№ 110
гр. Тетевен, 15.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на седми август през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Х.
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20224330100902 по описа за 2022 година
Предявен е иск за установяване на вземане по заповедно производство,с посочено
основание чл.422 от ГПК.
Ищецът твърди,че предявява установителния иск във връзкта с разпореждане на
заповеден съд,по ч.гр.д. №607/2022г по описа на РС-Тетевен,с което му е дадено указания,че
може да предяви искт за установяване на вземането си,за което е издадена заповед по чл.410
от ГПК.
Излага,че между „Кредисимо“ ЕАД-София и ответника е сключен договор за
потребителски кредит №724421 от 25.08.2016г,като същият е сключен при спазване на
изискванията на Закона за потребителския кредит.По силата на договора ответникът е
получил сумата от 800 лева,като се е съгласил да върне същата до 31.08.2017г
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г Кредисимо е
прехвърлило своите вземания към длъжника,като същият е уведомен за цесията на
посочцена в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 година.
Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичане
на крайния срок,като към момента на предявяване на иска задължението все още не е
погасено.
Моли да бъде постановено решение,с което се признае съществуването на вземане на
ищеца в размер на 800 лева главница,договорна възнаградителна лихва в размер на 189.76
лева за период от 30.09.2016г до 31.03.2017г,законна лихва за забава върху главницата в
размер на 389.37 лева за периода от 30.09.2016г до 31.08.2017г,законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
1
вземанията.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е де позиран писмен отговор на исковата молба от
особения представител на ответника ,-адвокат Г.,в който са развити съображения както за
недопустимост,така и за неоснователност на иска.
От представените по делото писмени доказателства,в т.ч. доказателствата по
приложеното ч.гр.дело № 607/2022г. по описа на РС-Тетевен,съдът приема за установено
следното:
Приложен е договор за потребителски кредит №724421/25.08.2016г,сключен между
„Кредисимо“-АД-София и ответника Н. В. У. от х,Лов.обл.„
Съгласно приложение №1 към договора ,общия размер на предоставения кредит е 800
лева,срок на кредита-12 месеца,лихвен процент по кредита 41,24%,ГПР 50%ь,общ размер на
всички плащания 989.76 лева.
Изпълнението на договора е обезпеченно с договор за поръчоителство от същата
дата,сключен между „Ай тръст“-ЕООД-Саофия и ответника.
Приложен е договор за продажлба и прехвърляне нта вземания/цесия/ сключен на
02.03.2021г между „Кредисимо“-ЕАД-София ,“Ай тръст“-ЕООД –София и „АПС Бета
България“-ЕООД-София,съгласно койтои Креддисимо е продало на ищеца в настоящето
производство свои парични вземания,произтичащи от просрочени и неплатени договори за
кредит на физически лица.По ч.гр.д. №607/2022г по описа на РС-Туетевен е прпиложен и
списък към договора на прехвърлените взимания.
С разпореждане от 16.09.2022г по ч.гр.д. №607/2022г по описа на РС-туетевен е
издадена Заповед по чл.410 от ГПК за вземането,предмет на установителния иск в
настоящето производство.
С указание,връчено на заявителя на 28.11.2022г заповедният съд е дал указания,че
може да предяви иск за установяване на вемането си в едномесечен срок,който преклузивен
срок е спазен,видно от датата на входиране на исковата молба в деловодството на съда.
При така изложената факткическа обстановка,съдът намира за допустим предявения
установителен иск.Разгредан по същество,същият подлежи на отхвърляне,п оради следните
съображения:
Ответникът и „Кредисимо“-АД-София са били обвързани с обллигационни
правоотношеия с източник договор за ткредит,сключен на 25.08.2016 година.
Твърденията на ищеца,че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора не
се оспорват от ответника,респ.особения представител на ответника,коийто е въвел различни
възражения срещу основателността на иска.„
Твърденията на ищеца са,че е придобил процесното вземане срещу ответника,на
основание договор за цесия,сключен на 02.03.2021 година.Липсват обаче доказателства за
изълнение на задължението на цедента по чл.99,ал.3 от ЗЗД,като в тази връзка
2
изложеното,че ответникъте уведомен за цесията чрез имейл,напосочена вдоговора
електроннапоща,не се потвърждават отдоказателства поделото.
Заявената алтернативно възможност за изпълнение на разпоредбмата на чл.99,ал.3 от
ЗЗД,посочена в исковата молба,чрез връчването и на ответника,също не намира приложение
в контретния случай.
Искова молба и приложения не са връчвани лично на отнетника,който умаства в
настоящето производство чрез осолен представител-адвокат.
В настоящия случай приложеното към исковата молба на
ищеца- цесионер уведомление за извършена цесия не е достигнало до ответника с връчване
на препис от исковата молба и приложенията към нея на назначения на ответника по делото
особен представител адв.Г..Безспорно същото е връчено на адв.Гуенадиева в качеството й
на назначен особен представител на ответника по делото по реда на чл.47, ал.6 от ГПК. В
случая връчването на уведомлението за цесията, като приложение към исковата молба, с
която цесионерът е предявил иск за изпълнение на цедираното вземане на ответника, чрез
назначения му от съда особен представител по делото, не съставлява надлежно съобщаване
на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането да е
породило действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Съдът приема, че в процесния случай ответникът по делото не е надлежно уведомен за
извършената цесия, тъй като съобщението за това е достигнало до знанието единствено на
неговия особен представител адв.Г., като тук аргументите се черпят от особената фигура на
особения представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. В съдебно производство, в
което на ответника-длъжник е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК,
длъжникът не се представлява от надлежно упълномощен от него адвокат-пълномощник,
който би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното право
факти, включително знанието за извършената цесия. Връчването на уведомлението за цесия
на особен представител на ответника по делото не би могло да се приравни, нито на
връчване на ответника /поради невъзможност за извършване на фактически действия от
страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията/,
нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия,
доколкото връзката с клиента му се предполага. Представителната власт на особения
представител спрямо ответника по делото, произтича от акт на съда, с който е назначен
същия, като приложение намират правилата на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, която се
свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК – /в този смисъл и мотивите на т. 6 на
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.20013 г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК,
ВКС/, която представителна власт е ограничена, арг. чл. 29, ал. 5 от ГПК, което води до
извода, че особеният представител на ответника по делото не притежава пасивна
представителна власт да приема волеизявления свързани с промяна в материалното
правоотношение.
По изложените съображения и с оглед на обстоятелството, че в процесния случай
3
цесията на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД не е породила своето действие спрямо
длъжника/ответника,съдът намира, че ищецът не е материалноправно легитимиран да
претендира цедираното му вземане срещу ответника, тъй като последният не дължи да
престира на него, а на стария кредитор.
С оглед н.което, предявения установителен иск следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Мотивиран от изложеното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният установителет иск по
чл.422 от ГПК,предявен от „АПС Бета Бйългария“-ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и
адрес на управление в град София,р-н Триадица,бул.“България“ №81В,представлявано в
производството от пълномощник на управителитке юристконсулт П. Б.,против Н. В. У. от
х,Лов.обл.,за установяване съществуване на вземане в размер на 800 лева
главница,договорна възнаградителна лихва в размер на 189.76 лева за период от 30.09.2016г
до 31.03.2017г,законна лихва за забава върху главницата в размер на 389.37 лева за периода
от 30.09.2016г до 31.08.2017г,законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземанията,за което е издадена Заповед
по чл.410 от ГПК,по ч.гр.д. №607/2022г по описа на Районен съд-Тетевен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
4