Мотиви към
присъда по НОХД № 147/2018 г. по описа на Районен съд Луковит
Районна прокуратура
Луковит е внесла обвинителен акт срещу А.К.Л. ЕГН ********** *** по обвинение
за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. А и Б от НК за това, че
на
неустановена дата през месец ноември 2017г., през нощта, в гр. Луковит, обл.
Ловеч, ул. „Б.“ № *, отнел чужда движима вещ - парична сума в размер на 250.00
лв., от владението и собственост на В.С.Н.,***, без съгласието му, с намерение
противозаконно да я присвои, като деянието е извършено при условията на опасен
рецидив, /след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК и
след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода, за
извършени престъпления от общ характер, като за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по реда на чл. 66 НК/
В съдебното
производство съдът прие за съвместно разглеждане в наказателния процес
предявения от пострадалия В.С.Н. против подсъдимия А.К.Л. граждански иск за
сумата от 250,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва от 30.11.2017 г. до
окончателното изплащане и конституира В.С.Н. като граждански ищец.
Производството по делото е протекло по
реда на съкратеното съдебно следствие по глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на
чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на допуснатото предварително изслушване
подсъдимият Л. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за същите факти.
С определение по реда на чл. 372, ал.
4 НПК в хода на съкратеното съдебно следствие съдът прие, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства и обяви, че ще го ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното
следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия,
свидетелите и вещите лица за деянието, описано в обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на РП Луковит поддържа
обвинението срещу подсъдимия Л. така, както е повдигнато с обвинителния акт, счита, че същото е
доказано по безспорен и категоричен начин и предлага подсъдимият да бъде
признат за виновен в извършване на престъплението по
обвинението. По отношение индивидуализацията на наказанието на подсъдимия
прокурорът предлага да се
определи наказание две години и три месеца лишаване от свобода, като с оглед
разпоредбата на чл. 373, ал.2, вр. чл. 372, ал.4 при условията на чл.58а, ал.1 от НК, същото
да бъде намалено с 1/3 или, подсъдимият да изтърпи реално наказание от една
година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Гражданският ищец В.С.Н. моли
гражданският иск да бъде уважен и подсъдимият да заплати сумата ведно със
законната лихва.
Защитникът на подсъдимия - адв. Б.Л. не възразява по фактите и
правната квалификация на деянието. Моли, от наложеното наказание да
бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража.
Подсъдимият Л. изказва съжаление за постъпката си.
Съдът, като взе под внимание направените от подсъдимия по реда на чл.
371 т. 2 от НПК самопризнания в съдебно заседание, и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, и на основание чл. 373, ал. 3 вр. чл.
372, ал. 4 от НПК, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият А.К.Л. е роден на *** ***, българско
гражданство, ром, без образование - неграмотен, неженен, безработен, живеев гр.Луковит, обл.Ловеч, ул.“Т.“ № **, осъждан, ЕГН **********.
Обв. Л. бил
известен с прякорите „К." и „Ч.Б.".
На неустановена дата през м. ноември
2017 г. вечерта св. В.С.Н. ***. В стая от къщата му били на гости негови
приятели, с които се черпели. Около 23.00 часа дошъл при тях обвиняемият А.К.Л..
Стоял известно време, след което св. Н. го изгонил от дома си. Около 24.00 часа
приятелите на св. Н. си тръгнали и след това той и съпругата му си легнали да
спят в същата стая, като забравили отворен прозореца на стаята. Малко по-късно
през същата нощ,подсъдимият Л., ядосан от държането на св. Н. и от факта, че го
изгонил, решил да се върне обратно в дома му и да му открадне парите, които при
гостуването у тях видял къде държи, а именно в портмоне, в едно чекмедже в
същата стая. Подсъдимият Л. влязъл в двора на св.Н., видял че прозореца на
стаята, където били по-рано е отворен и през него влязъл в стаята, отворил
чекмеджето, извадил портмонето, взел всичките пари, които били в него и върнал
портмонето в чекмеджето. По същото време докато спял св. Н. чул шум, веднага
станал, светнал лампата, възприел и разпознал подсъдимият. Л., как взема парите
от портмонето. Подсъдимият Л. веднага побягнал обратно през прозореца, св. Н.
го подгонил, но не успял да го хване. Св. Н. се върнал обратно, отворил
портмонето и установил, че от там липсвала цялата сума, която била в размер на
250.00 лв. На следващата сутрин, св. Н. посетил бабата на обвиняемия - св. Б.Д. К., която обещала, че ще върне парите от името
на внук си. Тъй като такова връщане не последвало, св. Н. ***, за инцидента.
Изложената
фактическа обстановка се установява при условията на чл. 373, ал. 3 НПК - съдът
приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се
позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, а именно: показанията на св. В.С.Н., св. И.Т.И. и св. Б.Д.К., докладни
записки, характеристична справка, справка за съдимост, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, автобиография и др. писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Подсъдимият
А.К.Л. е осъществил от обективна и субективна
страна престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б. А и Б от НК, тъй като на неустановена дата през месец ноември 2017г., през
нощта, в гр. Луковит, обл. Ловеч, ул. Б. № *, отнел чужда движима вещ - парична
сума в размер на 250.00 лв., от владението и собственост на В.С.Н.,***, без
съгласието му, с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е
извършено при условията на опасен рецидив /след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда
на чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода, за извършени престъпления от общ характер, като за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 НК/.
Подсъдимият е извършил деянието при
условията на опасен рецидив, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1, б. А и б.Б
от НК - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда
на чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода, за извършени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 НК. Видно от справката за съдимост обв. А.К.Л. е многократно осъждан на наказание лишаване от
свобода. С Определение по ЧНД № 20968/2016 г. по описа на СРС, влязло в сила на
24.02.2017 г., му е определено едно общо най-тежко наказание измежду
осъжданията по НОХД № 2937/2015 г. по описа на СРС, НОХД № 158/2015 г. на РС Луковит,
НОХД № 14371/2014 г., НОХД № 10215/2016 г. и НОХД 7486/2015 г., и трите по
описа на СРС, а именно: две години лишаване от свобода, което да изтърпи при
първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. Със същото определение е
постановено отделно изтърпяване на наказанието една година лишаване от свобода,
наложено му по НОХД № 80/2016 г. по описа на РС Луковит, което следва да бъде
изтърпяно при строг режим в затвор. На 22.12.2016 г. обв.
Л. е изтърпял определеното му общо най-тежко наказание, а на 11.10.2017 г. е
изтърпял наказанието по НОХД № 80/2016 г. по описа на РС Луковит.
От субективна страна
деянието е извършено при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2,
пр.1 от НК. Подсъдимият е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните
последици и е съзнавал общественоопасния характер на деянието си. Съзнавал е, че лишава
от фактическа власт върху вещта нейния
собственик, предвиждал е преминаването й в своя фактическа
власт и е целял именно това. Действал е и с намерение за своене, тъй
като след установяване на фактическата си власт върху
вещта се е разпоредил с нея като със своя.
Причината за извършването на
престъплението следва да се търси в стремежа на подсъдимия към незаконно облагодеталстване.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
За извършеното от подсъдимия А.
К.Л. престъпление чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.29, ал.1, б. А и Б от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода
от две до десет години. При това положение,
с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от
НПК, наказанието му следва да се определи
при условията на чл.58а, ал.1 от НК, съгласно която при постановяване на
осъдителна присъда в случаите на чл. 373, ал. 2 от НПК, какъвто е настоящият,
съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една
трета.
Ръководейки
се от разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът определи на подсъдимия Л. наказание
под средата, а именно от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
отчитайки като отегчаващи отговорността обстоятелства недобрите
характеристични данни, а като смекчаващи обстоятелства отчете ниската стойност
на предмета на престъплението,
направеното в хода на досъдебното производство самопризнание,
като по този начин е съдействал за разкриване на обективната истина (посочил е
времето, мястото, начина и механизма на извършване на деянието).
След
като по горните съображения, ръководейки се от разпоредбата на чл. 54 от НК,
съдът определи на подсъдимия Л. наказание от две години и шест месеца лишаване
от свобода, съобразно императивната норма на чл. 58а, ал.1 от НК намали така
определеното наказание с една трета и му наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На
основание чл. 57, ал. 1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът постанови първоначален
СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието една година и осем месеца лишаване от
свобода.
На основание чл. 59, ал.1, т.1 и ал.2 НК
съдът приспадна от наложеното наказание една година и осем месеца лишаване от
свобода времето, през което подсъдимият Л. е бил задържан под стража, считано
от 06.10.2018 г., като един ден задържане да се счита за един ден лишаване от
свобода.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
При това положение, тъй като подсъдимият
Л. беше признат за виновен по предявеното му обвинение за престъплението по чл.196,
ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. А и Б от НК, съдът намери предявения против същия от гражданския ищец В.С.Н. граждански иск за присъждане
на обезщетение за причинени имуществени
вреди за основателен, както и за доказан от събраните
по делото доказателства. Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. В
случая с извършеното деяние, подсъдимият е отнел от гражданския ищец парична сума в размер на 250
лева, последната не е възстановена на правоимащото лице, съдът прие, че в
правната сфера на гражданския ищец е възникнала вреда, която е в причинна
връзка с престъплението. В този смисъл е налице състава на
непозволеното увреждане, поради което подсъдимият следва да заплати на
гражданския ищец причинената му вреда. На
основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗЗД претендираната сума се присъди ведно със законната лихва, считано от 30.11.2017 г. до окончателното й изплащане.
При този
изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Л. беше осъден
да заплати в полза на съдебната власт, по сметката на РС Луковит сумата от 50
лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: