РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Враца, 05.02.2024г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на 23.01.2024 г. /двадесет и трети януари две хиляди двадесет
и четвърта година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КА Дело № 614 по описа на
АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
208 – чл.
228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4, изр. 2, предл. второ от Закона за
министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано
е по касационна жалба на В.Г.К. ***, чрез адв. Н. от ВАК срещу решение № 226/12.07.2023
г., постановено по АД № 561 по описа за 2023 г. на Районен съд – Враца, с което
е отхвърлена жалбата й против Заповед за
задържане на лице № 1795зз-166 от 09.05.2023 г., издадена от Ц.С.И. - инспектор в Сектор „КП“ при РУ Враца към ОД на МВР Враца. С
последната, на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, касаторът е бил задържан за срок
от 24 часа.
В жалбата се релевират оплаквания за
неправилност на постановеното съдебно решение, поради нарушение на материалния
закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Поддържа
се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в детайли събраните доказателства,
не е изложил мотиви в подкрепа на изводите си, не са обсъдени направените
доводи и възражения.
Иска се отмяна на решението и
оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание, касаторът,
редовно призован, явява се лично и поддържа жалбата по съображенията изложени в
нея.
Ответникът по
касационната жалба – Ц.С.И. - инспектор
в Сектор „КП“ при РУ Враца към ОД на МВР
Враца, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира
становище по жалбата.
Участващият в
касационното производство прокурор дава мотивирано заключение за допустимост и
неоснователност на касационната жалба. Развива съображения за правилност на
съдебния акт.
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Предмет
на производството по настоящото дело е решение № 226/12.07.2023 г., постановено
по АД № 561 по описа за 2023 г. на Районен съд – Враца, с което е отхвърлена
жалбата й против Заповед за задържане
на лице № 1795зз-166 от 09.05.2023 г., издадена от Ц.С.И. - инспектор в Сектор „КП“ при РУ Враца към ОД на МВР Враца. С
последната, на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, касаторът е бил задържан за срок
от 24 часа.
За
да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при липсата на
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
спазване на установената форма и съдържание, предвидени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР и е съобразена с
приложимия материален закон. Това го е мотивирало да постанови решение
за отхвърляне на жалбата, респективно потвърждаване на заповедта като правилна
и законосъобразна.
Решението
на районният съд е постановено при правилно приложение на материалния закон и
при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения.
Всички
наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.
Основно
спорът по делото се свежда до това дали в случая са били налице предпоставките
на чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, според който полицейските органи имат право да
задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление и дали това
задържане представлява законно ограничаване на правото на свобода.
Правото
на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата
на човека и основните свободи (ЕКПЧ/. Конвенцията, ратифицирана със закон,
приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. – ДВ, бр. 66 от 1992 г., в сила
за Република България от 7 септември 1992 г.), непосредствено след правото на
живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл.
3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията
се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо.
Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този
подход съответства на целта на чл. 5 – да гарантира, че никой няма да бъде
произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията.
Разпоредбата на чл. 5 § 1 изисква на първо място задържането да е „законосъобразно“,
което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон.
Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество
към националното право.
По
своята правна същност, мярката „задържане за срок от 24 часа“ по чл. 72
– чл.
75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка –
административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо
правната сфера на адресата.
Възможността
органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за
срок до 24 часа“ на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е дейност, свързана с разкриването на престъпление,
а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е
необходимо да са налице данни, обосноваващи предположението, че има вероятност
лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, като
необходимо е същите да са установени преди извършване на задържането.
Предпоставка
за 24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се
направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно
деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати
възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде
проведено предварително разследване. Следва да се приеме, че възможността на
органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за
срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с
наличието на вече доказано такова.
Съгласно
нормата на чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице за което
има данни, че е извършило престъпление. Задържането, като принудителна
административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на
оперативна самостоятелност. От доказателствата по делото е видно, че са
съществували данни, според които касаторът е съпричастен към извършване на
конкретно престъпление от Наказателния
кодекс. Следователно, към момента на издаване на оспорваната заповед са
налице достатъчно данни за извършено престъпление от страна на К., което е
основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 72
от ЗМВР, като не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да
уличават лицето в извършването на престъпление.
Целта
на мярката по чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по
категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му
или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно
преследване. Също така това задържане предоставя възможност на полицейските
органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно
данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани
наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на
престъпление. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните
е в тежест на административния орган и в случая следва да се приеме, че
обосноваността и необходимостта от задържането са подкрепени със събраните по
делото доказателства.
Дали
след извършване на оперативните действия за събиране на допълнителни данни
такива не са установени и по отношение на конкретното лице не е образувано
наказателно производството, са обстоятелства без значение за
законосъобразността на издадената заповед. В тази връзка настоящият състав
намира за необходимо да посочи, че следва изрично да се направи разграничение
между изискванията на чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 207
от НПК (условия за образуване на наказателно производство).
За
прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е
предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен
начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е
само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето
да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган,
при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се
поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът
дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от
него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките
на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72
от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват настоящия
ответник по касационната жалба със соченото нарушение не са задължителни, като
задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното
изясняване.
В
конкретиката на случая и от анализа на представените по делото доказателства,
съдът намира, че съпричастността на жалбоподателя към извършеното престъпление,
заради което е задържана, е доказана в хода на процеса. От доказателствената
съвкупност по делото, съдът намира за достатъчно обосноваването на материалната
законосъобразност на оспорения акт. Твърдението на ответника и представените
доказателства в негова подкрепа, е достатъчно. От представените доказателства
се установява наличието на данни за съпричастност на жалбоподателя към
извършено престъпление. Издадената заповед за задържане е материално законосъобразна,
тъй като в хода на процеса са събрани „данни“ по смисъла на закона, за
съпричастност на задържаното лице към извършеното престъпно деяние.
Въз
основа на изложените мотиви, настоящият касационен състав на Административен
съд – Враца намира, че не са налице наведените касационни оплаквания и
оспореното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в
сила.
При този изход на
спора разноски в полза на касатора не следва да бъдат присъждане, а от страна
на ответника не са претендирани.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – Враца, касационен
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 226/12.07.2023 г., постановено по
АД № 561 по описа за 2023 г. на Районен съд – Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.