РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Чепеларе, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на втори април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря Нина С. Горялова
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20245450100177 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба с вх. № 319/30.01.2025 г., подадена
от Б. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.****, ул. "**** ” № **** против "ЕОС
Матрикс", ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, ул. „Бизнес парк - София“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4, с която е предявен
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът е била поръчител на кредитополучателя Е. С.
М. по Договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 04.09.2008 г. и Анекс
към него от 14.09.2009 г., сключени с Банка "ДСК" ЕАД за кредит в размер на 3 150 евро със
срок за издължаване 120 месеца.
На 01.09.2010 г. били издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК № 459/01.09.2010 г. и изпълнителен лист от
01.09.2010 г. по ч.гр.д. № 204/2010 г. на РС - Чепеларе, по силата на които ищецът и Е. С. М.
били осъдени да заплатят на „Банка ДСК" ЕАД сумата от 3 579.99 евро към 31.08.2010 г.
вкл., от които дължима главница по кредита в размер на 3 195.33 евро и мораторна лихва в
размер на 384.66 евро от 28.04.2010 г. до 31.08.2010 г., ведно със законна лихва върху
главницата от 31.08.2010 г. до изплащане на вземането; както и съдебни разноски – 140.04
лева - държавна такса и 350.02 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на издадените й заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на
08.04.2011 г. „Банка ДСК" ЕАД е поискала и на 13.04.2011 г. е образувано срещу ищеца К. и
Е. С. М. като длъжници - изп.д. № 66/2011 г. по описа на СИС при РС - Чепеларе, за
1
събиране на вземанията, предмет на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния
лист. На 15.04.2011 г. по искане на взискателя бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца, получавано от "Амер Спортс България" ЕООД, а на 27.04.2011 г.
й била връчена Покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело.
По силата на Договор за продажба на вземания от 25.04.2012 г., сключен между „Банка
ДСК" ЕАД и "ОТП Факторинг България" ЕООД вземането, което „Банка ДСК" ЕАД имала
към ищеца и Е. М., било цедирано на "ОТП Факторинг България" ЕООД. Цесионерът бил
конституиран като взискател по изпълнителното дело.
Със Заповед № 304/31.10.2012 г. било прекратено трудовото правоотношение на ищеца
с "Амер Спортс България" ЕООД, с оглед на което работодателят уведомил ДСИ с
Уведомително писмо вх. № 1630/13.11.2012 г., че считано от месец октомври 2012 г. няма да
прави удръжки, поради прекратяване на трудовия договор на ищеца. Заявява, че след
прекратяване на трудовия й договор с "Амер спортс България" ЕООД не й е налаган друг
запор или възбрана, съответно не са правени удръжки по запори и не са продавани нейни
движими и недвижими вещи. Изобщо след октомври 2012 г. по отношение на ищеца не били
осъществявани други изпълнителни действия.
С молба вх. № 61922/16.08.2018 г. взискателят поискал да бъдат наложени запори
върху банкови сметки и трудови възнаграждения на ищеца, в случай че такива бъдат
установени. За поисканите действия, въпреки че били дадени указания от страна ДСИ,
взискателят не внесъл дължимата ДТ, поради което искането му като нередовно не било
уважено и запори не били наложени.
С молба вх. № 205/15.04.2019 г. взискателят поискал да бъде наложен запор върху
моторни превозни средства на ищеца, в случай че такива бъдат установени. За поисканите
действия, въпреки че били дадени указания от страна ДСИ, взискателят не внесъл
дължимата ДТ, поради което искането му като нередовно не било уважено и запори не били
наложени.
С молба вх. № 316/13.07.2020 г. взискателят поискал да бъде наложен запор върху
банкова сметка на ищеца. За поисканите действия, въпреки че били дадени указания от
страна ДСИ, взискателят не внесъл дължимата ДТ, поради което искането му като
нередовно не е било уважено и запор не бил наложен.
С договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 14.12.2021 г. "ОТП Факторинг"
ЕАД продало на ответникът "ЕОС Матрикс" ЕООД вземанията си към ищеца. С молба вх.
№ 551/29.09.2022 г. "ЕОС Матрикс" ЕООД е поискало да бъде конституирано като взискател
по изп.д. № 66/2011 г. по описа на СИС при РС - Чепеларе, но с резолюция от 29.09.2022 г.
ДСИ постановил, че е настъпила перемпция по делото, поради което "ЕОС Матрикс" ЕООД
не било конституирано като взискател.
С Постановление от 12.07.2023 г. ДСИ при РС - Чепеларе прекратил производството по
изп.д. № 66/2011 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Съгласно Справка за кредитна задлъжнялост от 29.05.2024 г., издадена от БНБ -
2
Централен кредитен регистър, ответникът "ЕОС Матрикс" ЕООД претендирал и е
регистрирал като дължима от страна на ищеца към него сумата от 10 593 лева.
Навежда, че в периода от месец октомври 2012 г. до 12.07.2023 г., когато било
прекратено изп.д. № 66/2011 г. по описа на СИС при РС - Чепеларе, ответникът, а преди него
праводателите му, не са искали извършването на изпълнителни действия по отношение на
ищеца.
Позовава се на разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, като сочи, че в случая погасителната
давност по отношение на процесните вземания е започнала да тече на 01.09.2010 г. - датата
на издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист за събирането им.
Кредиторът е прекъснал изтичането на давността с подаването на молба за образуване на
изпълнително дело на 08.04.2011 г. Така давност не е текла изобщо в периода от образуване
на изпълнителното дело - 08.04.2011 г. до 26.06.2015 г. според постановките на
Постановление на Пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. От 26.06.2015 г., когато Постановлението
е обявено за загубило сила с Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС, давността започнала да тече отново. След 26.06.2015 г. до датата на
прекратяване на изпълнителното дело на 12.07.2023 г. ответникът и неговите праводатели,
не са поискали надлежно извършване на изпълнителни действия по отношение на
имуществото на ищеца в продължение на повече от 5 години, с оглед на което давността
била изтекла и погасила вземанията на ответника спрямо ищеца, респективно възможността
за принудителното им събиране към 27.06.2020 г. Именно това следвало от приетото с
Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС и
по-конкретно съгласно т. 10 от същото Тълкувателно решение.
Отбелязва, че в случая на 16.08.2018 г., 15.04.2019 г. и 13.07.2020 г. взискателят е
поискал осъществяването на изпълнителен способ - запор, но тези молби били подадени
нередовно, без взискателят да е внесъл дължимата държавна такса. Таксата не била внесена
и след изричните указания на ДСИ за внасянето й, което правило исканията за прилагане на
способи нередовни и съставлявало основание за връщане на молбите. Именно поради
нередовността на молбите способите не били осъществени, а по изричната разпоредба на
закона именно предприемането на изпълнителния способ прекъсвало давността, което в
настоящия случай не било налице. В този смисъл било и приетото в т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК.
С оглед изложеното твърди, че давността не е била прекъсвана по отношение на
вземанията към ищеца в периода от 26.06.2015 г. до 26.06.2020 г. и към 27.06.2020 г. всички
вземания на праводателя на ответника били погасени по давност. Поради това с Договора за
цесия от 14.12.2021 г. ответникът е придобил вземанията към ищеца, но възможността за
принудителното им събиране вече е била погасена по давност.
От справката в ЦКР към БНБ било видно, че, въпреки че вземанията му са погасени по
давност, ответникът продължавал да претендира тяхната дължимост, която се поддържала
като актуална информация в ЦКР и възпрепятствала възможността на ищеца да
кандидатства за други кредити, както и я излагало на опасност във всеки един момент
3
ответникът да предприеме нови изпълнителни действия по ново изпълнително дело,
основавайки се на легитимиращия го като кредитор изпълнителен лист и заповед за
незабавно изпълнение.
Сочи, че за ищеца К. е налице правен интерес да претендира установяването на
недължимостта от нея към ответника на претендираните от последния суми по Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
459/01.09.2010 г. и изпълнителен лист от 01.09.2010 г. по ч.гр.д. № 204/2010 г. на РС –
Чепеларе.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника - "ЕОС Матрикс" ЕООД, че не му дължи заплащане
на сумата 10593 лева въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК № 459/01.09.2010 г. и изпълнителен лист от
01.09.2010 г. по ч.гр.д. № 204/2010 г. на РС - Чепеларе, поради изтекла погасителна давност.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който
изразява становище за недопустимост на иска поради липса на една от абсолютните
процесуални предпоставки - правен интерес от предявяването му. Навежда доводи за липса
на висящо изпълнително производство към настоящия момент - както било посочено и в
исковата молба изп. дело № 66/2011 г. е било прекратено с постановление на съдебния
изпълнител от 12.07.2023 г. Вземането, предмет на изпълнение, като материално право, се
удостоверявало в изпълнително основание. Давността не засягала това право, а само
възможността на кредитора да упражни принуда. За да бъдел легитимиран да отрича
процесуално право, ищецът следвало да е страна и в процесуално отношение и законът да
предвиждал съответния иск. Именно такъв бил искът на длъжника срещу предприетото
спрямо него изпълнение, като по реда на чл. 439 ГПК длъжникът можел да се позове на
отпадането поради новонастъпили факти както на материалното право, така и на
упражненото процесуално право въз основа на изпълнителния лист. Затова, само ако било
налице процесуалното правоотношение по принудително изпълнение, длъжникът можел да
предяви насрещното си възражение чрез специалния отрицателен иск срещу правото на
изпълнение. Без такова правоотношение обаче липсвал интерес от защита по общия ред.
Интересът трябвало да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална
предпоставка следвало да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желаел
да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следвало
да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на
установителния иск.
По същество счита иска за неоснователен. Излага, че в настоящия случай бил
приложим общият петгодишен давностен срок. Процесното вземане било съдебно
установено с влязла в сила заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист. Позовава се
на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС,
съгласно което, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани
4
преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е
започнала да тече от 26.06.2015 г., откогато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
Следователно относно процесното вземане нова давност е започнала да тече от дата
26.06.2015 г., като твърди, че след това са били искани и предприемани редица
изпълнителни действия, доказателства, за които се съдържали в корицте на изпълнителното
дело.
Позовава се на решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, в което е
разгледано даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС
тълкуване по отношение на валидните изпълнителни действия като действия за
принудително събиране на паричното притезание, предприети от съдебния изпълнител по
редовна молба за изпълнение, както и на т. 3 от ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по тълк. дело
№ 2/2023 г. ОСГТК на ВКС и мотивите към т. т. 5 от ТР № 3/2015 г.
По отношение на течението на срока на погасителната давност, следвало да бъде взето
предвид, че ищцата не била единствен длъжник по изпълнителното дело и в тази връзка
следвало да бъдат разгледани разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/2023 г. на ОСГТК на
ВКС, а именно, че при няколко длъжници изпълнителното производство не може да бъде
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК само по отношение на този, срещу който
не е поискано извършването на изпълнителни действия, като за настъпване на перемпция
следвало взискателят да е бездействал по отношение на всички длъжници в производството.
Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК регламентирала последиците при пълно
бездействие на взискателя за горния срок по самото дело, а не спрямо един или друг от
солидарните длъжници. Прекратяването по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на някои
от солидарните длъжници не можело да настъпи, доколкото предприемане на изпълнителни
действия спрямо един от тях неминуемо рефлектирало върху правната сфера и на всички
останали, т.е. по отношение и на останалите не можело да се приеме, че е налице
бездействие, което да е основание за прекратяване на изпълнителното дело. Между
солидарните длъжници било налице единство в предмета на престацията към кредитора и
той можел да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от тях - чл. 122, ал. 1
от ЗЗД. Съгласно чл. 123, ал. 1 от ЗЗД, действието на изпълнението от един съдлъжник било
в полза на всички солидарни длъжници, като смисълът на нормата бил да се прекрати,
колкото е възможно по-скоро състоянието на солидарност, което било обременително за
съдлъжниците. Удовлетворяването на взискателя чрез осъществяването на изпълнителен
способ с предмет имущество на някой от солидарните длъжници имало прекратителен ефект
по отношение на изпълнението спрямо задълженията и на останалите съдлъжници - т.е., с
оглед общото действие на изпълнението, за разлика от давността по смисъла на чл. 125 от
ЗЗД, преклузията по чл. 433 от ГПК нямала относително действие. От изложеното следвало,
че преклузивният срок, уреден с процесуалната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не течала
самостоятелно за всеки солидарен длъжник, а общо за солидарните длъжници, поради което
не следвало да се прави аналогия с материалноправната разпоредба на чл. 125 от ЗЗД
5
относно прекъсване и спиране на давността спрямо солидарните длъжници.
За правилното изчисляване на сроковете в процесния случай, следвало да бъде взето
предвид и че съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г. давностните срокове
не текат. Сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение, продължавали да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването в „Държавен вестник“ (13 май 2020 г.) на
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето. Съответно давност не била текла
от 13 март 2020 г. до 21 май 2020 г.
Излага също, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено. Позовава се на определение № 318 от
25.07.2018 г. по гр. д. № 2828/2018 г. на ВКС, III г.о. Искът за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответното дружество процесните суми, тоест че не съществува вземане
за сумите, бил недопустим и неоснователен, защото дори да са настъпили последиците на
погасителната давност, вземането продължавало да съществува, но било придобило едно
ново качество - естествено вземане.
С оглед изложеното, счита, че петгодишният давностен срок не е изтекъл, вземането не
е погасено по давност и предявеният иск е неоснователен. Моли същият да бъде отхвърлен
като неоснователен. Претендира разноски. В условията на евентуалност, прави възражение
за прекомерност на претендираните от ищцовата страна разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение с оглед действителната правната и фактическа сложност на делото.
В съдебно заседание ищецът, редовно призована, не се явява. От нейно име
процесуалният й представител поддържа исковата молба и уточненията към нея. Оспорва
изложеното в отговора на исковата молба. В хода на устните състезания пледира за
уважаване на иска като основателен и доказан. Претендира разноски, като представя списък
на разноските.
Ответникът, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. От негово име
процесуалният му представител депозира писмено становище с вх. № 455/13.02.2025 г., в
което заявява, че поддържа отговора на исковата молба. В становище с вх. № 661/05.03.2025
г. уточнява, че за "ЕОС Матрикс" ЕООД, в качеството му на финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ, на основание чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. на БНБ за
Централния кредитен регистър, възниква задължение да предоставя на ЦКР информация за
кредитната задлъжнялост на всички свои клиенти до окончателното погасяване на
задълженията им. С оглед на това информацията се предоставяла на ЦКР ежемесечно. Не
изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се
6
установява, че на 04.09.2008 г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление между
"Банка ДСК" ЕАД, като кредитор, и третото лице Е. С. М., като кредитополучател. С
договора банката е отпуснала на кредитополучателя Е. М. кредит в размер на 3150 евро,
който следвало да бъде погасен на 120 месечни вноски, считано от датата на неговото
усвояване. Кредитът е обезпечен с поръчителството на ищеца К. по силата на сключен на
04.09.2008 г. между нея и "Банка ДСК" ЕАД договор за поръчителство. На 24.09.2009 г.
между "Банка ДСК" ЕАД и Е. С. М. е сключен Анекс № 1 към договора за потребителски
кредит от 04.09.2008 г., с който кредиторът е преструктурирал кредита, чийто размер към
датата на подписване на анекса е 3250 евро, със срок за погасяване на кредита 120 месеца,
считано от датата на неговото преструктуриране. С договор за поръчителство от същата дата
- 24.09.2009 г., сключен между Б. С. К. и "Банка ДСК" ЕАД, ищецът е обезпечила
изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит за текущо
потребление и анекса към него.
Поради непогасяване на задълженията по кредита по заявление на "Банка ДСК" ЕАД,
в полза на последната е издадена заповед № 459/01.09.2010 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.г.д. № 204/2010 г. по описа на РС
- Чепеларе, както и изпълнителен лист от същата дата срещу солидарните длъжници Е. С.
М. и Б. С. К. за следните суми: сумата в общ размер на 3579.99 евро към 31.08.2010 г.
включително, от която дължима главница по кредита в размер на 3195.33 евро, мораторна
лихва от 28.04.2010 г. до 31.08.2010 г. в размер на 384.66 евро, ведно със законната лихва
върху главницата от 31.08.2010 г. до изплащане на вземането, както и съдебни разноски -
140.04 лева - държавна такса и 350.02 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на така издадените заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист, по молба с вх. № 590/08.04.2011 г., подадена от "Банка ДСК" ЕАД, е
образувано изп. дело № 66/2011 г. по описа на СИС при РС - Чепеларе. С молбата е поискано
от ДСИ да наложи запори върху вземанията на длъжниците от трудово правоотношение,
които получават в "Амер Спортс България" ЕООД. По разпореждане на ДСИ на 13.04.2011 г.
до длъжника Е. С. М. е изпратена ПДИ, която е му е връчена на 17.04.2011 г., както и
запорно съобщение до "Амер Спортс България" ЕООД за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника М.. На същата дата - 13.04.2011 г. е изпратено запорно
съобщение до "Амер Спортс България" ЕООД за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника К., а на 19.04.2011 г. - и ПДИ, която й е връчена на 27.04.2011
г.
По изпълнителното производство не са налични данни в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
някой от длъжниците и в частност ищецът да е упражнила правото си на възражение. Такива
твърдения не се навеждат и в исковата молба.
За периода от 24.06.2011 г. до 24.01.2012 г. включително по изпълнителното дело са
постъпвали суми по запорите върху трудовите възнаграждания на длъжниците, превеждани
от техния работодател.
На 02.02.2012 г. "Амер Спортс България" ЕООД е уведомило ДСИ, че, считано от
7
05.01.2012 г., Е. М. е прекратил трудовия си договор с дружеството, поради което след тази
дата приключват и ангажиментите на работодателя по запорното съобщени на служителя.
За периода от 24.02.2012 г. до 24.10.2012 г. включително по изпълнителното дело са
постъпвали суми по запора върху трудовото възнаграждение на длъжника Б. К., превеждани
от нейния работодател.
Междувременно с молба от 31.07.2012 г., подадена от "ОТП Факторинг България"
ЕООД, е поискано дружеството да бъде конституирано като взискател по образуваното
изпълнително дело поради цедиране на вземането по силата на договор за покупко -
продажба на вземания от 25.04.2012 г., сключен между "Банка ДСК" ЕАД и "ОТП Факторинг
България" ЕООД. С разпореждане от 03.08.2012 г. ДСИ е конституирал "ОТП Факторинг
България" ЕООД като взискател на мястото на "Банка ДСК" ЕАД, за което страните са били
уведомени.
С писмо от 13.11.2012 г. "Амер Спортс България" ЕООД е уведомило ДСИ, че за м.
октомври 2012 г. на Б. К. няма да бъде направена последна удръжка от трудовото й
възнаграждение по изп. дело № 66/2011 г. поради прекратяване на трудовото й
правоотношение с дружеството, като последната сума ще бъде преведена в деня на
изплащане на трудовото възнаграждение на лицето - 23.11.2012 г. На 19.11.2012 г.
взискателят "ОТП Факторинг България" ЕООД е уведомен от ДСИ за прекратяване на
трудовото правоотношение на длъжника Б. К..
Последният превод по запора върху трудовото възнаграждение на длъжника К. по изп.
дело № 66/2011 г. на СИС при РС - Чепеларе е извършен от работодателя на 23.11.2012 г.
С молба от 13.03.2013 г. взискателят "ОТП Факторинг България" ЕООД е поискал да
бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Е. М., която с
разпореждане от 13.03.2013 г. на ДСИ е оставена без движение до внасяне на 15 лева ДТ за
налагане на запор и представяне на документа в СИС в едноседмичен срок от
съобщаването. Съобщението е връчено на взискателя на 19.03.2013 г., който с молба от
27.03.2013 г. е представил платежен документ за внесена ДТ. На 01.04.2013 г. ДСИ е
изпратил запорно съобщение до работодателя на длъжника М. - "ТТ Строй" ЕООД, който с
писмо от 29.05.2013 г. е уведомил ДСИ, че признава за основателно вземането, върху което
се налага запорът и е готов да плаща ежемесечно като удържа от трудовото възнаграждение,
както и че има наложени запори по още три изпълнителни дела, като осигурителният доход
за месец април 2013 г. на М. е 320 лева.
За периода от м. май 2013 г. до м. август 2013 г. включително по изпълнителното дело
са постъпвали суми по запора върху трудовото възнаграждение на длъжника Е. М.,
превеждани от неговия работодател "ТТ Строй" ЕООД. С писмо от 28.11.2013 г. последният
е уведомил ДСИ, че, считано от 05.08.2013 г. до изпращане на писмото, поради временно
преустановяване дейността на дружеството, длъжникът М. няма начислени трудови
възнаграждения и това е причината последната вноска по изпълнителното дело да е на
19.08.2013 г. В писмото е заявена готовност работодателят да извършва ежемесечно плащане
8
като удържа от трудовото възнаграждение след възобновяване на дейността си.
За периода от м. април 2014 г. до м. ноември 2017 г. включително по изпълнителното
дело са постъпвали суми по запора върху трудовото възнаграждение на длъжника Е. М.,
превеждани от неговия работодател "ТТ Строй" ЕООД, като последната сума е преведена на
13.11.2017 г.
С писмо от 08.06.2018 г. "ТТ Строй" ЕООД е уведомило ДСИ, че , считано от
01.05.2018 г., на лицето Е. М. е прекратено трудовото правоотношение с дружеството,
поради което не са удържани суми по наложения запор по изпълнително дело № 66/2011 г.
Това обстоятелство е съобщено на взискателя на 19.06.2018 г.
С молба от 16.08.2018 г. взискателят е поискал да бъде направена справка в БНБ за
банкови сметки на длъжниците Е. М. и Б. К. и ако такива се установят, да им бъдат
наложени запори, както и да бъде направена справка в ТД на НАП за регистрирани трудови
договори на длъжниците и да бъдат наложени запори върху трудовите им възнаграждения,
ако бъдат установени такива. С разпореждане от 22.08.2018 г. ДСИ е указал на взискателя да
внесе ДТ в размер на 20 лева и 1.60 лева по депозитната сметка на РС - Чепеларе в
едноседмичен срок от съобщаването, като представи платежните документи по делото.
Указанието е съобщено на взискателя на 10.09.2018 г., но по изпълнителното дело няма
данни да е изпълнено.
На 15.04.2019 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя, с която е
поискано да бъде наложен запор върху притежаваните от длъжниците моторни превозни
средства, съгласно резултата от справките в КАТ. С разпореждане от същата дата ДСИ е
указал на взискателя да внесе по 5 лева ДТ за извършване на исканите справки за всеки
длъжник и да представи платежния документ в СИС в едноседмичен срок от съобщаването.
Това указание е връчено на взискателя на 22.04.2019 г., но няма данни да е изпълнено.
С молба от 13.07.2020 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху банковата
сметка в "Уникредит Булбанк" ЕАД с титуляр Б. К.. С разпореждане от 21.07.2020 г. ДСИ е
указал на взискателя да представи документ за внесена такса за налагане на запора, който не
е приложен към молбата, като го е уведомил, че дължимата ДТ за налагане на запор е 15
лева. Съобщението е връчено на взискателя на 27.07.2020 г., но няма данни указанието да е
изпълнено.
С молба от 29.09.2022 г., подадена от "ЕОС Матрикс" ЕООД, за конституиране на
дружеството като взискател по изпълнителното дело поради цедиране на вземането по
силата на сключен на 14.12.2021 г. договор за цесия между "ОТП Факторинг България" ЕАД
и "ЕОС Матрикс" ЕООД. С разпореждане от 29.09.2022 г. ДСИ е указал молбата да се
приложи към делото, тъй като е настъпила перемпция на 14.07.2022 г., а с постановление от
12.07.2023 г. е прекратил производството по изп. дело № 66/2011 г. по описа на СИС при РС
- Чепеларе на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Постановлението не е обжалвано и е
влязло в сила на 07.08.2023 г.
С молба от 04.01.2024 г. "ЕОС Матрикс" ЕООД е поискало да бъде уведомено за вида и
9
датата на последното законосъобразно изпълнително действие, което е предприето по
отношение на всеки от длъжниците по делото. По разпореждане на ДСИ дружеството е
уведомено, че че не е конституирано като взискател и че изпълнителното дело е прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с влязло в сила постановление на 07.08.2023 г.
Между страните не е спорно, а и от представените писмени доказателства, се
установява, че с договор за покупко - продажба на вземания /цесия/ от 14.12.2021 г. с
Приложение № 1 към него "ОТП Факторинг България" ЕАД е прехвърлило на ответника
"ЕОС Матрикс" ЕООД вземането си по процесния договор за кредит за текущо потребление
от 04.09.2008 г., като настъпилото прехвърляне на вземанията е потвърдено от цедента на
15.12.2021 г. С пълномощно от 21.12.2021 г. цедентът е овластило цесионера да уведоми от
негово име за извършената цесия всички длъжници /кредитополучатели, съдлъжници,
поръчители и др./ по вземанията, които "ОТП Факторинг България" ЕАД е прехвърлило на
"ЕОС Матрикс" ЕООД по договора за покупко - продажба на вземания, сключен между тях
на 14.12.2021 г. С известие за доставяне, изпратено от "ЕОС Матрикс" ЕООД, на 14.01.2022
г. на ищеца К. е връчено уведомление за цесия, чрез нейния съпруг К. К..
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1
от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
процесната сума, поради погасяването й по давност. По-новата съдебна практика приема, че
е допустим отрицателен установителен иск за признаване за установена недължимостта на
вземане, поради погасяването му по давност. Така в определение № 477/07.11.2019 г.,
постановено по ч.гр.д. № 3407/2019 г. на ВКС, IV г.о., се приема, че правната сфера на
ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на
факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от
осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. В този смисъл
– определение № 513/24.11.2016 г., по ч.т.д. № 1660/2016 г., ВКС, I т.о., определение №
95/22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г. на ВКС, IV г.о., определение № 410/20.09.2018 г. по
ч.гр.д. № 3172/2018 г. на ВКС, IV г.о. и др.
В конкретния случай, макар ДСИ да не е конституирал ответното дружество като
взискател по изп. дело № 66/2011 г. на мястото цедента "ОТП Факторинг България" ЕАД и с
постановление от 12.07.2023 г. да е прекратил производството по това изпълнителното дело
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по делото са налице доказателства, че вземането на
ответника - правоприемник /цесионер/ на "ОТП Факторинг България" ЕАД в размер на
10593 лева срещу ищеца Б. С. К. е вписано в Централния кредитен регистър по искане
именно на ответното дружество, видно от представената по делото от БНБ, ЦКР справка за
кредитна задлъжнялост – л. 39 от делото. Освен това в настоящото производство с отговора
на исковата молба и с последващи становища ответникът оспорва и основателността на
10
иска, а в становището си от 05.03.2025 г. посочва и правното основание, въз основа на което
същият е задължен да предоставя на ЦКР информяция за кредитната задлъжнялост на
всички свои клиенти - чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. на БНБ за Централния
кредитен регистър. Поради това за ищеца съществува правен интерес от предявяване на
настоящия иск и същият подлежи на разглеждане по същество.
По основателността на иска:
С оглед релевираните твърдения в исковата молба и отправеното до съда искане за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество посочената парична
сума, поради погасяване на вземането по давност, и доколкото към момента на подаване на
исковата молба образуваното изп.дело № 66/2011г. по описа на СИС при РС - Чепеларе е
било прекратено, няма насочено изпълнение, а ответникът, на когото вземането е било
прехвърлено с договор за цесия от предходния взискател, не е конституиран като взискател
на негово място, съдът е квалифицирал предявения иск като отрицателен установителен иск
по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Според задължителните постановки на ППВС № 3/18.11.1980 г., погасителната давност
не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ). С това ТР изрично е обявено за изгубило сила
горното ППВС № 3/1980 г.
В ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че погасителната давност
не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС. В мотивите е разяснено, че в тези случаи до 26.06.2015 г. се прилага ППВС №
3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство – от
датата на образуването му до датата на приемане на последващия тълкувателен акт
(придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на
изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. Както доктрината, така и съдебната
практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в
случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради т. нар. „перемпция“, независимо дали
съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо констативно, а не
конститутивно действие (в случая постановлението за прекратяване е издадено на 12.07.2023
г. – л. 336 от изп.д № 66/ 2011 г. по описа на СИС при РС - Чепеларе). Различието е относно
датата, от която започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези случаи, като
11
според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, това е датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. От тази дата
започва да тече новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 от ЗЗД, като при
съдебно установено вземане срокът й всякога е пет години - чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
С оглед гореизложеното и предвид датата на образуване на изпълнителното
производство - 13.04.2011 г., както и липсата на предприети от взискателя срещу солидарния
длъжник Б. К. действия по принудително изпълнение след 23.11.2012 г., когато е извършен
последният превод от работодателя й по наложения запор върху трудовото й
възнаграждение, следва да се приеме, че, считано от 26.06.2015 г. до датата на подаване на
исковата молба на 15.07.2024 г., несъмнено е изтекла петгодишната погасителна давност по
отношение на вземането в полза на ответника спрямо ищеца, поради което предявеният иск
е основателен.
Подадените от взискателя молби на дати: 16.08.2018 г., 15.04.2019 г. и 13.07.2020 г., са
били нередовни, но взискателят не е отстранил в срок указаните от ДСИ нередовности,
поради което нередовните молби за принудително изпълнение не са прекъснали давността.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника във връзка с прекратяване
на изпълнително дело № 66/2011 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, позовавайки се на
разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като
след 13.11.2017 г., когато е била преведена последната сума от работодателя на солидарния
длъжник Е. М. по наложения запор върху трудовото му възнаграждение и последвалото
подаване на три нередовни молби за принудително изпълнение, последната от които на
13.07.2020 г., от страна на взискателя не са предприети други изпълнителни действия срещу
някой от солидарните длъжници. Поради това на 14.07.2022 г. перемпцията е настъпила по
силата на закона.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че така предявеният отрицателен
установителен иск е основателен, поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищецът. Искането е направено
своевременно, като е представен и списък на разноските, съобразно който такива се
претендират за сумата 423.72 лева - за платена ДТ и за сумата 1350 лева - за платено
адвокатско възнакраждение. Същите са документално установени /л. 2 и л. 42 от делото/. От
страна на ответника е направено в условията на евентуалност възражение по чл. 78, ал. 5 от
ГПК с оглед фактическата и правна сложност на делото. Съдът, съобразявайки разрешенията
в § 2 и § 3 от Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/2022 г., счита възражението за
неоснователно. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение с оглед положения
труд, сложността на делото и защитавания материален интерес е в предвидения минимален
размер в чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените разноски в настоящото производство в претендираните размери.
Мотивиран от горното, съдът
12
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищецът Б. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.****, ул. "**** ” № **** не дължи на ответника "ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, ул. „Бизнес парк - София“
№ 1, сграда 15, вх. А, ет. 4, заплащане на сумата 10593 лева /десет хиляди петстотин
деветдесет и три лева/ въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК № 459/01.09.2010 г. и изпълнителен лист от
01.09.2010 г., издадени по ч.гр.д. № 204/2010 г. по описа на РС - Чепеларе, поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА "ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, ул. „Бизнес парк - София“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4
да заплати на Б. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.****, ул. "**** ” № ****
направените по делото разноски в общ размер на 1773.72 лева /хиляда седемстотин
седемдесет и три лева и 72 ст./, от които 423.72 лева /четиристотин двадесет и три лева и 72
ст./ - за платена държавна такса и 1350 лева /хиляда триста и петдесет лева/ - за платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред ОС - Смолян.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
13