Р Е Ш
Е Н И Е №
260142
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение - девети състав, на първи февруари две хиляди двадесет и първа година, след публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Костадин Иванов
при участието на секретаря Пенка Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 2839 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР, представлявана от гл.комисар Н. Н. - директор чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт С.С., срещу Решение № 260570 от 25.09.2020г. постановено по гр.д.№ 1358/2020г. на Пловдивски районен съд, VIII гр.с., с което е жалбоподателят е осъден да заплати на П.С.П., ЕГН **********, сумата 1297.72 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 1 499.62 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1,143, положен през периода 01.01.2017г. – 30.09.2019г., заедно със законната лихва върху главницата, начиная от 29.01.2020г. до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото в размер на 480 лева , а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПдРС 51.91 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ. По изложени оплаквания в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на така предявените искове. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна П.С.П., редовно уведомен чрез пълномощник адв. В.С., не взема становище по жалбата.
Въззивният състав на Пловдивски окръжен съд след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:
Производството по делото е образувано по предявени от П.С.П. чрез адв. В.С. обективно съединени искове по чл.178, ал.1,т.3 във връзка с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл. 179 ал. 1 от ЗМВР, както и чл.86 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд след преобразуване на нощния към дневен такъв за периода 01.01.2017г. – 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата.
Не е спорно по делото, че за процесния период ищецът е полагал труд като държавен служител на длъжността „****“ в РД „ПБЗН“ – Пловдив, при ответната ГД „ПБЗН“-МВР, по служебно правоотношение на 24-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.
С обжалваното решение районният съд е уважил предявения иск за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, прилагайки нормата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ от 2007г. по установен в съдебно-счетоводната експертиза размер, в рамките на предявения от ищеца размер на иска,с оглед диспозитивното начало в гражданския процес.
Въззивният състав на ПдОС след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, както и след преценка на доказателствата по делото, съгласно правомощието си по чл. 269 изр. второ от ГПК, намира, че даденото разрешение от първоинстанционния съд по предявените искове за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е при правилно субсидиарно приложение на НСОРЗ. С разпоредбата на чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, сред които съгласно чл.178 ал.1, т.3 от закона е възнаграждението за извънреден труд. С разпоредбата на чл.187 ал.9 на Министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурство и др.п.. През процесния период, за който се претендира възнаграждение за извънреден труд – м.01.2017г. – м.09.2019г.,вкл., действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в която не е уредена изрична регламентация относно преобразуването на часовете, положен нощен труд с определен коефициент, така както това изрично е уредено с разпоредбата на чл.31, ал.2 на отменената Наредба № 8121з-407 /11.08.2014г. При липса на изрична законова регламентация следователно се следва субсидиарно приложение на разпоредбите на чл.9, ал.3 НСОРЗ, която се явява подзаконов нормативен акт в приложение на Кодекса на труда, към който изрично препраща разпоредбата на чл.188 ал.2 ЗМВР относно ползващите се със специална закрила полагащи нощен труд за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч. държавни служители. В противен случай, би стигнало до поставяне на държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители, както и спрямо останалите работници и служители по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В тази насока, също, е налице съдебна практика на ВКС относно субсидиарното приложение на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР, /Решение № 311/ 08.11.2019г. по гр.д.№ 1144/ 2018г. /, което се явява в съответствие с основен правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепена в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС. До нарушение на този правен принцип би се стигнало, ако се възприеме за основателен доводът на жалбоподателя, че в случая не е налице законова празнота, а целенасочено уеднаквяване с регламентацията на Наредбата №8121з-776/ 29.06.2016г. относно начина на изчисляване и отчитане на работното време и с цел по-голяма яснота по отношение на работното време и положения труд извън установеното работно време.
Въззивният съд констатира относно размера на исковете,че същите са уважени при съобразяване с установените по делото данни относно броя на часовете нощен труд, положени от ищеца за процесния период и следващото му се възнаграждение при приравняването на часовете нощен труд на дневен труд с коефициент 1,143, съобразно депозираното заключение на вещото лице по назначената по делото ССчЕ, неоспорено по надлежен ред по делото и от двете страни по делото.
Предвид изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение на първоинстанционния съд като обосновано и правилно следва изцяло да бъде потвърдено в обжалваната част, от въззивния съд, ведно със законните последици.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло в обжалваната част, постановеното на 25.09.2020г. Решение № 260570 по гр.д.№ 1358/2020г. на Пловдивски районен съд, VIII гр.с., с което се ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Пиротска” № 171А, представлявана от Директора Н. С. Н., със съдебен адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на П.С.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 318, Адвокатско дружество „С. и Д.“, адв. В.С., СУМАТА 1 297,72 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 1 499,62 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода 01.01.2017 г. - 30.09.2019 г., ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, НАЧИНАЯ ОТ 29.01.2020 г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 480 лева с ДДС, А в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив - 51, 91 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/