Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 174
гр. Русе, 17.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в
публичното заседание на 12 юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА
А.
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА
при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА и в присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдията ЧОКОЕВА в. т. дело № 174 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище гр. София против
решението, постановено по гр. д. № 5108/2018 г. на Русенския районен съд, с
което е отхвърлен предявеният против Д.С.А. иск с правно основание чл.422 от ГПК - за установяване на вземане от 2029.78 лв. – главница, 291.88 лв. –
договорна лихва, 54.48 лв. – такса оценка на досие, 1035.05 лв. – такса „кредит
у дома“, 144.38 лв. – обезщетение за забава, представляващи неизплатени парични
задължения по договор за потребителски кредит по издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 824/2018 г. по описа на РРС. Твърди се, че решението е
неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон по
съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване
на ново, с което искът бъде уважен изцяло. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата Д.С.А.,
чрез особения си представител адв. З. в отговор по реда на чл.263 от ГПК взема становище за неоснователността й.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е частично основателна.
Производството по делото
е образувано по предявен от жалбоподателя против Д.С.А. иск за установяване на
вземане по издадена заповед за изпълнение с правно основание чл.422 от ГПК.
Установено е, че по заявление на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД гр. София е образувано ч. гр. д. № 824/2018 г. по описа на РРС,
като в полза на дружеството е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по договор за потребителски кредит в размер на
2029.78 лв.
– главница, 291.88 лв. – договорна лихва, 54.48 лв. – такса оценка на досие,
1035.05 лв. – такса „кредит у дома“, 144.38 лв. – обезщетение за забава, 71.11
лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е
връчена на длъжника в условията на чл.47 ал.5 от ГПК и на заявителя по
издадената заповед за изпълнение е указано да предяви иск за везмането си,
което е породило и правният интерес от исковата защита.
Установено е, че жалбоподателят по силата на сключен
договор за цесия с „Провидънт Файненшъл България“ ООД е придобил вземането на
последния срещу Д.С.А. по потребителски кредит. С последния е предоставил на длъжника сумата в размер
на 2150 лв. за срок от 60 седмици срещу възнаградителна лихва от 424.10 лв., такса за оценка на досие 107.50 лв. и годишен процент на разходите
/ГПР/ от 48,00%. Заемополучателят е
подписал и споразумение за предоставяне на допълнителна услуга „кредит у дома“ срещу възнаграждение от 1833.89 лева, разсрочено на месечни вноски, включени в погасителните вноски по
договора за кредит. Така
е формиран общият размер на задължението по договора от 4515.49 лева, включващ
главница, възнаградителна
лихва по договора за кредит, такса и възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги, платим на седмични
вноски в общ размер на 75.26 лв. съгласно погасителен план.
С приетата по делото
икономическа експертиза е установено, че длъжникът е погасявал задълженията си,
като последното извършено от него плащане е на 16.07.2016 г. В справката към
експертизата е посочено, че общият размер на извършените от длъжника плащания е
338 лв.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е
отхвърлил иска като е приел, че не е доказано, че извършената цесия е надлежно съобщена на длъжника.
Настоящият състав счита, че този извод е в
противоречие с практиката, застъпена в Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т.
д. № 193/2018 г., I т. о., ТК. Възприема тезата, че процедурата по чл.99 ал.3 ЗЗД за съобщаване на
цесията е изпълнена, тъй като за извършената цесия е съобщено на длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения му
представител. Следва да се съобрази и обстоятелството, че
уведомлението за цесията е направено от цесионера и също е редовно предвид
упълномощаването в писмена форма, с което е спазено изискването на чл. 36 и 37
от ЗЗД, поради което съдът намира, че същото е валидно и е породило своите
правни последици. Константна е и практиката на ВКС, че уведомяването за цесията
по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД може да бъде от пълномощник на цедента, какъвто в случая
е цесионерът (в този смисъл - Решение №78 от 09.07.2014г. по т.д.№2352/2013 г. на ВКС, ТК, II т.
о. и Решение №109/13.07.2016 г. по дело № 1050/2015 на ВКС, ТК, I т.о.).
Ето защо и предвид
надлежно съобщената цесия, съдът на основание чл.235 ал.3 от ГПК следва да
съобрази и новонастъпилите факти. В настоящия
случай са налице непогасени вноски по договора за кредит, в който смисъл настоящият
състав съобразява и задължителните указания по приложението на закона, дадени в
ТР № 8/2019 год. на ОСГТК на ВКС, съгласно които е допустимо предявеният по
реда на чл.422 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж.
Паричното задължение, предмет на установителния иск, е формирано като сбор от задължението
по предоставения кредит, начислената такса за оценка и възнаграждението по допълнителнителната услуга „Кредит
у дома“.
В рамките на задължението да се
произнесе по валидността на клаузите на споразумението и дали същите са
неравноправни по смисъла на ЗЗП, съдът приема че същите са нищожни и не пораждат правно действие – в частта относно
таксите за оценка и допълнителната услуга.
Извеждането на тези услуги по същество представлява
заобикаляне на закона - чл.10а ал.2 от ЗПК. Предоставянето на „възможности“, които потребителят има по силата
на закона и
които не
кореспондират с насрещно задължение на жалбоподателя, а изпълнението им зависи единствено
от неговата воля, са
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП и като такива са нищожни, поради което възнаграждението по
допълнителната услуга и таксата за оценка на досие не се дължи от ответника по жалбата.
Съгласно чл.21 ал.1 от ЗПК всяка клауза в договора, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. В чл.10а ал.2 на същия закон изрично е
регламентирана забраната да се изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Включените такива услуги се
отнасят до усвояването (такса за оценка на досието) и управлението (по
отношение на възможността за заплащане у дома) на кредита. Те не пораждат право на кредитора да
получи допълнително възнаграждение за тях, а цели заобикаляне на забраната по
чл.10а ал.2 от ЗПК. Това има за последица нищожност на
тези клаузи.
По тези съображения съдът счита, че сумите от 1035.05 и 54.48 лв. лева не се дължат от ответника по жалбата, което
обуславя неоснователност на иска в тази му част и той правилно е отхвърлен от
районния съд. Неосонвателен е и искът за обезщетение за забава до 06.02.21018
г. в размер на 144.38 лв. поради липса на настъпила предсрочна изискуемост на
кредита.
Ответникът дължи
заплащане само на главницата по договора за потребителски кредит и уговорената възнаградителна лихва, поради което платените
от него суми по пакета следва да се отнесат за погасяване на тези му
задължения.
Размерът на дължимите
суми от ответника по жалбата възлиза на 2236 лв., след приспадане на платените
суми от 338 лв., до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен.
Като е отхвърлил иска в тази част, районният съд е постановил
неправилно решение, което
следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови ново, с което искът да се уважи.
В останалата част решението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.78 от ГПК
разноските за трите производства са в тежест на страните съразмерно с
уважената/отхвърлената част от претенциите. Жалбоподателят е представляван от
юрисконсулт, поради което и съгласно чл.78, ал.8 от ГПК следва да се присъди
възнаграждение в размер на 100 лв. за всяка инстанция и 50 лв. в заповедното
производство.
Въззивното решение
не подлежи на касационно обжалване - чл.280 ал.3 от ГПК.
Мотивиран така и на основание чл.271 ал.1
от ГПК, Русенският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 398/12.03.2019
г., постановено по гр. д. № 5108/2018 г. на Русенския районен съд в частта, с която предявеният иск за
установяване на парично задължение е отхвърлен до размер на сумата 2236 лева и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на Д.С.А.,
ЕГН ********** ***, че съществува вземането на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД със седалище гр. София, ЕИК ********* за сумата в размер на 2236 лв.
- непогасени вноски за главница и възнаградителна лихва по договор за
потребителски кредит № ********* от 05.05.2016 г. с „Провидент Файненшъл
България“ ООД, вземане, цедирано с договор за прехвърляне на вземания от
19.05.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 19.07.2018
год. до окончателното й изплащане и 44.72 лева
– деловодни разноски и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение по издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 824/2018 г. по описа на РРС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която искът за установяване
на парично задължение е отхвърлен над тези суми до 3555.67 лв. и над 44.72 лв.
до 71.11 лв. разноски, както и за законна лихва върху главницата за периода 06.02.2018
г. - 19.07.2018 год.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78 ал.1 ГПК Д.С.А., ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*** представлявано от изпълнителния директор Н. С. разноски за първоинстанционното разглеждане на делото в
размер на 252.10 лева и 189.05 лева за въззивното производство, както и сумата от 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение
за двете инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: