№ 738
гр. Пазарджик, 28.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20215220201428 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Г. К. от град Пловдив, ЕГН: **********
против Електронен фиш Серия К №5044751, издаден от ОДМВР- Пазарджик,
с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП и за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 50 (петдесет) лева.
В жалба се навеждат доводи за наличие на процесуална и материална
незаконосъобразност на ЕФ, като се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител. Постъпило е писмено становище от
пълномощник на жалбоподателя, в което се излагат подробни съображения за
отмяна на ЕФ. Твърди се, че с оглед размера на наложената глоба
жалбоподателят е следвало да бъде санкциониран не с ЕФ, а с фиш по чл.39,
ал.2 ЗАНН или с АУАН. Цитира се съдебна практика по случая. Претендира
се и присъждане на разноски в полза на пълномощника адв.Т.Т., който бил
осъществил безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3, предл.2 от
Закона за адвокатурата.
1
За въззиваемата страна ОДМВР-Пазарджик, не се явява представител.
Постъпило е писмено становище от юрисконсулта на ОДМВР-Пазарджик, с
което се излагат съображения за потвърждаване на ЕФ. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на разноските на противната страна.
Районният съд провери основателността на жалбата и съобрази
изложеното в същата, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след
като обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени
доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено следното:
С обжалвания ЕФ жалбоподателя е санкциониран за това, че на
17.10.2020 година в 16,21 часа, на АМ „Тракия”, км. 86+400, в посока
гр.София, е управлявал лек автомобил „Фолксваген Бора” с ДК №
**********, като се е движил с превишена скорост от 157 км/ч, при
максимално допустима за движение по автомагистрала от 140 км.час.
Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо
средство: стационарна радарна система тип „MULTA RADAR” №
00209D32F68B. Системата отчела движение със скорост от 162 км./час, т.е.
превишение на скоростта с 22 км./ч, но от това превишение били извадени
3%, т.е. 4,86 км/ч, закръглено на 5,00 км.ч, каквато е била възможната
технически допустима грешка на техническото средство при засичане на
движение със скорост над 100 км./час, което е в полза на жалбоподателя. Така
се формирало превишението с 17 км./час.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Той бил връчен на
жалбоподателя на 20.09.2020 г., а жалбата била подадена по пощата директно
до съда на 24.09.2020 г., т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДП, при което е
процесуално допустима, доколкото е подадена и от лице, активно
легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ. По
тези съображения жалбата следва да се разгледа по същество.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установеното съдът намира, че жалбата е основателна.
Обжалваният електронен фиш не отговаря на изискването, посочено в чл.39,
ал.4 ЗАНН, според който: „За случаи на административни нарушения,
2
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия
минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш“.
В случая с електронния фиш е предвидена и наложена глоба в размер
точно на 50 лева, което е хипотеза по чл.39, ал. 2 ЗАНН.
При това положение, макар и минимумът вече да не се явява
необжалваем, имайки предвид обявяването на разпоредбата на чл.189 ал.13 от
ЗДвП за противоконституционна през 2012 година, то е бил налице безспорно
„маловажен случай“, като по правилата на цитираните по-горе законови
разпоредби в тази хипотеза редът за санкциониране е този с фиш (но не
електронен такъв), а при отказ, т. е. липса на съгласие е следвало да се
състави АУАН, след което да се издаде НП.
Горният извод се обосновава с разпоредбата на чл.85а от ЗАНН,
според която: „Доколкото в този закон няма особени правила за
административно наказателния процес при нарушения, установени с
техническо средство или система съгласно чл.39, ал.4, се прилагат
разпоредбите на Закона за движението по пътищата“. От това следва че
правилото на чл.39, ал.4 от ЗАНН има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП,
при наличие на съответно правило в него, както е в случая. Освен това, не
може да се приеме, че разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП, с оглед нейното
съдържание е специална по отношение на разпоредбите на чл. 39, ал.4 и чл.
85а ЗАНН, които имат императивен характер.
Анализирайки цитираните до тук разпоредби следва извода, че
законодателят предвижда реда за издаване на електронни фишове да е
приложим единствено при налагането на глоби в размер над 50 лв. Ето защо
процесния ЕФ е издаден в нарушение на чл.39, ал.4 от ЗАНН, поради което и
същият се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен само на това
основание. Тази правна норма има императивен характер и неспазването й
винаги ще е процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй
като се достига до налагане на наказание с електронен фиш в хипотеза, когато
това е изрично изключено от действащото законодателство.
По изложените съображения, обжалвания ЕФ следва да бъде отменен.
Независимо от изхода на делото, неоснователна се явява претенцията
3
на адв.Т.Т. за присъждане на минимално адвокатско възнаграждение съгласно
представения договор за безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2
и т.3 от Закона за адвокатурата. Съдържанието на основанието и предмета на
договора за правна помощ и съдействие е такова, че съдът може само да
гадае дали жалбоподателя е материално затруднено лице, роднина, близък на
адв.Т.Т. или друг юрист. В този смисъл не е ясна волята на договорилите
безплатна правна помощ страни – жалбоподателя и адв.Т.Т. на какво
основание са договорили тя да бъде безплатна.
Само в представения списък с разноски основанието за
предоставената безплатна правна помощ е конкретизирано чрез посочване на
чл.38, ал.1, т.3, предл.2 от ЗА, но дори да приемем тази конкретизация, то
липсват конкретни фактически твърдения за наличие на „близост“ между
договорилите безплатна правна помощ страни, евентуално представяне на
доказателства, които да я установяват. Да се приеме липсата на необходимост
от установяване на основанието за предоставяне на безплатна правна помощ,
би означавало да се допусне злоупотреба с права, какъвто резултат правото не
позволява. Аргумент за това е законовото изискване реално направените
разноски винаги да бъдат доказвани в процеса.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 5044751, издаден от ОДМВР-
Пазарджик, с който на Б. Г. К. от град Пловдив, ЕГН: **********, на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП и за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева, като
незаконосъобразен.
ОСТАВЯ без уважение искането на адв.Т.Т. от АК – Пловдив за
присъждане на минимално адвокатско възнаграждение съгласно
представения договор за безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1,
т.2 и т.3 от Закона за адвокатурата, като неоснователно.
4
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5