№ 35
гр. Сливен, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20222200500040 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение
№ 756/15.12.2021г. по гр.д. № 2744/20г. на СлРС, с което е ИЗВЪРШЕНА
СЪДЕБНА ДЕЛБА КАТО Е ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН
самостоятелен обект в града с идентификатор № 67338.540.30.1.3, находящ
се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор №
67338.540.30 с предназначение жилище, апартамент с административен
адрес гр. С. улица „О.” **А, етаж * апартамент * с площ 94,40 кв.м. при
граници: на сщия етаж- няма, под обекта : имот 67338.540.30.1.2, над
обекта- няма, ведно с прилежащите: Складово помещение № 1 с площ 8,60
кв.м. и складово помещение № 2 с площ 24.10 кв.м., както и 38.82% от
общите части на сградата при квоти по ½ ид. част за всеки от
съделителите;
ОСЪДЕН Е В. М. М., ЕГН ********** да заплати на Д. Д. М., ЕГН
********** сумата 3415 лева, представляваща обезщетение за еднолично
ползване на делбения имот за периода от 20.09.2019 г. до 20.11.2021 г., като
е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск за наем до пълния му размер като
1
неоснователен;
ОСЪДЕНА Е Д. Д. М., ЕГН ********** да заплати по сметка на СлРС
д.т. в размер на 1371 лева;
ОСЪДЕН Е В. М. М., ЕГН ********** да заплати по сметка на СлРС
държавни такси в общ размер на сумата 1507.60 лева;
ОСЪДЕН Е В. М. М., ЕГН ********** да заплати на Д. Д. М., ЕГН
********** разноски в размер на 120 лева.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното
производство.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение относно способа
на извършване на делбата и в уважителната част по искането за сметки на
ищцата, като твърди, че в тези части то е материално и процесуално
незаконосъобразно и необосновано. Оплаква се, че неправилно съдът е
изнесъл имота на публична продан, неправилно го е осъдил да заплати на Д.
Д. М. сумата 3 415 лева обезщетение за еднолично ползване на делбения
имот от 20.09.2019 г. до 20.11.2021 г. и неправилно не се е произнесъл по
претенцията му за разходите за ремонт и за подобрения, така, както са
остойностени от вещото лице в писменото му заключение от 19.11.2021 г.
Заявява, че е следвало да се приложи разпоредбата на чл.349, ал.1 от ГПК -
възлагане имота на ответника, а не да се изнесе на публична продан. Твърди,
че ищцата не е направила изявление за възлагане в свой дял на делбения
имот, тя живее и работи от 2000 г. в Кралство Испания и когато се
завърне в Република България отсяда в дома на нейните родители в
гр.Сливен, той самият няма друго жилище и постоянно живее в процесния
имот. До неотдавна е бил настойник с присъдени му от съда родителски
права на двете им деца М. и Д.а, а те, когато пребивават в гр.Сливен,
отсядат в този имот. Освен това счита, че не следва да се прилага
формално материалният закон, той трябва да се съпостави с морала и с
добрите нрави. Не е справедливо в многофамилна къща, в която са
разположени самостоятелните имоти на родители и на двама синове,
единият от тях – въззивника-ответника, да напусне съсобствения етаж и
да участва за него в публичен търг. Въззивникът се оплаква и че съдът
необосновано е счел, че той не е заявил претенции по сметка, поради което
такива не следва да бъдат разглеждани, докато в о.с.з. на 30.11.2021 г., след
2
изслушване на вещото лице, той изрично е поискал приспадане на разходите
до размера на сумата 8 196 лева. Недоволен е и от решението, в частта, с
която е осъден да заплати обезщетение за еднолично ползване на делбения
имот. Искането на ищцата е неоснователно и недоказано. Не са обсъдени
свидетелските показания, които са противоречиви.
С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени изцяло атакувания
акт и да постанови нов, с който да постанови възлагане н апроцесния имот
на него, да отхвърли иска на ищцата за заплащане на обезщетение за
еднолично ползване на делбения имот за периода 20.09.19г.-20.11.2021г. и да
се произнесе при уравняване на дяловете на страните да бъдат приспаднати
разходите за ремонт и подобрение на процесния имот до размера на сумата
8 196 лв.
Претендира разноски за двете инстанции.
Във въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други
процесуални искания.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата – ищца в
първоинстанционното производство, е подала писмен отговор, с който
оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна. Счита атакувания
акт за правилен и законосъобразен. Заявява, че решаващия съд е установил
въз основа на назначената и приета по делото съдебно-техническа
експертиза, че допуснатият до делба имот е реално неподеляем. Имотът
следва да бъде изнесен на публична продан, тъй като в законоустановения
срок от ответника не е направено искане за възлагане на имота, а такова е
направено едва по време на устните състезания, което е недопустимо
съгласно разпоредбата на чл. 349 ал.4 от ГПК. По отношение на уважената
претенцията на ищцата против ответника и намираща своето правно
основание в чл. 31 ал.2 от ЗС, по делото по безспорен начин е доказано, че
имотът е бил ползван само от ответника и че той е бил поканен писмено да
заплаща обезщетение за това. Установено е от събраните по делото
доказателства, че процесният недвижим имот е ползван само от
ответника и ищцата не е допускана в него дори да вземе вещите си. По
отношение на възражението, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно по претенцията на въззивника за разходите за ремонти,
въззиваемата страна счита същото за неоснователно, тъй като
3
ответникът въпреки искането за назначаване на експертиза за
извършените подобрения в имота, не е заявил претенции по сметки, поради
което такива не следва да бъдат разглеждани.
С оглед всичко изложено, въззиваемата моли въззивния съд да остави
без уважение въззивната жалба и потвърди атакувания с нея акт.
Претендира разноски за тази инстанция.
В отговора няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява, за него се явява
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който
поддържа жалбата на изложените основания, оспорва отговора и иска
отмяна на първоинстанционното решение, като въззивният съд постанови
ново, с което му постави в дял процесния имот и отхвърли иска за заплащане
на обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС, а присъди такова на него. Претендира
разноски, представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява лично, за нея се
явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК,
който оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа отговора
си, иска да се потвърди обжалваното решение в атакуваните части,
претендира разноски за тази инстанция, представя пълномощно, договор за
правна защита и съдействие, списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед частичния обхват на обжалването – частично
недопустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че обжалваният акт в допустимите си
4
части, засегнати с въззивната жалба, е правилно.
Този състав счита, че изложената от първоинстанционния съд
фактология е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения
материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към
нея.
Оплакванията, релевирани с въззивната жалба, са частично
основателни.
По отношение на прекратяване на съсобствеността чрез изнасяне на
имота на публична продан:
Въззивният съд намира, че този извод на решаващия съд е правилен.
Въззивникът счита, че е следвало имотът да му се възложи, тъй като
ищцата не е направила възлагателна претенция, тя живее от дълги години в
чужбина, а не е справедливо той да участва като купувач в публична продан
на жилището, в което живее и е в родната му къща.
Безспорно е, че имотът, предмет на делбата, е жилищен, неподеляем и
представлява прекратена СИО.
По начало, с оглед неподеляемостта на имота и невъзможността да
бъде поставен в един от дяловете, са налице условията на чл. 348 от ГПК,
при които методът за извършване на делбата е изнасяне на публична
продан. Законът обаче предвижда и хипотеза, при която е възможно това
да бъде избегнато, ако имотът е жилище, в режим на съпружеска
имуществена общност, прекратена с развода. При това положение е
възможно прекратяването на съсобствеността да стане чрез възлагане на
имота на единия от бившите съпрузи, но то също е обвързано с няколко
кумулативни предпоставки. Съгласно чл. 349 ал. 1 от ГПК това може да
поиска бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на
родителските права и няма собствено жилище.
На първо място - искането за възлагане на имота се прави във втората
фаза на делбения процес, писмено или устно, най-късно в първото открито
съдебно заседание, както разписва чл. 349 ал. 4 от ГПК. Независимо как и
кога е направено искането за възлагане, то трябва да бъде отразено в
съдебния протокол.
В случая не е налице надлежно и своевременно направено и отразено в
5
протокола искане за възлагане на имота от страна на въззивника-ответник.
Такова изявление е направено от процесуалния му представител едва в
последното с.з.,след приключване на съдебното дирене, в защитата по
същество.
Следователно то не може да бъде взето предвид от съда и той е
извършил преценката на обстоятелствата съобразно заявеното от
страните. В случая не става въпрос за съобразяване, както е посочил
въззивникът, на правната норма с морала и добрите нрави, а за процесуална
небрежност на страната, която не се е възползвала от
правнорегламентирана възможност.
На второ място следва да се посочи за правна чистота, че по начало
жилищната нужда на бившите съпрузи е без значение при възлагане на
неподеляемото жилище в делбения процес. Нормата на чл. 349 ал.1 от ГПК
дава привилегия само в защита интересите на ненавършилите пълнолетие
деца. Други основания за предпочитане на единия съпруг, например по-голяма
жилищна нужда, в закона липсват. Тоест – дори ответникът своевременно
да беше поискал възлагане на имота, липсата на ненавършили пълнолетие
деца от брака между страните, препятства уважаването на претенцията
му.
Така в тази част жалбата е неоснователна и не следва да се
уважава, а атакуваното решение следва да се потвърди.
По отношение на искането за сметки на ищцата за заплащане на
обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС :
За да се уважи такава претенция е необходимо вещта или имотът да е
съсобствен, да се ползва само от някои от съсобствениците, лишавайки от
такава възможност останалите, и последните писмено да са поискали
обезщетение за това. При наличието в кумулативна даденост на всички
изброени елементи от фактическия състав на правната норма, от деня на
писмената покана, на съсобственика, неползващ вещта или имота, се дължи
обезщетение за ползата, от която е лишен.
В случая съсобствеността върху имота е възникнала вследствие на
прекратяване на съпружеската имуществена общност върху него след
развода между съпрузите. Установено е посредством гласните
доказателствени средства /свидетелски показания/, както и чрез
6
обясненията и признанията на страните, че ищцата от дълги години е
живяла в чужбина, когато си идвала през летата, ответникът не я е
допускал до имота. След прекратяването на брака тя пожелала достъп до
жилището, такъв й е бил отказан от ответника, който заявил, че тя няма
право да ходи там. С чужда помощ ищцата успяла да вземе багажа си.
Ответникът е живял и живее към момента в жилището и го ползва изцяло
самостоятелно.
Ищцата му е изпратила писмена покана, връчена на 20.09.2019 г., с
която е отправила претенция за обезщетение за лишаването й от право да
ползва съсобствения недвижим имот, представляващ самостоятелен обект
в сграда с иденификатор 67338.540.30.1.3, в размер на 250 лв. месечно,
считано от датата на получаване на поканата.
С решение № 10/26.01.2021г. по гр.д. № 2744/2020г. на СлРС съдът е
допуснал съдебна делба, която да се извърши между Д. Д. М. и В. М. М. по
отношение на съсобствения им недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект – жилище - апартамент, в сграда с иденификатор
67338.540.30.1.3, с площ 94,40 кв. м. и две складови помещения, при равни
квоти от правото на собственост – по ½ ид.ч. за всеки от съделителите.
Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от Д. Д. М.
против В. М. М. иск по чл. 31 ал. 2 от ЗС като неоснователен. В мотивите
е обсъдена претенцията на ищцата ответникът да й заплаща по 250 лева
месечно за еднолично ползване на процесния недвижим имот, считано от
19.09.2019 г.- датата на изпращане на доброволна покана за това.
С обжалваното в това производство решение № 756/15.12.2021г. по
гр.д. № 2744/20г. на СлРС, съдът е уважил същия иск със същия предмет и
основание, и за същия период, като е осъдил ответника да заплати на
ищцата обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС за еднолично ползване на
процесния имот за периода от 20.09.2019 г. до 20.11.2021 г. в размер на 3
415 лв., като искът е отхвърлен до предявения размер от 6 500 лв.
При така очертаното положение се налагат следните изводи:
По начало исканията за сметки се заявяват, съгласно чл. 346 от ГПК, в
първото заседание след допускане на делбата. Ищцата е заявила тази си
претенция още в първата фаза на производството – тази по допускане на
делбата, поради което тя е била недопустима и съдът не е следвало да я
7
разглежда и да се произнася по нея. Той обаче е сторил това и е отхвърлил
иска като неоснователен. Решението, макар и недопустимо в тая част, е
влязло в сила и се ползва със стабилитет.
Така, когато ищцата е заявила повторно, но вече в рамките на
втората съдебна фаза, идентично искане за сметки на същото основание и
със същия предмет и размер, то е било повторно разгледано от съда и той
го е уважил за целия период.
Доколкото е налице е разрешен със сила на пресъдено нещо спор за
минал период, а в настоящото производство не може да се осъществява
контрол и да се ревизира решението по допускане на делбата, то
обжалваното решение по извършване на делбата е недопустимо в частта,
касаеща периода от 20.09.2019г. - датата, от която веднъж е била
разгледана и отхвърлена претенцията, до 25.10.2021г. - датата на
предявяване на искането за сметки от ищцата в първото с.з. след допускане
на делбата за сумата 3 183, 40 лв.
Поради това решението е недопустимо и следва да се обезсили за
периода 20.09.2019г. – 25.10.2021г. за сумата 3 183, 40 лв., като искът в
тази част следва да се остави без разглеждане, а производството за този
период и сума – да се прекрати като недопустимо.
За останалата част от периода, заявен от ищцата – 25.10.2021г.-
20.11.2021г., и за сумата 231, 60 лв., искът е основателен и доказан и следва
да се уважи.
В тази част - за периода 25.10.2021г. – 20.11.2021г. и за сумата 231,
60 лв. – /53, 60 лв. за периода 25.10.21г. – 31.10.21г. и 178 лв. за периода
01.11.21г. – 20.11.21г./ - решението е правилно и следва да се потвърди.
В необжалваната, отхвърлителна част, решението е влязло в сила.
По отношение на оплакването на въззивника-ответник за
непроизнасяне на съда по искането му за приспадане на разходите за ремонт
в размер на 8 196 лв.:
Както се посочи вече, искането на страните за сметки е процесуално
действие, свързано със срок – нормата на чл. 346 от ГПК повелява, че то
може да бъде извършено най-късно до приключване на първото с.з. след
допускане на делбата – в случая – на 25.10.2021г.
8
В това съдебно заседание процесуалният представител на ищцата е
направил искане по чл. 346 от ГПК за присъждане на обезщетение по чл. 31
ал. 2 от ЗС и е посочил доказателствата си, като е поискал и извършване на
съдебно-оценителна експертиза. Искането е подадено в писмен вид, освен че
устно е заявено пред съда. От своя страна процесуалният представител на
ответника само е поискал допълване на поставените задачи към експерта с
въпроси относно извършен ремонт.
В следващото о.с.з на 30.11.21г., след приемане на заключението,
пълномощникът на ответника не е направил никакво изявление, в
пледоарията си е поискал възлагане на имота. Едва в писмената защита
той е заявил, че „иска при уравняване на дяловете да се извърши приспадане
на разходите за ремонти и подобрения в имота, така, както са калкулирани
стойностно от вещото лице и конкретизирани в о.с.з. на 30.11.21г.“
Настоящият въззивен състав не може да приеме, че е било направено
надлежно искане по чл. 346 от ГПК в предвидения от закона срок.
Изявлението в първото съдебно заседание по извършване на делбата,
касаещо поставяне на задачи към вещото лице, не може да се приравни на
редовно искане за сметки по смисъла на чл. 346 от ГПК. Разширителното
тълкуване на волята на страната би могло да доведе до евентуален извод,
че тя е желаела да предяви иск по реда на чл. 346 от ГПК, но въззивната
инстанция счита, че е недопустимо да прилага такъв подход, особено в
светлината на изрядното процесуално поведение на насрещната страна.
Ищцата е предприела чрез пълномощника си своевременни и надлежни
действия за предявяване на претенцията си, която е ясна, точна, определена
по основание и размер, изложени са обстоятелствата, на които се основава
искът и тя е представена в писмен вид, заявена е и в с.з. в еднозначен смисъл,
като е отразена в протокола и съответно – приета от съда. При това
положение, ако съдът приеме за надлежно предявен иск /без формулировка
на основание, без конкретизиране на обстоятелства и без посочване на цена/
цитираното изявление на пълномощника на ответника, касаещо събиране на
доказателства, би допуснал сериозен дисбаланс в третирането на
страните, би нарушил принципите на равнопоставеност и състезателно
начало, тъй като би се стигнало до попълване волята на страната от съда
и фаворизирането й.
9
Изявлението в писмената защита за приспадане на сумата, посочена
от вещото лице като разходи за ремонт, дори да се счете, че има
характеристики на искане за сметки, е просрочено и не следва да се взима
предвид.
Така, като е счел, че не е сезиран с редовна претенция по чл. 346 от
ГПК от ответника, първостепенният съд правилно не се е произнесъл по
такава. Поради това оплакването за неприсъждане на сумата 8 196 лв.
разходи за ремонт е неоснователно.
Предвид изложеното жалбата се явява частично основателна и следва
да се уважи само касателно претенцията по чл. 31 ал. 2 от ЗС, вр. чл. 346
от ГПК на ищцата за периода 20.09.2019г. – 25.10.2021г. и за сумата 3 183,
40 лв.
В останалите части въззивната жалба е неоснователна и не следва да
се уважава, а атакуваното решение следва да се потвърди в тези
обжалвани части.
Разноските за първоинстанционното производство следва да се
преразпределят, с оглед уважената и отхвърлената/недопустима част от
иска по чл. 31 ал. 2 от ЗС , като присъдените на ищцата следва да се
редуцират до 4, 27 лв., а тя следва да заплати на ответника такива в размер
на 48, 90 лв. Държавната такса за делбата е правилно определена и не
следва да се изменя, държавната такса за иска по чл. 31 ал. 2 от ЗС следва
да бъде възложена в размер на 9, 26 лв. на ответника за уважената част
/231, 60 лв./ и на 250, 70 лв. – на ищцата за отхвърлената част от
претенцията с цена 6 500 лв.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази
инстанция следва да се разпредели между страните съразмерно на
уважената и отхвърлената част от жалбата, като въззиваемата следва да
заплати на въззивника такива в размер на 218, 10 лв., с оглед атакуването на
извършената делба, на присъждането на обезщетение на ищцата и на
неприсъждането на такова на ответника, и като се вземе предвид
уважаването на жалбата само частично, по отношение на обезщетението
по чл. 31 ал. 2 от ЗС, при съобразяване размера на д.т. за всяка част от
жалбата, както и адвокатското възнаграждение, касателно всяка от
атакуваните части.
10
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата сумата
413, 56 лв. при съобразяване на същите обстоятелства.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА първоинстанционно решение № 756/15.12.2021г. по гр.д.
№ 2744/20г. на СлРС В ЧАСТТА, с която е осъден В. М. М. да заплати на
основание чл. 31 ал. 2 от ЗС на Д. Д. М. сумата 3 183, 40 лв. представляваща
обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствения имот -
самостоятелен обект в града с идентификатор № 67338.540.30.1.3, находящ
се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор №
67338.540.30 с предназначение жилище, апартамент с административен
адрес гр. С. улица „О.” **А, етаж * апартамент * с площ 94,40 кв.м. за
периода от 20.09.2019г.. до 25.10.2020г., като НЕДОПУСТИМО.
ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 756/15.12.2021г. по гр.д. №
2744/20г. на СлРС В ЧАСТИТЕ, с които
- е осъден В. М. М. да заплати на Д. Д. М. разноски по делото за сумата
НАД 4, 27 лв. ДО 120 лв.
- е осъден В. М. М. да заплати по см. на СлРС д.т. за сумата НАД 9, 26
лв. ДО 136, 60 лв. като НЕПРАВИЛНО и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Д. Д. М., ЕГН **********
против В. М. М., ЕГН ********** иск по чл. 31 ал. 2 от ЗС за заплащане на
сумата 3 183, 40 лв. представляваща обезщетение за лишаването й от
ползването на съсобствения имот - самостоятелен обект в града с
идентификатор № 67338.540.30.1.3, находящ се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор № 67338.540.30 с предназначение жилище,
11
апартамент с административен адрес гр. С. улица „О.” **А, етаж *
апартамент * с площ 94,40 кв.м., за периода от 20.09.2019г. до 25.10.2020г.,
като НЕДОПУСТИМ.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2744/2020г. на СлРС в ТАЗИ
ЧАСТ като НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА Д. Д. М. да заплати на В. М. М. разноски по делото за
първоинстанционното производство в размер на 48, 90 лв.
ОСЪЖДА Д. Д. М. да заплати по сметка на съда д.т. в размер на още
250, 70 лв.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 756/15.12.2021г. по
гр.д. № 2744/20г. на СлРС В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА Д. Д. М. да заплати на В. М. М. направените разноски по
делото за въззивното производство съразмерно на уважената част от
жалбата в размер на 218, 10 лв.
ОСЪЖДА В. М. М. да заплати на Д. Д. М. направените разноски по
делото за въззивното производство съразмерно на отхвърлената част от
жалбата в размер на 413, 56 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13