№ 121
гр. Варна, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора С. Г. Я.
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20253000600260 по описа за 2025 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и следващите от
НПК, намиращи приложение по препращане от нормата на чл.306 ал.3 от
НПК. Образувано е по въззивна жалба на адв.П. Д. – процесуален
представител на осъденото лице М. М. против определение № 792 от
16.07.2025г. по ЧНД № 1018/2025г. по описа на ОС-Варна по реда на чл.306
ал.1 т.1 от НПК, с което било извършено групиране на наложените на
осъденото лице наказания, в частта, с която наказанието било увеличено по
реда на чл.24 от НК.
Предмет на въззивното производство е определение определение № 792
от 16.07.2025г. по ЧНД № 1018/2025г. по описа на ОС-Варна по реда на чл.306
ал.1 т.1 от НПК, с което било извършено групиране на наложените на
осъденото лице наказания по НОХД №127/2025 г., НОХД № 170/2025 г. и
НОХД № 569/2025 г., всички по описа на ВОС. Съдът определил изтърпяване
на най-тежкото от тях, а именно на наказанието по НОХД № 127/2025 г. на
ВОС - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ
МЕСЕЦА. Определил първоначален СТРОГ режим. На основание чл.25 ал.1
вр. чл.23 ал.3 от НК към така определеното най-тежко наказание
1
ПРИСЪЕДИНИЛ и наказанието „Глоба“ в размер на 10 000 лева. На
основание чл. 24 от НК УВЕЛИЧИЛ така определеното най-тежко наказание
лишаване от свобода с ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
Във въззивната жалба се развива оплакване само относно завишаването
на наказанието по чл.24 от НК. Изложени са аргументи в насока, че общото
наказание се явява достатъчно тежко и би изиграло поправителна роля за
поправянето и превъзпитаването на осъденото лице. Защитникът се позовал
също и на зависимостта му към наркотични вещества, както и на заболяването
му – цироза.
Прокурорът от АП-Варна изразява становище за неоснователност на
жалбата и предлага на въззивната инстанция да потвърди определението на
ОС-Варна като излага подробни съображения в подкрепа на тезата си.
В съдебно заседание защитата и въззивникът поддържат жалбата на
изложените в нея основания.
В последната си дума ос.л.М. заявява, че желае наказанието да бъде
намалено.
Варненският апелативен съд, след като се запозна с материалите по
делото констатира, че въззивната жалба е допустима и я разгледа по същество.
Предмет на групирането по ЧНД № 530/2023г. по описа на ОС-Варна
били следните осъждания на Млчев:
1/По НОХД № 127/2025г. на ОС-Варна за осъществено на 07.05-
30.05.2024г. престъпление по чл.354а ал.2 т.4 вр. ал.1 чл.26 ал.1 от НК, за
което било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и
шест месеца и глоба в размер на 10 000 лева. Споразумението влязло в сила на
30.01.2025г.
2/По НОХД № 170/2025г. на ОС-Варна за осъществено на 24.03.2023г.
престъпление по чл.354а ал.2 т.4 ал.1 от НК, за което било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три години. Споразумението влязло в сила от
05.02.2025г.
3/По НОХД № 569/2025г. на РС-Варна, за осъществено на 16.04.2025г.
престъпление по чл.354а ал.3 пр.2 т.2 и чл.339 ал.1 от НК, за което било
наложено общо наказание от три години лишаване от свобода.
Споразумението влязло в сила от 16.04.2025г.
След законосъобразното определяне на общото наказание в размер на
2
три години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000лв,
съдът приложил разпоредбата на чл.24 от НК, увеличавайки общото
наказание на Асенов с една година лишаване от свобода.
Мотивирал определението си цялостната престъпна дейност на
осъденото лице, личната му обществена опасност, обществената опасност на
включените в съвкупността деяния, техния брой, последователност, времето,
начина, подбудите и мотивите за извършването им, вида, стойността на
засегнатите обекти и настъпилите общественоопасни последици. Съобразил
еднотипността на извършените престъпления, общия размер на наложените
наказания по трите дела (девет години и шест месеца лишаване от свобода);
обстоятелството, че първото осъждане на М. било от преди 20 години за
идентично престъпление. Като извод приел, че М. се занимава трайно с
дейност по разпространение на високо рискови наркотични вещества,
съответно има висока степен на обществена опасност – лична и на деянията
му. Поради което заключил, че най-тежкото наказание от наложените по
съвкупността наказание няма да изпълни целите на чл.36 от НК и сторил
увеличението по чл.24 от НК.
По жалбата:
АС-Варна я счита за неоснователна и споделя аргументите на
първоинстанционния съд. В допълнение намира нужно да посочи следното:
АС-Варна, произнасяйки се по настоящия спор, се ръководи от
становището на ВС, че действащия НК е възприел принципа на поглъщане
наказанията. Това следва от императивната разпоредба на чл.23 ал.1 от НК,
съгласно която, когато с едно деяние са извършени няколко престъпления или
ако едно лице извършили няколко отделни престъпления, преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи
наказание за всяко престъпление поотделно, задължително налага най-
тежкото от тях. С разпоредбата на чл.24 от НК е предвидена възможност да се
изостави принципът на поглъщането по чл.25-23 от НК, когато наложените
наказания са от един и същи вид, и да се увеличи общо определеното
наказание. Съдът може да използва дадената му възможност само ако приеме,
че общо определеното наказание е несправедливо и несъответно на
съвкупността от престъпните деяния и второ, че със същото това наказание не
мога да се постигнат целите на наказателната репресия. Само когато съдът
констатира наличието на двете едновременно съществуващи предпоставки,
3
може да увеличи наложеното наказание. Следователно дадената на съда
възможност не е произволна и безконтролна и може да се упражни само при
наличието на посочените предпоставки. С възможността да се приложи чл.24
от НК не се изоставя принципът за законо-установеност на наказанието.
Затова съдът е задължен да мотивира убеждението си. (Решение № 500 от
20.VII.1993 г. по н.д. № 195/93., I н.о.). В изпълнение на това АС намира, че
ОС-Варна в достатъчна степен мотивирал определението си, а и сам ще
изложи допълнителни аргументи в тази насока.
Въззивният съд намира, че материалноправните предпоставки за
приложението на чл.24 от НК са налице, доколкото наложените наказания са
от един и същи вид - лишаване от свобода, както и доколкото се споделя
извода на ОС-Варна, че общото наказание се явява несправедливо по
отношение на съвкупността от престъпни деяния.
За да бъде увеличено наказанието е необходимо да се изследва дали
определеното общо наказание е несправедливо и несъответно на съвкупността
от престъпните деяния и дали със същото не биха могли да се постигнат
целите на наказанието по чл.36 от НК.
По отношение на ос.л.М. били постановени общо три определения за
одобряване на споразумения, като и трите са за престъпления срещу здравето
– за разпространение на наркотични вещества са с един и същи предмет: по
чл.354а от НК – за държане на наркотични вещества без надлежно
разрешително с цел разпространение, както и за конкретни реализирани
разпространения по всяко едно от делата. По последното цитирано НОХД има
в допълнение и престъпление по чл.339 от НК.
Цялостната престъпна дейност на ос.л. М. обхваща периода от 2005г. до
2025г. (общо двадесет години).
А тази по групираните наказания – от 07.03.2023г. до 16.04.2025г. (малко
над две години).
Видно е още, наказанията по две от НОХД били постановени при
условията на чл.55 от НК – т.е. била проявена извънредна снизходителност,
т.е. това сочи, че съдилищата двукратно дали на осъдения шанс за поправяне.
Всичко изложено съставлява достатъчно основание за определяне на
процесната деятелност като интензивна, резултат от дързост и упорита
престъпна воля, затвърдена асоциална нагласа, както и демонстрация на
нежелание за препитаване от законни източници на доходи. Заради това и АС-
4
Варна счита, че първоинстанционния съд правилно и законосъобразно
достигнал до извод, че определеното общо наказание явно не може да
постигне целите на чл.36 от НК - да превъзпита ос.л.М. и да го поправи и че се
касае за трайно отрицателно отношение към правото и защитените от него
обществени отношения, демонстрирано чрез криминална активност и
упоритост. Ос.л.М. е на 39 години и за него все още има шанс да бъде
поправен и превъзпитан. А това би могло да се случи с отнеме на
възможността му да върши престъпления при една по-дълга изолация от
обществото, каквато най-тежкото определено за изтърпяване общо наказание
не предлага. Поради това така определеното общо наказание се отчита за
правилно увеличено при спазване изискванията на чл.24 НК и ответно на
целите на закона – чл.36 от НК, а като такова - и справедливо. АС-Варна
преценява, че действително при гореизброените обстоятелства наложеното
общо наказание за съвкупността от престъпления в размер на три години и
шест месеца лишаване от свобода категорично не е достатъчно за постигане
целите на наказателната отговорност. Генералната превенция не е
удовлетворена, тъй като наказанието в недостатъчна степен въздейства
предупредително по отношение на запретеността на подобни особено опасни
престъпни прояви. Индивидуалната превенция също категорично не намира
адекватен отговор в наложеното общо наказание. Демонстрираната престъпна
мотивираност и целенасоченост за постигане на обществено-опасния резултат
изискват по-интензивна по размер санкция, така че по време на изолирането
на М. от обществото да се постигне преосмисляне на моралните и етични
стандарти в поведението му, да се променят нагласите и да се адаптират към
изискванията за законосъобразно поведение (Решение № 126/1990г. на І н.о.
на ВС и др.).
Здравословното състояние и зависимостта на ос.л. било същото и към
момента на извършване на деянията и очевидно не способствало за поправяне
на престъпната му нагласа.
Заради горното и изложеното в жалбата остава несподеляемо от този
съдебен състав, оборено е от изложените аргументи на ОС, както и тези на АС
във връзка с възраженията във въззивната жалба, поради което и
определението на Окръжен съд-Варна следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, съставът на Варненски
апелативен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 792 от 16.07.2025г. по ЧНД №
1018/2025г. по описа на ОС-Варна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6