Решение по дело №560/2024 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и чл. 284, ал. 1 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

 

Делото е образувано по искова молба на П. С. П. – лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в ОЗ – Ловеч, изменена по искане на служебно назначения адвокат В. В. от ВТАК с Определение от 03.10.2024г., постановено в открито съдебно заседание по настоящото дело, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, [населено място] 1309, [улица] (ГДИН) с искане за присъждане на обезщетение в размер на 3 000 лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 28.06.2022г. до 28.02.2023г. и от 03.04.2023г. до 04.04.2023г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на приключване на бездействието на ответника от втория период на задържането - 04.04.2023 година, до окончателното заплащане на същата. Ищецът твърди, че в посочения период по отношение на него е била взета мярка за неотклонение – задържане под стража, и е бил настанен в Следствения арест в [населено място], в килии №5 и №7 без осигурена благоприятна среда и условия за съхранение на физическото и психическото здраве, като постоянен достъп до санитарен възел, течаща вода, дневна светлина, ежедневен едночасов престой на открито, лоша хигиена в килията, хранене в килиите, недостатъчна жилищна площ, неосигуряване на условия за провеждане на разговори с адвокат, липса на отделни килии за пушачи и непушачи, наличие на дървеници и хлебарки, и съответно причинени ухапвания от тях, съобразно чл. 29 и 31, ал. 5 от Kонституцията на Република България, чл. 2, т. 3, чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, чл.76, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС. Tова е рефлектирало негативно върху човешкото достойнство на ищеца, унижило го е, породило е в него чувство на отритнатост, отхвърленост, незащитеност и страх. Причинени са му яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за живот, обективирано в защитна реакция на организма като сълзене на очите. С оглед изложеното от съда се иска да осъди ответника да заплати претендираното обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие на престоя на П. в следствения арест в [населено място], ведно със законната лихва.

В съдебно заседание ищецът се явява лично в залата за провеждане на заседания в Затвора [населено място], от която се осъществява видеоконферентна връзка. Представлява се и от назначения му служебен защитник адв. В. В., вписан в Националния регистър за правна помощ, който се явява в съдебната зала. По изложени в исковата молба съображения и такива, допълнително развити от служебния защитник, от съда се иска да уважи предявения иск в претендирания размер.

Ответникът по иска – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител главен ...О., оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. В представена по делото писмена защита излага подробни съображения по всяко от твърденията на ищеца, като аргументира липсата на незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица от неговата система, липса на доказани вреди от такива действия, съответно липса на пряка и непосредствена причинна връзка между тях. Поддържа и становище, че не се обективира съставомерност по чл. 284, вр. чл. 3 от ЗИНЗС. С тези съображения моли искът за бъде отхвърлен като неоснователен.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново счита, че искът е частично основателен. Намира, че от доказателствата по делото се установява, че по време на престоя си в следствения арест, главно с оглед конструктивните условия на сградата, ищецът е бил поставен в условия, които от съдебната практика еднозначно се определят като унизително отношение към човешката личност, лишени от пряка дневна светлина и естествено проветряване на помещения, санитарен възел и течаща вода в спалното помещение, ежедневен престой на открито. За доказано приема наличието на дървеници в помещенията. Съгласно презумпцията на чл. 284, ал. 5 от ЗИНН поставяне в неблагоприятния условия по време на престоя в ареста се предполага до доказване на противното. Счита, че тази презумпция не е оборена в настоящото производство. Въпреки че условията на ареста са такива не по вина на служителите, отговорността на държавата в случая е обективна. За недоказани намира твърденията за нарушаване неприкосновеността на разговорите с адвокат, и след като такава не е предвидена за другите телефонните разговори, то съответно не е налице нарушение. Намира, че предявеният иск следва да бъде уважен частично, в размер, съобразно установената до момента практика на съда.

 

Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Съгласно данните от писмо с рег. №3095, екз. /09.10.2024 г. на Началник на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – [населено място] /л. 58 и сл. от делото/ П. С. П. е бил задържан в арест Велико Търново от 29.06.2022г. до 28.02.2023г. с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а от 03.04.2023г. до 04.04.2023г. е бил приведен от Затвора Ловеч за явяване на дело пред Районен съд Павликени. При приемането му в ареста - на 29.06.2022 г., П. П. е бил настанен в спално помещение № 7, заедно с В. Х. К. и Д. Х. М.. На 01.07.2022 г. е бил преместен в спално помещение № 5, заедно с Р. Г. М. до 19.10.2022 г., с Ю. О. И. от 20.07.2022 г. до 30.08.2024 г., с Д. В. Й. от 07.09.2022 г. до 28.09.2022 г., с Ц. П. Ц. от 03.10.2022 г. до 08.11.2022 г., с Т. А. А. от 24.10.2022 г. до 15.11.2022 г., с В. Р. А. - от 28.11.2022 г. до 17.02.2023 г., с Р. М. И. – от 07.12.2022г. до 23.12.2022г. ; с М. М. И. от 10.11.2022 г. до 13.01.2023г.; с И. К. Д. - от 12.01.2023 г. до 13.01.2023 г.; с М. Г. Й. - от 13.01.2023 г. до 16.01.2023 г.; със С. Р. Д. - от 17.01.2023 г. до 20.01.2023 г.; с И. В. Г. - от 23.01.2023 г. до 28.02.2023 г.; с М. М. И. - от 30.01.2023 г. до 31.01.2023 г.; с А. С. А. - от 13.02.2023 г. до 28.02.2023 г.; с И. С. Т. - от 24.02.2023 г. до 27.02.2023 г. На 03.04.2023 г. е бил настанен в спално помещение № 5, където е престоял до 04.04.2024 г., заедно с М. М. И..

В писмото на Началника ОС „ИН“ – гр. В. Търново от 09.10.2024г. се посочва, че арестът в [населено място] е в експлоатация от 1982 г. и е в района на правораздаване на четири съдилища и всички задържани по досъдебни и съдебни производство се настаняват в него. Поради закриване на ареста в [населено място] през юни 2021г., понастоящем в ареста във В. Търново се настаняват и задържаните по производства пред съдилищата от Габровския съдебен район. Посочва се още, че според изискванията към момента на въвеждането му в експлоатация, килиите са без външни прозорци, осветлението се осигурява от луминисцентни тела с лед пури, а пряк достъп до дневна светлина и свеж въздух се осигурява от прозорците в арестния коридор чрез отваряне на плътните врати на килиите. Арестанските помещения са с площ от 8 кв. м., стените са с грапава мазилка, която се освежава ежегодно. Помещенията са оборудвани с по две вишки с по две легла, масичка, две столчета и шкаф. Леглата са стандартни единични, а дюшеците са като във всички места за лишаване от свобода. Храненето на задържаните лица се извършва на масичката и столчетата, които са закрепени към стената и пода. В помещението има и пластмасов шкаф с чекмеджета за съхранение на личните вещи на задържаните. Оспорено е твърдението за лоша хигиена в килията, като е изтъкнато, че задължението за почистване на спалните помещения в ареста е именно на задържаните лица. Посочено е също, че в спалните помещения няма санитарен възел, а арестът разполага с общ санитарен възел, където има писуар, две тоалетни места, душ и две мивки. Извеждането до санитарния възел се извършва по сигнал на задържаните лица покилийно с цел запазване сигурността в ареста. Задържаните се извеждат до санитарен възел при заявено тяхно желание по всяко време на денонощието. Твърди се, че няма практика тоалетните нужди на задържаните да се удовлетворяват в пластмасови бутилки. Задържаните се извеждат по килии, като евентуално забавяне може да се случи при наличие на много повиквания. Санитарния възел ежедневно се хигиенизира и дезинфекцира, като медицинският специалист на ареста следи за хигиената там. Ползването на банята се осъществява покилийно, по предварителен график, най-малко два пъти в седмицата. Спалното бельо се сменя всяка седмица, а одеялата се перат периодично. Задържаните лица ползват ежедневен едночасов престой на свеж въздух в помещение, намиращо се на четвъртия етаж в ареста, където чрез два прозореца с решетки се осигурява проветряване и достъп до естествена светлина. Там, в рамките на работния ден, задържаните се раздвижват, разхождат и провеждат телефонни разговори с техни близки и защитници, при стриктно спазване на изискванията и правилата за тяхното провеждане, уредени в чл.281 от ППЗИНЗС. С тези правила задържаните се запознават срещу подпис. С оглед осигуряване на сигурността в ареста при провеждане на телефонните разговори на задържаните, служителите от НОС са ситуирани на разстояние, което позволява прекъсване на разговора при неспазване на реда за провеждането му. Срещите на задържаните с адвокати се провежда на мястото на свиждане, като постови служител регистрира в съответния дневник срещата и осъществява охраната при стриктно спазване на изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. При тези срещи не се нарушава неприкосновеността им, постовият застава максимално далеч, за да не чува разговорите, но да има визуален контрол върху действията в мястото за срещи. Посочва се, че не са постъпвали жалби до Началника на ареста за унижение на човешкото достойнство, чувство на отритнатост, отхвърленост, незащитеност, страх и липса на желание за живот, обективирано в защитна реакция на организма при болка и стрес - сълзене на очите /плач/.

