Решение по дело №1259/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 42
Дата: 15 януари 2020 г.
Съдия: Златина Иванова Кавърджикова
Дело: 20193100501259
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./………..2020г.

гр. ***

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                               

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

***КА ДРИНГОВА

                                                               

при секретаря Доника Христова,

като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова

въззивно гражданско дело № 1259 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Н.С.К. ЕГН ********** ***, чрез адв. Бр.Б., против решение № 1796/25.04.2019г. по гр.д. № 15516/2018г. на 33-ти състав на ВРС, в частта, в която е определен режим на лични отношения на И.П.Т., ЕГН ********** ***, с детето им С И Т. ЕГН ********** , както следва:   

първите четири месеца след влизане в сила на решението: всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа до 14:00 часа, в присъствието на майката;

между петия и осмия месец от влизане в сила на решението: всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа до 18:00 часа, без присъствие на майката, като бащата следва да взема и връща детето от/при майката по нейното местоживеене;

между деветия и дванадесетия месец от влизане в сила на решението: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа до 17:00 часа на съответния ден, без пресп***е, като бащата следва да взема и връща детето от/при майката по нейното местоживеене;

след изтичане на една година от влизане в сила на решението: всяка първа и трета събота и неделя от месеца – от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, с пресп***е, като бащата следва да взема и връща детето от/при майката по нейното местоживеене; за Коледните празници /24-26 декември/ през всяка нечетна година от 10:00 часа на първия ден до 17:00 часа на последния ден; по време на Новогодишните празници /31.12. – 01.01./ през всяка четна година от 10:00 часа на първия ден до 17:00 часа на последния ден; за Великденските празници през всяка четна година от 10:00 часа на първия ден до 17:00 часа на последния ден; всяка нечетна година на рождения ден на детето за времето от 10:00 часа до 13:00 часа, а всяка четна година – на деня, следващ рождения ден на детето, за времето от 10:00 до 13:00 часа; всяка година на рождения ден на бащата за времето от 10:00 до 13:00 часа, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

Считайки първоинстанционното решение в обжалваната част за неправилно и необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон, се моли да бъде отменено и постановено ново, с което бъде определен подходящ режим на лични отношения на бащата с детето С . Изтъква ниската възраст на детето, това, че бащата никога не е полагал грижи за него и няма умения за това, влошеното здравословно състояние на последния, отключил психическо заболяване, ежедневната му употреба на марихуана и зависимостта му към видеоигри. Сочи, че ВРС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като е цитирано решение на касационния съд, с което с оглед интереса на детето следва да бъде определен режим, при който времето за общуване да е ограничено до часове на деня, в присъствието на определено лице или на определено място, без родителят да взема детето през училищните ваканции, така, че родителят усвои точното поведение, което не вреди на детето, а спомага то да се развива пълноценно. Претендира присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

В писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК И.П.Т., ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.Д., оспорва въззивната жалба като неоснователна. Иска решението в обжалваната част да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените разноски. 

ДСП-***, редовно призовани, не изпращат представител, не изразяват становище по постъпилата жалба.

ВОС съобрази следното:

В исковата си молба И.П.Т., ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.Д., е предявил против ответницата Н.С.К. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за определяне на мерки относно упражняването на родителските права по отношение на детето им С  И. Т., ЕГН **********, местоживеенето му, определяне режима на лични отношения и издръжката. Не възразява родителските права да бъдат предоставени на майката и да бъде определено местоживеенето на детето при нея. Иска да му се определи режим на лични отношения със сина му, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с пресп***е в дома на бащата от 10 ч. в събота до 16.30 в неделя.; двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск до навършване на Зг. на детето, а след навършване на Зг. възраст- по 30 дни през лятото; всяка нечетна година на Коледните празници от 23 до 27 декември включително с пресп***е; всяка четна година на Великденските празници от Разпети петък до вторник, който е 3-ият ден от Възкресение Христово с пресп***е; всяка година в деня, следващ рождения ден на детето с пресп***е в дома на бащата и по време на всяка пролетна ваканция на детето след навършване на 7г. и започване на училище. Предлага да заплаща издръжка за детето в размер на 150.00лв. месечно, платима до 10-то число на месеца, за който се дължи.

