Р Е Ш Е Н И Е № 260009
гр. ВРАЦА, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,
гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.с. КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря М. Ценова, като разгледа
докладваното от съдия Досов възз. гр. дело №1 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК.
С решение №260177/04.11.2020 г. по
гр.д.№4144/2019 г. състав на Районен съд-Враца е отхвърлил като неоснователен
предявения от Г.Ц.Г. ***, с ЕГН ********** против А.М.Н. ***, с ЕГН **********
иск с правно основание чл.538, ал.1 от ТЗ за заплащане на сумата от 6000,00
лева, дължима по запис на заповед от 21.06.2015г., издаден от ответника в полза
на ищцата. Отхвърлил е като неоснователен и предявения от Г.Ц.Г. ***, с ЕГН **********
против А.М.Н. ***, с ЕГН********** в съотношение на евентуалност иск с правно
основание чл.534, ал.1 от ТЗ за заплащане на сумата от 6000,00 лева, с която
ответникът се е обогатил във вреда на ищцата, поради изгубване на исковете по
записа на заповед от 21.06.2015 г. Осъдил е ищцата да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 600,00 лева.
Недоволна от решението е останала
ищцата в първоинстанционното производство Г.Г., която го обжалва в частта, с
която е отхвърлен предявеният от нея в съотношение на евентуалност иск с правно
основание чл.534 ТЗ.
Въззивницата поддържа, че решението в
обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че изводът за
неоснователност на иска с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ е формиран, след
като съдът е приел, че е погасено по давност правото на иск за вземането по
каузалното правоотношение между страните, което е обезпечено с издадения запис
на заповед.Съдът обаче е допуснал процесуално нарушение, като е приложил
служебно института на погасителната давност, без ответникът да е въвел
възражение за изтекла погасителна давност за вземането по каузалното
правоотношение.А при липсата на възражение за погасителна давност изводът на
съда за неоснователност на иска с правно основание чл.534 от ТЗ е неправилен и
необоснован.
При тези си доводи иска решението да
бъде отменено в обжалваната част, а искът с правно основание чл.534 от ТЗ
уважен изцяло.
Не сочи и не представя нови
доказателства.Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК
въззиваемият А.Н. е депозирал отговор, в който мотивира становище за
неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че своевременно е направил
възражение за погасителна давност и счита крайният правен извод на РС-Враца за
неоснователност на иска с правно основание чл.534 от ТЗ за правилен. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.
Въззивницата – редовно призована за
о.с.з. по делото, не се явява и не се представлява. От процесуалния й
представил по делото е постъпила писмена молба, с която моли решението да бъде
отменено и вместо него да бъде уважен менителничния иск за неоснователно
обогатяване.
Въззиваемият, също редовно призован
за о.с.з. по делото, не се явява и не се представлява. От процесуалния му
представител по делото е постъпила писмена молба, с която се иска решението да
бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Районният съд е бил сезиран с искова
молба от Г.Ц.Г. срещу А.М.Н. с искане на основание чл. 538 във връзка с чл. 469
от ТЗ последният да бъде осъден да й заплати сумата от 6000,00 лева, дължима по
запис на заповед, издадена от А.М.Н. на 21.06.2015 г., както и с иск по чл. 534
от ТЗ, предявен при условията на евентуалност – в случай, че прекият
менителничен иск бъде отхвърлен като погасен по давност, за осъждане на
ответника да й заплати сумата от 6000,00 лева, представляваща дадена сума по
същия запис на заповед и дължима като менителнично неоснователно обогатяване
поради прескрибиране на ценната книга.
В исковата молба въззивницата-ищец
поддържа, че на 21.06.2015 г. А.М.Н. е издал в нейна полза запис на заповед за
сумата от 6000,00 лева, с който е поел безусловно и неотменимо задължение да
заплати тази сума на падежа – след една година от издаването на записа на
заповед /21.06.2016 г./. Записът на заповед бил издаден и подписан от същия
длъжник, бил редовен от външна страна, имал настъпил падеж, но не е извършено
плащане. При всички тези съображения, позовавайки се на разпоредбите на закона
и съдебната практика, е поискала предявеният иск да бъде уважен. Посочила е, че
в случай, че се установи, че прекият менителничен иск е погасен по давност,
претендира заплащането на тази сума като неоснователно менителнично обогатяване
в условията на чл.534 отТЗ.
Въззиваемият-ответник в срок е
депозирал писмен отговор, с който е оспорил иска по основание. Направил е
възражение, че искът е недопустим, а в условията на евентуалност неоснователен
и недоказан. Недопустимостта на иска е обоснована с довод за съществуваща сила
на пресъдено нещо относно вземането, тъй като въз основа на същият запис на
заповед е било подадено заявление по чл.417от ГПК и образувано ч.гр.д.№ 3196/2016 г. по
описа на Районен съд - Враца, по което била издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист и били предприети действия по принудително изпълнение.
Въззиваемият-ответник подал в срок възражение срещу издадената заповед за
незабавно изпълнение, изпълнението било спряно, вследствие на което е било
образувано и гр.дело №4533/2016 г. по описа на Районен съд - Враца. Последният
също така е оспорил наличието на задължение по записа на заповед с твърдението,
че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.417от ГПК не е било налице задължение от негова
страна. Посочил е в тази връзка, че по същия казус има влязло в сила решение
№638/09.10.2017 г. по гр.д.№4533/2016 г. на Районен съд-Враца, с което исковете
били отхвърлени. Изложил е и съображения, че записът на заповед не отговаря на
изискванията на чл.535 от Търговския закон ТЗ/. Посочил е, че е настъпила
погасителната давност по чл.531,ал.1 от ТЗ.
Релевирал е, че не е налице задължение за връщане на претендираната сума, тъй
като сумата не му била предоставена по
издадения записа на заповед. Наведени са доводи за наличие на каузално правоотношение
между страните, по повод на което е издаден записа на заповед. Относно
съдържанието на каузалното правоотношение е посочил, че между въззивницата-ищец
- от една страна, и въззиваемият-ответник и неговата майка и сестра - от друга,
била постигната уговорка първата да съдейства за транспортиране на тялото на
починалия им на 08.07.2012 г. близък от Кралство Испания до Република България.
След погребението въззивницата-ищец поискала сумата от 7000,00 евро, която
останалите отказали да й заплатят, докато не представи документи за извършените
разходи. С покана от 27.05.2013 г. бил поканен да се яви на 31.05.2013 г. в
адвокатската кантора на адв. Е. Г., за да уговорят връщането на сумата. Не
постигнали споразумение, тъй като ищцата отново отказала да представи
доказателства за сторените от нея разходи. Тъй като не били представени
документи за направените разходи около транспортирането на тялото и съответно
сумата не била платена, всеки един от тях, включително въззиваемият-ответник,
бил принуден да издаде запис на заповед за сумата от по 6000,00 лева. Освен
това, на 23.05.2015 г. същите били принудени да сключат и договор за заем, но
без сумата отново да им бъде реално предоставена.
Първоинстанционният съд е приел, че
предявеният главен иск е осъдителен с правно основание чл.538, ал.1 от ТЗ за
сумата от 6000,00 лева, представляваща главница по запис на заповед от
21.06.2015 г. с падеж на 21.06.2016 г. Приел е, че е сезиран и с втори иск при
условията на евентуалност с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ, за заплащане
на сумата 6000,00 лева, дължима по запис на заповед с падеж на 21.06.2016 г.,
по който приносителят не е упражнил правата си срещу издателя в срока по
чл.531, ал.2 от ТЗ. По тяхната основателност се е произнесъл с решение, предмет
на проверка в настоящото производство, отхвърляйки и двата иска.
За да постанови този резултат
решаващият състав е приел от фактическа страна, че от доказателствата по делото
се установява наличието на устна уговорка между въззивницата-ищец - от една
страна, и въззиваемият-ответник и неговата майка и сестра - от друга, която
записът на заповед обезпечава. По силата на тази уговорка възивницата-ищец е
следвало да поеме разноските по транспортирането на нейния вуйчо и баща на
въззиваемият-ответник от Кралство Испания до Република България, а разходите за
това да се поемат от наследниците на починалия - въззивника-ответник като негов
син, неговата дъщеря и съпруга, след представяне на необходимите документи.
През 2015 г. тримата подписали в полза на поемателя Г.Г. записи на заповед за
сумата от по 6000,00 лева. При това положение съдът е приел, че абстрактният характер на сделката е
опроверган с наличието на посочената уговорка и същата има характера на договор
за поръчка. Подробно от решаващия съд са изложени мотиви относно средствата,
които са били необходими за изпълнение на поръчката, направените разноски
заедно с лихвите и вредите, които е претърпял довереника във връзка с
изпълнението на поръчката и които са обезпечени с издадения запис на заповед. В
процеса от ответника не са наведени твърдения, че ищцата не е извършила поетия
от нея ангажимент за оказване на съдействие при транспортиране на тялото на
починалия им близък роднина, а е оспорено единствено наличието на доказателства
за размера на извършените от последната разходи. Съдът е приел, че ищцата е
изпълнила задължението си по договора и тялото е транспортирано до Република
България и погребано, а представените по делото доказателства дават сведение за
извършените от последната разходи и техния размер, каузалното правоотношение,
за обезпечаването на което е издаден записът на заповед, който е редовен от
външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. По делото не са
налице доказателства, а и не са наведени такива твърдения, че задължението на
ответника да заплати направените разноски след изпълнение на възложените
действия е изпълнено. Наведеното твърдение от ответника в процеса, че вземането
по записа на заповед обезпечава договор за заем и този спор вече е решен с
влязло в сила решение е прието за неоснователно и недоказано, тъй като от
събраните по делото доказателства е установено, че договорът за заем е сключен
след издаване записа на заповед, поради което не е прието, че последният
обезпечава вземането по цитирания и представен договор за заем, не е доказано,
че в действителност е предадена парична сума, с оглед реалният характер на
договора за заем. При тези фактически изводи съдът е заключил от правна страна,
че задълженията по тази уговорка са били изпълнени от въззивницата-ищец,
доколкото е видно от представената по делото фактура и удостоверение от
испанско погребално бюро, че последната е направила разноски във връзка със
смъртта на лицето, но е отхвърлил и двата иска като е приел, че прекият иск по
чл.538, ал.1 от ТЗ е погасен по давност, поради изтичането на законоустановения
тригодишен срок за предявяването му. В случая записът на заповед е издаден на
21.06.2015 г. с падеж една година след издаването му, а именно 21.06.2016 г.
Следователно тригодишният давностен срок е изтекъл на 21.06.2019 г., а искът е
предявен на 09.10.2019 г. С оглед на това съдът е приел, че възражението на
ответника-издател на записа на заповед, е основателно. При произнасянето си по
евентуално предявения иск за неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1 от ТЗ
съдът е приел, че записът на заповед от 21.06.2015 г. е издаден за обезпечаване
на вземанията на ищеца по сключения с ответника договор за поръчка,
съответстващи на дължимите разноски, които довереникът – ищец твърди да е
извършил по поръчка на доверителя – ответник. От договора за погребални услуги
се установява облигационната обвързаност между Г.Г. и Испанското погребално
бюро, която се потвърждава и от издадената въз основа на договора фактура, като
и в двата документа е посочен предмет и стойност на услугата. Процесната
фактура е издадена на 30.07.2012 г., откогато е започнала да тече погасителната
давност за разходите, които ищцата е извършила в изпълнение на поръчката на
ответника. При приложение на общата петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, същата е изтекла на 30.07.2017 г. и вземанията на ищцата по договора за
поръчка са погасени по давност. Погасяването по давност на обезпечените със
записа на заповед вземания по каузалното правоотношение и прескрибирането на
менителничния ефект поради пропускане на срока по чл.531, ал.1 от ТЗ са
последица от бездействието на ищеца-кредитор, поради което искът по чл.534,
ал.1 от ТЗ е приет за неоснователен и отхвърлен.
Настоящият съдебен състав, като
съобрази наведените оплаквания в жалбата и събраните по делото доказателства,
основавайки се на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа
страна следното:
От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че страните по делото са първи братовчеди, като
въззивницата-ищец Г.Г. живее и работи в Кралство Испания. За да работи в
Кралство Испания, заминал нейният вуйчо и баща на въззивник-ответник - М. Н..
На 08.07.2012 г. М. Н. починал в Кралство Испания. Г.Г. се свързала с близките
на починалия - Ц. А./съпруга/, Н. Н./дъщеря/ и А.Н. /син/, за да им съобщи за
настъпилата смърт на техния близък. Четиримата се уговорили Г.Г. да окаже
съдействие с транспортирането на тялото до Република България, а те да й платят
направените от нея за това разноски след представяне на нужните документи.
Починалият бил балсамиран и транспортиран до Република България, за които
услуги Г.Г. използвала испанско погребално бюро "Фунерария Винуе S.C.",
като е сключила договор за предоставяне на погребални услуги. Видно от
представеното по делото удостоверение, издадената фактура за извършени
погребални услуги за сумата от 6500,52 евро е платена от Г.Г..
Във връзка с уреждане на сметките по
транспортиране на починалия Ц. А., Н. Н.и А.Н. издали в полза на Г.Г. записи на
заповед. От представения по делото запис на заповед се установява, че А.М.Н. се
е задължил да плати без протест и без разноски сумата от 6000,00 лева на
поемателя Г.Ц.Г. на 21.06.2016 г.
За да приеме посочената по-горе
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав взе предвид свидетелските
показания на двамата свидетели относно предоставената от тях информация за
отношенията между страните, постигнатата между тях уговорка и подписването на
записа на заповед, тъй като ги счита за обективни, непротиворечиви както
помежду си, така и с оглед на останалите доказателства по делото.
В подкрепа на свидетелските показания
са приетите като доказателства по делото фактура и удостоверение от испанско
погребално бюро, договор за предоставяне на погребални услуги, удостоверение от
институт по съдебна медицина, разрешение за транспортиране и протокол за
балсамиране, които следва да се вземат предвид, тъй като са редовни от външна
страна и не са оспорени по съответния ред. Същите имат отношение към предмета
на делото, защото дават информация, че в погребално бюро "Фунерария Винуе
S.C." е извършено балсамиране на трупа и предоставяне на ковчег за
транспортирането му във връзка с договор за погребални услуги с Г.Г., съдържащ
вида на извършената услуга и нейната стойност. Стойността на услугата и нейният
вид се потвърждават и от представената по делото фактура с №00107/30.07.2012 г.
Гореизложената фактическа обстановка
обуславя следните правни изводи:
Предмет на проверка в настоящото
производство по подадената въззивна жалба е посоченото по-горе решение, но само
в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен предявеният от Г.Ц.Г., ЕГН **********, с адрес: *** против А.М.Н.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл.534,ал.1 от ТЗ за заплащане на сумата
от 6000,00 лева, представляваща стойност, с която А.М.Н. се е обогатил във
вреда Г.Ц.Г., поради изгубване на исковете по запис на заповед от 21.06.2015 г.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ от ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е
действително. Произнасянето на съда съответства на предявеното искане и правото
на иск е надлежно упражнено, поради което производството и съдебният акт са
допустими. Съобразно обхвата на проверката по чл.269,ал.1 от ГПК решението е
правилно, по следните съображения:
В правната теория и съдебна практика
се приема, че искът за неоснователното менителнично обогатяване е специален иск
и изключва субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД. Предпоставките за уважаване на иска
са наличието на действителен менителничен ефект, менителничният иск да е
погасен по давност или не са извършени необходими действия по запазване на
правата по тях, приносителят на менителничния ефект търпи вреда, тъй като няма
възможност да реализира менителничните си имуществени права, поради
прескрибиране и преюдициране на менителничния ефект. Вредата се изразява в
това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по
ефекта, защото вземането по ценната книга не може да бъде събрано от
приносителя на ефекта, поради изтекла погасителна давност. Обогатяването на
издателя на записа на заповед ще се състои в това, че спестява разходи за
погасяване на задължението. В този смисъл е съдебната практика по чл.290 от ГПК,
обективирана в решение №42 от 7.04.2009 г. по т.д. №453/2008 г. на II т. о.,
решение №135 от 20.12.2010 г. по т. д. № 13/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др.
С решение №110 от 8.11.2010 г. по
т.д. №949/2009 г. съставът на ВКС, ТК, I т. о. е приел, че в производството по
иска по чл.534,ал.1 от ТЗ не подлежи на изследване степента на обедняването и
обогатяването и съотношението между тях, както по иска по чл.59, ал.1 ЗЗД. Няма
пречки в рамките на специалният иск да бъдат разглеждани и доводи, произтичащи
от каузалното правоотношение, но те ще са релевантни, ако са свързани с
"погасяването, евентуално новирането на задължението по ефекта и пр".
С решение №133 от 5.07.2013 г. по т.дело №104/2011 г. състав на ВКС, II т. о. е
дал разяснения, че в производството по предявен иск за менителнично
неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1 от ТЗ решаващият съд дължи проверка
освен на редовността на записа на заповед от формална страна, но и на
вземането, предмет на процесния запис на заповед, с оглед на връзката между
менителничния ефект и каузалното правоотношение на страните.