Като писмени доказателства по делото са приети документите, представени от ответника: горепосоченото писмо на Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – [населено място].

В хода съдебното производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля М. М. И. – изтърпявал наказанието си в една килия с ищеца в Затвора [населено място], И. В. Г. – лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в Затвора [населено място] и на свидетеля Д. Д. П. – главен надзирател в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ на следствения арест гр. В. Търново.

Свидетелят И. посочва, че познава П. П., като със същия е бил в килия №5 осем месеца в следствения арест гр. В. Търново. Потвърждава, че в килиите има дървеници, както и, че няма въздух и дневна светлина. Посочва, че стояли постоянно затворени в килиите, а като им се доходи до тоалетна, чукали на вратата, като обикновено отговорът бил: „чакай, не сега, после“, което ги принуждавало да уринират в пластмасови бутилки за вода, което е виждал лично да се случва с ищеца . Един път на ден ги пускали на горния етаж, където има помещение с един малък прозорец, което се смята за „открито, но като ги пуснели по 6-7 човека пак нямало място, а отделно от това там се пушело и ставало задимено и прашно. По отношение на килиите в ареста посочва, че всичките са идентични - няма дневна светлина, няма прозорци, по цял ден са затворени, не е осигурено проветряване, а аспирацията, която е работеща не се пуска. Свидетелят сочи също, че има дървеници и хлебарки, като и двамата с П. са били хапани. Всички тези неща им причинявали психически тормоз. Посочва, че П. му е споделял, че не се чувства комфортно, не му е добре, боли го главата, като е търсил медицинска помощ за това си състояние, но не винаги такава му е оказвана. Той също се оплаквал от болки в зъбите, но го завели на зъболекар чак месец след оплакванията.

Свидетелят Г. посочва, че познава П. от 2023г., когато е бил задържан и вкаран в следствения арест в [населено място]. Пояснява, че там е бил заедно с него в една килия. Споделя, че условията в ареста във Велико Търново са отвратителни. Има дървеници, като въпреки оплакванията, не се вземали мерки. Тоалетните и баните също били отвратителни, като с един душ се къпели трима души и то за 15 минути. На килиите не е бил правен ремонт, като нямало отделни килии за пушачи и непушачи. Те са били трима души в килията. Вечер килиите се затваряли и нямало въздух, като през малкото време, в което били отворени – влизала гадната миризма от тоалетната. Свидетелят посочва, че телефонните разговори се провеждали на „карето“ - стаята, която е определена за разходки на чист въздух и разговор по телефона, като старшините набирали телефонните номера, които искат, но по време на разговора старшината стоял в непосредствена близост и слушал какво се говори, а когато се заговорело за ареста – разговорът се прекъсвал. Споделя, че условията за свиждане също били отвратителни. При нужда от посещение на тоалетна хлопали по стените или вратата, но никой не идвал и се налагало да уринират в туби. В тези туби ли наливали питейна вода, защото няма санитарен възел в килията. И на двамата с П. не им е било добре в ареста, като са търсили медицинска помощ, но никой не им обръщал внимание, нито са им давали лекарства. Не помни точно какво му е споделял П., но е бил потиснат, постоянно бил такъв. Не помни дали е имал главоболие или други физически оплаквания, но със сигурност е имало нещо. Що се отнася до дървениците, посочва, че и двамата с П. са били хапани, но през времето, в което са били в ареста не е пръскано за дървеници. Медицинското лице само проверявало температурата, нямало хапчета и не давало такива. Не бил запознат с правилата за вътрешния ред в ареста.

Свидетелят П. посочва, че познава ищеца и свидетеля Г.. В показанията си посочва, че при постъпването на едно задържано лице, още при вземане на мярката му за задържане в срок от 72 часа, същото се запознава със заповедта за вътрешния ред срещу подпис, която заповед се съхранява в арестантското досие, което се съставя в момента на постъпване на всяко едно лице. Арестантското досие съдържа не само заповедта, а всички условия, начин и ред за пребиваване на всички лица в ареста без изключение, на три места в ареста на така нареченото „каре“ - място за разходка, свеж въздух и престой и двигателна активност има табло, на което са закачени всички заповеди за вътрешен ред, свиждания и целия ред за ареста в гр. В. Търново. В мястото на свиждане, също има табло, на което са сложени всички нормативни актове във връзка с приемане на хранителни пратки и провеждане на свиждания и всички задължения, както на НОС, така и на посетилите и адвокатите, и лицата, които са посетители в ареста. По отношение на дървениците, посочва, че до края на 2023 година е имало сключен договор с фирма, която периодично по график, утвърден от ГД правела дезинсекция в ареста. След изтичане на договора - началото на 2024 година, опредени със заповед служители, завършили курс са извършвали тези действия по дезинфекция и дератизация. Сочи, че всяко едно оплакване на задържаните се записвано, като фелшерката многократно е писала и докладни записки. Лекарства се осигурявали при необходимост, а твърдението, че не са се раздавали лекарства, вкл. и за главоболия, намира за неоснователно, тъй като самият той е присъствал при даването на такива, включително и на свидетеля Г.. По отношение на килиите посочва, че ремонт се извършва периодично, освежава се два-пъти в годината, при отпускане на средства. В коридора имало пет климатика, но в самите килии - не. Килиите стояли отворени докато се хранят задържаните лица, както и при липса на движение в коридора. Извеждането се осъществявало след почукване по специален ред, като навън можело да се пускат само от една килия, не от всичките на един път. Отоплението е с парно, което е в коридора, като събота и неделя се ползват климатици. По отношение на разговорите на задържаните и по време на свижданията, споделя, че има надзор, докато се проверят вещите, които носят като пратка. По отношение на адвокатските свиждания посочва, че служителите не стоят в периметър близък до адвоката, стоят на 3-4 м. от тях, но има постоянен визуален контакт. Срещите с адвокатите и с близките е на приземния етаж, но се извършват при различен ред. Разговорите по телефоните се извършват в „карето“, като там телефонът е закачен на стената до вратата на помещението, и наистина служителят е на поста си, като това е обособен пост в ареста, стои до телефона, набира номера, но е на поне 1,5 -2 м. от слушалката, която е вътре в стаята, а служителят се намира от другата страна на вратата. Сочи, че „карето“ е стая с два прозореца, без врата с решетка, като лятно време задължително се маха прозореца на последния етаж, за да става движение на въздуха. Размерът на стаята е може би повече от 20 кв.м. Там е разрешено да се пуши. По отношение килиите за пушачи и непушачи, посочва, че има две килии, които са пушачи, като настаняването в тях става по желание на задържаните лица.

 

При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Според чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК, а по аргумент от чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на ЗИНЗС.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. По смисъла на чл. 204, ал. 4 от ЗОДОВ в случаите на незаконосъобразни действия и/или бездействия незаконосъобразността им се установява от съда, пред който е предявен искът.

Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно чл. 205, ал. 1 от АПК. В конкретния случай ответникът ГД „ИН“ – София съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС. Главната дирекция е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на ищеца П. П..

В контекста на посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова претенция по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 от АПК за обезщетение за неимуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействие на длъжностни лица от следствения арест в [населено място]. Последните извършват правно регламентирана дейност, уредена в ЗИНЗС, като при осъществяването й са длъжни да спазват изискванията на този закон.

Исковата молба е предявена пред родово и местно компетентния съд. Предвид изложеното съдът приема, че предявеният срещу Г. Д. „Изпълнение на наказанията“ - [населено място] иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. Чл.3, ал.1 от ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

За да бъде приета основателността на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. В случая не се твърдят действия на длъжностни лица от вида на визираните в чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, а поставяне на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, които неблагоприятни условия са резултат от бездействието на администрацията на следствения арест. За да бъде едно бездействие квалифицирано като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на регламентирано в нормативен акт задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията.

По твърдения на ищеца, неимуществените вреди се изразяват в яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за живот, обективирано в защитна реакция на организма като сълзене на очите, причинени в резултат на неосигурена благоприятна среда и условия за съхранение на физическото и психическото здраве, като постоянен достъп до санитарен възел, течаща вода, дневна светлина, ежедневен едночасов престой на открито, лоша хигиена в килията, хранене в килиите, недостатъчна жилищна площ, неосигуряване на условия за провеждане на разговори с адвокат, липса на отделни килии за пушачи и непушачи, наличие на дървеници и хлебарки, и съответно причинени ухапвания от тях.

По основателността на исковете съдът намира следното:

Съдът намира за основателно оплакването на П., че не му е осигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Съгласно чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. От събраните гласни доказателства, които съдът кредитира като безпристрастни и взаимно кореспондиращи, а също от справката, представена от ответника, се установява, че в килиите не е изграден самостоятелен санитарен възел, а задържаните лица имат възможност да ползват общ такъв с осигурена течаща вода през цялото денонощие, но след подаване на сигнал до охранителния състав и извеждането им по ред. От показанията на свидетелите се установява, че има случаи, в които сигнал се подава едновременно от няколко килии, което е налагало изчакване за определено време. Необходимостта от извеждането на арестантите във всеки отделен случай до тоалетната и то само при обективна възможност за това, несъобразена с физиологичните нужди на всеки арестант, включително и на ищеца безспорно нарушава нормативно посоченото изискване. Твърденията на ответника, че достъп до тоалетна и течаща вода е осигуряван, не изпълняват изискването на закона ползването им да се осъществява в спалните помещения. При липсата на санитарен възел и течаща вода в помещението основателно се явява оплакването на ищеца.

