МОТИВИ:
ЯРП е предявила обвинение против
подсъдимия Б.И.С. *** за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр. чл.29 б.”А” и
б”Б” от НК.
В съдебно заседание участващия по делото
прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така
както е предявено. Счита, че от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства безспорно се установява фактическата обстановка, изложена в
обвинителният акт, поради което следва
да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение, а
наказанието следва да бъде определено в условията на чл.58а от НК в размер на две години
лишаване от свобода, което да бъде намалено с една трета.
Подсъдимият участват в съдебно заседание лично и с упълномощен защитник – адвокат. Признава се за виновен,
като заявява, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитникът на подсъдимия изразява становище, че наказанието на подзащитния му
следва да бъде определено в условията на
чл.58а от НК.
На осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4
вр.чл.371 т.2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени
от прокурора в обвинителния акт.
На 14.06.2017 г. подс.Б.И.С.
*** се намирал в гр.Ямбол, в района на ул."И." №***. Там видял склад
и тъй като се нуждаел от парични средства, решил да влезе вътре, за да извърши
кражба.
За
времето от около 14.00 часа до около 14,30 часа на 14.06.2017г., подс.С. влязъл в склада за дрехи втора употреба на „Д. Я."
ЕООД - гр.Я., находящ се на посочения по - горе
адрес. В помещение в склада, предназначено за офис, подс.С.
видял оставена дамска чанта. Подсъдимият бръкнал с ръка и взел 1 брой портмоне
на стойност 12 лв., с намиращите се в него 1 брой лична карта на стойност 18
лв. и сумата от 1300 лв. Вещите били собственост на Т.И.Г. ***. След това подс.С. избягал в посока към Изчислителен център - гр.Я. В
двора на изчислителния център, подс.С. изхвърлил
портмонето, като преди това взел парите и личната карта.
След
намесата на органите на полицията подс.С. им предал с
протокол за доброволно предаване сумата от 51 лв. С разписка парите били
върнати на собственика им - свид.Г..
Съгласно
заключението на стоково - оценъчната експертиза, общата стойност на
откраднатите вещи е 1330 лв.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен
материал – направените от подсъдимия признания, свидетелските показания на Т.И.Г.,
Е.П.И. и М.Т.Г., заключението на стоково - оценъчната експертиза, заключението
на видео - техническата експертиза, оглед на местопроизшествие, 2 бр. протоколи
за доброволно предаване от 16.06.2017 год.
От приложената по делото справка за
съдимост е видно, че С. е осъждан многократно сред които и :
1.
По ЧНД №
*** год. му е определено общо наказание по НОХД №№ ***и *** год. по
описа на ЯРС в размер на една година „Лишаване от свобода", изтърпяно на
13.03.2015 год. за извършени престъпления по чл.196, ал.1, т.1 от НК.
2.
по НОХД № ***
год. по описа на ЯРС - на 2 години „ЛОС при първоначален строг режим, изтърпяно
на 27.04.2017 год.
С оглед
на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства по
безспорен и несъмнен начин се установява, че
подсъдимия С. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението
кражба по смисъла на чл.196 ал.1 т.1вр.чл.194
ал.1 вр. чл.29
ал.1 б.”А” и “Б” от НК, тъй като на на
14.06.2017 г., за времето от около
14.00 ч. до около 14,30 ч.,
в гр.Ямбол, на ул. „И.“ №***, от склад за дрехи втора
употреба на „Д. Я.“ ЕООД - гр.Я. е отнел чужди движими вещи:
1 брой портмоне на стойност 12 лв., 1 брой лична карта
на стойност 18 лв. и сумата от
1300 лв., всичко на обща стойност
1330 лв., от владението на собственика
им Т.И.Г. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието е извършено в условията на опасен рецидив,
От събраните по делото доказателства се
установява, че при извършване на деянията С. е действал в условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.196 ал.1 т.1 от НК, тъй като е извършил престъплението
след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на които не е отложено по чл.66 от НК, както и е бил осъждан повече от два пъти на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от
общ характер и за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 от НК. От изтърпяване на наказанията по тези осъждания не е изтекъл пет
годишния срок по чл.30 от НК.
1.
По ЧНД № *** год. му е определено общо наказание по
НОХД №№ *** и *** год. по описа на ЯРС в размер на една година „Лишаване от
свобода", изтърпяно на 13.03.2015 год. за извършени престъпления по
чл.196, ал.1, т.1 от НК.
2.
по НОХД № ***
год. по описа на ЯРС - на 2 години „ЛОС при първоначален строг режим, изтърпяно
на 27.04.2017 год.
От събраните в хода на досъдебното производство доказателства се
установява още, че подсъдимият е
участвал както в прякото отнемане на вещите – предмет на престъплението, така и
в установяването на фактическата власт
върху същите.
За придобиване на владението вьрху вещите С. не е получил сьгласието
на собственика им. Подсьдимият не е придобили
владението на правно основание, което да го
прави или е годно да го направи
собственик на процесните вещи.
При осъществяване на престъплението
подсъдимият е действал с пряк умисъл, тъй като
ясно е съзнавал, че чрез
действията си лишава от фактическа
власт върху вещите Т.Г., но въпреки това е искал и целял установяването на своя собствена фактическа власт върху тях. Следователно същият е разбирал противоправния и общественоопасен характер на извършеното, така и неговите общественоопасни последици, но въпреки това е искал
настъпването на тези последици.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че подсъдимия С. действително е осъществил от
обективна и от субективна страна състава
на престъплението кражба по смисъла на чл.196 ал.1 т.1вр.чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”А” и “Б” от НК, поради което го
призна за виновен по така
предявеното му обвинение.
Относно вида и размера на
наложеното наказания, съдът взе предвид следното:
Съдебното следствие се проведе по
правилата на глава ХХVІІ от НПК.
За извършеното от подсъдимия С. престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода от две до десет години. При индивидуализирането
на наказанието, от една страна съдът взе предвид оказаното съдействие от подсъдимия за
разкриване на обективната истина, младата му възраст, възстановяването на част
от отнетите вещи, а от друга страна съобрази с проявената престъпна воля –
извършил престъплението по-малко от два месеца след като е изтърпял наказанието
си по НОХД № *** год. и му наложи наказание в неговия минимален размер от две
години, което намали с една трета на една година и четири месеца лишаване от свобода,
което да изтърпи при първоначален строг режим.
Съдът счита, че така наложеното наказание е необходимо и достатъчно за постигане целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК и
преди всичко намира, че същото ще окаже предупредително, превъзпитателно и
възпиращо въздействие както върху самия
подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.
Причини
за осъществяване на деянието са липсата
на средства за съществуване , както и
незачитането на установения в страната
правопорядък.
При този
изход на делото подсъдимия С. бе осъден да заплати и направените по
същото разноски в размер на 144,06 лв. в
приход на Републиканския бюджет, по
сметка на ОД на МВР Ямбол.
При изложените съображение съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: