Решение по дело №60/2021 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 260037
Дата: 28 май 2021 г. (в сила от 23 юни 2021 г.)
Съдия: Мария Дучева
Дело: 20212110200060
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер                                                  28.05.2021 година                                 Град Айтос

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Айтоският Районен съд                                                                4-ти наказателен състав

На         19.05. /деветнадесети МАЙ/  2021г                               

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мария Дучева

 

Секретар        …..Яна Петкова……

Прокурор       ……………………….

като разгледа докладваното          от        съдия       Дучева

Административно-наказателно  дело       60     по    описа    за    2021   година,

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Делото е образувано по жалба на А.Т.М., ЕГН: ********** в качеството на Кмет на с.Л., адрес: с.Л., общ.Р., с която се оспорва законосъобразността на  издаденото против него  НП № 134/22.01.2021 на Директора на РИОСВ-Бургас. Със същото е ангажирана административно- наказателната  отговорност на жалбоподателя за извършено  от него нарушение по чл.112, ал., 1, т.5 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, като му е наложено административно наказание „глоба”, в размер 1400лв / хиляда и четиристотин лева/ на основание чл.151, ал.1, т.4 ЗУО.

            Релевирани в жалбата са възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП. Поддържаното в жалбата искане е съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В жалбата си въззивникът счита, че НП следва да бъде отменено, сочи нарушения на материалния и процесуален закон при издаване на НП. Сочи, че издаденото НП е необосновано и твърди, че от АНО не е доказан фактическия състав на нарушението, нито вината и авторството на същото.

В с. з. въззивникът- редовно призован се явява лично и се представлява от Адв.В./ В о.с.з. адв.В. поддържа жалбата на релевираните основания и пледира за отмяна на НП. При условията на евентуалност моли да бъде приложена разпоредбата на чл.28 ЗАНН.  .

Въззивамета страна- АНО, редовно призована, изпраща представител- юрисконсулт П.. В съдебно заседание последния оспорва жалбата, представя доказателства и моли НП да бъде потвърдено.

Районна прокуратура-Айтос, редовно призован по реда на надзора за законност на адм.актове, не изпраща представител.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 16.07.2020г при изпълнение на писмо на министъра на МОСВ свид. К.К. и Д.Г. посетили  землището на с.Л.. Заедно с гл.еколог на Община Р. свидетелите извършили обход на землището на с.Л. и установили, че в района на минаващата покрай селото ж.п.линия има изхвърлени битови отпадъци. На място имало поставена предупредителна табела да не се изхвърлят отпадъци.

Обстоятелствената проверка била отразена в констативен протокол № 017912/16.07.2020г., съставен от свид.К..

За констатираните нарушения бил съставен АУАН №134/ 29.12.2020г, в съдържанието на който свид. К. подробно описала установеното нарушение. Деянието било квалифицирано като такова по  чл.112, ал.1, т.5 ЗУО, което словесно описание било изписано по следния начин: „на 16.07.2020г като оправомощен представител не е предприел мерки за недопускане на изоставянето на битови отпадъци и нерегламентираното им изхвърляне на неразрешени за това места“ .

Свид. К. връчила АУАН лично на нарушителя на 29.12.2020г според отбелязването в разписката инкорпорирана в съдържанието му. В графата за възражения такива не били посочени.

На 06.01.2021г в деловодството на АНО се получило Възражение от жалбоподателя, в което той сочи, че процесния замърсен терен е собственост на БДЖ и моли да бъде извършена проверка.

На 22.01.2021 г. въз основа на съставения от свид. К. АУАН било издадено процесното НП №134/ 22.01.2020, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от свидетелката фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.112, ал.1, т.5 ЗУО и на основание санкционната норма на чл. 151, ал.1, т.4 от същия закон, на въззивника било определено административно наказание „Глоба” в размер на 1400 лева.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени  доказателства- акт за установяване на административно нарушение, както и от гласните доказателства по делото - показанията на св. К. /актосъставител/ и Г. /свидетел на нарушението /. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и др. доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.

От правна страна:

            Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

             Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.

             Разгледана по същество  тя е основателна, по следните съображения:

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

             АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон , съгласно Заповед № РД-622/08.08.2012г на Министъра на околната среда и водите(л.24 от АНД 73/2021), Заповед № РД-5/ 16.01.2017г на Директор на РИОСВ (л.25-26 от АНД 73/2021) .

 НП е редовно връчено на нарушителя на 05.02.2020г съгласно известие за доставяне /л.10 от АНД 73/2021/.

В резултат на проверката съдът установи, че са спазени преклузивните срокове на чл.34 ЗАНН.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на процесуалните правила. Спазени са всички срокове и процедури по ЗАНН.

Но по мнение на решаващата съдебна инстанция фактите неправилно са приведени от АНО под хипотезата на правната норма на чл.112, ал.1, т. 5 ЗУО като състав на адм.нарушение.

Съгласно чл.112, ал.1, т. 5 ЗУО „Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице контролира: изоставянето на битови отпадъци и нерегламентираното им изхвърляне“. От събраните от АНО доказателства безспорно се доказва само, че жалбоподателят е оправомощен от Кмета на Община Р. със Заповед №РД-08-767/10.12.2019г. да контролира нерегламентираното изхвърляне на битови отпадъци в землището на с.Л.(л.25). Според показанията на свид.К. и Г. на мястото е имало поставена забранителна табела.  Към всичко това, трябва да се прибави и фактът, че АНО не успя да докаже конкретната дата на твърдяното нарушение.

 Доказано беше само,че на датата на проверката на място е установен отпадък, но следва да се отчете фактът, че преди датата на проверката по настоящото дело -16.07.2020г.са били проведени местни избори в страната, което е ноторно известен факт. Това означава,че след м.декември 2019г с.Л. има нов кмет и администрация и АНО не е доказал,че отпадъците са изхвърлени именно след началото на кметския мандат на въззивника, а е недопустимо да се носи отговорност за чужди действия.

Нещо повече  в изрично Възражение, получено от АНО на 06.01.2021г, жалбоподателят е посочил , че процесните замърсени терени не са част от землището на с.Л., а са собственост на БДЖ. АНО от своя страна вместо да провери фактите , е пристъпил директно към издаване на НП, което като резултат е опорочено, т.к. по време на съдебното следствие се доказа категорично липса на авторство и липса на вина от страна на жалбоподателя. Правилно последния е посочил , че терена е собственост на БДЖ. Видно от получените от АГКК –Бургас скица на поземлен имот № 15-506210-14.05.2021г и обяснителна записка към нея /л.46-49/ замърсения имот е собственост на МТ-ДП „НКЖИ“ (Национална компания железопътна инфраструктура). Следователно жалбоподателят не носи отговорност за опазването на имота от замърсяване. В този смисъл съдът счита, че неправилно е ангажирана адм.наказателната отговорност на въззивника.

По изложените съображения наказателното постановление следва да бъде отменено.

При този резултат разноски на администрацията не се следват.

Водим от изложеното   и на основание чл.63, ал.1  от ЗАНН, съдът

 

                                        Р  Е   Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ НП № 134/22.01.2021 на Директора на РИОСВ-Бургас, с което на А.Т.М., ЕГН: ********** в качеството на Кмет на с.Л., адрес: с.Л., общ.Р., за нарушение на чл.112, ал., 1, т.5 ЗУО, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1400лв на основание чл.151, ал.1, т.4 ЗУО.

 

              Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

                                                                                  Районен съдия: