Р Е Ш Е Н И Е
№3793
10.08.2020 г.,
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, на десети юли
две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Т.
Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа докладваното от районния съдия
гражданско дело № 21043 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на Н.С.Н., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен
адрес:*** 2а, офис 318, с която против Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението” към МВР, е предявен иск за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 1721,97 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен от ищеца при ответника извънреден труд за периода от
01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 23.12.2019 г., до
окончателното ѝ изплащане. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, на които се
основават претендираните от ищеца права:
Ищецът е служител при ответника, като през процесния период е заемал длъжността „младши инспектор” при РД
„ПБЗН” – Варна към ГД „ПБЗН” в МВР и е със статут на държавен служител. Работил
на 24 часови смени при сумирано изчисляване на работното време. Твърди, че за процесния период е положил
253,11 часа извънреден труд. Твърди, че за така положения от него извънреден
труд не е получил дължимото допълнително възнаграждение.
Твърди се, че считано от м. октомври 2016 г., съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР
работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни –
подневно, а за работещите не 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период, като съгласно чл.5, т.2 работа извън редовното работно време
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период. Ищецът поддържа, че съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата – при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Тъй като нормалната продължителност на седмичното работно време
през нощта при 5-дневна работна седмица било до 35 часа, то нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна седмица бил до 7
часа и коефициентът се определял като нормалната продължителност от 8 часа се
раздели на нормалната продъжителност на работното време през нощта и бил равен
на 1,143 (8/7). При преизчисляването на нощния към дневен труд, ставало ясно, че
е престирал извънреден труд, който не е заплатен от ответника. По изложените
съображения моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът депозира писмен отговор на исковата
молба, с който се оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа, че
ищецът е държавен служител, поради което по отношение на него се прилага ЗМВР,
а не НСОРЗ. Съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на
работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица, като съгл. ал.3 е допустимо полагане на нощен труд, който да
не надвишава 8 часа за всеки 24 часов период, от което следва, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа. Поддържа се, че
видовете възнаграждение в ЗМВР са изчерпателно изброени. С оглед на нарочната
уредба на видовете допълнителни възнаграждения и на размера им не са налице
предпоставките за субсидиарно прилагането на КТ и ЗДСл и актовете, към които
препращат.
Навежда се твърдение, че за процесния период въпросите за реда за организацията и
разпределянето на работното време са регламентирани с Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР
(Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.), в която е
уредено, че държавните служители в МВР могат да полагат труд и през нощта между
22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период, което съответства на регламентацията на този въпрос в
чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. На следващо място се сочи, че съгл. чл.187, ал.5 ЗМВР
извънредният труд представлява работа извън редовното работно време до 280 часа
годишно, което за служителите от категорията на ищеца - служители, работещи на
смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Поддържа се, че полаганият от ищеца нощен труд е в рамките на установеното
работно време, а възнаграждението за нощен труд е определено със Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи и е в размер на 0,25
лв. на час или за част от него положен труд между 22,00 и 6,00 ч. Отделно от
това дори при общата хипотеза (КТ, НСОР) часовете в повече, които се получават
при преобразуването на нощен в дневен труд не се явяват извънреден такъв. Тези
часове в повече се заплащат също по реда, определен за заплащане на нощен труд,
като компенсация се явяват именно тези часове в повече, заплатени обаче по реда
за заплащане на нощния труд. Сочи, че ищецът не прави разграничение между
извънреден и нощен труд и не отчита факта, че допълнителните възнаграждения за
двата вида труд се изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в
различни нормативни актове.
С оглед на посоченото се твърди, че положеният от ищеца през процесния
период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително
възнаграждение е правилно определено и заплатено. По изложените съображения
моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Варненският
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено, от фактическа страна, следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че в периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. страните са
били в служебно правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността „младши
инспектор” при РД „ПБЗН” – Варна към ГД „ПБЗН” в МВР.
Приобщени към доказателствения
материал по делото са следните писмени документи: заповед №8121з-791
от 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи; кадрова справка; платежни
бележки за възнаграждението на ищеца от м. октомври 2016 г. до месец септември
2019 г.; протоколи за отчитане на нощен труд и графици за дежурства за периода
м. октомври 2016 г. до месец септември 2019 г.
По делото е допуснато провеждане на
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението, на която неоспорено от страните
и прието от съда, се установява, че за процесния период – от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г., ищецът е отработил общо 1770
ч. нощен труд, за които му е изплатено трудово възнаграждение в размер на 442,50
лева. Преизчислен с коефициент 1,143, нощният труд се равнява на 2023 ч. общо.
Разликата след извършеното преизчисляването с посочения коефициент, е 253 ч.
Извънредният труд, получен след преизчисляване на положения нощен труд в
дневен, с коефициент 1,143, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., възлизащ на
сумата от 1753,33 лева не е заплатен от ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи.
Искът намира правно основание в разпоредбите на чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.
187, ал.6, т.2 ЗМВР /изм. ДВ бр. 60 от 07.07.2020 г./. Същият е допустим, а
разгледан по същество, той е и основателен.
Между страните е налице валидно
възникнало служебно правоотношение, въз основа, на което, през процесния
период, ищецът заема при ответника длъжността „младши инспектор” при РД „ПБЗН”
– Варна към ГД „ПБЗН” в МВР.
Разпоредбата на чл.176 ЗМВР
определя, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнагрждения. Едно от
тези допълнителни месечни възнаграждения, предвидени с нормата на чл.178 ЗМВР е
за положен извънреден труд /чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР/.
На
основание чл.187, ал.10 ЗМВР /предишна ал.9/ е издадена Наредба №8121з-776 от
29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн.
ДВ бр.26/02.08.2016 г., отм. ДВ бр. 4 от 14.01.2020 г./. Съгласно чл.3, ал.3 от
Наредбата, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч. като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
За разлика от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., предвиждаща в чл. 31, ал. 2 превръщането
на общия брой часове положен нощен труд /между 22,00 и 6,00 ч./ в дневен, чрез умножение по
0,143, при сумирано отчитане на отработеното време, то в Наредбата от 2016 г. липсва такава изрична норма.
Тази празнота в нормативната уредба обаче, не може да се приравни на забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен.
За преодоляване на посочената непълнота, следва да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ бр. 9 от 26.01.2007
г./, в чл.9, ал.2 от която е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време, за съответното
работно място.
По делото бе установено, че за
процесния период – от 01.10.2016 г. до 30.09.2019, ищецът е положил 1770 ч. нощен труд, който след
преизчисляване с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд, възлиза на 2023
часа. Дължимото възнаграждение за положения извънреден труд от 253 часа, в
размер на 1753,33 лева не е изплатено от ответника.
При горните доводи, съдът намира
предявеният иск за основателен, поради което следва да уважи същият
изцяло.
По отношение направеното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира следното.
С разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК
се дава възможност, в случаите когато заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, по искане на насрещната страна да се определи по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл.36 ЗА. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията, валидна към датата на сключване
на договора за правна защита и съдействие – 13.03.2020 г./, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 1000 лева до 5000
лева, възнаграждението е в размер на 300 лева + 7% за горницата над 1000 лева.
Изчислено по указания начин, минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение за предявените искове е в размер на 350,54 лева. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и
процесуалния му представител, като е договорено и изплатено възнаграждение в
размер на 400 лева. Върху тази сума е начислен ДДС, който е платен от ищеца.
Възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е частично основателно, като
последното следва да бъде намалено до размера посочен в Наредбата. С оглед
изхода на спора, дължимото от ответника възнаграждение за адвокат на ищеца е в размер
на 350,54 лева, като върху същото следва да бъде начислен ДДС, като общият
размер на дължимата от ответника в полза на ищеца сума за разноски е 420,65
лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, с
оглед изхода от спора, ответникът дължи в полза на ищеца сторените от него
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, в размер на 420,65 лева с
вкл. ДДС.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, в
тежест на ответника следва да бъде възложена и отговорността за разноски в общ
размер на 272,88 лева, от които: държавна такса – 67,88 лева, депозит за вещо лице – 200 лева и 5 лева - за служебно издаване на
изпълнителен лист, като същият бъде осъден да заплати посочената сума в полза
на бюджета на съдебната власт, по банкова сметка ***.
Присъдените по делото, в полза на
ищеца, суми, могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка – *** ***.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението” към МВР, ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** 2а, офис 318, сумата от 1721,97 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд в
дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата
на предявяване на иска – 23.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.178, ал.1, т.3
вр. чл. 187, ал.6, т.2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението” към МВР, ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** 2а, офис 318, сторените разноски по делото, в размер на 420,65 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението” към МВР, ДА ЗАПЛАТИ сумата от 272,88 лева,
в полза на бюджета на съдебната власт, по банкова сметка *** – Варна.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: