, че на 23.03.2019 г. в
гр. Севлиево в присъствието на И.Н.Г., публично, казала думи, унизителни за
честта и достойнството на Г. - "кучка, курва, проститутка", с което
да е извършила престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, поради което я оправда по така повдигнатото й обвинение.
След като по делото не се доказа
подсъдимата М.П. да е извършила престъпления по чл. 130, ал. 1 и 2 от НК и по
чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, безспорно няма как да бъде
ангажирана и гражданска отговорност за вреди от такива деяния. Искът с правно
основание чл. 45 от ЗЗД почива на деликтно основание. При липсата на извършен
деликт, какъвто се явяват описаните в тъжбата престъпления, подсъдимата не може
да бъде осъдена да заплаща обезщетения за вреди, каквито не е доказано да е
причинила. С оглед горното, въззивният съд отмени първоинстанционната присъда в
гражданската й част и отхвърли предявените от И.Н.Г. против М.В.П. граждански
искове за заплащане на суми,
представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от престъпления по
чл. 130, ал. 1 от НК и чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК,
като неоснователни и недоказани.
С оглед претенцията на подсъдимата, съдът осъди тъжителката И.Н.Г. да заплати на М.В.П. направените
от нея разноски по делото в размер на 600 лв., на основание чл. 190, ал. 1 от НПК.
Съдът осъди
тъжителката И.Н.Г. да заплати по сметка на
Окръжен съд Габрово сума в размер на 12 лв. - разноски по делото, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК,
както и сума в размер на 5 лв. по сметка на Окръжен съд Габрово, при служебно
издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.
109 и сл. от НПК съдът постанови след влизане на присъдата в сила, вещественото
доказателство - 1 бр. CD със запис от електронния
регистър на националния спешен номер 112, да остане приложен по делото.
По делото не се
доказа М.В.П. да е извършила както престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, така и
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, тъй като липсват доказателства да е
нанесла удар на тъжителката И.Г.. Присъдата на СРС в частта, с която П. е
призната за невинна и оправдана по първоначално предявеното й обвинение за
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК е правилна и законосъобразна, поради което
беше потвърдена в тази останала част.
В този смисъл е произнесената присъда.
Председател
:
Членове
: