№ 1259
гр. Пазарджик, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело №
20245220105170 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и
3 от ЗЗД.
Ищецът Т. Г. Х., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „***** чрез
пълномощника си ЕАД Е. И. твърди, че е сключил с „Моят Кредит“ ЕООД,
ЕИК 20939675, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 7,
бул. „Царица Йоана“ № 29, представляван от управителя С. И. А., договор за
кредит № 104440/14.08.2024 г., с който му е предоставен кредит в размер на
600 лева, при фиксиран ГЛП в размер на 40,07 % и ГПР в размер на 41,52 %,
обезпечен с поръчител, отговарящ на конкретно посочени в договора условия,
като при непредоставяне на обезпечението се дължи неустойка в размер на
887,73 лева. Счита така уговорената неустойка за нищожна, тъй като е
загубила присъщите си обезщетителна и обезпечителна функция поради това,
че се кумулира към погасителните вноски, води до скрито оскъпяване на
кредита и условията за осигуряване на поръчител са непосилни. Счита, че по
същество неустойката представлява добавка към възнаградителната лихва,
поради което е следвало да бъде част от ГПР, съответно посоченият в договор
ГПР не отговаря на действителния такъв. Моли договорът за кредит да бъде
обявен за недействителен поради накърняване на добрите нрави, заобикаляне
на закона и противоречие със закона.
Претендира разноските по делото, в т.ч. адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ангажира писмени доказателства.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Моят кредит“ ЕООД чрез
пълномощника си адвокат Д. П. намира иска за допустим, а по същество за
неоснователен. Не оспорва сключването на договора за кредит между
страните, но сочи различен размер на ГЛП – 40,06 % и ГПР – 38,80 %.
Оспорва твърденията на ищеца за наличие на неустоечна клауза, като твърди,
че такава не е уговорена. Поддържа, че между страните е сключен договор за
допълнителни услуги за участие в томболи и промоции и услуга Комфорт.
Счита, че в ГПР не се включват разходите, които са различни от покупната
цена на стоката или услугата, каквито са разходите за допълнителните услуги
по договора за допълнителни услуги; законът не изисква в договора да се
посочва формулата за изчисляване на ГПР; допълнителните услуги не са
свързани с усвояване и управление на кредита; цената на допълнителните
услуги не е нееквивалентна на самите услуги. Поради това счита, че
процесните договорни клаузи не са неравноправни, но дори и да са такива, те
биха били действителни, тъй като са индивидуално уговорени между
страните.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.
Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Представя писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:
Между страните не е спорно, че са сключили индивидуален договор
за заем № 104440/14.08.2024 г., с който „Моят Кредит“ ЕООД в качеството
на заемодател е предоставил на Т. Г. Х. в качеството на заемател паричен заем
в размер на 306,78 евро или тяхната левова равностойност съгласно
официалния курс на БНБ, а потребителят се е задължил да
върне предоставения му заем в срок от 46 седмици на 23 двуседмични
погасителни вноски, всяка от които в размер на 15,94 евро или 31,18
лева, при фиксиран ГЛП в размер на 40,06 %, ГПР в размер на 38,80 %. Общо
дължимата сума по кредита е 366,67 евро или 717,14 лева.
Във връзка с договора за паричен заем страните са сключили и договор
за предоставяне на допълнителни услуги, с който заемодателят се е задължил
да предостави на заемателя допълнителна услуга ,,Участие в допълнителни
томболи и промоции“, даваща право на заемателя да се възползва от
промоционални продукти на заемодателя, от месечни кампанийни промоции и
отстъпки, от индивидуални отстъпки, срещу заплащане на възнаграждение в
размер на 211,01 лева, и допълнителна услуга ,,Комфорт“, даваща право на
заемателя да заплаща вноски по кредита на домашен адрес, служебен адрес
или друг, удобен за него адрес в населеното място, в което се сключва
договорът, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 492,36
лева. Възнагражденията за поисканите и закупени допълнителни услуги
стават изискуеми с подписване на договора, но се разсрочват за срока на
кредита и се добавят към всяка вноска за погасяване на кредита от
2
индивидуалния договор за паричен заем съгласно посочения погасителен
план.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявени са обективно съединени установителни искове за
недействителност на договор за потребителски кредит поради противоречие
със закона - чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, заобикаляне
на закона - чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД и накърняване на добрите нрави - чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Макар исковете да са заявени от ищеца при условията на кумулативност,
съдът счита, че следва да разгледа същите при условията на евентуалност и да
се произнесе по всеки един от тях в поредност, съобразно естеството на
поддържания порок според основанията по чл. 26 от ЗЗД, тъй като правният
резултат, който ще се постигне с уважаването на иска на едно от въведените
основания, по принцип, изключва интереса от обявяване на нищожност на
някое от другите въведени основания – в този смисъл Решение № 97 от
08.02.2013 г. по т.д. № 196/2011 г. на ВКС, I т.о.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на поддържаните от него пороци на договора за
потребителски кредит, водещи до неговата недействителност.
Според принципа на диспозитивното начало (чл. 6 от ГПК), съдебните
производства започват по молба на заинтересованото лице. Според това
правило, съдът не правораздава по своя инициатива. Той трябва да бъде
сезиран от заинтересованата страна с искане за защита на накърнено или
застрашено субективно право. С фактическите твърдения и петитума на
исковата молба, ищецът определя вида и обема на търсената защита и в тези
рамки съдът има правомощия да разгледа спора и да се произнесе с
решението. Принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при
предявяване на иск по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК за прогласяване
нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея. Когато е сезиран с
такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата
молба порок на сделката. Ако искът се отхвърли поради неосъществяване
на твърдяния от ищеца опорочаващ факт, само този факт се обхваща от
обективните предели на силата на пресъдено нещо. Останалите опорочаващи
сделката факти, ако има такива, не се преклудират и могат да бъдат предмет
на нов иск - така изрично ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая ищецът е сезирал съда с искане да обяви нищожността
на договор за заем № 104440/14.08.2024 г., като е изложил фактически
твърдения, че в договора е уговорено задължение за заемателя да предостави
обезпечение - поръчител, а при неизпълнение на това задължение ще дължи
неустойка в размер на 887,73 лева. Релевирал е доводи, че така уговорена
неустойката е нищожна и доколкото по същество същата представлява
добавка към възнаградителната лихва, счита, че е следвало да бъде включена
3
в размера на ГПР, а невключването й в същия го прави договора за
потребителски кредит е недействителен.
От писмените доказателства по делото, представени от ответника
и неоспорени от ищеца, а именно: индивидуален договор за заем и договор за
предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за
паричен заем, се установява, че между страните действително е бил сключен
договор за заем, имащ правната характеристика на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и в същия е уговорено задължение на
заемателя при подписване на договора да предостави едно от
следните обезпечения: поръчител - физическо лице, банкова гаранция, особен
залог, залог върху движима вещ или вземане, ипотека върху недвижима вещ
или запис на заповед, но не е уговорено заплащане на неустойка
при непредоставяне на обезпечение, нито каквато и да е било друга санкция за
потребителя при неизпълнение на това задължение или пък заплащане на друг
вид неустойка по договора. При липса на твърдяната от ищеца неустойка,
липсва изискване същата да бъде включена в размера на ГПР по
кредита, следователно не може да се направи извод, че посоченият в договора
ГПР не отговаря на действителния. Следователно по делото не се
установяват наведените от ищеца основания за недействителност на договора
за потребителски кредит, така както са очертани от описаните в исковата
молба фактически твърдения, които да водят до недействителност на договора
за потребителски кредит, както поради противоречие със закона, така и
поради предявените под евентуалност основания - заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави, доколкото и тези основания за
недействителност на договора изискват наличие на сочената от
ищеца неустоечна клауза, каквато не съществува в процесния договор.
С оглед вида на предявените искове - за недействителност на правна
сделка, съдът не само, че няма задължение да проверява наличието на други,
непосочени от ищеца пороци на договора, но и установяването на същите със
сила на пресъдено нещо в настоящото производство би било в очевидно
противоречие с основния принцип на диспозитивното начало в гражданския
процес, поради което е недопустимо.
Доколкото ищецът не е провел успешно доказване на заявените от него
основания за недействителност на договора за потребителски
кредит, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноските по делото следва да се
възложат в тежест на ищеца, който следва да заплати на ответника сторените
по него съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за
направата им.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Г. Х., ЕГН ********** от гр. Пазарджик,
ул. „***** против „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК 20939675, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Царица Йоана“ № 29,
представлявано от управителя С. И. А., искове за прогласяване на сключения
между страните договор за потребителски кредит № 104440/14.08.2024 г. за
недействителен на основание противоречие със закона, заобикаляне на закона
и накърняване на добрите нрави поради невярно посочване на размера на
ГПР в договора с оглед невключване в същия на неустойка
за непредоставяне на обезпечение.
ОСЪЖДА Т. Г. Х., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „***** да
заплати на „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК 20939675, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Царица Йоана“ № 29,
представлявано от управителя С. И. А., сторените от него съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5