№ 7442
гр. Пловдив, 11.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Наказателно
дело частен характер № 20215330206585 по описа за 2021 година
след като се запознах с материалите по делото и в изпълнение на
правомощията си по чл. 250-252 НПК намирам, че са налице условията на чл.
24, ал. 5, т. 2 НПК за прекратяване на наказателното производство, доколкото
тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК и нередовностите не са
отстранени в цялост в дадения от съда срок.
В тази връзка следва да се съобрази следното:
Производството е образувано по тъжба вх. № 58511/11.10.2021г., подадена
от В. Д. С., чрез пълномощника й адв. С.И. срещу Й. ИВ. Б. с искане
последният да бъде осъден за престъпление по чл. 182, ал. 2 НК, за което се
твърди да е осъществено в периода от 16.10.2020 г. до 16.09.2021 г.
С разпореждане № 6714 на съдията - докладчик от 15.10.2021г. тъжбата е
оставена без движение, като на тъжителката са дадени указания в
седемдневен срок от връчване на съобщението за оставяне на тъжбата без
движение да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на
12 лева по сметка на РС-Пловдив; да конкретизира датата на постановяване
на посочената спогодба, съответно влизането в сила на определението с което
е одобрена, така че в обстоятелствената част на тъжбата еднозначно да е
описан акта постановен по посоченото гр. дело № 12641; да конкретизира
постигнатата спогодба какво касае – упражняването на родителски права или
режим на лични контакти с детето; да конкретизира кога се твърди да е
извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 НК, като ясно посочи дати/ периоди
в които детето не е било при майката; да конкретизира твърди ли се
продължавано престъпление и ако да, кои са деянията включени в него; да
1
конкретизира мястото на осъществяване на твърдяното престъпление; да
конкретизира коя от двете форми на изпълнителното деяние се твърди
да е осъществена и чрез какви действия и/или бездействия.
Съобщението до тъжителката за оставяне на тъжбата без движение е
връчено чрез повереника й адв. И. на 04.11.2021г. От текста на същото е
видно, че в него изрично са възпроизведени указанията на съда, включително
е посочено, че на тъжителя се предоставя седемдневен срок да отстрани
недостатъците на тъжбата в цялост, приложен е препис от разпореждането.
Съдържа се указание, че тъжбата ще бъде върната при неизпълнение на
указанията на съда в посочения срок.
Въпреки това, указанията на съда не са изпълнени в цялост.
С молба вх. № 66665/ 08.11.2021 г. по описа на Районен съд Пловдив,
пълномощникът на тъжителя адв. И. е изложила уточнения във връзка с
дадените от съда указания. Така, в частта в която й е било указано да
конкретизира коя от двете форми на изпълнителното деяние се твърди да е
осъществена и чрез какви действия и/или бездействия, е посочено, че бащата
не е изпълнил постигната спогодба относно режима на лични контакти с
детето, като деянията от негова страна са с действие и бездействие.
След това е посочено, че от датата на постигане на спогодбата /посочена
в т. 1 от уточняващата молба като 24.10.2017 г./ майката е вземала детето,
но е била принуждавана да го връща по – рано от определения в
спогодбата режим на лични контакти и то от страна на дядото по
бащина линия.
В последната точка на уточняващата молба е акцентирано, че
изпълнителното деяние по чл. 182, ал. 2 от НК се осъществява чрез действие
или чрез бездействие – неизпълнение или осуетяване по какъвто и да било
начин изпълнението на съдебното решение. В тази връзка е посочено, че
подсъдимият Б. е бездействал по отношение на постигнатата спогодба,
като не е предавал детето съгласно нея на майката в определения срок.
След анализ на другата форма на изпълнителното деяние, е посочено, че са
осъществени действия от страна на дядото на детето, който осуетява
режима на лични контакти на детето с неговата майка, поради което
се аргументира извода, че са осъществени и двете форми на
изпълнителното деяние.
Съдът намира, че така изложените допълнителни доводи в уточняваща
2
молба не изпълват критериите за отстраняване в пълнота на дадените от съда
указания. В тази връзка следва да се посочи, че макар и повереника на
тъжителката да е посочила конкретни дати на които счита, че е осъществен
състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК, то липсва ясно и пълно
описание на конкретните действия и/ или бездействия, осъществени от
Б. по отношение на всяко едно от деянията включени във веригата на
продължаваното престъпление. Принципното посочване, че Б. е
осъществил действия и бездействия, без да се опише конкретното му
поведение по неизпълнение на постиганата между него и тъжителката
съдебно спогодба относно всяко едно от деянията, съставлява съществен
пропуск свързан с фактическата рамка на обвинението. Освен това, прави
впечатление, че в уточняващата молба, въпреки посочването в точка три, че
деянията на Б. са осъществени чрез действие и бездействие, в последната
точка е акцентирано единствено, че е бездействал, като не е предавал детето
съгласно спогодбата на тъжителката. Неяснотата както относно формата
на изпълнителното деяние и конкретните действия и/или бездействия, с
които е осъществено всяко едно от твърдените деяния, така и относно
субекта на твърдяното престъпление се задълбочава и от
нововъведените твърдения, че е осъществена и форма на
изпълнителното деяние – осуетяване от страна на дядото на детето
/без да са посочени индивидуализиращи белези/, който /неясно с какви
конкретни действия и кога/ е осуетявал режима на лични контакти на
детето с неговата майка. Недопустимо е с уточняващата молба да се
разширява кръга на лицата срещу които се подава тъжбата, като за първи път
се въвеждат твърдения за неясно от кого, кога и по какъв начин да е
осъществен състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК. Коментираната
неяснота поставя и въпроса за това самостоятелно ли са били осъществени
или в условията на съучастие инкриминираните деяния.
По изложените съображения съдът намира, че тъжбата следва да бъде
върната, а образуваното по нея наказателното производство прекратено.
С оглед гарантиране в максимална степен правото на защита на
тъжителката на същата следва да й се укаже, че връщането на
тъжбата и прекратяването на образуваното по нея наказателно
производство не я лишава от възможността отново да подаде същата
тъжба, по която да се образува ново дело след внасяне на нова държавна
3
такса, стига да не е изтекъл 6-месечния срок по чл. 81 НПК от узнаване
на деянието, предмет на тъжбата.
Така мотивиран
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО по НЧХД №
6585 по описа за 2021 г. на Пловдивски районен съд, образувано по тъжба вх.
№ 58511/11.10.2021 г., подадена от В. Д. С., ЕГН **********, чрез адв. С.И.
срещу Й. ИВ. Б., ЕГН **********.
Разпореждането подлежи на обжалване по реда на глава XXI НПК в
петнадесет дневен срок от връчване на препис от него пред Окръжен съд
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4