№ 7107
гр. София, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20241100108735 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от И. А. Д. срещу ЗАД „Армеец“ АД.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 12.11.2023 г. в гр. София, на бул.
„Ботевградско шосе“ и ул. „Челопешко шосе“ е настъпило пътно-транспортно произшествие
с участието на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Т-Рок“, рег. № ****, управляван от И. Т. Т., и
л.а. марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № ****, управляван от Б. М. Б., като вина за
настъпване на инцидента имал водачът на първия автомобил, тъй като при движение в
посока от „Околовръстен път“ към бул. „Владимир Вазов“, в кръстовището с ул. „Челопешко
шосе“ приближава, навлиза и преминава на червен сигнал на светофарната уредба,
работеща в нормален режим, и реализира ПТП с насрещно движещия се и завиващ наляво
л.а. „Опел Астра“. Пострадал от ПТП-то била ищцата И. А. Д., която била пътник на задната
седалка на л.а. „Опел Астра“. В резултат на удара в областта на задната дясна седалка на
автомобила настъпили деформации на купето с посока навътре към мястото, където е
пътувала И. А. Д.. Ищцата била откарана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД – гр. София,
където били установени следните увреждания: - травма на интраабдоминални органи,
контузия на долен десен крайник, разкъсно-контузна рана в областта на челото, множество
различни по форма и размери кръвонасядания, разположена в дясна челна област на главата,
външно страничната повърхност на дясно бедро, дясната ингвинална гънка, брадичката,
лигавицата на венците и долната челюст. Наложил се петдневен болничен престой на
ищцата, по време на който били проведени комплексни изследвания, терапии и
манипулации, след това пострадалата била освободена за продължаване на лечението в
домашни условия, като били дадени указания за спазването на хранително-диетичен режим,
както и ограничен двигателен такъв. При извършен на ищцата преглед на 23.11.2023 г. били
констатирани следните увреждания: хирургически обработена рана, косо разположена в
дясната челна област на главата; неправилно окръглено по форма повърхностно охлузване,
разположено на 2,5 см. под описаната рана, в областта срединно над дясната вежда;
неправилно по форма повърхностно охлузване, разположено в областта на брадичката
вдясно спрямо срединната анатомична линия; дискретно бледо мораво кръвонасядане,
разположено по лигавичната повърхност на венеца на долната челюст в областта на втори и
1
трети долни зъби вляво; петнисти бледо мораво жълтеникаво зеленикави на цвят
кръвонасядания, разположени по външно страничната повърхност на дясното бедро в
средната му долна трети; дискретно бледо мораво жълтеникаво на цвят кръвонасядане,
разположено в долната част на коремната област по хода на дясната ингвинална гънка.
Освен това в дясната челна област на главата, непосредствено под границата с окосмената
част, останал релефен кожен ръбец с белезникаво-розовеещ цвят, с дължина от 5 см. и
ширина 0,5 см., което довело до трайно обезобразяване на лицето на ищцата.
Вследствие на преживения инцидент, И. А. Д. изпитала интензивни негативни
преживявания, свързани със силна уплаха и стрес, както и с цялостно емоционално и
физиологично сътресение и смущение.
Наред с това ищцата претърпяла и имуществени вреди – разходи по лечение и
възстановяване в общ размер на 390 лв. съгласно Фактура № **********/16.11.2023 г.,
Фактура № **********/12.11.2023 г. и Фактура № **********/23.11.2023 г., ведно с
фискални бонове към тях.
Отговорността на виновния водач се покривала от застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответника ЗАД „Армеец“ АД. Претенцията за имуществени и
неимуществени вреди била заведена при ответника, но липсвало плащане.
Предвид изложеното моли за осъждането на ответника да му заплати застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. частичен иск от
40 000 лв., ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди
от датата на завеждане на доброволната претенция на пострадалия пред ответника –
09.01.2024 г., до окончателното изплащане, както и обезщетение за претърпените
имуществени вреди в размер на 390 лв., ведно с лихва за забава върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди от датата на завеждане на доброволната претенция на
пострадалия пред ответника – 09.01.2024 г., до окончателното изплащане. Претендира
разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Относно иска за неимуществени вреди е допуснато изменение на размера на
претенцията на основание чл. 214 ГПК с протоколно определение от 30.10.2025 г., като
размерът на претенцията е увеличен до сумата от общо 40 000 лв.
