РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Бургас, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20222000500065 по описа за 2022 година
Делото е образувано по повод въззивната жалба на А. П. Г. и С. А. Г.
против Решение по гр.д.№2608/2020г. по описа на ОС – Бургас в
отхвърлителната му част за сумата в размер на 48 522.07 лв. Решението се
оспорва като незаконосъобразно, неоснователно и неправилно, постановено в
нарушение на материалния – чл.20 от ЗЗД и процесуалния закони – чл.235 и
чл.236 ал.2 от ГПК. На първо място се излагат доводи за нарушение на
процесуалните правила – решаващият съд не е направил цялостен и
задълбочен анализ на ангажираните от ищцовата страна писмени и гласни
доказателства съпоставяйки ги с всички събрани по делото доказателства
както и не са взето отношение по фактическите и правни доводи на ищците
във връзка с претенцията им. Съдът е кредитирал единствено и само –
споразумението от 06.02.2018г. Не е взет предвид представен от страната
касов ордер /ПКО/ от 08.05.2019г., от който е видно че въззиваемият М.Д. е
платил част от неустойка на ищците – по договора за 2018г. – 6000 лв. и за
2019г. – 6000 лв. – до м.март. Игнорирани са също и гласни доказателства-
свид.С. и свид.Л., свидетелстващи е етажите на ищците не са завършени както
и че за последните две години състоянието им е било такова като отпреди
това и не са били извършвани никакви довършителни работи. Приетата по
делото експертиза също сочи че не е постигната уговорената между страните
степен на завършеност на апартаментите на ищците и към настоящия момент
не са издадени актове обр.14, 15 и 16 по Наредба №3/03 на МРРБ. Не са
обсъдени и други доказателства, вследствие на което е постановено
1
необосновано и незаконосъобразно решение в отхвърлителната му част. Сочи
се нарушение и на материалния закон: изисква се тълкуване на общата воля
на страните, следва да се установи целта на договора, отделните договорки
следва да се тълкуват във връзка една с друга. При неяснота или спор
относно точния смисъл и съдържанието на договора следва да се изследват
всички останали доказателства по делото – преди и след сключването. Като
незаконосъобразен се оспорва извода на съда при тълкуването на
споразумението от 06.02.2018г. – че е била налице воля на страните сумата да
се заплаща и след изтичане на срока, записан в споразумението. Заплатените
от М.Д. суми с ПКО - квитанция от 08.05.2019г. – неустойки по договор
излизат извън шестмесечния срок. Въз основа и на гласните доказателства,
установяващи, че за последните две години не е направено нищо ново по
СМР, то виновната забава на въззиваемите следва да се счита продължена и
след 6.08.2018г. Показателна е и т.4 от Споразумението – че страните ще
договорят допълнително размера на бъдещото обезщетение съобразно
ситуацията към момента. Забавата продължава и след изтичането на 6 – мес.
Срок в споразумението от 06.02.2018г., въззиваемите не са извършили
никакви СМР и обзавеждане както на сградата, така и апартаментите на
въззивниците, като за тази забава въззивниците нямат вина Тълкуването от
ОС е неправилно, незаконосъобразно вследствие на което е постановено и
неправилно и незаконосъобразно решение. Моли се за отмяната на
решението в обжалваната му част и изцяло уважаване на предявената
претенция за посочения период, предявена като частична.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
страна на ответниците – М.Д., С.С. и „Б.“ ООД чрез процесуалния им
представите – адвокат. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна, а
постановеното решение се сочи за правилно. На първо място – оспорва се
оплакването, че ОС не е обсъдил всички събрани по делото доказателства
като ирелевантно и некореспондиращо с мотивите на обжалваното решение,
като неоснователно. Съдът е аргументирал решението си с аргумента че
задължението за плащане на неустойка има договорен характер, условията за
дължимост и съответно – размера се определят от волята на страните по
договора, поради и което неустойката се дължи само за този период от време,
за койот е изрично предвидена, а не във връзка с неизпълнението.
Договорката е за заплащане на неустойка за 6 м., извън този период
претенцията е неоснователна. В самата жалба не се излагат доводи защо
според ищците неустойката се дължи и извън договорения срок. Сочи се че е
без значение какви суми е плащал ответникът на ищците: фактическите
действия нямат отношение към решаването на правния въпрос за дължимост
на неустойка. Договорната клауза е достатъчно ясна и не може да се търси
подмяна волята на страните чрез поведението на едната или другата страна.
Ако едната страна плати повече от договореното то това плащане не може да
се възприеме като промяна на условията на договора и надплатеното няма да
стане дължимо по договора, а ще се стигне до неоснователно обогатяване – в
2
случая следва да се прави разлика между валидно възникване на договорно
задължение и изпълнение на възникнало договорно задължение. Като
неоснователни се оспорват възраженията за нарушение на материалния закон
– относно тълкуването на договора. В случая няма никаква неяснота по
тълкуването: т.4 на споразумението от 06.02.2018г. ясно посочва, че
договореността е за срок от 6 месеца – считано от датата на подписване на
споразумението. Изрично е предвидено, че след шест месеца страните ще се
договарят допълнително за размера на евентуалното бъдещо обезщетение.
Това сочи, че плащането е само за срок от 6 месеца и остава открит въпроса
за уреждане на отношенията след този срок чрез допълнително споразумение.
В случая страната сочи, че няма никакви възможности за тълкуване на
споразумението, по силата на което да се приеме, че уговорката за плащане на
по 2000 лв. месечно остава и след изтичане на 6 – мес. срок, тъй като страните
са посочили изрично – че ще определят отношенията си съобразно
преценката в последващ бъдещ момент. Тълкуване в насока продължаване на
плащанията излиза извън предметния обхват на изявленията по договора и
преминава в сферата на предполагаема оценка. Моли се съда да остави в сила
обжалваната от ишците част на решението. Претендират се разноски и за
двете инстанции пълен размер.
Депозирана е въззивна жалба и от ответниците по делото – М. Г. Д., С.
С. С. и „Б.“ ООД против решението на ОС с №374 от 15.12.2021г.,
постановено по гр.д.№2608/20г. против уважителната част на постановеното
решение, с която претенцията се уважава до размера на 10 167.93 лв. Съдът е
приел, че ответната страна е неизправна по договора за строителство като в
резултат на нейното поведение е допусната забава в изпълнението на
договорните и задължения. Оспорва се приетото от съда, че ответната страна
има вина за настъпилата забава. Наличието на споразумение между страните
и изявление, че ищците нямат вина за настъпването на забавата не води до
извода за вина у ответната страна. Не са съобразени доводите на ответната
страна – че самите ищци са поискали промяна в конструкцията и обема на
сградата. Именно ищците са заявили и съответната промяна на ПУП – ПРЗ,
която да позволи при повдигане височината на сградата да се постигне и
исканото от тях отстраняване на скосовете. Това тяхно искане очевидно е
свързано със забава на строителството.Така срещу правото на учредителите
да искат промяна проекта на сградата стои задължението на строителя да
търпи забавата , наложена от промяната. Да се търси вина за забава у
строителя при това положение е неправилно, тъй като той изпълнява
задълженията си по сключения договор. Сочи се, че изводите на окръжния
съд са изградени върху непълна и едностранчива преценка на събраните
доказателства. Неправилно е прието, че не е установен произхода на
инициативата, по повод която е инициирана промяна на проекта. Не е
съобразено заявлението подписано именно от ищците от 14.03.2017г., от
което става ясно кой е инициирал изменението на ПУП – ПРЗ. В тази насока
не е съобразена и представената заповед на кмета на Община Бургас, с която
3
се разрешава поисканото изменение – установява се не само по несъмнен
начин инициативата, но е и посочено, че това изменение касае новостроящата
се сграда. Ищците са собственици на процесния имот, а инициативата за
изменение на ПУП – ПРЗ е именно тяхна. И с оглед на това извода на съда е
неправилен. Неправилно съдът се е позовал на обясненията на в.л. че не може
да отговори на въпроса по чия инициатива се е пристъпило към изменение
на конкретния проект. Вещото лице не е нито свидетел, нито има
компетенции да преценя доказателствената стойност на представени по
делото писмени доказателства.Въпросът е правен и не е в компетенциите на
в.л. Съдът не е преценил и данните от приетото експертно заключение: -
единствения проблем, който пречи сградата да бъде въведена в експлоатация
са изправените скосове на покривната плоча. Останалите отклонения от
проекта са несъществени и е обяснено, че те не влияят на конструктивната
здравина и на въвеждането в експлоатация. Не е съобразено и експертното
заключение по степента на завършеност - установено е че сградата е изцяло
завършена с изключение на въпроса за скосовете – дали следва да се
възстановят по първоначалния проект или зависи от изхода на
административноправния спор по измененията в ПУП – ПРЗ. На следващо
място – съдът не е съобразил и свидетелските показания: относно причините
за измененията по сградата. Свид.Г. посочва, че повдигането на гаражния
етаж е поискано от ищците с цел в гаражите да влизат автомобили по-големи
от леки коли. Друга причина е необходимостта да се запази точката на
присъединяване на изгражданата канализационна мрежа поради вдигане
котата на тротоара, тъй като нивото на дворното място е останало под нивото
на тротоара. Свид.Г. е пояснил, че по искане на ищците котелът за газовата
инсталация е бил предвиден за монтиране в общите части на сградата. Това е
във връзка искането за изменение на ПУП – ПРЗ и надстрояването на още
един допълнителен етаж. Лично той е обяснил спецификите на слънчевата
инсталация на ищците и те са се съгласили такава да не се монтира.
Показанията на свид.Г. изключват наличието на виновно поведение на
ответната страна, което да се квалифицира като неизпълнение на
договорните задъжения и като причина за забавено изпълнение. Всичко което
се прави по сградата се прави по искане на ищците, а последиците от
неспазването на сроковете за завършване на сградата са резултат от
поведението на самите ищци. В тази връзка може страната излага
обясненията на в.л.Д. – защо за сградата няма издаден акт обр.15:- не защото
не е завършена, а защото е неясна съдбата на скосовете – до влизане в сила на
съдебното решение по аднимистративноправния спор за изменението на
съществуващия ПУП – ПРЗ не се знае какво ще се актува- сграда със скосове
или сграда без скосове – респ. – сграда без скосове с един допълнителен етаж.
Обзавеждането и оборудването на сградата също не се дължи на поведението
на ответника – строител – също се установява от показанията на свид.Г.:-
единствената причина да не се довършва обзавеждането и оборудването на
сградата, да не се съставя акт обр.15 и да не се въвежда сградата в
4
експлоатация е необходимостта да се изчака решаването на въпроса какъв
ПУП – ПРЗ действа за имота – съответно – дали скосовете ще трябва да се
възстановят или сградата може да остане в сегашния си вид. Забава не може
да има , тъй като към момента на сключване на договора за суперфиция
сградата е била вече почти в завършен груб вид – т.е. – ответната страна не
само не е забавила изпълнението, но в една значителна степен го е изпълнила
предсрочно. На фона на тези констатации следва да се съобразят доводите за
липса на вина у ответната страна за забавеното въвеждане на сградата в
експлоатация – и за ангажиране на отговорността за забавено изпълнение.
Страната сочи , че в крайните си изводи съдът е нарушил и логическата
връзка между фактите: цитира се ТР №1/2001г. на ВКС – е грешките при
формиране на вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на
логически, опитни или научни правила представляват нарушение на
съществените процесуални правила. В тази насока – съдът неправилно е
приел, че предприетото изменение на ПУП – ПРЗ е било предприето след
като строителят вече е бил в забава. Този извод е направен без да се отчита
обстоятелството, че строителството е процес, при който всеки следващ етап
се предхожда от друг и не може да се прескача етап. Преди изобщо да се
стигне до изграждане на последния етаж по желание на самите ищци се
преработва изпълнението на предходните – начиная от повдигане плочата на
гаражния етаж. Забавата се разглежда като откъснат процес, изолирано
явление, а то е в тясна връзка като краен резултат с предходното изграждане
на отделните етапи на сградата. На следващо място – съдът неправилно не е
съобразил показанията на свидетелите, че корекциите на сградата се правят
по искане на ищците – начиная от повдигане плочата на гаражния етаж. В
този смисъл дори и процеса по изменение на ПУП – ПРЗ да е започнал след
настъпила вече забава от страна на строителя, то впоследствие той се оказва
освободен от отговорността за забава. Решаващо тук чия е инициативата за
изменението на ПУП – ПРЗ, а не датата на заявлението относно началния
момент от който това искане е било отправено до строителя, съгласувано с
него – съответно – не доказва кога измененията на сградата са били
предприети със съгласието и на двете страни. Неправилно се приема, че е
налице виновна забава на строителя защото нямало данни той да е предприел
действия по изработването на онези детайли от покрива, които според вещото
лице следва да бъдат коригирани – до приключване на
съдебноадминистративното производство не се знае каква ще бъде крайната
конструктивна конфигурация на покрива. По същия начин се формира и
извода за наличие на виновно незавършени довършителни работи по етажа на
ищците – това е нелогично, тъй като не се знае дали няма наново да се
разрушава покрива и да се излиза нова плоча със скосове. По отношение на
тези дейности не е налице виновно неизпълнение, тъй като завършването им
също е в зависимост от решаване на въпроса на инициираната промяна в
ПУП – ПРЗ и съответно – решаването на въпроса за вида на покрива. Според
ответната страна неправилни са и изводите на съда относно твърдяната от нея
5
нищожност на уговорката за неустойка. В тази връзка се оспорва мотива на
съда за неоснователност на възраженията за нищожност – тъй като било
налице признание за виновно поведение на строителя, което се извеждало от
съдържанието на представеното по делото споразумение за неустойка.
Страната оспорва наличието на признание за виновно неизпълнение на
договорните задължения от страна на строителя – суперфициар. Според
страната съдът е преценял валидността на уговорката за неустойка от гледна
точка на самата уговорка а не от гледна точка на фактическото наличие на
предпоставки за такава отговорност – т.е. – клаузата според съда е валидна
само защото самата клауза е уговорена. Съдът същевременно е игнорирал
всички изложени доводи за липса на виновна отговорност на ответната страна
за забавата. Поради това страната моли съда да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната уважителна част и да отхвърли предявената искова
претенция изцяло като в полза на ответниците бъдат присъдени разноските и
за двете инстанции.
По въззивната жалба на ответниците от страна на ищците А.Г. и С. Г. е
постъпил отговор на въззивната жалба чрез процесуалния представител. Сочи
се, че от приложените по делото документи – предварителен договор от
11.05.2012г., нотариален акт №184 от 31.03.2016г. по нот.дело №167/16г. и
разрешение за строеж от 07.04.2015г. се установява че между страните са
уговорени срокове за приключване на строителството в съответствие с акт
обр.15 и акт обр.16. В съответствие със заложените срокове извода на
първоинстанционния съд че ответниците са в забава и в неизпълнение на
задълженията си е правилен: фиксиран е срок за завършване на СМР и
съставяне на акт обр.15 - 18 месеца от издаване на разрешението за строеж –
т.е. – от 07.04.2015г.- или този срок е изтекъл на 07.10.2016г. Фиксиран е срок
за довършителни работи, обзавеждане и издаване на разрешение за ползване
на сградата – акт обр.16 – 21 месеца също от датата на строителното
разрешение – 07.04.2015г. – или и този срок е изтекъл на 07.01.2017г. Налага
се извода, че ответниците са вече в забава и не могат да се позовават на
освобождаващи ги отговорността обстоятелства – чл.81 ал.1 от ЗЗД. В тази
насока се цитира и съдебна практика. Твърденията, че ищците имат вина за
забавата в настоящия случай поради подадена от тях молба за промяна на
ПУП – ПРЗ за процесния имот е неоснователно и незаконосъобразно, тъй
като въпросното заявление е подадено на 14.03.2017г. – т.е. след изтичането
на всички срокове, ангажиращи ответниците да завършат и предадат
сградата. Оспорва се твърдението на въззивниците – ответници, че с
подаденото заявление от 14.03.2017г. е инициирано по желание на ищците
промяна на проекта на процесната сграда с увеличаване на височината и. От
приложените по делото предварителен договор и нотариален акт, упоменати и
по-горе е видно, че задължение на ответниците е проектирането на
процесната сграда. Според експертното заключение прието по делото за
процесната сграда е налице само архитектурен проект, липсват идеен,
конструктивен проекти, по В и К, ел. и т.н. Липсата на проекти за покрива,
6
изразяващо се в изпълнение на стоманобетонна плоча без скосяване не може
да се вмени на ищците. Архитектурния проект е изменен като е увеличена
височината на партерния етаж с 40 см, а е намалена височината на трети и
четвърти етажи от 2.80 на 2.65 м. Според експертизата пречка за издаване на
акт обр.14 са нарушенията на скосовете на покрива като липсва въобще
конструктивен проект и е налице незаконно строителство. Задължение на
ответниците е изготвянето на всички проекти. Извода на съда за неправилно
решение залегнало в отразения архитектурен проект се оспорва като
неправилен. Що се отнася до заявлението от 14.03.2017г. за изготвяне на
мотивирано предписание – ПУП – ПРЗ, то ответниците не могат да подават
такова заявление. Заявлението е подадено от собствениците на имот 2388 и на
имот 2357 с цел завишаване на височината на застрояване при покриване на
калканната застройка по общата дворищно – регулационна граница между
двата имота поради извършеното отклонение от архитектурния проект от
ответниците като тези отклонения са коментирани от вещото лице и са
възприети и от първоинстанционния съд.
След преценка на доказателствата по делото съдът приема за
установено следното:
Производството по тр.д.№2608 по описа на ОС – Бургас е било
образувано по исковата молба на А.Г. и С.Г. против „Б.“ ООД и М.Д. и С.С. за
заплащане на сумата от 58 680 лв. – частичен иск. Ищците сочат, че с н.а.
№184 от 31.03.2026г. са учредили право на строеж на ответниците за
изграждането на сграда в собствения им имот с идентификатор 07079.618.126
с площ от 456 кв.м, с адм.адрес – гр.Б., ул.“К.А.Б.“ №* Разрешението за
строеж е издадено на 07.04.2015г. По договора е уговорен срок от 21 месеца
за снабдяване на сградата с акт обр.16 и въвеждането и в експлоатация – т.е. –
до 07.01.2017г. Ищците сочат, че строителството се е забавило и с
ответниците на 06.02.2018г. са подписали споразумение /находящо се на л.23
по делото на ОС/, съобразно което се признава че е налице забава, че ищците
нямат вина за същата и че ответниците се задължават да заплащат по 2000
евро обезщетение на двете ищци начиная от 01.01.2018г. в т.4 от
споразумението е договорено, че след изтичане на 6 – месечен срок ще се
договори допълнително размерът на бъдещото обезщетение съобразно
създадената ситуация. Такова споразумение след изтичане на 6 – мес. срок не
се установява да е налице между страните. Представени са документи за
плащане на суми по споразумението - на л.24 и 25 по делото на ОС. От
същите се установява, че на 20.03.2018г. е платена по банков път сумата от
3984 лв. – равняваща се на 2000 евро по споразумението и квитанция от
08.05.2019г. за платени суми в размер на 6000 лв. – за 2018г. и 6000 лв. – за
2019г. Плащане на други суми не се установява. С исковата молба се
претендира, че се дължи сума за периода 01.01.2018г. до завеждане на иска –
31.10.2020г. като съобразно споразумението тя възлиза на 68 000 евро или 132
972.44 лв. Като се приспаднат платените 15 984 лв. остава сумата от 116
988.44 лв. Като отчита обстоятелството че за 2018г. са платени 9 984 лв. – е
7
същите следва да се приспаднат – т.е. – срок от два месеца и половина, а за
2019г. – платените 6000 лв. съответстват на месец и половина – или общо
следва да бъдат приспаднати във времево отношение 4 месеца – или от 34
месеца остават 30 месеца. Предявен по делото е частичен иск – за периода от
15.03.2018 г. до 31.07.2019 г. - като се уточнява че времевия период е за 15
месеца /при приспадането на 2.5 м. за 2018г. и 1.5 м за 2019г. – общо/, за
сумата от 58 680 лева при курс 1.9668 лв./евро. Претендират се и разноските
по делото.
