Р Е Ш Е Н И Е № 473
гр. Монтана, 19 септември
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 09.09.2016 г. в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Мария Ницова
Рени Цветанова
при участието на секретаря: Д. и
Прокурор: Александрова като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЦВЕТАНОВА, КАНД № 399
по описа за
Производство е по реда на чл. 63, ал. 1
от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.
С решение, по
АНД № 861/2016 г. на районен съд гр. Монтана, е потвърдено
Наказателно постановление № 84/16.05.2016 г. на Директор на РДГ – Берковица в
частта, с която на П.К.П.,*** е наложено административно наказание, за това че
транспортира немаркирани с контролна горска марка 2.00 пр. куб.м. дърва за
огрев и вещите предмет на нарушението са отнети в полза на държавата. Същото
постановление е отменено, в частта, с която е разпоредено отнемане в полза на
държавата лек автомобил „М*** С*** Г*** ”, рег. № М*** .
В законния срок
против решението е подадена касационна жалба от административнонаказващия орган,
в която се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди, че безспорно
по делото е установено извършеното нарушение, поради което вещите послужили за
извършване на нарушението се отнемат в полза на държавата, а разпоредбата на
чл. 273, ал. 1 от ЗГ е специална по отношение на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН. Моли
решението на въззивния съд да бъде отменено, а наказателното постановление
изцяло потвърдено.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител адв. Г*** моли решението на районния
съд да бъде оставено в сила, поради явно несъответствие между стойността на
отнетата вещ и извършеното нарушение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна, поради което предлага решението на въззивния съд да бъде
потвърдено.
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият
касационен състав при административен съд Монтана след като обсъди наведените в
жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното.
За да отмени
наказателното постановление в обжалваната част, районният съд е приел, че административнонаказващият
орган не е изследвал въпроса за собствеността на отнетата вещ, с оглед
визираното в чл. 20, ал. 1 от ЗАНН, както и не е отчел приложението на чл. 20,
ал. 4 от ЗАНН. Приел е, че в тежест на административнонаказващият орган е да
докаже с надлежни по закон доказателствени средства основателността за налагане
на съответната санкция, което не е направено.
Настоящият
състав намира, че при разглеждане на делото районният съд не е допуснал
съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и със своето
решение е постановил правилен съдебен акт.
В
случая единственото спорно обстоятелство е дали административнонаказващият
орган законосъобразно е постановил отнемане в полза на държавата на описаното в
наказателното постановление МПС, в който смисъл е разпоредбата на чл. 273, ал.
1 от ЗГ.
Съгласно
текста на чл. 20, ал. 1 от ЗАНН отнемане в полза на държавата се постановява за
вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на
умишлено административно нарушение, когато това е предвидено в закон или указ.
Последната четвърта алинея на чл. 20 от същия закон, визира, че отнемане не се
допуска, когато стойността на вещите явно не съответстват на характера и
тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ
е предвидено друго.
Дори
да се приеме, че при условията на чл. 273, ал. 1 от ЗГ за
административнонаказващия орган съществува правна възможност да постанови
отнемане на вещи, които не са собственост на нарушителя, то този текст от ЗГ се
съотнася към текста на чл. 20, ал. 1 от ЗАНН, а не и към текста на чл. 20, ал.
4 от ЗАНН. Последният е самостоятелен и специален, както по отношение на чл.
20, ал. 1 от ЗАНН, така и по отношение на чл. 273, ал. 1 от ЗГ.
Административнонаказващият
орган има правомощия да постанови отнемане в полза на държавата на вещите,
послужили за извършване на умишленото административно нарушение тогава, когато
такова отнемане е предвидено да се извърши в съответния закон или указ, в който
смисъл е предвиждането в чл. 20, ал. 1 от ЗАНН. На основание този общ текст в
ЗАНН, с разпоредбата на чл. 273, ал. 1 от ЗГ, законодателят предвижда именно
такова отнемане на вещи. Като е предвидил отнемане на вещите, предмет на
нарушението и тези, с които е извършено същото /от този кръг са изключени
вещите, чието притежаване е забранено, независимо от тяхното количество и стойност/,
законодателят е приел, че същото се допуска само тогава, когато стойността на
вещите явно не съответства на характера и тежестта на нарушението, т.е. извън
случаите на ал. 4 на чл. 20 от ЗАНН. Тази забрана може да отпадне единствено,
когато в специалния закон, респ. указ е предвидено, че вещите, послужили за
извършване на нарушението се отнемат независимо от тяхната стойност, т.е.
тогава тази липсваща в ЗГ хипотеза ще бъде специална по отношение на чл. 20,
ал. 4 от ЗАНН. Липсата на специален текст, въз основа на който да отпадне
ограничението визирано в чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, приложима остава тази обща
норма.
С оглед на изложеното касационната
инстанция намира решението на въззивния
съд за правилно.
От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
Акт
№ 473
ОСТАВЯ
В СИЛА решение по АНД № 861/2016 г. на районен съд гр. Монтана.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :