№......
гр.Б.С. 26.09.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Белослатински Районен съд, I-ви наказателен състав в публичното си заседание на 09 септември Две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното от съдия Житарска АН дело № 327 по описа на 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Г.П.Б. ***, с ЕГН ********** е обжалвал
НП № 19-0248-000473/23.05.2019г. на Началника РУ-Б.С., с което за нарушение
на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП му е
наложено административно наказание Глоба в размер на 50.00 лева и за нарушение
на чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.2 ЗДвП му е
наложено административно наказание Глоба в размер на 50,00 лева.
В жалбата си жалбодателя твърди, че
обжалваното НП е незаконосъобразно, като сочи, че той има заболяване на
опорно-двигателния апарат, поради което не следва да слага обезопасителен колан,
докато управлява МПС. В с.з. жалбоподателят поддържа жалбата си и представя два
броя ТЕЛК решения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. и не взема становище по жалбата.
По делото са приложени НП № 19-0248-000473/23.05.2019г., АУАН № 492/06.05.2019г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., а в с.з. жалбодателя представи и се приеха по делото 2 броя експертни решения на ТЕЛК - от 16.05.2019г. и от 01.06.2016г., двете на МБАЛ "Св.Иван Рилски" ЕООД гр.Козлодуй.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59 – 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че Т.В.Т., Н.И.Н. и Д.И.Д. ***, и тримата полицейски служители към РУ Б.С.. На 06.05.2019г. били на работа по утвърден график, като се осъществявала СПО и тримата се били позиционирали в гр.Б.С., на кръстовището на ул.“Захари Стоянов“ и „Стефан Караджа“. Около 17,40 часа те забелязали лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ВР 6404 АК да се движи по ул.“Захари Стоянов“. В автомобила имало двама човека – шофьора и пътник до него, които видимо се забелязвало, че са без колан,поради което полицейските органи спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген Пасат“, собственост на Н. Г. Б. При извършената проверка се установило, че автомобила се управлявал от жалбоподателя Г.П. Б. И шофьорът, и пътникът, който бил син на жалбодателя заявили, че и двамата са без колани, тъй като шофьора по силата на ТЕЛК решение и на основание законова разпоредба, има право да шофира без да поставя обезопасителен колан. И. Б. заявил, че същият е без колан, защото баща му има проблем с краката – опорно-двигателния апарат /получава схващане/, поради което той не е сложил обезопасителен колан, за да може да реагира, ако нещо се случи с него. За констатираното нарушение на Г.Б. бил съставен АУАН № 492/06.05.2019г. от мл. ПИ Т.В.Т., в негово присъствие и на св.Н. и Д., който акт нарушителя е подписал с възражения. Жалбодателя Б. е възразил, като собственоръчно е записал, че проверяващите го не са се представили, както и че им е представил ТЕЛК решение за неговото здравословно състояние. Въз основа на АУАН, било издадено и обжалваното НП от Началника на РУ Б.С., с което на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв., на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП за нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП и глоба в размер на 50,00 лева, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.2 ЗДвП за нарушение на чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства – АУАН № 492/06.05.2019г., НП № 19-0248-000473/23.05.2019г., от показанията на свидетелите Т.В.Т. – актосъставител, и Н.И.Н. и Д.И.Д. – свидетели при установяване на нарушението и съставяне на акта. Свидетелските показания изцяло кореспондират помежду си и със събраните по делото други доказателства и установени факти, поради което съдът ги кредитира. При така установената фактическа обстановка, могат да се направят следните правни изводи:
Съдът приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия – съгласно приложената заповед, както и с оглед разпоредбите на ЗДвП и ЗАНН.
По делото се установи, че жалбоподателят е инвалид, като с ЕР на ТЕЛК от 16.05.2019г. на МБАЛ "Св.Иван Рилски" ЕООД гр.Козлодуй, му е призната 91 % трайно намалена трудоспособност без чужда помощ за срок от 3 години с водеща диагноза "Първична генерализирана /остео/ артроза и с общо заболяване – Артрозис генерализата, Спондилоартрозис деформанс, Коксартрозис билатералис гравис, Анкилоза на лява ТБС, Гонартрозис билатералис Л>Д, Дискова херния на L4-L5 S1-двустранно с увредена на н.тибиалис двустранно. АХ IIст., Хипертонична болест, ИБС, НАП. Това решение се явява продължение на Експертно решение на ТЕЛК от 01.06.2016г. с водеща диагноза „Полиартроза” и същите придружаващи заболявания. От разпита на актосъставителя и на свидетелите по акта се установи, че автомобилът, който е управлявал при проверката е стандартен и не е адаптиран съобразно неговите нужди. Не се установило жалбоподателят да има видими увреждания, поради което не трябвало да има затруднения при закопчаването на колана. Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства. Същата се установява от показанията на актосъставителят и на свидетелите, които съдът кредитира изцяло и преценява същите като добросъвестно депозирани и основани на техните преки възприятия и впечатления. Фактическата обстановка се установява и от писмените доказателства, прочетени и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, а именно: Обжалваното НП, АУАН, ЕР на ТЕЛК – 2 броя, Заповед за определяне на съответни длъжностни лица от системата на МВР за осъществяване на определени функции по ЗДВП.
При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Обжалваното НП следва да бъде потвърдено, в частта, в която е установено нарушението, че като водач на МПС не е поставил обезопасителен колан, като правилно и законосъобразно, тъй като в хода на административно– наказателното производство е безспорно установено, че с действията си водачът на моторното превозно средство - жалбоподателят е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, вменявящ задължения на водачите в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В конкретния случай водачът е допуснал нарушение на тези изисквания, доколкото не е поставил обезопасителен колан, както и че е возил лице, което не е поставило обезопасителен колан.
По същество от нарушителят се поддържат доводи, че той не е бил длъжен да използва обезопасителен колан, т.к., попадал в изключенията визирани в ал.2 на посочения законов текст. Твърди, че същият е със заболявания на опорно-двигателния апарат, че докато шофира, краката му могат да се схванат и поради тази причина той не слагал колан. Тези доводи не се възприемат от съда, поради обстоятелството, че текстът на чл. 137 "а" ал.2 от ЗДвП, който въвежда изключения от общото правило, посочено в ал.1, и предвижда възможност да не поставят обезопасителни колани лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан-т.2, а т.3 предвижда такова изключение и за лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди. При анализ на нормата на чл. 137 "а" ал.2, т.3 от ЗДвП се налага извод, че за да се ползват от посоченото изключение съответните категории лица /в случая лице с трайно увреждане на долни крайници/ е необходимо съответния автомобил, който управляват да е адаптиран за техните нужди, а това обстоятелство не е установено по конкретното дело, не са представени доказателства автомобилът да е адаптиран според нуждите на нарушителя, а и самият актосъставител, не е установил наличието на отличителен знак или друго обстоятелство, което да показва, че автомобилът е адаптиран спрямо нуждите на водача.
На следващо място, при анализа на разпоредбата на чл. 137 "а" ал.2, т.2 от ЗДП се вижда, че тя съдържа изключение и за лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. В същото време по делото не са събрани доказателства относно това, че физическото състояние на нарушителя не му позволява ползването на обезопасителен колан, доколкото е очевидно, че същият няма проблем с основните движения на горните крайници и тялото- т.к. управлява автомобила, а не се установява наличие на обективна медицинска причина, поради която жалбоподателят обективно да не може да постави колан при движение. В медицинската документация – Експертните решения на ТЕЛК не са дадени дори противопоказания за условия на труд, а от посочените диагнози не може да се направи извод, че лицето попада в освободената категория лица да не поставят обезопасителен колан, с който МПС е снабдено. Отделно от това, настоящия състав смята, че ако наистина съществува проблема на жалбодателя със схващането на краката, то той е заплаха за безопасното движение по пътищата и не би следвало да управлява МПС. Ето защо съдът счита, че с действията си той е нарушил посочения законов текст- чл. 137 "а" ал.1 от ЗДвП. По отношение на наложената санкция, при проверка на приложимата административно-наказателна разпоредба- чл. 183, ал.4, т.7 пр.1-во от ЗДвП съдът констатира, че санкцията за нарушението е наложена законосъобразно в определения от закона размер.
По отношение на второто нарушение, съдът го намира за безспорно доказано, тъй като до шофьора се е возил пътника И.Г. Б., който е бил без обезопасителен колан. Контролния орган, както и административно наказващия орган, обаче са приели неправилно, че водачът на МПС-то, в случая Г.Б. е нарушил чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП и на основание същата разпоредба жалбодателят е наказан с глоба в размер на 50,00 лева. Настоящият състав намира, че административно-наказващия орган неправилно е приел като нарушена норма разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП. Тази норма е санкционираща, докато материално-правната норма, която вменява задължение на пътниците да пътуват в МПС с поставен обезопасителен колан е чл.137а, ал.1 ЗДвП, който текст гласи, че „Водачите и пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани”. Това е процесуално нарушение, от категорията на съществените, поради което в тази част наказателното постановление следва да бъде отменено.
При служебна проверка на АУАН и НП не бяха констатирани наличие на допуснати други съществени процесуални нарушения, които да са основания изцяло за отмяна на наказателното постановление.
От изложеното по-горе съдът намира, че наказателното постановление се явява
законосъобразно, в частта в която за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП,
на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП на Г.Б. е наложено административно
наказание Глоба в размер на 50.00 лева. В останалата част обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено по изложените по-горе мотиви.
Водим от горното
и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19-0248-000473/23.05.2019
год. на Началник РУ-Б.С. против Г.П.Б. ***, с ЕГН ********** с което за
нарушение на чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.2 ЗДвП му е наложено административно наказание Глоба в размер на 50,00 лева, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
В останалата
част ПОТВЪРЖДАВА НП
№ 19-0248-000473/23.05.2019 год. на Началник РУ-Б.С. против Г.П.Б.
***, с ЕГН **********, с което за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП,
на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП му е наложено административно
наказание Глоба в размер на 50.00 лева, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението
пред ВрАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
.