Протокол по дело №131/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 136
Дата: 29 март 2022 г. (в сила от 29 март 2022 г.)
Съдия: Христо Иванов Крачолов
Дело: 20225000600131
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 136
гр. Пловдив, 29.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Катя Ст. Пенчева

Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Катя Н. Митева
и прокурора Н. Ст. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно
частно наказателно дело № 20225000600131 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:28 часа се явиха:

Обвиняемият Д. В. ХР. се явява лично и с адв. Г. Г..
За Апелативна прокуратура – Пловдив се явява прокурор Н.Б..
Адв. Г.: Моля да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки. Да се даде ход на
делото.

Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се делото от съдията-докладчик Хр. Крачолов.
Разясниха се правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Адв. Г.: Нямам искания за отводи. Нямам нови искания.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Нямам нови искания.

С оглед становищата на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв. Г.: Уважаеми апелативни съдии от Апелативен съд - Пловдив,
ако обърнете внимание в подробности на определението на ОС, окръжният
съдия прие на база на данните по делото, че подзащитният ми Х. основателно
е уличен в извършване на престъпление – помагачество към опит за
контрабанда, осъществено на 29.01.2022 г.
Уважаеми апелативни съдии, действително, както в определението
си ОС, така и прокурора в пледоарията си в цялото наказателно производство
до момента, за да приеме че Д.Х. е съпричастен към престъплението, се
позовава само и единствено на обясненията на един от обвиняемите Т.Т. и на
показанията на свид. И. Р., като и двамата споменават Д., като лице, което е
присъствало при нотариуса в момента, в който е извършено прехвърлянето на
автомобила, с който е направен опита за контрабанда и при изготвянето на
пълномощното, с което водачът на автомобила е упълномощен да го
представлява. Тези данни действително подлежат на тълкуване и субективна
преценка на решаващия съд в производството при определяне,
потвърждаване или изменение на мярката за неотклонение. Аз продължавам
да твърдя, че тези данни по никакъв начин не са достатъчни, за да може
обосновано Д.Х. да бъде уличен в извършване на престъплението и да бъде
задържан под стража. Най-малко тези колебливи доказателства, уважаеми
съдии, би следвало да наклонят везните в негова полза и той да изчака извън
следствения арест приключването на наказателното производство с цел
разследващите органи да положат усилия да проверят събраната информация
до момента, а имайки предвид също обстоятелството, че по делото са
разпитани всички свидетели, за които са налице данни, че знаят нещо по
делото и могат да допринесат за установяване на истината. Въпреки горното
и независимо, че Вие ще достигнете до извода за наличие на обосновано
предположение и съпричастност на подзащитния ми в извършване на
престъплението, аз твърдя, че не са налице никакви данни да се приеме
наличието на реална опасност, ако Д.Х. бъде освободен от следствения арест,
да се укрие от правосъдието или да извърши друго престъпление с цел да
осуети нормалното развитите и приключване на наказателното производство.
Д.Х. е млад човек, който към момента не е осъждан и има изключително
добри характеристични данни. Обърнете внимание на приложената
характеристика от районния инспектор по местоживеене, на събраните гласни
доказателства. Това момче до момента не е имало никакви проблеми с
правосъдието. Събраха се доказателства, че е ангажиран със своите близки и
семейното му положение не буди никакви съмнения за това, че той е
способен да се занимава с противозаконна дейност в случай, че бъде
освободен от следствения арест.
Същият е единственото лице, което обгрижва баба си и дядо си,
които са в тежко здравословно състояние, има порядъчно семейство, има
2
родители, които за жалост не могат да извършват тази дейност без него,
защото живеят в различни населени места. Възрастните хора са обгрижвани
единствено и само от него. По делото са известни двата, дори и 3-те адреса,
на които той може да бъде открит и това са тези, на които са извършени
претърсвания от разследващите органи в началната фаза на наказателното
производство.
Условията на следствения арест са такива, че няма как този човек да
се чувства спокоен и да изчака приключването на делото без да прави
искания за изменение на мярката, а времетраенето на наказателното
производство ще продължи неопределено във времето. Не е оправдано от
гледна точна на справедливостта този млад човек, неосъждан, с порядъчна
характеристика да стои в следствения арест и да чака това дело да приключи,
вместо да бъде полезен на семейството си и за себе си, като бъде освободен с
по-лека мярка за неотклонение.
Моля Ви да приемете, че „ДОМАШЕН АРЕСТ“ или още по-добре
„ГАРАНЦИЯ“ в пари би била напълно достатъчно, за да изиграе и да
постигне целите на НПК спрямо него и да се произнесете с определение, с
което да отмените определението на първата инстанция и да измените
мярката за неотклонение от най-тежката такава в по-лека. Благодаря Ви.
Обвиняемият Х. ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА: Съгласен съм с казаното
от адвоката ми.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии! Моля да оставите без
уважение жалбата, а първоинстанционният акт да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен. Делото още е в начална фаза, а мярката за
неотклонение е взета в края на месец януари. Безспорно не са налице нови
обстоятелства, които да налагат ревизиране на изводите на О.С.-Х., а
впоследствие и на Апелативен съд – Пловдив, изложени при вземане на
първоначално взетата мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“
спрямо обвиняемото лице Х.. Както каза и колегата, внимателно са
анализирани разпитите на свидетеля Р. и обясненията, дадени от другия
обвиняем Тончев. Те доразвиват първоначалната теза, именно за
обоснованото подозрение, че именно обвиняемият е автор на вмененото му
престъпление, като доизясняват участието и ролята на всеки едни от
обвиняемите, в това число и на самия Х..
По делото се работи с изключително бързи темпове, приобщени са
автотехническата и физико-химическата експертизи. Става въпрос за
престъпление, което е с висока степен на конспиративност. Вие сами виждате
колко добре, колко професионално е изграден тайника в МПС-то, което да
осигури превозването на 6,5 кг. марихуана. Безспорно лицето е, че
неосъждано към момента, но не мога да се съглася с доводите, че наличието
на 3 различни адреса дават възможност на лицето да не се укрие. Не бих
3
казал, че ще извърши ново престъпление, но самият размер на предвиденото
наказание е по чл. 242, в достатъчна степен е мотив обвиняемият да се укрие
с цел избягване на наказателна репресия спрямо него.
В изложението на защитата както много пъти се е случвало и пред
Вас, се намери и известна степен на противоречивост, която казва да бъде
наложена по-лека мярка за неотклонение като „ГАРАНЦИЯ“ или
„ДОМАШЕН АРЕСТ“, а в същото време, за да бъде взета, която и да е от
двете мерки, то за решаващия съд трябва да е винаги налице обоснованото
подозрение, че именно това е лицето, автор на вмененото престъпление.
Считам, че към настоящия момент не са налице нови обстоятелства,
които да налагат ревизиране на взетата най-тежка мярка за неотклонение, с
оглед изпълнение на целите на чл. 57 от НПК, считам, че същата е най-
адекватна към момента. Благодаря Ви!

Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обв. Д.Х.: Моля за по-лека мярка за неотклонение, с цел да съм по-
близо до семейството ми. Ни мисля, че го заслужавам това нещо.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.

След тайно съвещание, съдът намира и приема за установено
следното:
Производство по чл. 65 ал.8 от НПК.
С протоколно определение № 164 от 21.03.2022 г., постановено по
ЧНД № 15*/*** г. Х.О.С. е оставил без уважение искането за изменение
мерките за неотклонение по отношение на обв. Д. В. ХР. и Б.П.Т. по ДП №
*/*** г. по описа на Сектор БОП гр. Х..
Недоволен от така посоченото определение е останал обв. Д.Х.,
който чрез своя защитник го е обжалвал с искане то да бъде отменено и
спрямо него се вземе по-лека мярка за неотклонение.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като се събра със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата на обв. Д.Х., намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обосновано и законосъобразно първоинстнационният съд, подробно
проследявайки хронологията на развилото се до сега ДП, е преценил, че както
4
при първоначалното вземане на мярката за неотклонение, така и към
настоящия момент е налице обосновано подозрение в голяма степен на
съпричастност в това обв. Д.Х. да е автор на деянието, в което е обвинен по
чл. 242 ал.2 предл.1 вр. с чл.20 ал.4 вр. с чл.18 ал.1 НК.
От събраните до момента доказателства тази степен на
съпричастност се установява не само от обясненията на обв. Т.Т., но така
също и от показанията на свидетеля И. Р., които кореспондират със
съответните констатации, направени при прегледа на охранителните
видеокамери. Правилно е преценено, че в конкретния случай е имало
предварителна подготовка за извършване на деянието, включително и в
голяма степен на конспиративност.
Именно времето, мястото и обстановката на извършване на деянието
и посочената по-горе конспиративност водят до извода, че при по-лека мярка
за неотклонение по отношение на Д.Х. е налице опасност същият да извърши
престъпление, поради което и не е оборена презумпцията, регламентирана в
чл. 63 ал.2 т.3 от НПК.
Впрочем съвсем наскоро друг състав на Пловдивския апелативен
съд се е произнасял като въззвивна инстанция в производство по чл. 64 ал.8
от НПК и е изложил достатъчно съображения относно наличието на
опасността обвиняемият да извърши престъпление при друга по-лека мярка
за неотклонение, а към настоящия момент нови обстоятелства по отношение
на взетата мярка за неотклонение няма.
Ето защо, съдът счита, че към настоящия момент целите на мярката
за неотклонение, регламентирани в чл. 57 НПК биха се изпълнили именно с
най-тежката мярка за процесуална принуда.
Няма пречка, ако в хода на досъдебното производство се установят
други факти ти обстоятелства, въпросът за мярката за неотклонение отново да
бъде поставен на вниманието на съда.
В останалата част определението не е обжалвано.
Предвид на гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 164/21.03.2022 г.,
постановено по ЧНД № 15*/*** г., по описа на Окръжен съд – Х. в частта, в
която е оставено без уважение искането на обвиняемия Д. В. ХР. за промяна
на мярката му за неотклонение от ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА в по-лека по
ДП №*/*** г. по описа на Сектор БОП-Х..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6