Ответникът ЗАД „Армеец“ АД признава съществуването на валидно застрахователно
правоотношение между него и собственика на процесното МПС марка „Фолксваген“, модел
„Т-Рок“, рег. № **** към датата на ПТП. Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
механизма на ПТП. Оспорва наличието на противоправност на действията на И. Т. Т. и на
причинно-следствена връзка между действията му и причинените телесни увреждания.
Оспорват наличието на вина. Евентуално, твърди, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като ищцата е пътувала без поставен предпазен колан, а това е
допринесло в значителна степен за настъпването на телесните увреждания. Твърди, че при
пострадалата са налице предхождащи, съпътстващи и/или последващи събитието травми и
заболявания, които са допринесли за настъпването на вредите. Оспорва размера на
претенцията. Счита го за завишен. Оспорва претенцията за лихва за забава. Оспорва
разноските. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Моли за отхвърляне на претенцията
евентуално за намаляване на претендирания размер на обезщетението Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил като безспорно и признато
между страните, че е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника.
2
От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № K-666
от 12.11.2023 г., гр. София, съставен от служител на О“ПП“, СДВР, се установява, че на
12.11.2023 г. около 18:30 ч. в гр. София на бул. „Ботевградско шосе“ и ул. „Челопешко шосе“
е реализирано ПТП с участието на л. а. марка Фолксваген, модел Т-Рок с рег. № ****,
управляван от И. Т. Т., която в кръстовището с ул. „Челопешко шосе“ преминава на червен
сигнал светофарната уредба, работеща в нормален режим и реализира ПТП с л. а. Опел
Астра с рег. № ****, при което е пострадала И. А. Д..
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила само относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП.
Когато вписаните в него обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния
механизъм на ПТП, дори да липсва оспорване на верността на протокола, ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на
установяването му посредством ангажирането и на други доказателства.
Механизмът, посочен в протокола, съответства на заключението по САТЕ. Вещото
лице по САТЕ е посочило следния механизъм на настъпване на ПТП: процесният лек
автомобил „Опел“ се е движел по бул. „Ботевградско шосе” в кР. лява пътна лента, която е
била предназначена за завиващите автомобили на ляво, с посока от бул. Владимир Вазов към
Околовръстен път със скорост на движение 20 км/ч. Приближавайки към кръстовището с ул.
„Челопешко шосе“, в същото време, л. а. Фолксваген се е движил върху пътните ленти за
насрещното движение на л. а. Опел. Светофарната уредба в този момент е светела зелен
сигнал за направлението на л. а. Опел и червен сигнал за направлението на л. а. Фолксваген.
Водачът на л. а. Фолксваген продължил движението си в първоначалната му посока и
скорост, навлизайки в кръстовището. Реализирало се е ПТП. От техническа гледна точка,
причината за настъпилото ПТП, били субективните действия на водача на лек автомобил
Фолксваген със системите за управление на автомобила, който е навлязъл в кръстовището
на червен сигнал в момент, в който л. а. Опел е извършвал ляв завой и преминавайки през
динамичния му коридор. Водачът на л. а. Фолксваген е имал възможност да спре и да
предотврати настъпването на процесното ПТП, като спре пред кръстовището, за когото
светофарната уредба е светела с червен сигнал за неговото направление. След навлизането
на л. а. Фолксваген в кръстовището до мястото на удара, той е изминал посоченото
разстояние за по-малко от една секунда. Посоченото време е по-малко от времето за реакция
на водача на л. а. Опел, при което той не е имал възможност да задейства спирачната
система на автомобила, поради което ударът и ПТП били непредотвратими за него.
Съдът кредитира САТЕ като професионални изготвена и обоснована. Изводите на
вещото лице се подкрепят и от свидетелските показания на Б. М. Б. и Д. Д. И.. Свидетелят Б.
/водач на л. а. Опел Астра при настъпване на ПТП/ твърди, че е бил втора кола на зелен
светофар, след като светнал зеленият сигнал и потеглила първата кола, той също тръгнал
като в средата на кръстовището усетил удар. Светофарът светил само за наляво, нямал брояч
на минутите, а средната и лява лента в обратното движение били спрели на светофара.
Видимост към кР. дясна лента, която била свободна, липсвала. Свидетелят И. си спомня
ПТП през 2023 г., на което станал свидетел и останал да помогне. Бил спрял в средна лента
втора или трета кола, когато от дясната му страна минал автомобил и последвал удар.
Колата, която минала от дясната му страна, минала на червен светофар. Светофарът светил
на отделни секции за левия завой. Автомобилът, който минал на червен светофар, бил сив
Фолксваген Т-Рок. Според свидетеля Фолксвагенът минал бързичко с 60-70 км/ч.
Действително свидетелят Т. /водач на л. а. Фолксваген Т-Рок/ твърди, че видяла зелен
светофар. Преди нея преминал друг автомобил, след което потеглила и тя, като
непосредствено преди светофара видяла зеления сигнал. Съдът не кредитира показанията на
водача на л. а. Фолксваген. Същите не съответстват на останалия по делото събран
доказателствен материал. Свидетелят Т. не е направила възражения срещу съдържанието на
3
констативния протокол, в който е отразено и, че е издаден АУАН № 1127600. Съдът
кредитира незаинтересованите показания на свидетеля И., който е очевидец на случилото си
и, чийто показания съответстват напълно с останалия доказателствен материал по делото,
вкл. и с констативния протокол и отразеното в САТЕ. Ето защо, съдът приема, че процесното
ПТП е настъпило поради противоправното поведение на водача на л. а. марка Фолксваген,
модел Т-Рок с рег. № **** - И. Т. Т., която е преминала кръстовището при червен сигнал на
светофарната уредба и по този начин е нарушила чл. 6, т .1 ЗДвП вр. с чл. 31 ППЗДвП.
Относно възражението за съпричиняване:
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. От значение за определяне наличието и
степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е
съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното
поведение на делинквента, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може
да е по предположения. Затова и решаващият съд, при въведено възражение за
съпричиняване, винаги следва да прецени дали конкретните установени при условията на
пълно и главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата вреда
– създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи обективния принос
на последния. Процесуалното задължение /доказателствената тежест/ за установяването на
твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно /несъмнено, безспорно/
съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Приносът на пострадалия трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е
доказан, а не хипотетичен и предполагаем, съответно обстоятелствата, които навежда
страната и на които основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са
конкретни.
С отговора на исковата молба е направено възражение за съпричиняване поради
липса на поставен предпазен колан.
Съпричиняване, по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, е налице, когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е
било противоправно, в частност – в нарушение на ЗДвП и виновно. Прилагането на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия
и вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен
принос, без който не би се стигнало до увреждането – решение № 60123 от 23.12.2021 г. по
т. д. № 887 / 2020 г., I т. о. на ВКС. Съпричиняването на вредоносния резултат може да има
единствено при доказана причинната връзка между нарушението и настъпването на ПТП.
По делото не се установява при условията на пълно и главно доказване, че ищцата не
е ползвала предпазен колан при настъпване на процесното ПТП. На следващо място, вещото
лице по САТЕ излага, че в конкретния случай л. а. Опел е ударен в дясната му странична
част в зоната на двете десни врати. При този удар се е реализирало голямо отрицателно
ускорение, което е предизвикало голяма инерционна сила върху пътниците в автомобила.
Тази сила е била насочена от ляво надясно за посоката на движение на автомобила. Същата
сила е предизвикала движение на телата на пътниците на дясно спрямо посоката на
движение на автомобила. Тялото на пострадалата пътничка вследствие на възникналата
инерционна сила е политнало на дясно. В конкретния случай, ако пътникът седящ на задна
дясна седалка. е бил с поставен предпазен колан в момента на настъпването на ПТП, тялото
му ще се плъзне върху седалката в дясно, като ще измине около 10 см. и ще се удари във
вътрешната част на задната дясна врата на автомобила. Предпазните колани, които се
4
монтират в автомобилите са ефективни при челен удар на автомобила и не са ефективни при
страничен удар. При наличието на правилно поставен предпазен колан на пътник, седящ на
задната дясна седалка и при реализиране на страничен удар, цялото тяло на пътника,
включително и главата му, ще достигнат до вътрешната част на задната дясна врата на
автомобила и ще се ударят в нея. Вещото лице по СМЕ също сочи, че ударът е от дясно, с
придвижване на тялото напред и на дясно. Всички травми са от дясно разположени на
тялото и могат да се получат от контакт със задна дясна врата, колона, като поставеният
колан при страничен удар е неефективен. Оттук, по производството се установява и, че в
конкретния случаи с и без колан могат да настъпят конкретните увреждания. Възражението
за съпричиняване е неоснователно.
По делото не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на л. а. с рег. №
**** към датата на инцидента. След като ЗАД Армеец АД е застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на водача на
автомобила, заради който е причинено ПТП, то искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е
доказан по основание.
По иска за неимуществените вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ се определя
от съда в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от ППВС
№ 4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които
е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава
да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства – емоционални, физически и
психически сътресения, които намират не само отражение върху психиката му, но му
създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в
своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно
обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява
детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на
която са и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо
че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52
ЗЗД.
При преценка на чл. 52 ЗЗД съдът съобрази, че към дата ПТП ищцата е на 17 г. От
СМЕ се установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила: разкъсно-контузна рана в
дясната челна област на главата, причинила обезобраэяване на лицето; повърхностно
охлузване в дясна челна област на главата; кръвонасядания по външно страничната
повърхност на дясно бедро; кръвонасядане в областта на дясната ингвинална гънка;
охлузване в областта на брадичката в дясно; кръвонасядане по лигавицата на венците на
долната челюст. Интензивността на болките е била най-голяма непосредствено след
травмата, след обработката на разкъсно-контузната рана на челото и с постепенно затихващ
характер в рамките на 8-10 дни, без физическо натоварване в рамките на 30 дни. Ползването
на обезболяващи медикаменти било в рамките на 10-15 дни. В дясна челна част на главата е
останал траен белег непосредствено под границата с окосмената част, косо разположен, с
леко надигнат релеф с дължина 5 см. и ширина 0.5 см. Белегът е леко надигнат, но не
5
създава асиметрия на лицето.
В с. з. на 27.02.2025 г. вещото лице Д. конкретизира, че при желание на пациента
можело да се извърши пластика на цикатрикса. Конците на лицето се махали към 8 ден.
Белегът бил във видимата част на лицето, общо взето възстановителният период бил около
един месец.
От СПЕ се установява, че вследствие на ПТП при ищцата се появило адаптационно
разстройство. Това било състояние на субективен дисстрес, което нарушавало социалното
функциониране и възниквало в период на адаптация към стресогенно жизнено събитие.
Клиничната картина включвала депресивно настроение, тревожност, чувство за
невъзможност да продължава съществуването в настоящата ситуация. Ищцата
продължавала да се тревожи и притеснява от случилото се въпреки изминалото време.
Освен това случилото се довело до лабилитет на самочувствие и самооценка, поради
нараняването на лицето й. Ищцата имала упорито безсъние, за което вземала медикаменти.
Ходът на заболяването бил флуктуиращ, като продължителността е различна и е възможно
хронифициране на състоянието. Налице било едно невротично разстройство, което налагало
лечение, което тя провеждала, но въпреки това оплакванията не отминавали и се налагало
по-сериозно медикаментозно лечение и продължителна психотерапия. Имало данни за
стресова реакция, като към нея се прибавяли и депресия тежка степен и тревожност умерена
степен. За тежкото протичане допринасяла младата й възраст и полученият белег. Появил се
страх от възможния, но за щастие неслучил се фатален край, страх от качване на кола,
потиснатост поради невъзможността да възстанови психическото си състояние на етапа
преди катастрофата, тревожност по отношение възможностите в бъдеще. Ищцата не е била
демотивирана, но била потисната и тревожна, че може би няма да може да се справя на по-
ранните си нива и няма да е толкова успешна колкото преди. ПТП се е отразило
неблагоприятно и върху социалния живот на ищцата. От една страна, тя ограничила
контактите си, защото психически и физически не се чувствала добре. От друга страна, тя
била убедена, че белегът върху челото и я прави видимо непривлекателна и се страхувала от
евентуално подигравателно отношение. Станала по-предпазлива и страхлива след
катастрофата.
От свидетелските показания на свидетеля А.С. Д. /баща на ищцата/ се установява, че
в болницата ищцата била в инвалидна количка, защото не можела да ходи. Раната на челото
била видима, слагала маски, за да я заличи. След това започнали паник атаки, които
продължили дълго време. Срам я било да ходи на училище, съучениците й се подигравали.
Не искала да се качва в коли. След втория месец започнала да ходи сама, боляло е, отначало
свидетелят и съпругата му я подкрепяли.
Според свидетеля К.В.Ч. /майката на ищцата/ се установява, че седем дни били
заедно в Пирогов, ищцата била в количка. Боляла я главата и бълнувала вечер от стрес.
Когато я изписали, свидетелката й помагала 2-3 дни да отиде до баня, тоалетна. Ищцата се
придвижвала с помощ, защото цялото тяло от едната страна я боляло. И до ден днешен,
когато застудеело, започвало да я боли. След изписването около 7 дни куцала. После се
придвижвала сама, но изпитвала болки. На училище доста време не искала да ходи, защото
децата й се подигравали. Била много суетна и се чувствала много зле заради белега, стояла
пред огледалото. Ищцата започнала да получава паник атаки, не можела да диша. Паник
атаките вече били по-малко, но не били изчезнали напълно.
Действително възстановителният период за уврежданията на ищцата е сравнително
кратък около един месец, като именно в първия месец са били най-значителни болките по
тялото, което се установява от показанията на свидетеля Ч.. Въпреки това е останал
видимият на челото белег с леко надигнат релеф, с дължина 5 см. и ширина 0.5 см. Не се
установява по делото нито да е извършвана пластика на цикатрикса, нито дали може при
евентуална оперативна намеса белегът да се заличи напълно и изцяло. Касае се до младо
6
момиче, което към дата на ПТП е било на 17 г. Именно обезобразяването на лицето е една от
причините за тежкото отражение на инцидента върху психическото състояние на ищцата.
Налице е адаптационно разстройство, към което се добавят депресия и тревожност.
Необходимо е според вещото лице по СПЕ /извършило преглед 2 години след инцидента/
по-сериозно медикаментозно лечение и продължителна психотерапия. Установява се и
значително отражение на инцидента върху социалния живот на ищцата. Всички тези
обстоятелства обуславят по-висок интензитет на търпените болки и страдания и
необходимост от завишаване на обезщетението.
Съдът взе предвид лимитите на застрахователните покрития и обществено-
икономическите отношения и отражението им към размера на неимуществените вреди към
м. 11.2023 г. Налице е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди,
респективно размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта,
който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на
възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна
икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите
/виж решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО на ВКС/. Обществено-
икономическите условия се отразят на размера на обезщетението доколкото са израз на
икономическата конюнктура и са зависими пряко от претърпените болки и страдания и
техния интензитет. Отчетоха са тенденциите в периода 2023 г. – 2024 г. относно увеличаване
средногодишния доход и разход на лице от домакинството, както и тенденцията за
увеличаване на минималната работна заплата и същевременно спадане на покупателната
стойност – все критерии, които следва да бъдат съобразени от съда, като израз на
конкретните обществено-икономически отношения при определянето на обезщетението по
чл. 52 ЗЗД.
При всичко изложено, съдът намира, че определянето на обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер от 28 000 лева. За разликата до
пълния предявен размер от 40 000 лв. /след изменението в с. з./ претенцията следва да се
отхвърли като неоснователна.
Относно имуществените вреди:
Представени са доказателства за направата на следните имуществени разходи:
фактура от 16.11.2023 г. с издател УМБАЛСМ Н. И. Пирогов и фискален бон към нея за
заплащане на сумата от 300 лв. за стая със самостоятелен санитарен възел за 4 нощувки,
фактура от 12.11.2023 г. с издател УМБАЛСМ Н. И. Пирогов и фискален бон към нея за
заплащане на сумата от 30 лв. за бърз тест за COVID и фактура от 23.11.2023 г. с издател
УМБАЛ Александровска ЕАД и фискален бон към нея за заплащане на сумата от 60 лв. за
преглед и издаване на съдебномедицинско удостоверение. Общият размер на разходите е 390
лв. Според СМЕ направените разходи са свързани с лечението на причинените травматични
увреждания вследствие на ПТП. В с. з. вещото лице Д. пояснява, че при децата по-
продължителен период са протичали изследванията за Ковид. Разходите за тест за Ковид и за
самостоятелна стая не се покривали от здравната каса. Съдът приема, че посочените разходи
са направени във връзка с настъпилия инциденти и следва да се възстановяват на ищцата.
Искът е основателен в пълния си размер за сумата от 390 лв.
В хипотеза на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят, покривайки
отговорността на застрахования, е задължен и за лихвите за забавата на делинквента, които
се включват в застрахователното обезщетение, съгл. чл. 493, ал.1, т.5 вр. чл. 429 ал. 2 т. 2 вр.
ал. 3 КЗ, но не от датата на увреждането, а в съответствие с възприетото от законодателя с
разпоредбата на чл. 429, ал. 3 изр. 2 КЗ разрешение – от по-ранната от двете възможни дати
– уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие или
предявяването на претенцията на увреденото лице пред застрахователя. Застрахователят, от
7
своя страна дължи на увредения и обезщетение в размер на законната лихва по реда на чл.
497 ал. 1 КЗ, което обезщетение обаче е за собствената му забава от датата, на която е
следвало да определи и да изплати обезщетението за вредите, ведно с изтеклата законна
лихва - решение № 46 от 04.04.2024 г. по т. д. № 2274/2022 г. на I т. о. на ВКС, решение №
50086 от 07.11.2023 г. по т. д. № 1859/2022 г. на II т. о., решение № 15 от 15.08.2023 г. по
т. д. № 2389/2022 г. на I т. о., решение № 50073 от 20.07.2023 г. по т. д. № 587/2022 г. на I
т. о., решение № 50043 от 06.06.2023 г. по т. д. № 53/2022 г. на I т. о., решение № 50040 от
30.05.2023 г. по т. д. № 790/2022 г. на II т. о. и др. В обобщение, на основание чл. 493, ал. 1,
т. 5 КЗ застрахователят покрива спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за
дължимата лихва за забава за плащане на обезщетение за вреди от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, респ. предявяване на претенцията
от увреденото лице пред застрахователя, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при
липса на произнасяне или плащане на обезщетение дължи законната лихва върху
обезщетението за собствената си забава.
Доколкото се касае за обезщетение спрямо отговорността на делинквента, а
отговорността на застрахователя е функционално обусловена, то същият дължи лихва за
забава върху всички претенции от датата на уведомяване за настъпилото застрахователно
събитие, като липсва законово изискване за съдържанието на това уведомление и липсва
необходимост вредите да се описват в него. Доколкото отговорността в случая е за чуждо
действие, то по арг. от чл. 429, ал. 3 изр. 2 КЗ е достатъчно уведомяване, че е настъпило
ПТП. Застрахователят е уведомен на 29.12.2023 г. и 09.01.2024 г. /за което обстоятелство са
представени доказателства – л. 22-25/. Съобразно диспозитивното начало следва да се
присъди законна лихва върху уважените размери на претенциите за неимуществени и
имуществени вреди от 09.01.2024 г. до окончателното изплащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора разноски се дължат по съразмерност.
Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. За адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по
делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3
на чл. 38, ал. 1 ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено
правната помощ да бъде по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
С Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 е прието, че член 101,
параграф ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
се установи, че Наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я
приложи, както и, че национална уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не
могат да уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба
от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет, и от друга съдът няма право да
присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита
за ограничение на конкуренцията.
Следователно, размерите посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не са обвързващи за съда.
Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото.
Съдът извърши съвкупна преценка на фактическата и правната сложност на спора.
Правната сложност е предпоставена от броя и основанието на исковете, съдържанието и
броя на въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти,
8
приложими при разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а
фактическата – от необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните
процесуални действия, в съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл.
необходимите за преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и
продължителността на производството. Съдът съобрази броя на предявените искове,
проведените 4 с. з. с даден ход, събраните множество доказателства по производството,
характера на спора, извършените процесуални действия. При така извършената съвкупна
преценка, съдът намира, че адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се
определи на сумата от 3800 лв. без ДДС или 4560 лв. с ДДС, от която сума по съразмерност
ще се присъди на адв. Я. Д. за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на И. Д. сумата от 3 205.21 лв.
Ответника е представил списък по чл. 80 ГПК като доказва направата на разноски в
общ размер на 715 лв. /включително и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП/. От тази сума по съразмерност на
ответника ще се присъди сумата от 212.43 лв.
Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК /ищецът е освободен от
внасянето на такси и разноски на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК/, по сметка за държавни
такси на СГС, сумата от 1 135.60 лв. за заплащането на дължимата държавна такса по
делото съобразно уважената част от иска, както и по съразмерност относно депозитите от
бюджета на съда за СМЕ, САТЕ, СПЕ и депозит за свидетеля Д. И. сума в размер на 618.55
лв. или общо дължимата сума в полза на СГС е 1754.15 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 51,
да заплати на И. А. Д., ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. София, ж. к. ****, която е
претърпялa пътнотранспортно произшествие на бул. „Ботевградско шосе“ и ул. „Челопешко
шосе“ е настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на л. а. марка
„Фолксваген“, модел „Т-Рок“, рег. № СВ **** ТН, управляван от И. Т. Т., за който автомобил
към датата на ПТП имало валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ“ АД, следните суми:
- на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 28 000 лв. – представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматичните
увреждания в резултат на пътнотранспортното произшествие, ведно със законната лихва от
09.01.2024 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 28 000
лв. до увеличения размер от 40 000 лв.;
- на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата в общ размер на 390 лв. – обезщетение за
претърпени имуществени вреди, представляващи претърпени загуби за заплатени разходи в
резултат на пътнотранспортното произшествие, която сума е формирана, както следва: сума
в размер на 300 лв., заплатена по фактура от 16.11.2023 г. с издател УМБАЛСМ Н. И.
Пирогов ЕАД за стая със самостоятелен санитарен възел, сума в размер на 30 лв., заплатена
по фактура от 12.11.2023 г. с издател УМБАЛСМ Н. И. Пирогов ЕАД за бърз тест за COVID
и сума в размер на 60 лв., заплатена по фактура от 23.11.2023 г. с издател УМБАЛ
Александровска ЕАД за преглед и издаване на съдебномедицинско удостоверение, ведно със
9
законната лихва върху сумата, считано от 09.01.2024 г. до окончателното изплащане;
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 51,
да заплати на адвокат Я. Д. Д. от САК, личен номер **********, със служебен адрес гр.
****, оф. 10, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 3205.21 лв. – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на И. А. Д. по съразмерност.
ОСЪЖДА И. А. Д., ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. София, ж. к. ****, да
заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 51, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 212.43 лв. – разноски по производството по
съразмерност.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 51,
да заплати по сметка за държавни такси на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, сумата от общо 1754.15 лв. за дължима държавна такса и депозити за експертизи по
съразмерност по производството.
Ищецът е посочил банкова сметка в Изипей АД по чл. 127, ал. 4 ГПК – IBAN ****.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10