Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260103
гр.Добрич
23.04.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и четвърти март 2021 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №39 по описа за
2021 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД-гр.С.
срещу решение №69/16.07.2020 г.,вписано под №60,т.I,стр.190-192/16.07.2020 г. в публичния регистър по
чл.235 ал.5 от ГПК,по гр.д.№151/2019 г. на Каварненския районен съд,с което са
отхвърлени предявените от въззивника срещу Р.И.С. с ЕГН ********** *** искове за признаване на установено,че
ответникът Р.И.С. дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 3 000 лв,представляваща
част от общото задължение в размер на 14 044,17 лв по договор за
потребителски кредит от 23.05.2008 г.,от която 2 000 лв-част от общо
дължимата в размер на 12 118,22 лв главница и 1 000 лв-част от общо
дължима 1 920,95 лв
договорна/възнаградителна лихва,начислена за периода 23.05.2008
г.-18.01.2016 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда,до окончателното изплащане
на сумата,като въззивникът е осъден да заплати на С. сторени в производството
разноски в размер на 300 лв.Според въззивника първоинстанционното
решение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния
закон.Неправилно съдът приел,че вземанията на ищеца са погасени по
давност.Неправилно бил определен за начален момент на давността моментът на
настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията,доколкото клаузата за
предсрочна изискуемост била уговорена в полза на кредитора и от него зависело
дали ще се възползва от нея или ще изчака крайния срок на договора,за да
потърси дължимите суми.За да е упражнено това право от кредитора,същият
следвало изрично да уведоми длъжника,а такова уведомяване в случая
липсвало.Затова началният момент на погасителната давност бил падежът на
задълженията-уговореният краен срок за изпълнение.Дори и да се приемело,че
началото на давността е моментът на настъпване предсрочна изискуемост на
кредита,то част от вноските за главница и лихви не били погасени с петгодишна
давност.Тъй като тази непогасена по давност част не надвишавала размера на
частичните искови претенции,то същите следвало да бъдат изцяло
уважени.Необосновани били и изводите за липса на надлежно уведомяване на
длъжника за осъществената цесия.Такова уведомление било изпратено на
последния,но същият отказал да го получи,като отказът бил надлежно оформен от
връчителя.Поради допуснато от районния съд процесуално нарушение при изготвяне
на доклада по делото не били събрани доказателства за осъществено
упълномощаване на въззивника-ищец от предходния кредитор да осъществи
уведомяването на длъжника за цесията.Настоява се за отмяна на решението и за
уважаване на исковете.Претендират се сторените от въззивника разноски в двете
инстанции.
В писмен отговор и в хода на въззивното
производство въззиваемият Р.И.С.
изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на
атакуваното решение.Излага доводи за правилност на извода,че вземанията са
погасени по давност.Претендира сторените в настоящата инстанция разноски.
Като постави на разглеждане въззивната
жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от
първоинстанционното решение на 28.07.2020 г.,а жалбата е подадена на 11.08.2020
г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 11.08.2020 г./.Жалбата
е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано
лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е
основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като
постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в
изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено
по предявените допустими искове.Атакуваното решение е обаче неправилно и следва
да бъде отменено,като съображенията за горния извод са следните:
Гр.д.№151/2019 г. на КРС е образувано по повод искова
молба,с която са предявени обективно кумулативно съединени частични установителни
искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК,чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД от „ЕОС Матрикс“ ЕООД-гр.С. срещу Р.И.С. ***
за установяване съществуването на вземанията на ищеца от ответника по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №396/28.12.2018
г.,издадена по ч.гр.д.№872/2018 г. на КРС,а именно дължимостта на сумата от 3 000 лв,представляваща част от
общото задължение в размер на 14 044,17 лв по договор за потребителски
кредит от 23.05.2008 г.,от която 2 000 лв-част от общо дължимата в размер
на 12 118,22 лв главница и 1 000 лв-част от общо дължима 1 920,95
лв договорна/възнаградителна
лихва,начислена за периода 23.05.2008 г.-18.01.2016 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК в съда,до окончателното изплащане на сумата.
От приложеното ч.гр.д.№872/2018
г. на КРС се установява,че със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК №396 от 28.12.2018
г. е разпоредено длъжникът Р.И.С. с ЕГН ********** да заплати на кредитора „ЕОС
Матрикс“ ЕООД-гр.С. следните суми:2 000 лв-част от общо дължимата в размер на 12 118,22 лв
главница по договор за потребителски кредит от 23.05.2008 г.,ведно със
законната лихва върху нея,считано от датата на подаване на заявлението
27.12.2018 г.,до окончателното й изплащане,и 1 000 лв-част от общо дължима
1 920,95 лв договорна/възнаградителна
лихва,начислена за периода 23.05.2008 г.-18.01.2016 г.,както и 60 лв разноски-внесена
държавна такса.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника С. на
07.01.2019 г. и същият е подал възражение срещу заповедта в законоустановения
срок.Съгласно разпоредбата на чл.415 ал.1 т.1 от ГПК е указано на
заявителя-кредитор,че може да предяви искове за установяване съществуването на
вземанията си в едномесечен срок от съобщението /разпореждане №49 от 21.01.2019
г. по ч.гр.д.№872/2018
г. на КРС/.За последното указание на заповедния съд кредиторът е уведомен на 06.02.2019
г.Настоящите установителни искове са предявени с искова молба,подадена по
пощата на 06.03.2019 г.,т.е. в рамките на срока по чл.415 ал.4 от ГПК.Исковите
претенции са идентични на заявените със заявлението по чл.410 от ГПК и не
излизат от обхвата на заповедното производство.Предвид горното исковете са допустими,респ. и постановеното по същите
първоинстанционно решение е допустимо.
Изложено е в исковата молба,че на 23.05.2008 г. бил
сключен договор за потребителски кредит между „Юробанк България“ АД като
кредитор и ответника Р.И.С. като кредитополучател,по силата на който бил
отпуснат от горната банка на ответника кредит в размер на 12 600 лв.Същият
следвало да се изплати на 120 месечни анюитетни вноски в размер на 173,21 лв
всяка една от тях,платими на 23-то число на всеки календарен месец.Падежът за
връщане на цялата сума бил 23.05.2018 г.След усвояване на кредита
кредитополучателят не извършвал редовни плащания на месечните си вноски и
непогасеното задължение възлизало на 12 118,22 лв главница,1 920,95 лв
договорна/възнаградителна лихва и 5 лв такси/разноски по усвояване и обслужване
на кредита.На 18.01.2016 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ между „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД,като
процесните задължения на ответника били изкупени от второто дружество.Длъжникът
бил надлежно уведомен за цесията.Договорът за цесия произвел действие,поради
което активно легитимиран кредитор било ищцовото дружество „ЕОС Матрикс“
ЕООД.Падежът на задълженията бил настъпил и вземанията били изискуеми изцяло.
В писмен отговор ответникът Р.И.С. изразява становище
за неоснователност на исковете.Счита,че вземанията по процесния договор за
кредит са станали предсрочно изискуеми поради неплащане на дължимите от него
вноски още на 23.02.2009 г.,като по силата на чл.15 от договора за кредит
предсрочната изискуемост настъпвала автоматично без да е необходимо каквото и
да е изявление на банката-кредитор.Навежда възражение за изтекла още към
23.02.2015 г. петгодишна погасителна давност по отношение на претендираните
вземания.При сключване на договора за цесия на 18.01.2016 г. вземанията вече
били погасени по давност.
Не е спорно по делото,че между „Юробанк И Еф Джи
България“ АД-гр.С. и ответника по делото Р.И.С. е сключен договор за потребителски
кредит №***/23.05.2008 г. /на листи 4 и сл. от делото на КРС/,по
силата на който банката-кредитор отпуска на кредитополучателя С. кредит в
размер на 12 600 лв.Кредитът следва да се върне от кредитополучателя според
погасителния план-неразделна част от договора на 120 месечни анюитетни вноски в
размер на 173,21 лв всяка една от тях /само последната от 173,02 лв/,платими на
23-то число на всеки календарен месец,като дължимите лихви се начисляват от
датата на усвояване на кредита.Падежът за погасяване на кредита е 23.05.2018 г.,т.е.
е настъпил към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-27.12.2018 г.От
заключението на вещото лице Г.Н.по допуснатата от районния съд
съдебно-счетоводна експертиза,което не е оспорено от страните,става ясно,че длъжникът
С. е извършил плащания към 19.05.2009 г. в общ размер на 1 784,05 лв,от
които 481,78 лв главница,904,65 лв лихви по погасителен план и 397,62 лв такси
и просрочени лихви,неустойки.Длъжникът С. е заплатил изцяло само осем
погасителни вноски,като оттам нататък е спрял плащанията.Първата невнесена
погасителна вноска е от 23.02.2009 г.Към датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК задълженията на ответника С. по процесния договор за кредит
възлизат на обща сума от 14 044,17 лв,от които 12 118,22 лв
главница,1 920,95 лв договорна/възнаградителна лихва за периода от 23.05.2008
г. до 18.01.2016 г. и 5 лв такса,както са посочени от ищеца в заявлението и в
исковата молба.Частичните искови претенции за 2 000 лв главница и
1 000 лв договорни лихви аритметично се включват в общия размер на
вземанията,посочен по-горе,и са дължими от ответника С..В този смисъл исковете
са доказани по размер.
Възражението на длъжника Р.С.,че вземанията били
погасени по давност,е неоснователно.Неоснователни са доводите му за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита още на 23.02.2009 г.,на която дата било
осъществено за първи път неплащане на дължима месечна вноска по погасителния
план към договора.Съгласно клаузата на чл.15 от процесния договор за потребителски
кредит при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата
или лихвата по кредита,както и при неизпълнение на което и да е друго
задължение по договора,вземането на банката за възстановяване на целия кредит
става предсрочно изцяло изискуемо.Изискуемостта е уговорено да настъпи,без да е
необходимо каквото и да е волеизявление на страните,т.е. автоматично.Последната
уговорка за автоматично настъпване на предсрочната изискуемост обаче не е
валидна и е неприложима,защото според постановките на т.18 от Тълкувателно
решение №4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,което
представлява задължителна съдебна практика,предсрочната изискуемост не може да
настъпи автоматично.Последната представлява изменение на договора,което за
разлика от общия принцип в чл.20а ал.2 от ЗЗД,изискващ изменение на договора
само по взаимно съгласие на страните,настъпва с едностранно волеизявление само
на едната от страните /на кредитора/ при наличие на две
предпоставки:обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем.Обявяването на предсрочната изискуемост
предполага изрично изявление на кредитора,че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от него за предсрочно изискуем,вкл. и за вноските с
ненастъпил падеж,които към момента на изявлението не са били
изискуеми.Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора.В случая банката-първоначален кредитор
не е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и такова
нейно изявление не е достигало до длъжника.Следователно твърдяната предсрочна
изискуемост на целия кредит не е настъпила към 23.02.2009 г.Изискуемостта на
всички вземания по процесния договор е настъпила на уговорения краен падеж-на
23.05.2018 г.,т.е. към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
/27.12.2018 г./ вземанията по договора са изискуеми и не са погасени с изтекла
петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД относно главницата и тригодишна давност по
чл.111 б.“в“ от ЗЗД относно лихвите,която давност по правилото на чл.114 ал.1
от ЗЗД започва да тече от деня,в който вземанията стават изискуеми.Срокът на
погасителна давност започва да тече именно от датата на уговорения краен
падеж,а не от датата на падежите на отделните погасителни вноски по
погасителния план,защото константната съдебна практика приема,че уговореното
връщане на предоставена в заем /кредит/ сума на погасителни вноски не превръща
този договор в такъв за периодични платежи,а представлява уговорка за
изпълнение на единното задължение на части /чл.66 от ЗЗД/.В този смисъл
приложима за това задължение е 5-годишната давност по чл.110 от ЗЗД относно
главницата и 3-годишната давност по чл.111 б.“в“ от ЗЗД относно лихвите /забел.
за прилагане на давността по чл.111 б.“в“ от ЗЗД и относно възнаградителната
лихва навеждат мотивите към т.1 от ТР №3/27.03.2019 г. по тълк.д.№3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС/,която започва да тече не от датата на падежите на отделните
погасителни вноски,а от датата на крайния падеж за издължаване на кредита-в
случая от 23.05.2018 г. /в тази насока решение №38/26.03.2019 г. по
т.д.№1157/2018 г. на II т.о.,ТК на
ВКС/.
На 18.01.2016 г. е сключен договор /на листи 22 и сл.
от делото на КРС/ за покупко-продажба /прехвърляне/ на вземания /цесия/ между
първоначалния кредитор „Юробанк България“ АД-гр.С. /цедент/ и ищеца по
настоящото дело „ЕОС Матрикс“ ЕООД-гр.С. /цесионер/,по силата на който на
цесионера са прехвърлени и процесните вземания на горната банка от длъжника Р.И.С.
/дълг с уникален № на случая *** в приложението към договора за цесия на листи 77-79
от делото на КРС/.Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД предишният
кредитор е длъжен да уведоми длъжника за цесията,като според разпоредбата на
чл.99 ал.4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня,когато то
бъде съобщено на последния от предишния кредитор.С пълномощно
рег.№231/18.01.2016 г. на нотариуса М.Г. с район на действие СРС на лист 22 от
предходното образувано по настоящата жалба в.гр.д.№896/2020 г. на ДОС /прекратено
и върнато на КРС за администриране на жалбата/ предишният кредитор „Юробанк
България“ АД-гр.С. упълномощава новия кредитор „ЕОС Матрикс“ ЕООД-гр.С. да
уведоми вместо първия за цесията всички длъжници по прехвърлените
вземания.Такова упълномощаване е допустимо и уведомяването на длъжника чрез
новия кредитор поражда правните последици по чл.99 ал.4 от ЗЗД /решение
№137/02.06.2015 г. по гр.д.№5759/2014 г.,III г.о.,ГК на ВКС/.В реализация на горните си пълномощия
цесионерът „ЕОС Матрикс“ ЕООД-гр.С. изготвя уведомително писмо до ответника С.
за прехвърляне на вземанията /на лист 85 от делото на КРС/,което е връчено на
длъжника през октомври 2018 г. при условията на оформен от връчителя отказ за
получаване,удостоверен с подписа на един свидетел,т.е. длъжникът се счита за
надлежно уведомен за цесията още преди подаване от цесионера на заявлението по
чл.410 от ГПК.Предвид изложеното съдът намира,че в настоящия случай цесията е
надлежно съобщена на длъжника преди заповедното производство и същата е
породила действие за него.Следователно титуляр на процесните вземания спрямо
ответника Р.С. е именно ищецът по делото-цесионерът „ЕОС Матрикс“ ЕООД-гр.С.,който
надлежно е встъпил в правата на предишния кредитор.
Предвид изложеното съдът намира,че исковете са
основателни и следва да бъдат уважени.Първоинстанционното решение като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Двете страни са претендирали разноски,сторени в
исковото производство,като ищецът по делото е претендирал и сторените в
заповедното производство разноски.Ищецът и въззивник „ЕОС Матрикс“ ЕООД-гр.С. има
право на основание чл.78 ал.1 от ГПК на разноските,сторени от него в
заповедното и в исковото производство /първа и въззивна инстанция/,като същите
следва да се присъдят изцяло поради цялостно уважаване на исковете.Ответникът
по делото Р.С. няма право на разноски нито за първата,нито за въззивната
инстанция с оглед изхода от спора-уважаване на исковете срещу него.
Ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД-гр.С. е сторил
разноски,както следва:
-в заповедното производство:60 лв държавна такса;
-в исковото производство-първа инстанция:70 лв
държавна такса за водене на делото;270 лв-възнаграждение за вещо лице-общо 340
лв;
-за въззивната инстанция:65 лв държавна такса по
обжалването.
На горната база в полза на ищеца и въззивник „ЕОС
Матрикс“ ЕООД-гр.С. следва да се присъдят разноски,както следва:за заповедното
производство-60 лв;за първата инстанция в исковото производство-340 лв;за
въззивната инстанция-65 лв.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №69/16.07.2020 г.,вписано под №60,т.I,стр.190-192/16.07.2020 г. в публичния регистър по
чл.235 ал.5 от ГПК,по гр.д.№151/2019 г. на Каварненския районен съд,като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,че
Р.И.С. с ЕГН ********** *** дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД-гр.С.,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.С.,район „В.“,жк „М.Д.“,ул.“Р.П.К.“ №**вземанията
по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №396/28.12.2018
г.,издадена по ч.гр.д.№872/2018 г. на Каварненския районен съд,а именно сумата
от 2 000 лв /две хиляди лева/-част от общо дължимата в
размер на 12 118,22 лв главница по договор за потребителски кредит
№***/23.05.2008 г.,сключен между „Юробанк И Еф Джи
България“ АД-гр.С. и Р.И.С.,вземането по който е прехвърлено от „Юробанк И Еф
Джи България“ АД-гр.С. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД-гр.С. с договор за прехвърляне на
вземания от 18.01.2016 г.,ведно със законната лихва върху нея,считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /27.12.2018 г./ до окончателното
плащане,и сумата от 1 000
лв /хиляда лева/-част от общо дължима 1 920,95 лв договорна/възнаградителна лихва по цитирания
договор за кредит,начислена за периода 23.05.2008 г.-18.01.2016 г.
ОСЪЖДА Р.И.С. с ЕГН ********** *** да заплати на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД-гр.С.,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.С.,район
„В.“,жк „М.Д.“,ул.“Р.П.К.“ №**сторени съдебно-деловодни разноски,както
следва:за заповедното производство по ч.гр.д.№872/2018 г. на Каварненския
районен съд-60 лв /шестдесет лева/ държавна такса;за първата инстанция по
гр.д.№151/2019 г. на Каварненския районен съд-340 лв /триста и четиридесет
лева/,от които 70 лв държавна такса и 270 лв възнаграждение за вещо лице;за
въззивната инстанция по в.гр.д.№39/2021 г. на Добричкия окръжен съд-65 лв
/шестдесет и пет лева/ държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.