№ 36
гр. Шумен, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Димчо Ст. Луков
Румяна В. Райкова
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20223600600139 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.318 и сл. от НПК.
С Присъда № 260017/08.12.2021г. по НЧХД № 14/2021 г. по описа на
Районен съд - Исперих, е признат за невиновен Ф. ИВ. Ф., за това, че на
13.07.2020г. в депозиран писмен отговор по Гр.д.№614/2020г. по описа на РС
– Разград е разгласил позорно обстоятелство за другиго – за ХР. Г. Г. от
гр.Разград и му приписал престъпление чрез изразите: „След завеждане на
НЧХД №590/2017г. по описа на РС – Разград Х.Г. направи редица
последващи публикации във „Фейсбук“ по наш адрес, съдържащ обидни и
клеветнически твърдения и заплахи, за които не сме предприемали нови
съдебни процедури с надеждата, че същият ще престане с агресивното си
поведение към нас и че след влизане на присъдата на съда, той ще съобразява
поведението с действащото законодателство“ - престъпление по чл.147 ал.1
от НК, поради което и на основание чл.304 о НПК го оправдал по
въздигнатото и поддържано частно обвинение. С присъдата е осъден Х.Г. да
заплати на подсъдимия Ф. разноски по делото в размер на 360 лв. като
направени от него разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу постановената от ИРС присъда са подадени въззивни жалби от
частния тъжител ХР. Г. Г.. В първоначалната жалба жалбоподателят намира,
че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна, респективно –
накърнени са негови права и законни интереси. В допълнителната въззивна
жалба се мотивира, че според него присъдата е постановена от незаконен
1
състав, като излага аргументите си. Моли да бъде отменена присъдата и
делото върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. С жалбата
не се правят доказателствени искания, касателно събиране на писмени
доказателства или допускане на лица за разпит.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. На
13.05.2022г. е постъпила молба от Х.Г., в която изразява становище, че
възприемал председателя на съдебния състав по НЧХД №14/2021г. на РС –
Исперих като част от семейството му и затова бил възпрепятстван да обжалва
постановения съдебен акт по лични и морални съображения. Оспорва
представените от насрещната страна преписи /разпечатки/ формат А4, както и
събраните към момента свидетелски показания, касаещи съдържанието на
въпросните материали, които не били представени в оригинал или в цифров
вариант, защото били изфабрикувани. Подробно развива съображенията си
защо не следва да се дава вяра на тези доказателствени материали. Смята, че
всички доказателства ангажирани от подсъдимия следва да бъдат подложени
на щателна проверка по повод тяхната истинност, още повече че
свидетелските показания били снети от силно заинтересовани от изхода на
делото лица – децата на Ф.. В молбата моли да бъде отменена изцяло
присъдата на РС – Исперих и делото да бъде върнато за ново разглеждане на
първоинстанционния съд от различен състав.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия моли да бъде
потвърдена първоинстанционната присъда на ИРС, който бил направил
изключително задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен
материал, обосновани крайни правни изводи и законосъобразно решил, че
подзащитният му не е виновен по така повдигнатото обвинение. По
отношение на доводите за роднински връзки със съдията-докладчик и
тъжителя, лансирани от тъжителя, посочва, че не са ангажирани
доказателства, а и заявените от тъжителя обстоятелства не били сред
основанията по чл.29 ал.1 т.7 от НПК вр. § 1 от ДР на НПК. Депозираните в
молбата твърдения намира за голословни и необосновани. Смята, че
доказателствения материал по делото е анализиран изключително прецизно.
Моли съда да приеме, че при постановяването на присъдата не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и присъдата е обоснована и
материално законосъобразна, и моли да бъде потвърдена. В защитната си реч
подсъдимият изразява съгласие с изложеното от адвоката му. В последната си
дума заявява, че тормозът е голям за последните 4-5 години.
Първоначалната въззивна жалба е подадена в срока по чл.319 ал.1 от
НПК, а последващата има характера на допълнение към нея, поради което
съдът приема, че въззивните жалби на тъжителя са подадени в срок и са
процесуално допустими.
Разгледани по същество жалбите са неоснователни.
Въззивната инстанция, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на
2
обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК
установи само наличие на обстоятелства по чл. 338 от НПК във вр. с чл. 334
т.6 от НПК.
За да постанови присъдата си, районният съд е събрал редица гласни и
писмени доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите Калоян Господинов, И. И. и Валентина И., както и множество
писмени доказателства, включително и по други приобщени дела, всички
приобщени на основание чл.283 от НПК, които е обсъдил обстойно и
задълбочено. След анализа им, съдът е приел от фактическа страна, че:
Подсъдимият Ф. и тъжителят Г. се познавали. Били са съдружници в „Би
Юник” ООД до 16.10.2013г. След прекратяване на съдружието им, между тях
възникнал конфликт, във връзка с който било заведено НОХД № 590/2017г.
/преобразувано в НЧХД №378/2018г./ по описа на РС - Разград, в което
тъжителят Г. бил признат за виновен по въздигнато и поддържано частно
обвинение от подсъдимия и неговата съпруга, за разпространени по
отношение на тях обиди чрез социалните мрежи. НЧХД № 378/2018г. е
приключило пред РС - Разград с Присъда от 22.01.2019г.
По-късно през 2020г. частният тъжител Г. завел срещу подсъдимия Ф.
гражданско дело № 614/2О20г. по описа на Районен съд - Разград с претенция
за обезщетение по чл.45 от ЗЗД. По това дело Ф.Ф. депозирал писмен отговор
със становище по иска, като в един от абзаците на изложението написал, че:
„След завеждане на НЧХД № 590/2017г. по описа на Районен съд - Разград
Х.Г. направи редица последващи публикации във „Фейсбук“ по наш адрес,
съдържащи обидни и клеветнически твърдения и заплахи, за които не сме
предприемали нови съдебни процедури с надеждата, че същият ще престане с
агресивното си поведение към нас и че след влизане на присъдата на съда,
той ще съобразява поведението с действащото законодателство“.
В социалната мрежа Фейсбук е бил регистриран профил с имената „Itso
Mscr”. За този профил Районен съд - Разград в протеклото пред него
производство по НЧХД № 378/ 2018г. е приел, че принадлежи на подсъдимия.
РРС е посочил, че този факт се потвърждава и от разпитаните свидетели. На
31.08.2017г. вестник „Екип 7” публикувал статия как подсъдимият Ф. е
заплатил свой дълг към Топлофикация с огромно количество стотинки.
Статията била споделена във Фейсбук, във Публична група „Кауза Разград”,
като под публикацията са били написани множество коментари, включително
и от потребител с профил „Itso Mscr”. В тези коментари пространно били
коментирани лични качества на подсъдимия Ф., твърдени били обстоятелства
от неговата битийност, като били употребени лични оценъчни критерии на
коментиращия относно личността на Ф. и неговите обществени изяви. Били
ползвани следните изрази: „Нищо чудно скоро да му тръгне прякор Фифи -
жълтата стотинка”, „Колкото и да се бие в гърдите, че дава и помага на
„приятелите си”, Ф. винаги ще си остане един дребен Разградски тарикат”,
„Ф. няма морал, няма ценности, няма и угризения за нищо, което е направил
3
или прави”, „Драги читателю - Ф. може и да ти е приятел, само ако си му
полезен... или ако имаш хубава жена или дъщеря”, „Фифи жълтата стотинка
влезе в кошарата за известно време”, „Шумната се е занимавал с проституция
и е държал публичен дом в града. Сами разбирате, че живота на Шумната е
бил зашеметяващ откъм пари и забавления. Тъй като са разведени с майка му
(по обясними причини), Ф. е израснал покрай баща си. Ще ви спестя какво е
правил в юношестките си години Ф., защото няма смисъл да обяснявам
логичното, но това е което му е останало и до днес, вече като изграден
характер.”.., „В момента Ф.Ф. най-открито плагиатства (копира 1 към 1) и
продава на пазара чужд труд.” и други. В коментарите било отразено също, че
„Ф.Ф. не е плащал с години и сега е време да плати. Ако ще и с туби от по
половин стотинки да плаща - ще плаща. Ще плаща защото от време на време
това им се случва на „по-великите” от останалите! Днес плаща на
Топлофикация - живот и здраве може пък и да лежи в кошарата, заради
начина по който изкарва парите, за да развява сега стотинки, в туби.
Поздрави, Ф.е. Не съм те забравил - спокойно”.
РС е посочил, че в депозирания писмен отговор подсъдимият сочи, че
след получаване на призовките за насрочване на НЧХД № 590/2017г. по описа
на Районен съд - Разград профил „Itso Mscr” в социална мрежа Фейсбук бил
изтрит.
Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния
съд, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, защото почиват на
вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства. Само
това са безспорно установените факти по делото и ШОС като инстанция по
същество не намира за установени по несъмнен и безспорен начин и други
факти. Първоинстанционният съд обсъдил събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Обосновано първата инстанция е приела, че
разпитаните в съдебно заседание свидетели не доказват изложеното в
тъжбата, а го опровергават. Това безспорно е така, още повече че свидетелите
са посочени от подсъдимия, а не от частния тъжител, върху който е тежестта
на доказването по дела от частен характер съобразно чл.103 ал.1 предл.2 от
НПК. Той е следвало да ангажира писмени и гласни доказателства, които да
бъдат събрани непосредствено пред първоинстанционния съд. Частния
тъжител Г. не е ангажирал свидетели и по повод на конкретен въпрос на
защитника, на л.122 от съдебното дело на РС – Исперих е материализирано
изрично изявление на тъжителя, че не смята да ангажира гласни
доказателства. Подсъдимият въобще не е бил длъжен да доказва, че е невинен
в съответствие с чл.103 ал.2 от НПК и не е бил длъжен да сочи каквито и да
било доказателства. Независимо от това Ф. и защитата му сочили и писмени,
и гласни доказателства – всички те безспорно са били ангажирани в подкрепа
на неговата невинност – за да опровергаят, а не да подкрепят частното
обвинение в тъжбата. Следва да се отбележи, че голяма част от показанията
на разпитаните свидетели всъщност касаят факти и обстоятелства неотносими
към предмета на доказване по настоящото дело, а става въпрос за
4
етимологията на конфликта между подсъдимия и частния тъжител. Според
настоящата инстанция показанията на свид. Калоян Господинов са
безпристрастни и следва да се кредитират, защото макар и в приятелски
отношения с тъжителя, няма данни той да е предубеден и заинтересован от
изхода на делото. От показанията на този свидетел се установява, че познава
частния тъжител и подсъдимия, които били съдружници в миналото, че от
подсъдимия е научил, че фейсбук профил „Itso Mscr” принадлежи на частния
тъжител и че от този профил лицето е коментирало във виртуална група
„Кауза Разград” във Фейсбук. Установява се по безспорен начин, че
свид.Господинов знае за отправени обиди по отношение на подсъдимия и
съпругата му от посоченият Фейсбук профил, но не е имал лична
комуникация с човека администриращ профил „Itso Mscr”. Установява се, че е
контактувал с профил „Hristo Ganchev”, за който знае, че принадлежи на
частния тъжител и че от този профил е чел коментари по отношение на Ф. и
съпругата му. От показанията на свид.Господинов безспорно се извличат
добри характеристични данни за подсъдимия и по същество се опровергават
изложените в публикациите на профил „Itso Mscr” отрицателни оценки за Ф..
Показанията на този свидетел изцяло кореспондират с показанията на свид.И.
и свид.И.. Последните действително са деца на подсъдимия и биха могли да
се приемат за заинтересовани, но те са в синхрон и с писмените
доказателства. Свид.И. И. и свид.Валентина И. допълнително свидетелстват и
за огорчението на подсъдимия от публикациите на профил „Itso Mscr” във
платформа „Фейсбук”, за който знаел, че е на тъжителя и също опровергават
изложените негативни коментари и отрицателни оценки за Ф., баща му и
съпругата му. Както е посочил и първоинстанционният съд - и тримата
свидетелстват, че обидите и клеветите са писани от профил, зад който реално
стои частният тъжител, тъй като в коментарите са били изнасяни данни и
информация, която е ставала достояние на Г. като съдружник на Ф.. Правилен
е извода на РС, че следва да кредитира показанията на тримата разпитани в
производството свидетели, тъй като сами по себе си показанията на всеки
един от тях са безпротиворечиви, логични и последователни, а освен това са
взаимнодопълващи се и кореспондират помежду си. Според ШОС
обясненията на подсъдимия са в синхрон с тези показания и при
съпоставянето им с всички събрани по делото доказателства – гласни и
писмени, следва да бъдат кредитирани като убедителни и достоверни.
Въззивната инстанция приема, че събраните гласни доказателства в хода на
първоинстанционното производство са в пълен синхрон с приобщените по
делото писмени доказателства, включително и с приобщените дела между
същите страни. Тези писмени доказателства са надлежно събрани по делото и
са обсъдени детайлно от РС. Обстойно е анализирал всички събрани по
делото доказателства – писмени и гласни, направил им е пълен и всеобхватен
анализ и е направил правилни и законосъобразни изводи въз основа на тях.
Районният съд е съобразил събраните писмени доказателства по делото, които
са в подкрепа на гласните доказателства и е установил, че няма доказателства
5
с изложеното в тъжбата, подсъдимият да е извършил посоченото
престъпление. Верен е извода, че с осъществените действия - депозиране на
отговор на искова молба по гр.дело № 614/2020г. по описа на Районен съд -
Разград, подсъдимият Ф. ИВ. Ф. не е осъществил от обективна и субективна
страна съставът на престъпление по чл.147, ал.1 от ЕК, защото не е разгласил
позорно обстоятелство за другиго - за ХР. Г. Г. от град Разград е не му е
приписал престъпление чрез посочените в тъжбата изрази. Обсъдил е
подробно възможните изпълнителни деяния разгласяване на позорно
обстоятелство или приписване на престъпление на другиму, съобразил е
правната доктрина и в тази част доводите на РС изцяло се споделят от
настоящата инстанция поради което не се преповтарят. Посоченият писмен
документ – Отговор на искова молба е бил насочен към съда, като чрез него
подсъдимият е защитавал своите законни права. Твърдяното в тъжбата
невярно позорно обстоятелство и приписване на престъпление не е било
адресирано до тъжителя, а е било израз на активна защита срещу исковата
претенция на Г.. Недопустимо е да се отрече възможността на ответника по
исково производство да сочи относими към предмета на делото факти или
твърдения, защото това би било флагрантно нарушение на правото му на
защита. Изложените от Ф. твърдения в отговора, които са били от значение за
решаване на правния спор между страните в исковия процес са били израз на
реализация на правото му на защита и несъмнено не са целели да обвинят
тъжителя в престъпление или да го позорят. Следва да се сподели и извода на
първоинстанционния съд, че в процесната тъжба липсва пунктуална
конкретизация на твърдяното приписано от Ф. престъпление - като време,
място, начин на извършване, като са използвани общи изрази и думи, но
доколкото се съдържат в идентификациите на номера на отговора, правилно
РС не е поканил тъжителя да отстранява нередовности. Логично РС се е
позовал и на Решение №7/1996г. на КСРБ, в съответствие с което е приел, че
с отговора на исковата молба подсъдимият е упражнил права, гарантирани му
от законите и Конституцията на Република България (тези на мнение, на
свободно изразяване на мислите, на правото на сигнализиране на
компетентните органи при закононарушение, както и на търсене на защита
при нарушаване на права и интереси посредством наличните за тази цел
правни инструменти, защото обратното би довело до практическа
невъзможност за защита и за лишаване от способи за защита (най-масово
разпространения от които е именно писмената жалба/молба и други до
компетентните институции). Безспорно верни са и изводите на РС, че липсва
субективната страна на деянието, тъй като целта на депозирания писмен
отговор е била защита на правата на подсъдимия, а не нанасяне на вреда на
насрещната страна - тъжителя Г.. Резонно първостепенният съд е достигнал
до извода, че след като НЧХД № 590/2017г. на РРС е образувано на
18.07.2017г., а твърдените от подсъдимия в писмения отговор неверни
твърдения от страна на частния тъжител през фейсбук профил, който е
принадлежал на Г. под публикации в група „Кауза Разград” във Фейсбук,
6
касаеща заплащането на дълга на Ф. към Топлофикация, в който са отразени
редица неотговарящи на истината обстоятелства и които е имал предвид Ф.
при депозиране на писмения отговор по гражданското дело, са били
направени на 31.08.2017г., от където е установил, че действително
написаното в писмения отговор по гражданското дело отговаря на истината и
не може да се тълкува като „клеветническо твърдение” или „приписване на
престъпление”, тъй като коментарите на профил „Itso Mscr” принадлежащ на
частния тъжител, изобилствали от обидни твърдения и неприемливи от
морална гладна точка квалификации по отношение на личността на Ф.,
съпругата му и баща му.
Предвид изложеното, ШОС приема, че всички разпитани по делото
свидетели и всички писмени доказателства не подкрепят, а опровергават
обвинението в тъжбата и няма други доказателства в подкрепа на частното
обвинение. Фактическата обстановка установена от първата инстанция
почива на събрани по надлежния ред непосредствено пред него
доказателства. Неоснователен е доводът за нарушения на материалния закон.
По изложените съображения не се споделят доводите на тъжителя, че не
следва да се кредитират доказателствата представени от подсъдимия. При
дела от частен характер, частният тъжител поддържа и повдига обвинението с
изложеното в тъжбата. Изявленията на тъжителя – било то в тъжбата, било то
в съдебно заседание, не са източник на доказателства. Процесуалната
активност в процеса от страна на тъжителя всъщност е била единствено в
изразяване на доводи за оспорване на представените от подсъдимия
доказателства. Ако подсъдимият не беше ангажирал доказателства и неговите
доказателства се изключат от доказателствената маса, изводът би бил същият
– защото повече или по-малко доказателства в подкрепа на защитната теза на
подсъдимия, че е невинен, са без значение за крайния извод, при положение,
че обвинението е недоказано – без ангажирани доказателства от страна на
частното обвинение. Твърдението на тъжителя, че съдът следва да положи
извънредни усилия за да провери ангажираните от Ф. доказателства е
неоснователно, именно защото подсъдимият въобще не бил длъжен нищо да
доказва, респ. представените от подсъдимия доказателства не се нуждаят от
посочената от тъжителя проверка – да се търсят оригинали на снимки от
фейсбук, екранни изображения и да се разследва кой кога и как е
кандидатствал за бригада в САЩ ако въобще е кандидатствал. Затова и
направените в молбата преди съдебно заседание доказателствени искания, за
изискване на информация от Посолството на САЩ в България дали Ф. бил
кандидатствал за бригада и свързани с това въпроси са ирелевантни. В тежест
на тъжителя е било да докаже обвинението си, но при процесуалното
бездействие на тъжителя по доказването, всъщност постановената
оправдателна присъда е била естественото развитие на процеса. Шуменският
окръжен съд напълно споделя логиката на ИРС при обсъждането на
доказателствата и се солидаризира с мотивите му, поради което и не ги
преповтаря. При правилно установената фактическа обстановка и логичен
7
анализ на събраните доказателства, районният съд е направил и
законосъобразни правни изводи. Събраните доказателства, не водят до един
единствено възможен извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното
убеждение на съда и подсъдимият правилно и законосъобразно е бил
оправдан на основание чл.304 от НПК.
Доводите в допълнителната жалба и в молбата представена преди
съдебно заседание на плоскостта на процесуално нарушение, че тъжителят
Х.Г. възприемал председателя на съдебния състав по НЧХД №14/2021г. на РС
– Исперих като част от семейството му и затова бил възпрепятстван да
обжалва постановения съдебен акт по лични и морални съображения се
приема за изцяло несъстоятелен. Твърди се „роднинска връзка“ по сватовство
след пета степен на председателя на съдебния състав със съжител на майката
на тъжителя. Тази връзка не се възприема като близки роднини от НПК по
смисъла на § 1 от ДР на НПК и респективно не е основание за отвод по чл.29
ал.1 т.7 от НПК. Освен това сам тъжителят посочва, че до постановяване на
обжалваната присъда не знаел за това обстоятелство. След като това
обстоятелство не е било известно, то не би могло да е основание за отвод
дори и при хипотезата на чл.29 ал.2 от НПК. Отделно от това писмени
доказателства за т.нар. „роднинска връзка“ не се сочат от частния тъжител.
Поради това според ШОС няма причина за съмнение в законността на състава
на РС – Исперих, постановил процесната присъда в името на народа. Затова и
искането за връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда е
несъстоятелно и не следва да бъде уважено. Освен това абсолютно
неоправдано би било делото да се върне за ново разглеждане, при липса на
каквато и да е процесуална активност по доказване на частното обвинение в
съответствие с чл.103 от НПК. Съдът е изпълнил в максимална степен своите
задължения. При правилно установената фактическа обстановка са направени
и правилни правни изводи за липса на доказателства за извършеното
престъпление посочено в тъжбата. Именно поради това и на основание чл.304
от НПК ИРС правилно и законосъобразно се е произнесъл с присъда, с която
е признал подсъдимия по така възведеното с частната тъжба обвинение за
невиновен и го е оправдал.
Въззивният съд не намира пороците в жалбата посочени от
жалбоподателя – неправилност на присъдата или съществени нарушения на
процесуалните правила. С оглед изложеното, като съобрази, че във
въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата от
районния съд фактическа обстановка и като не констатира наличието на
съществени нарушения на процесуалните правила или нарушение на
материалния закон, въззивният съд намира, че обжалваната присъда следва да
бъде потвърдена, а жалбата следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК вр. чл. 334,
т. 6 от НПК, Шуменският Окръжен съд
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260017/08.12.2021 г. по НЧХД № 14/2021
г. по описа на Районен съд – Исперих.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
На основание чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да се съобщи писмено на
страните, за изготвяне на настоящото решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9