Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2396 14.07.2017г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на двадесет и шести
юни две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСПАРУХОВА
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
12597 по описа на ПРС за 2016г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 1, ал. 1, т. 3
от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР).
Ищецът Г.С.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв.
Н.Д., е предявил срещу БДЖ „Товарни превози“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Иван Вазов” № 3, представлявано
от у. Л. И., и срещу Национален осигурителен институт, Районно управление
“Социално осигуряване” – гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. “Любен
Каравелов” № 7, представлявано от Д. Р.И.Д.
иск за установяване на трудовия му стаж на длъжност „***“ на гара К., в ЖП
район П. към ПЖИ С., което се е
преобразувало по-късно като Поделение за товарни превози – Пловдив към
БДЖ „Товарни превози“ ЕООД, в периода от
01.01.1980 до 01.01.1984 г. вкл., в който период ищецът твърди ад е работил на на
пълно работно време, при 12-часов сменен режим на работа и помесечно заплащане
на труда.
Ищецът твърди, че е работил на посочената длъжност, но
ведомостите за периода са изгубени, или унищожени. Твърди се никога да не е
прекъсвал работа с това предприятие, дори в съответния период да е живял на ул.
„***” № ***, с. К. – ведомствено жилище на ЖП гарата, като твърди за целия
период от 15.08.1977 до 01.01.1999 г. да е работил без прекъсване в съответното
предприятие, което в момента се е преобразувало в БДЖ „Товарни превози“
ЕООД. С оглед на горното, моли да бъде
постановено решение, с което да бъде установен трудовият му стаж за периода
01.01.1980 – 01.01.1984 г..
В срок е постъпил писмен отговор от всеки един от
ответниците, които оспорват исковете. Считат същите за недопустими, евентуално
за неоснователни поради непредставяне доказателства за наличие на трудово
правоотношение между ищеца и ПЖИ Пловдив за процесния период.
Ответникът РУ „СО”
Пловдив счита иска за нередовен поради липса на начин на заплащане на труда, за
недопустим поради липса на удостоверение от правоприемника на осигурителя, че
ведомостите са загубени или унищожени, за недопустимост на искането за
установяване на категорията положен труд, а по същество взема становище за
недоказаност на иска.
Ответникът „БДЖ – Товарни превози” ЕООД счита
иска за недопустим поради липса на издадено от него удостоверение, че
ведомостите за процесния период, установяващи стажа на ищеца, са изгубени или
унищожени, евентуално – за неоснователен поради липса на доказателства за
внесени осигурителни вноски на ищеца за сочения период и липса на документи,
установяващи съществуване на ТПО с „БДЖ товарни превози” ЕООД в периода
01.01.1980г.-01.01.1984г.
В съдебно заседание лично и чрез п. адв. Д. ищецът поддържа
иска и моли същият да се уважи.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалните си
представители, считат исковете за недопустими, евентуално за неоснователни, и
молят производството да се прекрати, респ. исковете да се отхвърлят. Представят
писмени защити, с които детайлно аргументират тезата си.
Съдът приема, че исковата молба е допустима. В случая е
налице писмен документ, имащ характера на удостоверение по смисъла на чл. 5 от
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. В случая
по делото са представени доказателства, че ведомостите за периода 01.01.1980г.
– 01.01.1984г. на служителите от гара К. са изгубени и липсват - налице е
доклад – л. 27 от делото, от *** П. С. П., *** на ПТП П. към 28.10.2016г. че
при проверка е установено, че през 2004г. ПТП Пловдив с описи и
приемо-предавателни протоколи е приело архив на ведомости от бившето Поделение
за превозна дейност П., като съгласно описите, са били изгубени и липсват
ведомости за посочени в писмото гари, като за гара К. е посочено, че са изгубени
ведомостите за периода 01.01.1980г. – 01.01.1984г., и изрично е посочено, че за
гара К. липсват изцяло ведомостите за м. април 1979г., и за целите години 1980,
1981, 1982 и 1983г., като също е посочено, че е било водено друго гражданско
дело, със същия предмет и същия ищец, по което правоприемникът на работодателя
„БДЖ Товарни превози” ЕООД е отказал да издаде удостоверение на ищеца, че
ведомостите за този период са изгубени или унищожени, тъй като не е било ясно
какво е станало с тях. По тази причина воденото от ищеца дело е било
прекратено, въпреки установеното в описа, че ведомостите за процесния период за
гара К. действително са изгубени и не са предадени нито в НОИ, нито в
правоприемника - „БДЖ Товарни превози” ЕООД.
