№ 43
гр. Разград, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Валентина П. Димитрова
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно гражданско
дело № 20233300500016 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Подадена е въззивна жалба от процесуалния представител на Н. М. Г.,
действаща в качеството на родител и законен представител на малолетния М.
Г., против Решение № 171 от 07.11.2022г. по гр.д. №468/2022 на РС-*** в
частта, в която първоинстанционния съд е отхвърлил иска за претърпени
неимуществени вреди за разликата над присъдените 7000лв. до пълния
предявен размер от 19000лв. Моли за отмяната на решението в тази част,
както да бъде постановено такова, с което „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД да
заплати пълния претендиран размер на исковата претенция в размер на
19000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на претенцията пред застрахователя - 17.11.2020г. до
окончателно изплащане на задължението. Сочи, че при правилни и
съответстващи на събраните по делото доказателства изводи относно
осъществяването на фактическия състав на чл.432 КЗ и наличието на
генералния деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, при което отговорност следва да
носи именно ответника, спорен е единствено размерът на дължимото се
обезщетение в полза на пострадалото лице. Како, че първоинстанционния съд
1
неправилно приложил установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост и
като последица е определил обезщетение, което не отразява действителната
тежест на причинения противоправен резултат и не съответства на степента
на търпените неимуществени вреди. Искът за претърпени неимуществени
вреди е уважен в прекомерно занижен размер, неотчитайки изискванията на
тази разпоредба. При определяне размера на обезщетението
първоинстанционния съд не е преценен правилно в тяхната съвкупност
тежестта на претърпените от М. Г. увреждания и трайните последици от тях.
Размерът на присъденото обезщетение, не е съобразен със социално-
икономическите условия в страната, както и с константно присъжданите нива
на обезщетения при сходни правни казуси. Излага подробни съображения.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, въззиваемата страна депозира отговор.
Изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, като счита
постановения съдебен акт за правилен, законосъобразен и обоснован, като
моли жалбата да бъде оставена без уважение. Намира изведените в нея
възражения за несъстоятелни. Сочи, че обезщетението за неимуществени
вреди следва в най-пълна степен да възмезди увреденото лице, без да става
източник на неоснователно обогатяване. Като определеното в случая от съда
обезщетение се явява адекватен паричен еквивалент, отговарящ на принципа
на справедливо възмездяване. Прилага платежен документ, за внесена сума в
размер на 9341,10лв., по посочена банкова сметка на адвокатско дружество
„Димов и Х.“, представляваща сбор от присъдено в полза на М. Г.
обезщетение в размер на 7000 лв. за периода 17.11.2020г. до 21.11.2022г. и
сумата 910 лв. за сторените от ищеца и присъдени от съда разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуален представител
поддържа жалбата, моли за отмяна на атакуваното решение. Не оспорва, че е
платено от ответника определеното от първата инстанция обезщетение.
Счита, че определения от Районен съд – *** размер от 15 000 лв. за счупен
крак на дете е прекомерно занижен и съответства на съдебната практика
отпреди 10 г. както, че в конкретния случай са налице две счупвания на
тибифабула на подбедрица, като към настоящия случай повече от две години
детето накуцва и има дефицит на движенията, а същото е едва на 9 години,
което само по себе си е предпоставка за едно по-високо обезщетение. Прилага
списък за разноски.
2
Въззиваемата страна депозира писмено становище в с.з., с което
поддържа отговора на въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без
уважение. Прилага списък по чл.80 ГПК.
Разградският окръжен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира от фактическа и
правна страна следното: Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Постановено от законен съдебен състав в
рамките на правораздавателната компетентност, по надлежно предявен иск по
реда на чл.432 КЗ вр. с чл.52 ЗЗД. В настоящото производство не се правят
доказателствени искания, нито се навеждат нови доводи, от които да следва
различна от установената фактическа обстановка, поради което препраща на
осн. чл. 272 ГПК към мотивите на РС. По отношение на правилността на
решението, настоящият съдебен състав не констатира неправилно
приложение на императивни материално правни норми, при подвеждане на
фактите към приложимата нормативна уредба.
Производството по гр.д. №468/2022г. пред РС-*** е образувано по
предявен иск от Н. М. Г., като родител и законен представител на малолетния
М. Г. срещу ДЗИ-Общо застраховане ЕАД за заплащане сумата 19000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на ПТП настъпило на 01.10.2020г. в гр.***, ведно със законната лихва от
предявяване на претенцията пред застрахователя - 17.11.2020г. до
окончателното и изплащане. Предвид постановеното решение по в.гр.д.
№48/2022г. по описа на ОС-Разград, с което е уважен предявения от ищеца
срещу ответника иск по чл. 432 ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД в размер на
1000лв., за причинени неимуществени вреди болки и страдания за процесното
ПТП, предявен като частичен от сума в размер на 50000лв., чиято сила на
присъдено нещо е зачетена от РС-***, първоинстанционният съд е приел, че
на ищеца се дължи обезщетение от още 14000лв., над обезщетението, което е
присъдено по частичния иск, с влязлото в сила съдебно решение. Доколкото
въззивният съд по посоченото дело е приел възражението на ответника за
3
принос на увреденото лице за настъпване на вредата за 50%, РС-*** е уважил
претенцията в размер на 7000лв., като в останалата част до предявения размер
от 19000лв. е отхвърлил иска като неоснователен. Съдът е съобразил приетото
в ТР № 3/2016г. от 22.04.2019 г., по т.д. № 3/2016 г., на ОСГТК ВКС, че след
като със сила на присъдено нещо е установено, че правоотношението въз
основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало
валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в
последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се
пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е
правната му квалификация. Също така е преклудирана възможността
ответникът да прави правоизключващи и правоунищожаващи възражения
срещу фактите, относими към възникването и съществуването на
материалното правоотношение.
Спорно в настоящото производство е определеното от
първоинстанционния съд обезщетение, което според доводите в жалбата не
отразява действителната тежест на причинения противоправен резултат и
степента на търпените неимуществени вреди.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 ЗЗД, както
създадената по приложението на т.11 от ППВС №4/1968г. практика, при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат
предвид обективно съществуващи обстоятелства, които са различни за всеки
конкретен случай. Като: вид, характер, степен на увреждане, възраст на
увредения, начин и обстоятелства при които е получено увреждането,
продължителност и интензитет на търпените болки и страдания,
възстановителния период, психическите и физически последици от
уврежданията и др. При определяне на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, следва да се отчитат и конкретните икономически
условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се
вземат предвид съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетенията момент. Застъпеното в практика
разбиране е, че установените лимити на отговорността на застрахователя
нямат самостоятелно значение, но следва да бъдат съобразени, като израз на
икономическите условия към момента на настъпване на увреждането. На
основание чл.154 от ГПК всяка страна има задължението да докаже всички
факти, от които черпи за себе си благоприятни правни последици. В това се
4
състои тежестта на доказване, поради което ищецът следва да докаже, при
пълно и главно доказване и с всички допустими и относими доказателства,
претърпените от него болки и страдания.
От събраните гласни доказателства в първоинстанционното
производство - показанията на св. Н. М. Ч. се установява, че ищецът изпитвал
силни болки в крака. Приели го в болница, където пролежал около 10-тина
дни заедно с майка си. Над месец бил с гипс, а когато го свалили, не се
движел нормално. Било го страх да стъпва, а майка му го носела на ръце.
След повече от два месеца започнал да стъпва на крака си. Свидетелката не
знае дали е воден на лекар. Сега походката му не била нормална, не стъпвал
както трябва. Не искал да бяга, да играе футбол, не искал да играе и волейбол.
Плашел се от коли. На училище сутрин ходел с кака си, след обяд го връщал
големия и племенник. Страх го било да стои навън и да играе с топки.
От значение за дължимия справедлив размер на обезщетението е и
заключението на вещото лице, което сочи, че пострадалото дете е получило
счупване на двете кости на лявата подбедрица в далечната част; охлузвания
на подбедрицата и ляв глезен. По своята медико-биологична характеристика
счупването на двете кости обуславя трайно затруднение в движението на
левия долен крайник за повече от един месец, а охлузванията-болка и
страдание. При такива фрактури у деца имобилизацията се налага за срок от 1
месец, като работоспособността се възстановява след 3-4 месеца. Към
момента на прегледа оздравителния период е приключил, но
възстановяването е непълно, поради описани субективни оплаквания и
установен двигателен дефицит. Както в момента, така и за напред ще търпи
болки както при натоварване, така и при промяна във времето. Нормалната
походка може да бъде възстановена при незабавно активно наблюдение и
лечение от специалист, с оглед преодоляване на бъдещи усложнения. В
обясненията дадени в с.з. вещото лице сочи, че след свалянето на гипса не е
бил посещаван специалист, за да се проследи възстановяването и ако се
налага, да се насочи към някакви други физиотерапевтични процедури или
медикаментозно лечение. Предвид непредставяне на актуална рентгенова
графия, не може да се отговори дали е правилна или не консолидацията на
счупените кости. Самият факт, че имобилизацията е свалена е презумпция, че
оздравителния процес е приключил. Следва да се пристъпи към следващия
5
етап на лечението-раздвижването и възстановяването на функцията на
увредения крайник. С оглед накуцващата походка вещото лице е посочило, че
има две причини: правилната консолидация и пълнота на кост. Другата -
психогенна, страхът, който е изпитвало детето и неудобствата от ПТП, може
да са ограничили свободата в движение.
Съобразявайки обективните обстоятелства в конкретния случай, се
установява, че при процесното ПТП на ищеца е било причиненото телесно
увреждане – счупване на двете кости на лявата подбедрица в далечната част,
както охлузвания на подбедрицата на ляв глезен. Понесените от малолетното
дете болки, страдания и неудобства първоначално и в ежедневието за период
от два месеца, през който детето не е стъпвало на крака си, са установени от
показанията на св.Г.. Както сочи и вещото лице, най-изразени болки и
страдания пострадалият изпитвал през първия месец след претърпяното ПТП,
след което при липса на регистрирани усложнения, би следвало да намалят и
отзвучат. Както в момента така и занапред М. Г. ще търпи болки и страдания,
както при натоварване, така и при промяна на времето. Предвид събраните
доказателства във връзка с правнорлевантните факти настоящият състав
намира, че определеното обезщетение в атакуваното решение е в занижен
размер. На първо място не са съобразени от първоинстанционния съд
претърпените болки и страдания в периода след инцидента, както всички
остатъчни последици от увреждането. От показанията на разпитания свидетел
и заключението на вещото лице се установява, че и към настоящия момент
детето върви с накуцваща походка. Изминали са две години от инцидента,
което е доста по-дълъг период от обичайния на възстановяване от 3-4 месеца,
посочен от вещото лице. Действително както сочи експертът възможна
причина за това е, че след изписване от болница детето не е преглеждано от
специалист, за да се проследи възстановяването и евентуално да се насочи
към допълнителни физиотерапевтични процедури или медикаментозно
лечение. Както и втора посочена от вещото лице причина - страхът, който
детето е изпитало и неудобствата от ПТП, да са ограничили свободата на
движение. Няма данни да е посещавало специалист, съответно да са били
провеждани рехабилитационни процедури извън дома му. Установено е, че
детето ходи на училище придружавано от някой близък, страх го е от
автомобили, да пресича по-големи улици, не желае да стои навън, да тича и
играе с топки. Явно към момента у него все още е налице психологическа
6
травма от претърпяното произшествие. Поради което са налице и психически
увреждания от претърпените болки и страдания, формиращи негативни
емоционални изживявания на детето. Тези изживявани намират израз не само
в психиката, но и социален дискомфорт - нежеланието да упражнява
дейностите, типични за малко дете - да играе навън с връстниците си. На
следващо място следва да се прецени възрастта на пострадалото лице, което е
дете на възраст 9г. към момента на произшествието. До инцидента здраво,
активно момче, тепърва израстващо както физически, така и интелектуално,
като претърпените увреждания се отразили на начина на живот и социалните
му дейности. При съобразяване на всички конкретни обстоятелства, относими
към разяснените в ППВС № 4/1968 г. и посочени по-горе, предвид и
практиката при определяне на обезщетения при средни телесни повреди от
подобен характер,/Решение №260123/29.06.2021г. на ВнАС в.т.д.№81/2021г.,
Решение №91 /19.07.2022г. по т.д. №1165/2921г. II т.о. ВКС, Решение
№60120/1.11.2021г. т.д.№1523/2020г. II т.о ВКС и др./ настоящият инстанция
приема, за справедлив размер на обезщетението и съответстващ на принципа
за справедливост този от 25 000 лв. При това съобрази, че произшествието е
настъпило през м. 10.2020г., икономическата конюктура и минималната
работна заплата за страната, размерът на застрахователните лимити, който не
може да бъде водещ и самостоятелен критерий за съда при справедливото
репариране на неимуществените вреди./Р-е № 34/27.03.2020г. по т.д. №
1160/19г., II т.о на ВКС, Р-е № 60090/29.07.2021г. по т.д. № 1472/20г., ВКС, I
т.о./. Определеният размер на обезщетение от 25 000 лв. представлява 41
минимални работни заплати за страната за 2020г./610 лв. МРЗ за 2020г./,
съответен на жизнения стандарт на страната, в частност за гр.*** към
правнорелевантния момент. Тук намира за необходимо да отбележи по
отношение посочения довод в жалбата, че съответното обезщетение е в
размер на 40000лв., за което се прилагат решения по сходни случаи за
неоснователно. Посочената от представителя на ищеца практика на ОС-
Разград и АС-Варна, се отнася за увреждания получени при съчетани травми,
налични оперативни интервенции, порочно зарастване на фрактура, както и
последваща необходимост от нова операция за отстраняване на импланти,
които не могат да бъдат съпоставени с конкретиката на настоящия случай.
Тъй като с влязло в сила решение по в.гр.д.№48/2022г. на ОС-Разград е
прието, че пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат с принос 50%,
7
то дължимото обезщетение от посоченото от 25 000лв., е в размер на 12
500лв. Това е така и предвид и разясненията дадени в ТР №1 от 01.08.2022г.
по т.д. №1/2021г. ОСГТК ВКС - съдът следва да посочи размера на паричното
обезщетение, от който се прилага намаляването, като размерът на паричното
обезщетение, предявен с исковата молба, има значение с оглед забраната за
произнасяне plus petitum. От този размер, следва да се приспадне платена от
застрахователя сума и посочена от ищеца в размер на 1000лв., т.е. дължимото
обезщетение е в размер на 11500лв. Като до първоначално предявения размер
от 19000лв. претенцията като неоснователна следва да се отхвърли, съответно
първоинстанционното решение да се отмени за разликата над присъдения
размер от 7000лв. до 11500лв.
Решението следва да се ревизира съобразно изхода на спора и по
отношение на сторените от страните разноски.
съгласно чл.78 ал.1 ГПК на ищеца съразмерно уважената част от иска
се следват в първоинстанционното производство още 785лв., /определени са в
размер на 910лв./, а дължимата сума е в размер на 1495лв. Разноските на
ищеца във въззивното производство са в размер на 1720лв., а съразмерно
уважената част от иска, ответникът следва да му заплати сумата 645лв.
Ответникът на основание чл.78 ал.3 ГПК има право на разноски
съразмерно отхвърлената част от иска. От направените разноски в
първоинстанционното производство се следва сумата 446,05лв., като до
приетия размер от 713,70лв., решението следва да се отмени. За направени
във въззивното производство разноски, съразмерно отхвърлената част от иска
на ответника се следва сумата 925лв.
По гореизложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 171 от 07.11.2022г. по гр.д. №468/2022г. на РС-
*** в частта, с която е отхвърлен предявения иск на М. Г., ЕГН**********,
представляван от своята майка и законен представител Н. М. Г., ЕГН
********** и двамата с адрес гр.*** общ. ***, ул. ********** срещу „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК121718407, седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Витоша №89 Б, за разликата над сумата 7000лв./седем хиляди
8
лева/ до размер на 11500лв./единадесет хиляди и петстотин лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и
страдания в резултат на ПТП настъпило на 01.10.2020г. в гр.***.
ОТМЕНЯ решение № 171 от 07.11.2022г. по гр.д. №468/2022г. на РС-
*** в частта за дължимите от ищеца М. Г., ЕГН**********, представляван от
своята майка и законен представител Н. М. Г., ЕГН ********** разноски
дължими на ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК121718407 за
разликата над 446,05лв. до 713,70лв.
Като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК121718407,
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша №89 Б, ДА ЗАПЛАТИ
на М. Г., ЕГН**********, представляван от своята майка и законен
представител Н. М. Г., ЕГН ********** и двамата с адрес гр.*** общ. ***, ул.
********** още 4500лв./четири хиляди и петстотин лева/, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП настъпило на
01.10.2020г. в гр.***, представляващ разлика между присъдения размер по
гр.д. №468/2022г. на РС-*** 7000лв. и сумата 11500лв., ведно със законната
лихва считано от 17.11.2020г. до окончателното и плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 171 от 07.11.2022г. по гр.д. №468/2022г.
на РС-*** в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 11500лв. до
претендирания размер от 19000лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК121718407,
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша №89 Б, ДА ЗАПЛАТИ
на М. Г., ЕГН**********, представляван от своята майка и законен
представител Н. М. Г., ЕГН ********** и двамата с адрес гр.*** общ. ***, ул.
********** още 785лв./седемстотин осемдесет и пет лева/ разноски в
първоинстанционното производство, както сумата 645лв./шестотин
четиридесет и пет лева/ за разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА М. Г., ЕГН**********, представляван от своята майка и
законен представител Н. М. Г., ЕГН ********** и двамата с адрес гр.*** общ.
***, ул. **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с
ЕИК121718407, седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша №89 Б
сумата 925лв./деветстотин двадесет и пет лева/ за разноски във въззивното
производство.
9
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10