Изнесените общи постановки от
съдебната практика относно фактическия състав на иска и подлежащите на
изследване обстоятелства, отнесени към настоящия казус и доказателствата по
делото, дават основание да се заключи, че от представения по делото запис на
заповед е установено, че на 21.06.2015 г. въззиваемият-ответник А.М.Н. се е
задължил да плати без протест и без разноски сумата от 6000,00 лева на
поемателя Г.Ц.Г. при определен падеж "една година след издаване записа на
заповед" – 21.06.2016 г. /чл.537 вр. чл.486, ал.1,т.4 от ТЗ/, с посочване
на място на плащане, дата и място на издаване и подпис на издателя. Записът на
заповед е редовен от външна страна, като твърдението за непредоставянето на
сумата по запис на заповед не опорочава последната. Това е изводимо от самия
характер на ценната книга, която представлява едностранна абстрактна сделка, но
същевременно и материализира парично вземане, без да е необходимо поемателя по
записа на заповед да дължи насрещна престация, поради което е достатъчно само и
единствено записът на заповед да е редовен от външна страна, т.е. да съдържа
изискваните от чл.535 от ТЗ реквизити, и да материализира подлежащо на
изпълнение парично вземане, за да се приеме искът за основателен. Следователно,
записът на заповед е действителен, тъй като съдържа всички посочени
задължителни реквизити в чл.535 от ТЗ, а възраженията на ответника за нищожност
на ценната книга са неоснователни.
Когато обаче има въведено възражение
за наличието на каузално правоотношение, както е в настоящия случай, проверка
на съда не следва да бъде ограничена единствено в рамките на въведените от
длъжника абсолютни менителнични възражения. В тази връзка са наведени
твърдения, че записът на заповед обезпечава постигната между страните устна
уговорка за транспортиране на починал близък на страните от Кралство Испания до Република България. От
събрание по делото писмени и гласни доказателства действително се установява,
че между Г.Г. - от една страна, и Ц. А., Н. Н.и А.Н. - от друга, е постигната
уговорка, по силата на която Г.Г. се задължила да окаже съдействие за транспортирането
на тялото на починалия близък роднина на
страните до Република България, а те да й платят направените от нея за това
разноски след представяне на нужните документи. Установява се от показанията на
разпитаните свидетели, че именно по повод на задълженията на Ц. А., Н. Н.и А.Н.
като наследници на починалия, чието тяло е трябвало да се транспортира,
възникнали от тази уговорка, през 2015 г. тримата подписали в полза на
поемателя Г.Г. записи на заповед за сумата от по 6000,00 лева. При това
положение абстрактният характер на сделката е опроверган с наличието на
посочената уговорка и тълкувайки съдържанието на последната, може да се
заключи, че има характера на договор за поръчка. За да бъде изпълнен договорът
за поръчка, съответно да има основание доверителят да заплати на довереника
средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката, и направените
разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с
изпълнението на поръчката и които са обезпечени с издадения запис на заповед, е
необходимо да се докаже по делото, че довереникът е извършил възложените му
действия и по повод на тях да е направил разходи. Но въззиваемият-ответник не
прави оплакване, че въззивницата-ищец не е извършила поетия от нея ангажимент
за оказване на съдействие при транспортиране на тялото на починалия им близък
роднина, а спори относно наличието на доказателства за размера на извършените от
последната разходи. Въпреки това от доказателствата по делото - договор за
погребални услуги, фактура и удостоверение от испанско погребално бюро, може да
се направи извод, че въззивницата-ищец е изпълнила задължението си по договора,
като тялото е транспортирано до Република България и погребано. Посочените
доказателства дават сведение и за извършените от последната разходи и техния
размер.Това е така, защото от договора за погребални услуги личи облигационна
обвързаност между Г.Г. и испанското погребално бюро, която се потвърждава и от
издадената въз основа на договора фактура, като и в двата документа е посочен
предмет и стойност на услугата. Наличието на такава обвързаност и изпълнението
на задължението на Г.Г. за заплащане на дължимата сума се извежда и от
представеното удостоверение. Последното има характер на разписка за получена
сума по смисъла на чл.77 от ЗЗД и удостоверява, че Г.Г. е изпълнила
задължението си да плати на кредитора - испанско погребално бюро "Фунерария
Винуе S.C." сумата от 6500,52 евро. С оглед на изложеното може да се
заключи, че както каузалното правоотношение, за обезпечаването на което е
издадена процесната запис на завод, е доказано, така е доказано и изпълнението
на задължението на Г.Г. по него.
Доколкото предпоставка за уважаване
на специалния иск по чл.534,ал.1 от ТЗ, освен останалите предпоставки, посочени
по-горе, е и доказването от ищеца на причинена нему вреда, съдът е задължен да
обсъди всички релативни възражения на ответника, свързани с каузалното
правоотношение, вкл. и възражението за изтекла давност за вземанията за
обезпечаването изпълнението на които е издаден прескрибиран запис на заповед. В
случая такова възражение не е направено, но е направено възражение за погасяване
по давност на прекия менителничен иск, което е прието от районния съд за
основателно и в тази част решението е влязло в сила, което от своя страна е
обусловило предпоставката за разглеждане на предявения в условията на
евентуалност менителничен иск за неоснователно обогатяване. Съдебната практика
е константна, че основателността на менителничния иск за неоснователно
обогатяване зависи от невъзможността поемателят по записа на заповед да
разполага с друг иск за събиране по общия ред на вземането по обезпечената с
него каузална сделка. Ако поемателят разполага с такъв друг иск, то не би било
налице неоснователно обогатяване на длъжника по записа на заповед, поради
прескрибиране или преюдициране на ефекта, тъй като поемателят разполага с
правен способ чрез друг иск да получи вземането си. Ако едновременно със или
след загубването на прекия менителничен иск и правото на гражданския иск за
обезпеченото вземане се погаси по давност, настъпилите обогатяване на длъжника
- издател на записа на заповед и вреда за поемателя, ще се дължат изцяло на
бездействието на кредитора да упражни правата си по каузалната сделка, а такова
обогатяване правото не счита за незаконно, доколкото не допуска принудително
връщане на получената по възмезден договор престация от едната страна, когато
другата е пропуснала да упражни правата си в срока на давността. Предявеният на
основание чл. 534,ал.1 от ТЗ иск за неоснователно обогатяване би бил
неоснователен, когато в хода на образуваното по него производство се установи,
че правото на иск за вземането по каузалната сделка е погасено, поради
непредявяването му в предвидените за съответното вземане в закона давностни
срокове. В този смисъл е Решение № 11
от 14.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1574/2018 г., I т. о., ТК.
Изложените
разбирания, отнесени към настоящият случай, дават основание на настоящия
съдебен състав да приеме, че искът за менителнично неоснователно обогатяване е
неоснователен. След като по делото е установена каузалната сделка, която
записът на заповед обезпечава, то за поемателя е налице възможност да реализира
правата си по нея чрез предявяване на иск, с който да търси вземането си с
оглед характера на това каузално правоотношение. Правилно въззивникът се
позовава, че възражение за изтекла давност на този иск и на вземането по
каузалната сделка няма направено в производството, но това му възражение не е
релевантно за делото. Това е така, защото въззивникът разполага с друг иск да
търси вземането си, по която причина няма вреда за него от неизпълнението по
записа на заповед, респ. няма неоснователно обогатяване. Друг е въпросът дали
този иск, с който поемателят разполага, и дали вземането по каузалното
правоотношение са погасени по давност, но той следва да се реши от съда,
разглеждащ и произнасящ се по иска, с който е сезиран и след направено в този
смисъл възражение.
При
съвпадане на изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на контролираната,
решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, разноски се
дължат на въззиваемия А.Н.. Същият в срок е предявил претенцията си за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева и е
представил доказателства за заплащането им, поради което и на основание
чл.78,ал.3 от ГПК същите следва да му бъдат присъдени в цяло, доколкото липсва
възражение за прекомерност.
Мотивиран от изложеното по-горе и на
основание чл.271,ал.1 от ГПК, Окръжен
съд - Враца в настоящия съдебен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №260177/04.11.2020 г. по гр.д.№4144/2019 г. по описа на Районен съд -
Враца в частта, с която е отхвърлен
като неоснователен предявеният от Г.Ц.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
против А.М.Н., ЕГН ********** иск с правно основание чл.534,ал.1 от ТЗ за
заплащане на сумата от 6000,00 лева, представляваща стойност, с която
А.М.Н. се е обогатил във вреда Г.Ц.Г., поради изгубване на исковете по запис на
заповед от 21.06.2015 г.
ОСЪЖДА на
основание чл.78,ал.3 от ГПК Г.Ц.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на А.М.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 600,00 /шестстотин/ лева,
представляваща направени разноски в настоящото производство за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
В останалата част решение
№260177/04.11.2020 г. по гр.дело №4144/2019 г. по описа на Районен съд – Враца,
като необжалвано, е влязло в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........... ЧЛЕНОВЕ:1.......... 2..........