С оглед на горното съдът приема, че ответникът „БДЖ
Товарни превози” ЕООД преднамерено създава пречки на ищеца за снабдяване с
необходимите документи, обуславящи допустимостта на иска, при условие, че сам е
установил липсата на ведомостите за цялата гара К., както и за други гари, този
период.
Ето защо, съдът приема, че докладът на ***П. рег. № ***
има х-р на удостоверение по смисъла на чл. 5 от ЗУТОССР, поради което и искът е
допустим.
Отделно от това, по делото е допусната ССЕ, в. л. по която
да извърши проверка в РУ „СО” Пловдив,
„БДЖ Товарни превози” ЕООД – ПТП Пловдив, да провери приетия през 2004г. архив –
ведомости за работни заплати от бившето Поделение за превозна дейност П. и да
установи дали са налице писмени данни за стажа на ищеца за процесния период,
има ли приети ведомости за гара К. и липсващи ведомости и за кой период, целите
ведомости за периода за служителите на съответната гара ли липсват или ведомости има, но липсва името на ищеца в
тях, налице ли са писмени данни относно това къде се намират ведомостите на
служителите от гара К. за периода 01.01.1980г. – 01.01.1984г.
От заключението на в. л. М., което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че при ответника няма писмени
данни относно ведомостите на гара К. за периода 01.01.1980г. – 01.01.1984г.,
същите липсват изцяло, такива са налице за периода преди 1980 г. и след
01.01.1984г. и името на ищеца фигурира в тях, трудова книжка на ищеца няма,
като при приемане на ведомостите през 2004г. при настъпило правоприемство е
констатирано, че целите ведомости за гара К. за горепосочения период липсват,
същите не са предадени нито в НОИ, нито в Държавен архив. Видно от ведомостта
за тази гара за останалите периоди, на същата са работели 10 души персонал.
С оглед на всичко дотук изложено съдът намира с писмени
доказателства да се установява ведомостите за цялата гара К. за периода
01.01.1980г. – 01.01.1984г да липсват, да не могат да бъдат открити, да са били
изчезнали още през 2004г. и да не са предадени нито на правоприемника на
работодателя, нито на друг орган, който би могъл да отговаря за тяхното
съхранение. Ето защо същите са или изгубени, или унищожени, следователно и
предявеният иск е допустим.
Ето защо исковата молба е допустима и редовна, а
предявеният иск е родово и местно подсъден на ПРС.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде предявеният иск уважен, е необходимо да се
установи, че за исковия период 01.01.1980г. – 01.01.1984г. ищецът е работил в „***”
ЕООД като *** на гара К., и при какви условия.
В случая видно от събраните по делото писмени доказателства
– Удостоверение УП 3, издадено от БДЖ Товарни превози” ЕООД от 20.09.2012г.,
повиквателна заповед, отчетен талон, удостоверение за адресна регистрация,
свидетелство за заемане на длъжност „***” в отдел ***, правоспособност ***,
контролен талон, се установява, че на ищеца е издадено УП-3 от ответника,
правоприемник на работодателя, в което е посочено, че същият е работил на
длъжност „***” в гара К. от 15.08.1977г. до 01.10.1980г. и от 01.01.1984г. до
25.11.1985г., впоследствие е преназначен като *** и е работил при този
работодател до 01.01.1999г., като трудът е зачетен като такъв от втора
категория. Ищецът не разполага с трудова книжка за този период. Видно от
останалите доказателства, в периода от 05.10.1982г. до 01.12.1999г. ищецът е
бил с регистриран постоянен адрес:***, който адрес, видно от останалите
документи, е такъв на ЖП гара К.. Ищецът е получавал повиквателни заповеди на
този адрес. На 01.07.1977г. на ищеца е издадено свидетелство за правоспособност
като „***”, и е държал проверовъчни изпити, както следва – на 24.11.1982г., на
13.03.1984г., на 22.03.1985г., на 04.04.1985г., като на 01.02.1986г. му е
издадено свидетелство за заемане на длъжност „***” в отдел *** в ***.
Ответникът „БДЖ Товарни превози” ЕООД не оспорва и с
писмените си становища изрично признава, че е правоприемник на поделението на
железопътния транспорт, към което е била гара К. в процесния период, като това
се установява и от издаденото от този ответник удостоверение за пенсиониране за
стажа на ищеца в периода 15.08.1977г. – 01.01.1999г., в който период обаче
липсва периода 01.01.1980г. – 01.01.1984г.
Изслушано е по делото заключение на в. л. З.М., от което
се установява, че „БДЖ Товарни превози” ЕООД, поделение за товарни превози, е
правоприемник на множество поделения на железопътния транспорт, в което
качество е приело архива им, вкл. и ведомостите. Същото е правоприемник и на
поделението, в което са работели служителите на гара К. до 1999г. В тази връзка
през 2004г. е приело архив по опис, на ***, към което са били гара К. и други
гари, в който архив са се намирали и ведомостите. Било установено обаче, че
ведомостите освен за гара К., и за още няколко гари липсват за целите години –
1980г., 1981г., 1982г. и 1983г., като не било ясно какво се е случило с тези
ведомости. В тази връзка и на база предходно подавани молби от ищеца от БДЖ
Товарни превози” ЕООД, поделение за товарни превози са отказвали както да му
издадат документ за стажа му за този период, така и да му издадат
удостоветрение, че ведомостите са изгубени или унищожени, тъй като липсвали и
било неизвестно какво се е случило с тях. В периода преди липсващите ведомости
и след това ищецът фигурира във ведомостите като *** на гара К.. в. л. сочи, че
самите ведомости никога не са се съхранявали в отделните гари, а в СТРД, но за
процесния период освен на гара К., и на други гари, чиито ведомости са били в ***,
липсвали. За този период работодателят не съхранява нито поименни щатни
разписания, нито лични трудови досиета, за да се установи от тях къде и на
каква длъжност е работил ищеца. Трудовата книжка на ищеца липсва, но видно от
писмените данни при работодателя, и след процесния период ищецът е работил в ***
на длъжност „***”. Относно ведомостите за процесния период, същите липсват
физически, не са приети през 2004г., тъй като ги е нямало, няма никакви данни
да са предавани в Държавен архив, нито в РУ”СО” Пловдив, а работодателят, макар
и реорганизиран, съществува в момента и не са били налице основанията за
изпращането им в РУ „СО”. Видно от ведомостите за другите периоди, същите за
гара К. са съхранявани в СТРД, изготвяна е една ведомост за гарата, в която на
щат са работели около 10 човека, като от ведомостите е видно, че ищецът е
постъпил на работа на гара К. на 15.07.1977г., ТПО му е прекратено от там и е
преминал на друга длъжност на 25.11.2015г., в този период няма данни да е
напускал и пак да е започвал работа, просто за целите 1980, 1981, 1982 и 1983г.
ведомостите физически ги няма, поради което стажът на ищеца за този период не е
отразен и зачетен. Относно това дали е настаняван ищеца във ведомствено жилище,
писмената документация преди 2000г. липсва, липсва и ТК на ищеца.
Вещото лице в съдебно заседание пояснява, че му е
служебно известно за този период къде и как са изготвяни и съхранявани
ведомостите за гара К., че това е извършвано в ръководството, а не в гарата,
поне до 1998г., на щат в тази гара са около 10 души, като в процесния период
вещото лице е работило там и е участвало в изготвянето на ведомостите.
заплатите се изплащали, като *** отивал в ръководството, вземал ведомостта и
парите, изплащал заплатите, връщал ведомостта подписана в ръководството.
Впоследствие ведомостите преминали към ЖП управлението, а после се съхранявали
в гара П.. От 10 души на щат в гарата имало 5 ***, 4 *** и една ***. При
извършване на проверката в. л.установило, че работодателят не съхранява щатни
разписания и лични трудови досиета, трудовата книжка на ищеца също я няма. За
тези периоди се пазели ведомостите само, но за процесния липсвали изцяло
ведомостите за цялата гара К..
По делото са събрани гласни доказателства – свидетелските
показания на две лица, които са работили като *** на гара К. заедно с ищеца.
Разпитан е свидетелят К. В. Б., от чиято трудова книжка е
видно, че е започнал работа като „***“ в ЖП г. К., на 01.08.1979г. с вписана
заплата 135 лева, впоследствие е вписано промяна в наименованието на
работодателя, промяна на длъжността, на***, впоследствие отново***,
преназначаване, като ТПО е прекратено на
01.7.2002 г.. Всички вписвания и заверки в трудовата книжка са извършвани от поделение „Товарни превози“ Пловдив и за
целия период на горепосочения стаж свидетелят е работил на гара К., т.е. от
1979 до 2002 г. е работил на гара К.. Впоследствие е вписано ТПО с ДП НКЖИ
УДВГД Пловдив от 01.01.2007 до 01.03.2014 г. като съдът констатира, че през
цялото време от 01.08.1979 г. до 01.03.2014 г. лицето е работило като***, и в
процесния период е било с място на работа гара К.. ТК на свидетеля в заверено
копие се намира на л. 7-10 от делото.
От показанията на свидетеля се установява, че е бил
колега с ищеца, че получава пенсия от НОИ ТП Пловдив, а с БДЖ, към момента има
отношения с Национална компания железопътна инфраструктура УДВГД. Познава Г.С.П.
от постъпването му на работа през 1979 г., като колега. Двамата били заедно *** на гара К.. Г. не е
напускал длъжността в края на 1979 г.. Заедно били и през 1980-81-82-83 г..
Работили са заедно. Според свидетеля рез 1984 година Г. станал ***. Докато
стане***, през цялото време, той работел като *** на ЖП гара К.. Постоянно си
работел там, не е имал прекратяване на трудовото си правоотношение. Не е имало
период, в който му е прекратяван договора, или е ползвал продължителен отпуск.
Той постоянно си работел там. Полагаемите отпуски са си ги ползвали. На
свидетеля не е известно през този период, от началото на1980 до 1984г., докато
стане ***, Г. да е напускал работа и после пак да се е връщал на работа.
Работното им време било по график на 12-часови смени, сутрин от 7-19 часа и
нощната смяна от 19-7.00 ч. сутрин, по график, при сумарно отчитане на
работното време за норма часове за месец. *** човека работели на тази длъжност,
на смени. Това били свидетелят, Г.С.П., Д. Б. С. и Д. К.. Това били лицата в процесния период
на тази длъжност. При преструктурирането само сменили името на работодателя,
БДЖ „Товарни превози“, без да се прекратява правоотношението. В НКЖИ свидетелят
отишъл да работи след 2002 г., по реда
на правоприемството. Трудовата му книжка я издали през 1977 г. и била
съхранявана при работодателя. Преди да
започне на гара К., свидетелят две години бил на гара Д. при същия работодател (отразено
е в тр. му книжка) и след това отишъл през 1979 в К.. 2014 г. му я върнали,
когато му изготвили документите за пенсиониране - УП, което е представено пред
съответните органи. Относно документите, които им били издавани по времетраене
на ТПО, свидетелят сочи, че от страна на
работниците единствено се попълвали молби за отпуски и се разрешавали отпуските. За тях документи - заповеди за назначаване, заповеди за
уволнение, за преназначаване, и други, не са им оставали. Освен ТК и УП на
свидетеля от работодателя не били издавани други документи.
Разпитан е свидетелят Д. Б. С., чиято тр. книжка е издадена
на 27.06.1978 г. в гара Пловдив. В същата е вписано ТПО с гара К.,
жп-транспорт, „***“, ***, заплата 130 лв., дата на постъпване – 27.12.1976 г..
Вписано е, че е преместен по желание на гара К., същата длъжност, от 15.07.1977
г.. Правоотношението като *** К. продължава от 15.07.1977 до дата 01.04.1985
г., на която дата е вписано „преназначен“ на същата длъжност на жп-гара А.. Вписано
е прекратяване на трудовото правоотношение на 01.07.2002 г.. Впоследствие е
записано трудово правоотношение с НКЖИ ПЕПЖИ Пловдив отново като *** за периода
от 01.07.2002 г. до 31.12.2006 г., а впоследствие от 01.01.2007 г. до
22.12.2012 г. отново *** на гара А., но с работодател УДВГД – Пловдив към ДП
НКЖИ. В заверено копие същата се намира на л. 6 от делото.
От показанията на свидетеля С. се установява, че познава Г.
като колега и заедно са работили. Свидетелят получава пенсия от НОИ ТП Пловдив,
а с БДЖ „Товарни превози“ няма отношения. Свидетелят постъпил на гара К. през 1977
г. като *** и по негов спомен с Г. са започнали работа почти заедно, с малко
разлика. Видно от документите и на двамата, и двамата са постъпили през лятото
на 1977г. В този период от 1980-1984 г. Г. е работил като *** на гара К.. За
този период със свидетеля са работили заедно. Не знае Г. да е отсъствал или
прекъсвал работа за по-дълъг период от време. Някъде до 1985 г. на К. са
работили заедно. после свидетелят отишъл да работи на гара А.. От лятото на 1977г.,
докато свидетелят отишъл да работи в А. през 1985г., през цялото време Г.П. е
бил *** на гара К.. Работело се на четирисменен режим на работа, сутрин от 7-19
часа и вечер от 19-7.00 ч. сутринта. Нямаше празници, няма събота, няма неделя.
От 1980-85 година имената на *** са: Д. К., свидетелят, Г.С., и К. Б..
При така установените факти от значение за спора, съдът
достигна до следните изводи:
Искът е изцяло доказан и основателен. Представените по
делото и обсъдени по-горе писмени доказателства представляват документи по
смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, които установяват вероятността на
трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя,
при който е придобит стажът. Видно от същите, ищецът е започнал работа като ***
на гара К., няма никакви данни на 01.01.1980г. ТПО на същия да е прекратено,
ведомостите за целия период 1980, 1981, 1982 и 1983г. за гара К. липсват, и
оттам насетне е вписан стажът на ищеца от 01.01.1984г. до 25.11.1985г., както и
последващ стаж при същия работодател на други длъжности непрекъснато до 01.01.1999г., след която
дата, видно и от справките ГРАО, ищецът е заминал за чужбина, както твърди. За
периода ан липсващищя стаж, за всяка от годините ищецът разполага със
свидетелство за правоспособност, в което поне веднъж през всяка от липсващите
години е удостоверявано, че е преминал проверовъчен изпит за длъжността и той е
издържан успешно. Липсват каквито и да било писмени данни ищецът да е прекратил
трудовото си правоотношение точно на 31.12.1979г. и точно на 01.01.1984г. да е
започнал пак работа, и ако това е било така, на какво основание е държал
проверовъчните изпити за ***. През целия този период ищецът е живял в жилище на
един и същ адрес, на който се намира ЖП гарата в с. К., като адресната
регистрация от този адрес е прекратена едва след 1999г. Видно е от заключението
на в. л., и от доклада на ***П., че на лицата, които са прекратили ТПО преди
правоприемството, документите са издадени от правоприемника БДЖ Товарни превози
ЕООД, но само на база на ведомости, тъй като всички други книжа – лични трудови
досиета и щатни разписания, не са запазени и са унищожени. Запазени са само
ведомостите, а за целите години 1980, 1981, 1982 и 1983г. ведомостите за гара К.
ги няма, липсват изцяло, изгубени са или унищожени, не са предадени през 2004г.
с останалите ведомости на правоприемника поради което и стажът на ищеца за този
период не е бил включен в издадените му
УП.
И от писмените доказателства обаче, и от свидетелските
показания на двамата свидетели се установява по безспорен и категоричен начин,
че и в промеждутъка, ведомостите за който липсват, ищецът е работил на същото
място, на същата длъжност – като *** на гара К., държал е всяка година
проверовъчни изпити, като колегите на ищеца са категорични в показанията си, че
от лятото на 1977г. до момента, в който ищецът е започнал работа като *** при
същия работодател, е бил *** на гара К. и е работил с тях на смени с още един колега – Д. К., като работили на
12-часови смени от 7 до 19:00 часа и от 19 до 07:00 часа, непрекъснато.
Ето защо следва искът да се уважи, като се признае за
установено в отношенията между страните, че в периода 01.01.1980г. – 01.01.1984г.
включително Г.С.П., с ЕГН: ********** е работил на длъжност „***” на гара К.
при „БДЖ Товарни превози” ЕООД на 12-часови смени по график.
С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗУТОССР в
настоящото производство не се събират държавни такси, поради което разноските
за държавна такса не следва да се възлагат нито на ищцовата, нито на ответната
страна.
Ищецът претендира разноски. Относно дължимостта на същите, с Тълкувателно
решение № 2/2015г. от 06.06.2016г. на ОСГК на ВКС в производството по чл.1 ал.1
т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред са
приложими общите правила на ГПК за присъждане на разноските, поради което и с
оглед уважаване на исковете, на ищеца такива се следват. Същият претендира и
доказва разноски в размер на 500 лева – платено адв. възнаграждение, които с
оглед изхода на спора ще се възложат в тежест на ответниците. На същото
основание с оглед изхода на спора, ще се осъдят ответниците да заплатят на
държавата по сметка на ПРС сторените от бюджета на съда разноски за
съдебно-счетоводна експертиза по делоро в размер на 80 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между Г.С.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
чрез адв. Н.Д., от една страна, и от друга - Национален осигурителен институт,
Районно управление “Социално осигуряване” – гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив,
ул. “Любен Каравелов” № 7, представлявано от Д. Р. И. Д., чрез ю. Г. В., и БДЖ
„Товарни превози“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Иван Вазов” № 3, представлявано от у. Л. И., чрез ю. Р. Р., че Г.С.П.,
с ЕГН: ********** е работил на длъжност „***” на гара К. при „БДЖ Товарни
превози” ЕООД, с ЕИК: ********* в периода 01.01.1980г. – 01.01.1984г.
включително на 12-часови смени по график.
ОСЪЖДА Национален осигурителен
институт, Районно управление “Социално осигуряване” – гр. Пловдив, с адрес: гр.
Пловдив, ул. “Любен Каравелов” № 7, представлявано от Д. Р. И. Д., чрез ю. Г. В.,
и БДЖ „Товарни превози“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Иван Вазов” № 3, представлявано от у. Л. И., чрез ю.
Р. Р. да заплатят на Г.С.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Н.Д.
сумата от 500 лева (петстотин лева)
– разноски по делото.
ОСЪЖДА Национален осигурителен
институт, Районно управление “Социално осигуряване” – гр. Пловдив, с адрес: гр.
Пловдив, ул. “Любен Каравелов” № 7, представлявано от Д. Р. И. Д., чрез ю. Г. В.,
и БДЖ „Товарни превози“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Иван Вазов” № 3, представлявано от у. Л. И., чрез ю.
Р. Р. да заплатят в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд Пловдив сумата от 80
лева (осемдесет лева) – разноски за съдебно-счетоводна експертиза.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!ВГ