РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Пловдив, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20215330207540 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №21-1030-007061 от
27.07.2021г. издадено от началник група в с-р Пътна полиция при ОД на
МВР-Пловдив, с което на К. Н. Н. с ЕГН ********** от гр.Пловдив, е
наложено административно наказание глоба в размер на 700 /седемстотин/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3/три/месеца за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДВП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДВП.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш,
изтъкват се доводи за процесуални нарушения в хода на
производството.Според жалбоподателя не е спазен срокът по чл.34 от ЗАНН.
Жалбоподателя, редовно призован, не се явява в съдебно заседание
изпраща представител адв.И.Н., като ход на делото даден на основание чл.61,
ал.2 от ЗАНН.
Въззиваемата страна – ОД на МВР Пловдив, редовно призовани не
изпращат представител.
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок
1
от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно
и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Обжалваното наказателно постановление е издадено за установено
нарушение с автоматизирано техническо средство-cordon-M 2 за това, че на
01.02.2021г. в 15.42 в гр.Пловдив на бул.Цариградско шосе – пътен възел
„Скобелева майка“, северно платно, посока запад, при ограничение на
скоростта от 50 км/ч заснетото МПС "Ауди А8" с рег. номер *** се движело с
установена стойност на скоростта 102 км/час и превишена стойност на
скоростта 52 км/час, като стойностите са дадени с отчетен толеранс от 3% от
отчетената скорост.Отразено е в НП, че автомобила е управляван от
собственика му К.Н. и че с това е извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от
ЗДвП.
Видно от материалите по делото е че автомобила с който е извършено
нарушението е собственост на жалбоподателя.
По делото е налице снимков материал от който е видно, че
управляването от жалбоподателя МПС се движи със скорост от 102км/час
като при определяне на наказуемата скорост е отчетен толеранс от 3%.Налице
е и протокол за използване на техническото средство съгласно Наредбата. В
същия са попълнени всички реквизити.
Въз основа на така описаната фактическа обстановка инспектор С.Б.
съставила на жалбоподателя АУАН с бл. номер 12008/08.07.2021г., като взела
предвид протокола изготвен на 01.02.2021г. и снимковия материал.Въз основа
на АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление. В хода на
съдебното следствие като свидетел бе разпитан актосъставителя, който
потвърди констатациите в АУАН и заяви пред съда, че е съставил акта на база
снимков материал, като разминаването в обстоятелствената част и
диспозитива на акта следва да се тълкува, че вярното време на нарушението е
това което е изписано на снимката.Съда кредитира показанията на свидетеля,
които макар и кратки, кореспондират с писмените
доказателства.Актосъставителя заяви, че всички служители на снемащи
снимките имат достъп до системата и могат да узнаят кой е собственика на
автомобила, респективно нарушителя.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Съставеният АУАН не отговаря на формалните изисквания на ЗАНН,
поради допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процедурните правила. Така, процесното
нарушение е установено, съответно заснето, с фотоклип от АТСС на дата
01.02.2021г.От същата дата е изготвен протокол за използването му и е приет
на същата дата, като контролно е бил проверен на 02.02.2021г. От датата
01.02.2021г. следва да се отброява и разписаният в чл. 34, ал. 1 ЗАНН
тримесечен срок за съставяне на АУАН от откриване на нарушителя.Тъй като
МПС е негово презумцията, че той е водач не е оборена с декларация по
чл.188 от ЗДВП от която да се установи, че друго лице е управлявало
автомобила и денят на попълване на декларацията да се установи в крайна
сметка друг извършител на деянието.Предвид всичко това, към 08.07.2021г.,
тримесечният давностен срок за съставянето на АУАН е бил изтекъл тъй като
нарушението е извършено на 01.02.2021г. и протокола за използване на
техническо средство е изготвен на този ден.Тоест нарушителя е бил известен
на наказващия орган от деня на извършване на нарушението. Издавайки
АУАН след изтичането на давностния срок, разписан в чл. 34, ал. 1 ЗАНН,
наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон,
което рефлектира върху и в крайна сметка води до незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление.Ако се приеме обратната теза, ще
излезе, че наказващия орган изкуствено поради своята забава може да
удължава до изтичане на давността срока за връчване на декларация по чл.188
от ЗДВП и да се счита, че изготвените актове са в срок.Няма как да се
толерира такова поведение тъй като дори и да се среща затруднение с
намирането на нарушителя няма пречка да му бъде издаден електронен фиш,
който ако той посочи други лице управлявало автомобила да бъде анулиран и
издаден на съответното виновно лице, което ще бъде в срока по чл.34 от
ЗАНН.Освен това в случая е налице както в АУАН, така и в НП противоречие
е обстоятелствената част и на двата акта кога е извършено нарушението.В
случая това нарушение също се явява от категорията на съществените и
поради така изложените съображения наказателното постановление следва да
бъде отменено.
3
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН
на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил
искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по
делото по реда на АПК. В случая претендирания от адвоката размер от 300
лева изцяло съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство и чл.38 от ЗА, при
материален интерес до 1000 лева, поради което и претенцията за разноски
следва да се уважи изцяло.
Поради така изложеното съдът счита, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено поради което
и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-1030-007061 от
27.07.2021г. издадено от началник група в с-р Пътна полиция при ОД на
МВР-Пловдив, с което на К. Н. Н. с ЕГН ********** от гр.Пловдив, е
наложено административно наказание глоба в размер на 700 /седемстотин/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3/три/месеца за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДВП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДВП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив с БУЛСТАТ 129 009 870 да заплати
на ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. И. Н. Н. с ЕГН **********, АК – Пловдив,
сумата от 300 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд Пловдив
на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4