Излага твърдения, че по време на съвместното му съжителство с ответницата, на 12.09.2016г. в гр.*** се е родил синът им С  И. Т.. Седем месеца след неговото раждане, през месец април 2017г., настъпила фактическата раздяла между страните. От момента на раздялата им, детето и неговата майка живеят при родителите й, а личните контакти между него и детето са силно ограничени, като всеки път при опит да види детето, ответницата изтъквала различни причини, за да не се случи това. До навършване на 1г. от детето, ищецът го е виждал в събота или неделя, за 30 минути, в присъствието на майката или на нейните родители. След прохождането на детето, личен контакт с него ищецът е осъществявал и продължава да осъществява един път в седмицата /събота или неделя/, за по 2-3 часа и винаги в присъствието на ответницата или на нейни близки. По време на семейните празници и личните празници на детето, излага, че изобщо не може да общува с детето, тъй като не му се предоставя такава възможност от майката. Детето нито веднъж, дори придружено от своята майка, не е посещавало дома на ответника, не е виждало баба си и дядо си-неговите родители, не е комуникирало с тях.  Това сочи, че го кара да се чувства объркан и наранен от поведението на ответницата, същевременно ядосан и безпомощен, тъй като с поведението си, тя го лишава от пълноценно общуване със сина им, към когото е много привързан и обича.  Счита, че ограничените лични контакти, с времето ще отчуждят детето от него, като баща и ще затруднят значително комуникацията им като баща и син. И сега при срещите им детето, първоначално е много притеснено, държи се дистанцирано и са необходими около 15-20 минути, за да може да го адаптира към срещата им и да се отпусне. След като минат тези адаптивни минути, синът му се превръща в най-щастливото и игриво момче и времето им заедно минава бързо и неусетно.

С оглед недопускане връзката между него като баща и детето, да бъде ограничавана неоснователно от ответницата, съответно за да не се стигне до неблагоприятно отражение от така ограничената връзка върху психическото и емоционално израстване на детето, предвид правото му на пълноценен контакт с детето, на общуване с него, забавления и игри, независимо от факта на настъпилата раздяла между родителите, се обосновава правния интерес от предявената искова претенция.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Н.С.К. ЕГН ********** ***, чрез адв. Т.Русева оспорва твърденията в исковата молба само относно претендирания от бащата режим на лични отношения с детето  и размера на издръжката. Според нея претендирания режим е крайно неподходящ за детето, дори може да създаде опасност за живота, здравето и цялото му личностно развитие. И.Т. има проявено психично заболяване, което намерило проявление в тежка криза по Великден 2017г. Освен това има проявени зависимости към марихуана и видеоигри. Бащата няма нужния родителски капацитет за да иска по-разширен режим на лични отношения със сина си. Освен това детето е малко и все още зависимо от грижите й. Смята, че бащата следва да има ограничен режим на лични отношения с детето С , както следва: до навършване на 7-годишна възраст-всяка неделя от 9.00ч. до 13.00ч. в присъствието на майката; от 7-годишна до 14-годишна възраст-всяка неделя от 9.00ч. до 18.00ч. в присъствието на майката, а след 14-годишна възраст-всяка първа и трета събота и неделя от 9.00ч. до 19.00ч. без пресп***е в дома на бащата. Смята също така, че месечна издръжка от 120.00лв., която заплаща бащата към момента е недостатъчна да задоволи нуждите на детето, което посещава детско заведние-Детска ясла № 5 „Чуден свят“ и понякога боледува от обичайните простудни заболявания и има нужда от лекарстква. По възможностите на бащата е да заплаща издръжка за сина си в размер на 300.00лв. месечно. Иска да й бъде възложено упражняването на родителските права по отношение на детето С , да бъде определено местоживеенето му при нея на адреса й в гр. ***, бул. ***, на бащата да бъде определен посочения непосредствено по-горе режим, да бъде осъден да заплаща издръжка за детето в размер на 300.00лв месечно, считано от завеждане на иска. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока за писмен отговор Н.С.К. ЕГН ********** ***, чрез адв. Т.Русева е предявила насрещна искова молба, в която сочи, че спорни са режимът на лични отношения на бащата с детето С  и размерът на дължимата от бащата месечна издръжка. Иска да упражнява родителските права по отношение на детето С , да бъде определено местоживеенето му при нея на адреса й в гр. ***, бул. ***, на бащата да бъде определен следния режим, а именно: до навършване на 7-годишна възраст-всяка неделя от 9.00ч. до 13.00ч. в присъствието на майката; от 7-годишна до 14-годишна възраст-всяка неделя от 9.00ч. до 18.00ч. в присъствието на майката, а след 14-годишна възраст-всяка първа и трета събота и неделя от 9.00ч. до 19.00ч. без пресп***е в дома на бащата. Иска бащата да бъде осъден да заплаща издръжка за детето в размер на 300.00лв месечно, считано от завеждане на иска, ведно със законната лихва.

В писмен отговор И.П.Т., ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.Д. оспорва насрещната искова молба. Отрича да страда от психично заболяване. След раждането на детето изпитвал чувство на безпокойство и несигурност, свързани с отговорността по отглеждането и грижите за него, с издръжката на семейството, дали ще се справи като родител и баща. Постепенно след провенето лечение се възстановил, но настъпилото отчуждение между партньорите не могло да бъде преодоляно и настъпила раздялата им. Отрича да е употребявал марихуана или да има пристрастяване към видеоигри. Обича и е привързан към детето си, но майката се стреми да го изолира от живота му, чрез насаждане на възприятия, които не са верни. Неговите родители обичат внука си и искат да контактуват с детето, но поведението на майката ги лишава от тази взможност. Виждали са детето само на снимки. То не познава и другите си роднини по бащина линия. Признава, че до 28.08.2017г. е заплащал издръжка от 120.00лв. месечно, а след това - по 150.00лв. Издръжка от 300.00лв. месечно би била прекалено завишена и не е по възможностите му.

ДСП-***, чрез социален работник М.Г. сочи, че няма спор между родителите кой следва да упражнява родителските права по отношение на детето и къде следва да бъде неговото местоживеене. Предвид сериозността на спора и разминаването в твърденията на страните, не възразява по събирането на доказателства-експертиза на вещо лице за установяване на  здравословното състояние на бащата.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

 

Няма спор и се установява от приложеното удостоверение за раждане на С  И. Т., р. 12.09.2016г., за което е съставен акт № 399/216.09.2016г., че родители на детето са страните по делото-И.П.Т. и Н.С.К..

Няма спор още и за това, че родителите живеят разделени от пролетта на 2017г. и детето С И Т. се отглежда от майката Н.С.К. ***.  

И.Т. работи като агент, недвижими имоти към „Мирела“ ЕООД-*** от 30.08.2018г. на 4-часов работен ден и с основно месечно възнаграждение в размер на 264.00лв. Представен е още договор за извършване на брокерска дейност при сделки с недвижими имоти.

Няма спор и се установява от представените вносни бележки, че до м. 07.2018г. бащата И.Т. е заплащал издръжка за детето С  в размер на 120.00лв. месечно, а след това-по 150.00лв. месечно.

Н.С.К. е в трудови правоотношения с „Оптилокал“ ООД, заемайки длъжността „Управител“ и получава средно брутно месечно възнаграждение за последните шест месеца до 29.09.2018г. в размер на 4594.39лв.

Детето С И Т. посещава детска ясла № 5 „Чуден свят“-***, според служебна бележка изх. № 39/27.09.2018г.

Пред ВРС са изслушани показанията на водените от двете страни свидетели: ***, без родство и дела със страните, воден от ищеца и *** К.-майка на ответницата, водена от нея,чиито показания се ценят от съда с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но като непосредствени и убедителни.

Пред ВОС са призовани и изслушани двамата родители, на осн. чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 6 от СК. 

Отново пред въззивната инстанция е изслушано заключението по допуснатата от въззивния съст ав комплексна СППЕ. Според вещите лица към момента при бащата И.Т. не се диагностицират клинични симптоми за поставяне на психиатрична диагноза. Не са диагностицирани и клинични симптоми за зависимост към ПАВ, алкохол и компютърни игри. Общуването между детето и бащата обаче е неефикасно. Липсват общи преживявания, взаимодействия, общи дейности. Биологичният баща като личност и модел на мъжко поведение не присъства в живота на сина си. Бащата показва стремеж и желание да бъде информиран и да присъства в живота на детето си.

В с.з. на 17.12.2019г. страните, подпомагани от процесуалните представители адв. Д.Д. и адв. С.Б. постигат споразумение, изложено пред съда, което е в следния смисъл:

Режимът на лични отношения между И.П.Т. с ЕГН ********** и детето С И Т. с ЕГН ********** да бъде следният:

1.        До навършване на 7 годишна възраст на детето, срещите между бащата и детето да са всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10 ч. до 17 ч., като майката присъства на срещите през цялото време.

2.        След навършване на 7 годишна, срещите между бащата и детето да са всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10 ч. в събота до 17 ч. в неделя, с пресп***е в дома на бащата, като майката присъства на срещите през първия един час.

3.        По отношение на празниците:

3.1.    За Великденските празници

Срещите на бащата с детето да се  осъществяват в един от празничните дни, след предварителна уговорка между родителите, като до навършване на 7 годишна възраст това да става в присъствие на майката, а след навършване на 7 ходишна възраст – без нейното присъствие.

3.2.    За Коледните празници

 Срещите на бащата с детето до навършване на 7 годишна възраст да се осъществяват на 25.12. от 10 ч. до 18ч., в присъствието на майката, а след навършване на 7 годишна възраст – от 10 ч. на 25.12 до 18 ч. на 26.12., с пресп***е в дома на бащата, като майката присъства  на срещите само през първия един час.

4.         В летния период (месеците юли И август), срещите да се осъществяват на два пъти по 15 дни, извън периода на ползван годишен отпуск на майката.                                                           

  Настоящият състав намира, че така постигнатото споразумение не протворечи на закона и добрите нрави, защитава интереса на детето С . Следва да бъде одобрено от съда с въззивното решение, като съответно бъде отменено обжалваното решение в тази част .

 В останалата си част първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.

 Предвид изхода на спора, не се налага промяна на първоинстанционното решение в частта за разноските.

 Пак с оглед изхода на спора не се следват разноски в полза на която и да е от страните в настоящото производство. Доколкото решението в частта за режима на лични отношения на бащата с детето ползва двете страни, то сторените разноски следва да останат в тежест на страните, така, както са направени от тях.

 Воден от горното, съдът:

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

 

 

ОТМЕНЯ решение № 1796/25.04.2019г. по гр.д. № 15516/2018г. на 33-ти състав на ВРС, в частта, в която е определен режим на лични отношения на И.П.Т., ЕГН ********** ***, с детето С И Т. ЕГН ********** , както следва:   

първите четири месеца след влизане в сила на решението: всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа до 14:00 часа, в присъствието на майката;

между петия и осмия месец от влизане в сила на решението: всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа до 18:00 часа, без присъствие на майката, като бащата следва да взема и връща детето от/при майката по нейното местоживеене;

между деветия и дванадесетия месец от влизане в сила на решението: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа до 17:00 часа на съответния ден, без пресп***е, като бащата следва да взема и връща детето от/при майката по нейното местоживеене;

след изтичане на една година от влизане в сила на решението: всяка първа и трета събота и неделя от месеца – от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, с пресп***е, като бащата следва да взема и връща детето от/при майката по нейното местоживеене; за Коледните празници /24-26 декември/ през всяка нечетна година от 10:00 часа на първия ден до 17:00 часа на последния ден; по време на Новогодишните празници /31.12. – 01.01./ през всяка четна година от 10:00 часа на първия ден до 17:00 часа на последния ден; за Великденските празници през всяка четна година от 10:00 часа на първия ден до 17:00 часа на последния ден; всяка нечетна година на рождения ден на детето за времето от 10:00 часа до 13:00 часа, а всяка четна година – на деня, следващ рождения ден на детето, за времето от 10:00 до 13:00 часа; всяка година на рождения ден на бащата за времето от 10:00 до 13:00 часа, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ, на осн. чл. 127, ал. 2 от СК режим на лични отношения на И.П.Т., ЕГН ********** ***, с детето С И Т. ЕГН ********** , както следва:

1. До навършване на 7 годишна възраст на детето, срещите между бащата и детето да са всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10 ч. до 17 ч., като майката присъства на срещите през цялото време.

2. След навършване на 7 годишна, срещите между бащата и детето да са всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10 ч. в събота до 17 ч. в неделя, с пресп***е в дома на бащата, като майката присъства на срещите през първия един час.

3.. По отношение на празниците:

3.1. За Великденските празници

Срещите на бащата с детето да се  осъществяват в един от празничните дни, след предварителна уговорка между родителите, като до навършване на 7 годишна възраст това да става в присъствие на майката, а след навършване на 7 ходишна възраст – без нейното присъствие.

3.2.  За Коледните празници

 Срещите на бащата с детето до навършване на 7 годишна възраст да се осъществяват на 25.12. от 10 ч. до 18ч., в присъствието на майката, а след навършване на 7 годишна възраст – от 10 ч. на 25.12 до 18 ч. на 26.12., с пресп***е в дома на бащата, като майката присъства  на срещите само през първия един час.

4. В летния период (месеците юли И август), срещите да се осъществяват на два пъти по 15 дни, извън периода на ползван годишен отпуск на майката.                                                           

  

  В останалата си част решението на ВРС е влязло в законна сила.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.

 

                            

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                         ЧЛЕНОВЕ: