ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№52
гр. В. 23.09. 2022г.
Окръжен съд В. гражданско отделение, в закрито
заседание на 23 септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:А.
П.
с участието на секретаря ...................... и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П. търговско дело № 562 по описа за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Видинският окръжен съд е
сезиран с искова молба от Г.С.М., с която на основание чл.4, §3 от Договора за
Е. с. (ДЕС) се претендира осъждането на Софийски районен съд, Върховен
касационен съд и Софийски градски съд да й заплатят:
-
Имуществени вреди
от неполучаване на доходи поради оставане без работа в размер на 252 517 лева
към 16.05.2019 г., ведно със законната лихва за всяко едно от средно месечното
брутно трудово възнаграждение до момента на издължаване;
-
неуточнени по
размер имуществени вреди от невнесени социално осигурителни и здравноосигурителни
вноски в пълен размер към 16.05.2019 г., ведно с дължимата законна лихва за
всяко едно от просрочените вноски до момента на тяхното издължаване;
-
имуществени вреди
в размер на 10 000.00 лева, които следва да бъдат възстановени на ТП на НОИ-В.
изплатени за времето на безработицата;
-
имуществена вреда
в размер на 499 917 лева за възпрепятстване перспективите за бъдеща работа с
подобен размер трудово възнаграждение;
- и сума в размер на 4 407 426 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
- в резултат на нарушаване на правото на ЕС
при разглеждане и решаване на гр. дело № 12374/2014 г., по описа на СРС, СГС -
гр. дело № 11470/2015 г., ч.гр.д. № 4660/2015 г., гр. д. № 13684/2016 г., ВКС -
гр. дело № 502/2016 г., ч.гр. д. № 2366/2016 г., ч.гр.д. № 3996/2016 г., ч.
гр.д. № 4380/2016 г. и гр. д. № 253/2018 г.
В
съдебно заседание ищецът поддържа искане за налагане на привременна
мярка-обезпечение на предявените искове срещу ВКС като най-отговорен от
ответниците за умишленото неспазване на правото на ЕС, чрез запор върху
банковата сметка на съда до размера на исковата сума. Цитира практика на СЕС:
Решение от 19 юни 1990 г., С-213/89, Factortame и др, -
Общностното право трябва да се тълкува в смисъл, че националната юрисдикция, сезирана със спор относно общностното право, която счита, че единствената пречка да постанови привременни мерки е правило от националното право, трябва да изключи прилагането на това правило.
Решение на Съда (голям състав) от 13 март 2007, С-432/05, Unibet (London) Ltd, т. 61 - 67 В началото следва да се напомни, че когато е сезиран със спор, който се урежда от общностното право, националният съд трябва да бъде в състояние да наложи обезпечителни мерки, с цел да гарантира пълната ефикасност на последващото съдебно решение относно съществуването на правата, предявени на основание на общностното право (Решение по дело Factortame и др., посочено по- горе, точка 21 и Решение от 11 януари 2001 г. по дело Siples, С 226/99, Recueil, стр. 1277, точка 19).
Решение на Съда (голям състав) от 14 май 2020 година по съединени дела С-924/19 PPU и С-925/19 PPU, FNZ и SA junior, т. 297 - Накрая следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, когато е сезиран със спор, който се урежда от правото на Съюза, националният съд трябва да бъде в състояние да наложи обезпечителни мерки, за да гарантира пълното действие на последващото съдебно решение относно съществуването на правата, предявени на основание на правото на Съюза (вж. по-специално решения от 19 юни 1990 г., Factortame и dp., С 213/89, EU. C: 1990:257, т. 21 и от 15 януари 2013 г., Krizan и dp., С 416/10, EU:C:2013:8, т. 107
Счита, че следва да се изключи нормата на чл. 393 ГПК за недопустимост на
обезпечение, на иск за парично вземане срещу съдебни инстанции, като държавни
учреждения.
В посоченото с.з. съдът е обявил , че по искането за допускане на
обезпечението ще се произнесе в закрито заседание.
Отправената молба е с правно основание чл.389 ГПК.
Съгласно чл. 389 от ГПК, така както е разяснено в константната практика на ВКС, за допускане обезпечение на исковете се изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: исковете да са допустими, вероятно основателни, без допускане на обезпечението да бъде затруднено реализирането на правата по бъдещото решение, както и посочената обезпечителна мярка да е допустима, подходяща и във връзка с търсената защита по иска, който се иска да бъде обезпечен.
Ако са налице предпоставките за допускане на обезпечение по чл. 391 ГПК: обезпечителна нужда и убедителни писмени доказателства и/или представена гаранция по чл. 180 и 181 ЗЗД и липсват пречки по чл. 393 ГПК: ответник да е държавата, държавно учреждение (в т. ч. лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ) или община и върху посоченото вземане не се допуска принудително изпълнение - съдът налага искания запор върху банковите сметки на ответника – Върховен касационен съд.
В нормата на чл. 393 от ГПК е предвидено изключение за недопускане на обезпечение на искове относно вземания на молителите към определени правни субекти. Съгласно практиката на ВКС, изразена в определение № 388 от 22.05.2014 г. по ч. т. д. № 1307/2014 г., I ТО на ВКС, "не може да се допусне обезпечение на бъдещ осъдителен или отрицателен установителен иск срещу бюджетно учреждение за парично вземане". Разясненията са в смисъл, че нормата на чл. 393, ал. 1 от ГПК е императивна, прилага се без значение от вида на иска, който се предявява, дали е осъдителен или отрицателен установителен. Забраната е свързана с вида на спорното материално субективно право, предмет на делото, което следва да е вземане към посочените субекти.
Предявеният иск по настоящото дело има за предмет парично вземане с ответник държавно учреждение и допускане на обезпечение на такъв иск е недопустимо съгласно разпоредбите на чл. 393, ал. 1 от ГПК.
Като взема предвид изложените съображения съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 391 от ГПК, вр. чл. 390 от ГПК и не следва да се допусне поисканото обезпечение на предявения иск.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за
обезпечение на предявения от Г.С.М. иск с
правно основание чл.4, §3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) против Софийски районен съд, Върховен касационен съд
и Софийски градски съд за заплащане на имуществени и неимуществени вреди чрез
налагане на запор върху банковите сметки на ВКС.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителката.
СЪДИЯ:
.