Следва да се отбележи, че конкретно въпросът за липсата на постоянен достъп до санитарни възли и удовлетворението на физиологичните нужди вътре в затворническото помещение, като част от общите условия в затворите и местата за задържане в България, е разглеждан в много от делата, образувани пред Европейският съд по правата на човека. В редица от тях, като напр. по делото Й. срещу България - Решение от 2.02.2006 г., делото Шахънов срещу България - решение от 10.01.2012 г., констатацията за условията в затворите се основава на периодичните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ). В своята практика Европейски съд по правата на човека (ЕСПЧ) установява и прилага по конкретните дела общи принципи за преценка дали в конкретните случаи е налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС.

Основателно е и оплакването за липсата на дневна светлина в килиите, в които П. е пребивавал. Съгласно чл. 20, ал. 2, изр. първо от ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. От изслушаните свидетелски показания се установява, а и ответникът не отрича, че килиите не разполагат със собствени прозорци, които да са източници на пряка дневна светлина. Притокът на светлина се осигурява косвено – от прозорците на външния коридор, към който са вратите им. Естествена светлина прониква чрез отвор над вратите на килиите и при възможност – чрез отваряне на масивните врати на килиите, които са дублирани с решетка. В килиите има изкуствено осветление от луминесцентни осветителни тела. Съдът намира, че по този начин не е обезпечено естествено проветряване и приток на дневна светлина, отговарящи на изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Освен това, твърдения и доказателства за отварянето на плътните врати на килиите, в които е пребивавал ищеца при престоя си в следствения арест, липсват. Обяснението, че сградата е проектирана така през 1982 година и това е конструктивното решение не освобождава ответника от отговорността да изпълни законовите си задължения и да осигури пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване в спалните помещения.

Основателни са оплакванията на ищеца, че не му е осигуряван престой на открито при пребиваването в ареста в [населено място]. Ищецът твърди, че изпълнението на задължението за разходка на открито се е осъществявало в сравнително малко закрито помещение в сградата. От изисканите и представени от ответника писмени доказателства, както и от изслушаните свидетелски показания се установява, че престоят на открито се провежда на групи по килии, в помещение на четвъртия етаж на сградата с отворен прозорец. Съгласно чл. 240 от ЗИНЗС доколкото в тази част не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража. С разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС е установено правото на лишените от свобода на престой на открито не по-малко от един час на ден. Съгласно чл. 256, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ЗИНЗС такова право имат и лицата пребиваващи в арестите, като времето за престой на открито се определя със заповед на главния директор на ГДИН. От доказателства по делото се установява, че през времето, когато ищецът е бил в ареста в гр. В. Търново, не е имало обособено открито пространство за провеждане на престой на открито. Целта на закона е този престой да се провежда на открита площ, извън пространството, затворено между външните стени и покрива на съответната сграда. Помещение вътре в ареста, макар и с прозорец за пряк достъп на светлина и въздух, не изпълнява посоченото изискване, поради което провежданият престой на задържаните лица в такова помещение поначало не представлява престой на открито по смисъла на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. Предвид изложеното съдът приема, че при престоя на П. в ареста в гр. В. Търново, не му е било осигурено правото на престой на открито.

Съдът намира за доказано и твърдението на ищеца за неосигуряване на минимална жилищна площ при престоя му в ареста в [населено място]. По силата на общите принципи залегнали в чл. 3 от ЕКПЧОС, администрацията на Арест [населено място] е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места на лишените от свобода и задържаните под стража. ЕКПЧОС е ратифицирана от Република България, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията, има пряко действие и съставлява част от националното право, т. е. спазване на принципите на чл.3 от Конвенцията представлява задължение пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК.

Безспорно е, че площта на арестанските помещенията е 8 кв.м. т. е. с капацитет до 2-ма задържани. Ищецът не сочи броят на задържаните лица, с които е бил настанен в помещение, но от събраните по делото доказателства се установява, че превишението на необходимите за пребиваване не по-малко от 4 кв. м. площ на един задържан (чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС) не е било през целия период на престоя му от 247 дни в ареста в [населено място]. От представеното по делото писмо рег. №3095/09.10.2024г. /л.58 и сл. от делото/ се установява, че още при приемането на П. С. П. в ареста на 29.06.2022г. същият е бил настанен в спално помещение №7 с още две лица – В. Х. К. и Д. Х. М.. Впоследствие - на 01.07.2022г., същият е преместен в спално помещение №5, където е бил настанен до 28.02.2023г. От горецитираното писмо се установява, че в различни дни от този период (от 01.07.2022г. до 28.02.2023г.), ищецът е бил настанен с различен брой лица, като общият брой на всички задържани в това помещение е варирал като общ брой от три до четири лица, а именно: за периода от 20.07.2022г. – 30.08.2022г. /42 дни/ е бил заедно с Р. Г. М. и Ю. О. И.; от 07.09.2022г. – 28.09.2022г. /22 дни/ е бил с Р. Г. М. и Д. В. Й.; от 03.10.2022г. – 19.10.2022г. /17 дни/ – с Р. Г. М. и Ц. П. Ц.; от 24.10.2022г. – 08.11.2022г. /16 дни/ ищецът е бил настанен с Ц. П. Ц. и Т. А. А.; от 10.11.2022г. – 15.11.2022г. /6 дни/ е бил настанен с Т. А. А. и М. М. И.; от 28.11.2022г. – 06.12.2022г. /9 дни/ - с В. Р. А. и М. М. И.; от 07.12.2022г. – 23.12.2022г. /17 дни/ е бил с В. Р. А., Р. М. И. и М. М. И.; в периода от 24.12.2022г. – 11.01.2023г. /19 дни/ е бил с В. Р. А. и М. М. И.; от 12.01.2023г. – 13.01.2023г. /2 дни/ е бил с В. Р. А., М. М. И., И. К. Д. и М. Г. Й.; от 14.01.2023г. – 16.01.2023г. /3 дни/ - с В. Р. А. и М. Г. Й.; от 17.01.2023г. – 20.01.2023г. /4 дни/ е бил настанен с В. Р. А. и С. Р. Д.; в периода от 23.01.2023г. – 29.01.2023г. /7 дни/ - с В. Р. А. и И. В. Г.; от 30.01.2023г. – 31.01.2023г. /2 дни/ - са били общо четири лица – ищецът, В. Р. А., И. В. Г. и М. М. И.; в периода от 01.02.2023г. – 12.02.2023г. /12 дни/ е бил с В. Р. А. и И. В. Г.; от 13.02.2023г. – 17.02.2023г. /5 дни/ отново са били четири лица – ищецът, В. Р. А., И. В. Г. и А. С. А.; в периода от 18.02.2023г. – 23.02.2023г. /6 дни/ е бил с И. В. Г. и А. С. А., като от 24.02.2023г. – 27.02.2023г. /4 дни/ при тях е бил настанен още и И. С. Т., а в последния ден от първия си престой в ареста - на 28.02.2023г. /1 ден/ ищецът е бил с И. В. Г. и А. С. А.. Или общо за горецитираните периоди в обитаваното от ищеца П. спално помещение в следствения арест – Велико Търново са били между трима и четирима задържани и така установената пренаселеност е за 196 дни.

В периода от 31.08.2022г. – 06.09.2022г., от 01.07.2022г. – 19.07.2022г., от 29.09.2022г. – 02.10.2022г., от 20.10.2022г. – 23.10.2022г., на 09.11.2022г., от 16.11.2022г. – 27.11.2022г., от 21.01.2023г. – 22.01.2023г. и от 03.04.2023 г. до 04.04.2024 г., или общо 51 дни, е бил настанен в спално помещение №5 само с по още един арестант и при съобразяване общата площ на помещенията, в които е пребивавал от 8 кв.м, за сочените периоди е спазена квадратурата от 4 кв. м. на едно задържано лице.

От събраните доказателства се установява, че площта, която обитава ищеца в помещенията, в които е настанен през част от времето /196 дни от общо 247 дни / е била близо три пъти по-малка от минимално допустимия размер - 4 [жк], чрез неговите служители, не изпълнява своите задължения и не осигурява на ищеца минимално изискуемата жилищна площ, която да съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни, необходими за самото му съществуване потребности от сън, хигиена, преобличане и хранене. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага.

Доказани са и твърденията за наличие на дървеници в килиите. На съда е служебно известно, а и от изслушаните свидетелски показания на св. П. се установи, че са предприемани мерки по обработване на помещенията в ареста против паразити, насекоми и всякакви други вредители, за което до края на 2023г. е имало договорни взаимоотношения със специализирана компания, която е била ангажирана с регулярна дезинсекция и дератизация, а от началото на 2024г. с тази дейност са ангажирани определени служители, завършили такъв курс. Необходимостта от честа дератизация и дезинсекция навежда на мисълта, че действително в арестантските помещения е имало зачестени случаи на ухапване от дървеници, което определено е довело до дискомфорт на ищеца. Съдът намира, че е ноторно известно, че ухапването от насекоми се явява неприятно преживяване, но без значителни медицински последици, поради което не е необходимо ищецът да е търсил медицинска помощ или да е заявявал изрични оплаквания в този смисъл.

Направеното оплакване на ищеца, че не са му осигурени условия за разговори с адвокат, настоящата инстанция намира за недоказано. Според приложимата разпоредба на чл. 256, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС обвиняемите и подсъдимите имат право на телефонна връзка с роднини, близки, защитници и повереници по ред, установен от главния директор на ГДИН. На съда не се представиха доказателства, че са възпрепятствани разговори на ищеца с адвокат, която комуникация следва да е защитена от подслушване и записване/вж. чл. 254, ал. 3 от ЗИНЗС/. Свидетелят П. уточни, че по време на провеждане на телефонни разговори в ареста в [населено място] през цялото време лице от надзорно-охранителния състав стои в непосредствена близост с цел да наблюдава задържания, но няма възможност да чуе разговора. Присъствието на служители на ответника по време на провеждане на телефонни разговори не може да се приеме като неправомерно поведение, а е израз на задължението им за осигуряване на безопасността. Поведението на охранителния състав в тази хипотеза не е довело до унижаване на човешкото достойнство на ищеца. Няма данни да е нарушена тайната на разговорите между ищеца и негов защитник, като не му е позволено да упражни правото си на неприкосновеност на тези разговори.

Неоснователни са твърденията на ищеца за наличие на лоша хигиена в помещенията. От становището на ответника, обективирано в представеното по делото писмо вх. № 3095/09.10.2024г., се установява, че хигиената в спалните и общите помещения в ареста се поддържа от задържаните лица по график, както и по тяхно желание, като за целта им се осигуряват почистващи препарати. Именно тяхна е отговорността за поддържане на хигиената и чистотата на килиите. Нещо повече, от горецитираното писмо се установява също, че спалното бельо на задържаните се сменя всяка седмица, а одеялата се изпират периодично. Предвид изложеното не са налице неблагоприятни условия на арестанските помещения по този критерий.

По отношение на оплакванията относно храненето на задържаните, следва да се отбележи, че на съда е служебно известно, че е налице Заповед № Л-1321/ 10.03.2020 г. на ГД на ГДИН, според т.35.2 от която задържаните лица се хранят в спалните помещения, като им се осигурява индивидуален комплект прибори и съдове за хранене. В случая не се спори от ищеца, а и се установява от писмо вх. №3095/09.10.2024г. и от изслушаните по делото свидетелски показания, че във всички спални помещения на ареста има обособен кът за хранене - масичка и две столчета, които са закрепени към стената и пода. С оглед на това, съдът намира, че и по този пункт няма неблагоприятни условия в посочените помещения.

Що се отнася до твърденията за липса на отделни килии за пушачи и непушачи, следва да се отбележи, че от показанията на св. П. се установи, че в ареста в [населено място] са налични килии за пушачи и такива за непушачи, като настаняването в тях се осъществява по желание на задържаните лица. В случая не се твърди, а и от доказателствата по делото не се установява, ищецът да е заявил такава претенция и същата да не е била удовлетворена. С оглед на това не може да се приеме, че настаняването му в едно помещение с пушачи и непушачи е накърнило физическото или психическо здраве на лицето.

Предвид изложеното съдът приема за доказани като факти неосигуряването на П. П. на постоянен достъп до санитарен възел, течаща вода, дневна светлина, престой на открито, недостатъчна жилищна площ в различни дни за периода от 29.06.2022г. – 28.02.2023г. /общо 196 дни/ и наличие на дървеници в килиите, съответно и ухапване от такива, на ареста в [населено място], в които е пребивавал от 29.06.2022г. – 28.02.2023г. /килия №7 и килия №5/ и от 03.04.2023г. – 04.04.2023г. /килия №5/. Съдът намира за неоснователни всички останали оплаквания на ищеца относно битовите и санитарно-хигиенни условия, при които същият е бил поставен при пребиваването му в ареста през посочените периоди.

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че някои от битовите и санитарно-хигиенните условия, при които П. е пребивавал в ареста в [населено място] в посочените периоди, накърняват правата му по чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България и респ. от страна на администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията” е допуснато нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, както и на чл. 2, т. 3, и чл. 43, ал. 2 и ал. 5 от ЗИНЗС. Липсата на осигурени хигиенни и битови стандарти от гледна точка на жилищна площ, липсата на санитарен възел и течаща вода в спалните помещения, както и за липсата на пряка дневна светлина и на осигурена възможност за престой на открито, са обстоятелства, които в своята съвкупност, неминуемо водят до потискане и неблагоприятно засягане на личността. Действително по делото няма данни и не се установява конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо заболяване/ на ищеца, което би могло да бъде разглеждано като последица от условията, при които е бил поставен при престоя му в ареста в [населено място]. В контекста на съдебната практика на ЕСПЧ обаче изложеното от фактическа страна не може да не доведе до неблагоприятно засягане на личността, до накърняване на човешкото достойнство и до психически болки и страдания. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, според която при поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярката „задържане под стража”, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, осветление, проветряване, условия за двигателна активност, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. За ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 284 от ЗИНЗС е ирелевантно обстоятелството, че съществуват обективни трудности за привеждане на арестантските помещения в съответствия с изискванията и европейските стандарти за условията в арестите. Необходимо и достатъчно е да бъде установено настъпване на вреди – неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности, което засягане следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна административна дейност. Липсата на ресурси или други структурни проблеми не са обстоятелства, които изключват или намаляват отговорността на държавата, тъй като задължение на същата е да организира своята пенитенциарна система по начин, който не води до поставянето на лишените от свобода в унижаващи човешкото им достойнство условия, независимо от финансовите или логистични затруднения /Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото „Н. и други срещу България“/. Отделно от това, разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС по императивен начин регламентира, че всеки арест трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

Обезщетението за претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищеца като такова в размер на 3 000 лв./ подлежи на определяне от съда по справедливост на основание чл.52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) по препращане от §1 от ЗР на ЗОДОВ и чл.284, ал.2 от ЗИНЗС. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност факта на осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а размера на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Настоящият състав намира, че при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и практиката на Европейския съд по правата на човека. Този съд при спазване на същите принципи за справедливост многократно определя обезщетения на осъдени лица за лошите условия в затворите в Република България. Така, например, в пилотното решение Н. и други срещу България на г-н Н. е присъдено обезщетение от 6 750 евро /13 230лв./ за период от 3 години и 10 дни или 11,97лв. на ден. Тази сума съдът приема за справедливо дневно обезщетение.

Съобразявайки се с общия период на пребиваване от 247 дни в следствения арест в [населено място] и размерът на справедливото дневно обезщетение от 11,97лв., обезщетението за причинените му неимуществени вреди възлиза на 2956,59 лв., но съдът намира, че този размер следва да бъде намален предвид недоказаност на твърденията на ищеца за неосигуряване на условия за разговори с адвокат, за лоша хигиена в килията, хранене в килиите, липса на отделни килии за пушачи и непушачи и пренаселеност на килията за част от престоя, в който ищецът е пребивавал в ареста в гр. В. Търново /51 дни от общо 247/. Предвид на това, настоящият състав приема за справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди сумата от 2 500 лева. За разликата над 2 500 лeвa до пълния предявен размер от 3 000 лева, исковата претенция като неоснователна, следва да се отхвърли.

Основателна е и претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва, считано от 04.04.2023 г. /датата на прекратяване на бездействието/ до окончателното изплащане на сумата. В т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК е прието, че началният момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението при незаконни действия и бездействия на администрацията е моментът на преустановяването им. Следователно законна лихва следва да бъде присъдена от датата, на която незаконните действия и бездействия са били преустановени – 04.04.2023г., когато задържането на ищеца в ареста в [населено място] е преустановено, до датата на окончателното изплащане на сумата.

Водим от горното и на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд – В. Търново, VІІІ-ми състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София – 1309, [улица], да заплати на П. С. П., [ЕГН], изтърпяващ наказанието си в ОЗ – Ловеч сума в размер на 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в неосигуряване на необходими битови и санитарно-хигиенни условия /неосигуряване на минимална жилищна площ за част от престоя на ищеца, санитарен възел и течаща вода в помещението, един час престой на открито на ден, проветрение и пряк достъп в килията на дневна светлина, наличие на дървеници, съответно ухапвания от тях/ при престоя на П. С. П. в следствения арест в [населено място], в периода 29.06.2022г. до 28.02.2023г. и от 03.04.2023г. до 04.04.2023г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 04.04.2023г. до окончателното й изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ искова молба на П. С. П., [ЕГН], изтърпяващ наказанието си в ОЗ – Ловеч, изменена по искане на служебно назначения адвокат В. В. от ВТАК с Определение от 03.10.2024г., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, [населено място] за сумата над 2 500 лв. до пълния претендиран размер от 3 000 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред троен състав на Административен съд В. Търново.