Като е съобразил становищата на страните,изложени и в жалбите и
отговорите пред настоящия съд, събраните по делото доказателства,
първоинстанционният съд е приел, че обстоятелствата по които се спори
между страните, довели евентуално до висящото административно
производство са настъпили след като изпълнителите по договора са били в
забава. Това е така, тъй като съгласно и гореизложеното в договора за
учредяване правото на строеж е предвиден 21 м.срок за завършване на обекта
от датата на разрешението за строеж – датата е 07.01.2017г., към която
сградата е следвало да бъде въведена в експлоатация с акт обр.16. не се спори,
че към тази дата обекта не е бил завършен. Заявлението на ищците за
промяна на ПУП – ПРЗ е от 14.03.2017г. – т.е. – към този момент
изпълнителите по договора вече са били в забава и както и
първоинстанционният съд е посочил – л.223 по делото – „няма как
ответниците като неизправна страна по договора да искат освобождаване от
отговорност за собственото си виновно поведение“. Както и е посочил съдът
– събитие, което да е в състояние да освободи изпълнителите от отговорност
е трябвало да възникне до падежа на задължението /в случая – датата е
07.01.2017г./. След тази дата строителят е бил в забава и не може да се
позовава на освобождаващи го от отговорност събития. Нещо повече -
налице е приложеното споразумение от 06.02.2018г., на което основава
претенцията си ищцовата страна Същото е от един последващ момент във
времето – след падежа за предаване в експлоатация на сградата и след
подаване на заявлението пред общината за промяна на ПУП–ПРЗ–
стартирането на все още висящата административна процедура. В това
споразумение страните /ищци и ответници в настоящото производство/ са
декларирали, че безусловно установяват наличието на забава в извършването
на договорените СМР, поетите задължения и срокове, но са заявили
същевременно, че учредителите – собственици – т.е. – ищците нямат каквато
и да е вина за това. Поето е задължение от дружеството – приобретател в най-
кратки срокове да възобнови извършването на СМР с цел изпълнение на
задълженията си. Като е възприел, че действието на споразумението извън
уговорения период от шест месеца не е автоматично съдът е възприел
присъждането на обезщетение само за предвидения в споразумението срок.
Съобразил е приспадането на платените за 2018г. 9984 лв. Счел е, че следва
да се присъди обезщетение в размер на 10 167.93 лв. за периода от
01.04.2018г. до 06.08.2018г. като е възприел, че се касае за период от 4 месеца
8
и 4 дни. В останалата част претенцията е отхвърлена.
На първо място – несъстоятелни са възраженията на ищците във
въззивната им жалба досежно искането за присъждане на обезщетение извън
срока по споразумението от 06.02.2018г. Първоинстанционният съд е
изложил мотиви /л.223 по делото/ защо е счел че претенцията е основателна
само за този период и настоящият състав изцяло възприема тези мотиви на
основание чл.272 от ГПК. Налице е съгласие за заплащане на неустойка в
размер на по 2000 евро месечно само за този период. Извън него неустойка би
могло да се търси по общия ред, но не и в договорения в това споразумение
размер извън шестмесечния период. Очевидно съвпадения волята на страните
в договора /и по делото/ след изтичане на този шестмесечен период няма,
след като съглашение след 06.08.2018г. не е постигнато. Плащането на сума
по разписка за 2019г. в размер на 6 000 лв. не може да бъде тълкувано в
насока на постигнатата воля от споразумението от 02.06.2018г. Безспорно е,
че е налице плащане, но не е доказано с какво намерение е направено това
плащане от страна на ответниците, дали е налице съгласие от тяхна страна за
продължаване плащанията помесечно в размер на по 2000 евро. Ето защо
претенцията за заплащане на обезщетение извън рамките на споразумението
до предявения размер от 58 680 лв. се явява неоснователна и въззивната
жалба на ищците Грънчарови с оглед а това се явява неоснователна и
недоказана.
Неоснователна се явява и въззивната жалба и на ответниците „Б. “ООД,
М.Д. и С.С.. Същите оспорват изцяло претенцията като прехвърлят вината за
забавата изцяло върху ищците, навеждат доводи за нищожност на
договореността за неустойка, въз основа на която първоинстанционният съд е
присъдил сумата от 10 167.93 лв. Както и се посочи по-горе окръжният
първоинстанционен съд е изложил подробни мотиви относно забавата на
изпълнението в процесния случай, вината за тази забава. Разгледан е въпроса
и за валидността на неустойката по споразумението от 06.02.2018г. Съдът
изрично е посочил, че се касае за обезпечаване на отговорност по търговска
сделка за неспазване на решителен срок за завършване на значително по обем
строителство. Съдът е посочил, че договореното обезщетение не е
прекомерно, тъй като е съобразено с факта, че ответниците са лишени от
ползването на собствените си имоти и очевидно търпят вреди от забавата на
строителя. С договореното обезщетение в размер на по 2000 евро месечно за 6
– месечен период няма как да се приеме, че ищците ще бъдат необосновано
облагодетелствани и неустойката с оглед на това ще излезе извън нейната
присъща обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В тази част
настоящият съдебен състав изцяло възприема изложените от
първоинстанционния съд мотиви на основание чл.272 от ГПК като намира
въззивната жалба за изцяло неоснователна и недоказана.
Горните изводи налагат крайния извод за правилност и
законосъобразност на обжалваното решение и за неговото потвърждаване.
При формиране на размера на обезщетението обаче съдът констатира, че на
9
първо място е налице неяснота в начина по който съдът е определил размера
на обезщетението и на следващо място – неточност в крайния размер на
определеното обезщетение. Искът е предявен като частичен като е определен
по размер в лева и времеви период. Ищците са приспаднали в претенцията си
платената сума като за 2018г. приспадането е за платените 9984 лв., които
като времеви период са два месеца и половина и поради това претенцията е
предявена от 15.03.2018г. нататък. Неясно защо първоинстанционният съд
счита, че следва да бъде приспаднат още половин месец от 15.03.2018г. до
31.03.2018г. и защо се дължи обезщетение само за 4 м. и 4 дни след като
срокът по споразумението изтича на 06.08.2018г. Не е ясен начина на
формиране на сумата от 10 167.93 лв. Настоящият съдебен състав намира, че
с оглед уважаване на претенцията за присъждане на обезщетение по
споразумението за срока по него – от 01.01.2018г. до 06.08.2018г. и съответно
– приспадане на платената за 2018г. сума, която е безспорна – в размер на
9984 лв. /дължимото по споразумението за два месеца и половина/, както и
този срок от два месеца и половина остава да се присъди обезщетение за
остатъка от време – от 15.03.2018г. до 06.08.2018г. включително – или период
от четири месеца и 22 дни. Дължимата сума е 2000 евро на месец – или 8000
евро за срока от 4 месеца и за останалите 22 дни – 2000/31 х 22 дни = 1419.35
евро за останалите 22 дни. Общо сумата възлиза на 9419.35 евро –
равностойни на 18 422.36 лева. Или – окръжният съд е присъдил вследствие
на неясната алгоритмична операция по изчисляване на размера в по-малко
сумата от 8 254.43 лв. Ето защо обжалваното решение следва да бъде
отменено в отхвърлителната част за размера над уважения от 10 167.93 лв. до
установения за основателен и доказан от 18 422.36 лв., съответно за времевия
период от 15.03.2018 до 31.03.2018г. като ответниците бъдат осъдени да
заплатят допълнително сумата в размер на 8 254.43 лв. на двете ищци. В
останалата част решението следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съобразно уважената част от претенцията по жалбата /уважена за
размера от 8 254.43 лв. при претендирани 48 512.07 лв. - разликата между
предявената претенция от 58 680 и присъдените от първоинстанционния съд
10 167.93/ в полза на въззивниците - ищци следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски пред инстанцията. Уважената от инстанцията
сума /8254.43лв./ представлява 17% от обжалваната отхвърлителна част /48
512.07 лв./ и 14% от претендираната общо по делото искова сума / 58 680
лв./. При разноски , направени от въззивниците пред първа инстанция в
размер общо на 7610 лв. – съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и
в размер на 2470.24 лв. пред настоящата инстанция, то от
първоинстанционните разноски следва да бъдат присъдени допълнително
1065.40 лв. /14% от разноските общо пред инстанцията/. Съответно следва да
бъде изменено решението в частта, с която на ответниците са присъдени
разноски като бъде намалена сумата присъдена в полза на ответниците /без
представен списък по чл.80 от ГПК/ – от 785.38 лв. със 133.51 лв.
10
/съответстващи на частта от 17%, с която се намаля отхвърлената част от
исковата претенция / - на 651.87 лв. От направените пред настоящата
инстанция разноски на въззивниците – ищци от направените общо 2470.24
лв. следва да им се присъдят 419.94 лв./ съответстваща на уважената част от
17% от общо обжалваната /Въззивниците – ответници се установява, че пред
настоящата инстанция са направили разноски в размер на 203.35 лв. –
заплатена държавна такса. Следва да им бъдат присъдени разноски в размер
на 168.78 лв., направени пред настоящата инстанция.
По гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №374 от 15.12.2021г., постановено от Окръжен съд
– гр.Бургас по гр.д.№2608/2020г. по описа на ОС – Бургас в ЧАСТТА, с която
предявения от А. П. Г. и С. А. Г. иск против М.Д., С.С. и „Б.“ ООД за
заплащане на сумата от 58 680 лв. е отхвърлен за размера над уважения от 10
167.93 лв. до 18 422.36 лева и за времето от 15.03.2018г. до 31.03.2018г. като
вместо отменената част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. Г. Д., ЕГН **********, С. С. С., ЕГН **********,
двамата с адрес – гр.Б. ул.“А.З.“№* и „Б.“ ООД, ЕИК * със седалище и адрес
на управление – гр.Б. солидарно да заплатят на А. П. Г., ЕГН ********** и С.
А. Г., ЕГН ********** допълнително сумата от 8 254.43 /осем хиляди двеста
петдесет и четири лева и 43 ст./ лева, представляващо обезщетение за забава
/общо 18 422.36 лв. ведно с присъденото с обжалваното решение в размер на
10 167.93 лв./, уговорено в споразумение от 06.02.2018г., сключено въз
основа на договор за учредяване право на строеж срещу задължение за
строителство, обективиран в нотариален акт от 31.03.2016г. , дължимо за
времето от 15.03.2018г. до 06.08.2018г.
ОСЪЖДА М. Г. Д., ЕГН **********, С. С. С., ЕГН **********,
двамата с адрес – гр.Б ул.“А.З.“№* и „Б.“ ООД, ЕИК . със седалище и адрес
на управление – гр.Б. да заплатят на А. П. Г., ЕГН ********** и С. А. Г., ЕГН
********** сумата 1065.40 /хиляда шестдесет и пет лева и 40 ст./ лева –
допълнително разноски пред първоинстанционния съд, както и сумата от
419.94 /четиристотин и деветнадесет лева и 94 ст./ лева – разноски пред
настоящата инстанция.
ИЗМЕНЯВА размера на сумата, присъдена като разноски по делото,
направени пред първоинстанционния съд в полза на М.Д., С.С. и „Б.“ ООД
която следва да се заплати от А.Г. и С.Г. като я НАМАЛЯВА от 785.38 лв.
със 133.51 лв. - на 651.87 /шестстотин петдесет и един лева и 87ст./ лева.
ОСЪЖДА А. П. Г., ЕГН ********** и С. А. Г., ЕГН ********** да
заплатят на М. Г. Д., ЕГН **********, С.С. С., ЕГН **********, двамата с
адрес – гр.Б., ул.“А.З.“№* и „Б.“ ООД, ЕИК * със седалище и адрес на
управление – гр.Б. сумата в размер на 168.78 /сто шестдесет и осем лева и 78
ст./ лева - разноски, направени от страната пред настоящата инстанция.
11
ПОТВЪРЖДАВА Решение №374 от 15.12.2021г., постановено от
Окръжен съд – гр.Бургас по гр.д.№2608/2020г. по описа на ОС – Бургас в
останалата му част.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от уведомяването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12