Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр.
София, 08.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
съдия: даниела
попова
при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 7410 по
описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правна квалификация чл.226, ал.1 КЗ /отм./ – за осъждане на ответника да заплати
на ищеца суми /главница и лихви/, представляващи неимуществени вреди –
претърпени болки и страдания, следствие
на ПТП, настъпило на 30.11.2015г., виновно причинено от застрахован при
ответника водач. Претендират се разноски.
В исковата молба се
твърди, че на 30.11.2015г., водачът на автобус с рег. № *****, реализирал ПТП с
намиращият се зад него пешеходец ищцата – Д.Л.. За управляваното от виновния
причинител на ПТП-то автобус имало сключена
задължителна застраховка „Гражданско отговорност” с ответното дружество,
валидна към датата на процесното ПТП. В резултат на произшествието ищецът
получил увреждания на здравето и търпял немуществени вреди – болки и страдания,
които оценява на 50 000 лева. Въпреки отправената покана, ответното дружество
заплатило частично претендираното обезщетение – сумата от 14 000 лева,
поради което иска осъждането му за разликата от 36 000 лева. Претендират се разноските по делото.
С определение от 17.08.2017 г. на основание чл. 227
от ГПК са конституирани Б.Х.Л. и Д.Х.Б. вместо починалата в хода на
производството ищца Д.Т.Л..
Ответникът оспорва размера на предявения иск. Не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение. Оспорва механизма за настъпване на
ПТП, както и вината на водача на застрахования по застраховка „Гражданска
отговорност“ автомобил. Оспорва причинно-следствената връзка между ПТП и
твърдяните вреди. Твърди, че ПТП е настъпило при съпричиняване на вредоносния
резултат. Оспорва размера на предявения
иск за обезщетение за неимуществени вреди.
Съдът, като прецени
относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
На 30.11.2015
г. около 14.30 часа в гр. София, в района на паркинга на Централна автогара,
сектор № 11, П.В.Р., управляващ автобус с марка Мерцедес , модел ОЦ 500 1842 с
рег. № *****, предприел маневра движение на заден ход за напускане територията
на автогарата. Вторият шофьор – св. К., в момента на потеглянето видял в
страничното огледало жена, движеща се с патерици, да пресича непосредствено зад
автобуса, извън означените за това места /в т.вр. и заключението на приетата
САТЕ/. Независимо от предприетите действия за спиране, шофьорът реализирал ПТП
с пешеходеца – пострадалата Д.Л.. Последната била преместена отстрани на
сектора. Обяснила, че е бързала да намери сектора за автобусите за гр.Казанлък.
Веднага след инцидента пострадалата била откарана с
автомобил в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД със силни болки в областта на лява
тазобедрена става, като окончателната диагноза била - счупване на бедрената
шийка закрито. На 04.12.2015 г. била
извършена алопластика на лява тазобедрена става – тотална (смяна на става с
изкуствена). Проведена била антибиотична терапия, след което е последвало
изписване на 09.12.2015 г. за продължаващо домашно амбулаторно лечение.
По случая било образувано наказателно производство, като
с влязла в сила на 18.02.2021г., постановена по НОХД № 6392/2018г. на СРС, 147
състав, П.Р.е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343,
ал.1, б.а, пр.2, вр.ал.1, б.”б” пр.2, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Установено е по делото, че ответното дружество е
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ относно участвалия в процесното
ПТП автобус с марка Мерцедес , модел ОЦ 500 1842 с рег. № *****, валидна към датата на
настъпване на ПТП.
От заключението на приетата по делото съдебно медицинска
експертиза, което съдът цени като обективно и безпристрастно изготвено се
установява, че в резултат от ПТП на пострадалата е причинено закрито
счупване на шийката на лявата бедрена кост. Претърпяното счупване при ищцата е
било локализирано в горната част на шийката на лявата бедрена кост. Фрактурата
е била сложна по вид и е налагала провеждане на оперативно лечение с тотална
подмяна на ставата с ендопротеза (изкуствена става). Вещото лице сочи, че по
своя медико-билогичен характер, съставлява постоянно разстройство на
здравето неопасно за живота. Вещото лице сочи, че освен
счупването на лявата бедрена шийка, други травми при пострадалата не са били
констатирани при приемането й в болнично заведение, но е било установено
придружаващо заболяване: неинсулинов захарен диабет.
След проведена предоперативна подготовка
, пострадалата е била оперирана като е извършена подмяна на лявата
тазобедрена става с ендопротеза. Включена
е била инфузионна , антибиотична ,антикоагулантна, седатевна и обезболяваща
терапия. Пострадалата е била изписана от болницата на 09.12.2015г. и лечението
е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи ,предписан режим и
лекараства. В продължение на 2 месеца ищцата е продължила да се предвижва с
помощта на патерици с дозирано натоварване на левия крак, след което напълно е
започнала обременяването му. Проведена е била продължителна рехабилитация за да
се възстановят обема и силата на лявата тазобедрена става. Общо оздравителния
период при ищцата е приключил за обичайния за такава увреда срок - 6 месеца. През
посоченият 6-месечен период ищцата е търпяла болки и страдания, като най
интензивни те са били през първите 2 месеца и около 3-4 седмици в началото на
проведена рехабилитация. Извън посочените периоди пострадалата Л. е търпяла
само периодично явяващи се болки при преумора на левия крак , както и при рязка
промяна на времето - при студено и влажно време. През тези периоди ищцата е
ползвала различни по вид седативни и обезболяващи средства. Наред с
претърпените болки, по време на лечението си- през първите 2 месеца ищцата се е
предвижвала затруднено с помощта на патерици, което е оказало негативно влияние
върху обслужването и в ежедневието. Към датата на процесното ПТП , ищцата Л. е
била изписана от столично здравно заведение, където и е била оперирана и
извършена кожна пластика на лявата подбедрица. Предвижвала се е с помощта на
патерици за да не обременява напълно оперирания ляв крак и за да не се
компрометира извършената кожна пластика. Вещото лице сочи, че ендокринното
заболяване и извършената пластична операция на лявата подбедрица нямат пряко
отношение и няма данни да са повлияли негативно на оздравителния период на
процесното счупване.
От заключението на приетата по
делото съдебно – техническа експертиза се установява, механизма на настъпване
на процесното ПТП, както и зоните за движение на мястото на настъпване на
инцидента.
От показанията на свидетеля Я.Д.,
които съдът не намира основание да не цени, се установяват претърпените от пострадалата
негативни емоции, болки и страдания, периода на възстановяване.
От показанията на св.Е.К.,
които съдът не намира основание да не цени, се установяват факти относно време,
място и обстоятелства, при които е настъпило процесното ПТП.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ увреденото лице може да иска обезщетение пряко от
застрахователя на деликвента, при наличието на всички обективни и субективни
признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45
от ЗЗД.
В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина,
причинената вреда по вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно
установени /задължителната за съда сила на влязла в
сила на 18.02.2021г., присдъда,
постановена по НОХД № 6392/2018г. на СРС, 147 състав
/ – причинено от водача на застрахования автобус на 30.11.2015г., в гр.София,
Централна автогара,. пътно-транспортно произшествие, който при движение на
заден ход е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.40, ал.1 от ЗДвП,
като не е следил пътната обстановка зад него и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на движещата се зад него Д.Т.Л..
Безспорно
е установено и наличието на валидно застрахователно правоотношение между
застрахователното дружество ответник и собственикът на автобус
с марка Мерцедес , модел ОЦ 500 1842 с рег. № *****, с който виновно е реализирано пътно транспортното
произшествие.
При
това положение съдът намира за доказани предвидените и изброени в закона
предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка
между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат- телесните
увреждания и търпените болки и страдания от страна
на пострадалата са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното деяние. Предявеният
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е доказан по основание.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането – имуществени и неимуществени такива, като размерът на
неимуществените вреди следва да се се определи от съда по справедливост,
съгласно чл.52 от ЗЗД.
При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
разясненията, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ
съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания. Отчетени са характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищеца болки и страдания, общественото възприемане на
справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както и
икономическата конюнктура в страната /така Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д.
№ 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС /.
Изхождайки
от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите, възрастта на пострадалата
към момента на настъпване на увреждането – 60 години, вида, броя и тежестта на
уврежданията - счупване на шийката на лявата бедрена кост, срока за
възстановяване – около 6 месеца, периода на претърпени болки - силни болки с
висок интензитет през първите 2 месеца и около 3-4 седмици в началото на
провеждане на рехабилитация, огрониченията в придвижването –
ползаването на помощни средства патерици, нуждата от чужда помощ в обслужването
и хигиената, изживения шок от инцидента, претърпените неудобства от
личен, битов и социален характер, необходимостта от последваща рехабилитация,
отражението на произшествието върху психо-емоционалното й състояние, обществено
икономическите условия към 2015г. /установена МРЗ за страната 380 лв./, съдът намира, че сумата от 30 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране
на вредите. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл.
52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните
последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
В настоящия случай, ответникът заявява възражение за
съпричиняване с оглед неправилно движение на пострадалата на територията на
паркинга на Централна автогара.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен
резултат.
От заключението на приетата по делото СТАЕ, както и от
показанията на св.Е.К.,
който е и очевидец, се установява, че на територията на паркинга на Централна
автогара за движение на пътниците са изградени тротоари пред
сградата на автогарата и отсрещната страна като на ниво терен, под въздушния
преход над паркинга се намира пешеходна пътека тип „зебра”. Пътниците
преминават за съответните сектори по пешеходната пътека за достигане до
съответния автобус. Вещото лице сочи, че процесното ПТП не би настъпило, ако
пострадалата не се е движела зад тръгващия автобус.
Поради
това съдът прие за основателно наведеното възражение - с поведението си /преминавайки
през паркинга на автогарата не на установените за това места, а зад движещ се
назад автобус/, пострадалата е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат, при процент на съпричиняване
от 10%. Налице са предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
за намаляване на определеното обезщетение с определения процент на
съпричиняване, а именно от 30 000 лева, на 27 000 лева. От
тази сума следва да се приспадне сумата от 14 000 лева, изплатено
застрахователно обезщетение, при което искът следва да бъде уважен за сумата от
13 000 лева. Искът е основателен в този размер, в който следва да бъде уважен. За
разликата до пълния му предявен размер от 36 000 лева искът е неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
Ответникът
дължи и законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковета молба до
окончателното плащане /така както е поискано в ИМ/.
При този изход
на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК страните имат право на
разноски.
Ищците са
извършили извършил разходи в размер на 900 лева – заплатени ДТ и депозит за
възнаграждение на ВЛ, от които следва да се присъдят 325 лева, съразмерно на
уважената част от исковете.
Ответникът е извършил разходи в размер на
1050 лева – заплатени депозити за ВЛ и разпит на свидетел, както и
юрисконсултско възнаграждение, определено по чл.25, ал.2, пр.2 от Наредбата заплащане
на правната помощ, от които следва да се присъдят 670.83 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест
на ответника следва да се възложи сумата от 70.00 лева ДТ по делото, платима по
сметката на СГС,съразмерно на уважената част от исковите претенции.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца сумата от 531.39 лева – част от адвокатско
възнаграждение от 1 610 лева, определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважената
част от исковете претенции.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД Е.АД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Б.Х.Л., ЕГН **********, и Д.Х.Б.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 226 от КЗ /отм./ още 13 000 лева - обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания; претърпени от Д.Т.Л. в резултат на
увреди, получени при ПТП, станало на 30.11.2015 г. около 14.30 часа в гр.
София, в района на паркинга на Централна автогара, сектор № 11, причинени
виновно от П.В.Р., за управляваното от който МПС е била сключена застраховка
"Гражданска отговорност" с това дружество, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 13.06.2017 г. до окончателното им изплащане, като за
разликата до пълния предявен размер от 36 000 лева, ОТХВЪРЛЯ претенцията за обезщетение за неимуществени вреди като
неоснователна.
ОСЪЖДА ЗД Е.АД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Б.Х.Л., ЕГН **********, и Д.Х.Б.,
ЕГН **********,***, сумата от 325.00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Б.Х.Л., ЕГН **********, и Д.Х.Б., ЕГН **********,***, да
заплатят на ЗД Е.АД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление ***, сумата от 670.83 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД Е.АД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на Софийския градски
съд, сумата от 70.00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, ЗД Е.АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, да
заплати на адв.Я.Д. от САК, сумата от 531.39 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: