Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.Плевен,
12.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на единадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 3996 по описа за 2019г., и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.П.“ ЕАД със седалище и
адрес на управление ***, ***, представлявано от Изп.Директор ***против Т.П.Ц., с ЕГН **********, с адрес: *** Й.Д.Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***. Ищецът твърди, че ответниците са собственици на
топлоснабден имот, апартамент, находящ се в гр***. Ищецът твърди, че като собственици на топлоснабден имот, находящ се в
гр.Плевен, ответниците са клиенти на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна
енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Твърди, че съгласно
чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че Общите условия са
били публикувани във вестник „Нощен труд“ от 13/14.12.2007г. и във вестник
“Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството, правата и
задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите условия е определен срока и реда, по
който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е
най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. Твърди, че с изтичане на последния ден от месеца, ответникът е
изпаднал в забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Твърди, че сградата етажна
собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя топлинна
енергия до имота на ответниците има сключен договор за извършване на услуга
дялово разпределение на топлинна енергия с „***“ ЕООД гр.София. Твърди, че
сумите за топлинна енергия са начислявани от „Т.П.“ ЕАД по изготвените отчети
от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата „***“
ЕООД гр.София на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл.61 ал.1 от Наредба 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването. В заключение моли съда да признае за установено по отношение
на ответниците, че дължат на ищцовото дружество претендираните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 1225/2019г. по описа на ПлРС. Представя писмени доказателства. Моли
съда да конституира като трето лице „***“ ЕООД гр.София. Прави искане за
допускане на експертиза със задачи, посочени в исковата молба. След завеждане
на исковата молба ответникът Т.П.Ц. е починал на 07.08.2019г. и видно от
представеното удостоверение за наследници е оставил за свой законен наследник П.Т.Ц..
С определение, съдът е конституирал като ответник по делото П.Т.Ц.
Ответниците П.Т.Ц. и Й.Д.Ц. представят
писмен отговор, в който не оспорват исковете. Оспорват размера на юрк.възнаграждение.
В съдебно заседание ищцовото дружество
поддържа исковата молба. Прави искане за отмяна на определението, с което като
трето лице помагач е конституирано „***“ ЕООД гр.София. С оглед
признанието от страна на ответниците прави искане съдът да се произнесе по реда
на чл.237 ГПК.
Предвид признанието на предявените искове, съдът не е назначил
съдебно-счетоводна експертиза относно размера на задълженията на ответниците.
С определение от същото съдебно заседание от 11.11.2019г. съдът е приел, че
е налице валидно извършено признание на исковете от страна на ответниците и
предвид направено от ищеца искане, е прекратил съдебното дирене и е обявил, че
ще се произнесе с решение съобразно
признанието на исковете.
Следва да се посочи, че предявените искове са
допустими, внесена е дължимата
държавна такса, исковете са предявени пред надлежния съд съобразно правилата за
родовата и местната подсъдност.
По същество, като се има предвид признанието на иска,
направено от ответницитеа, следва да се приеме, че исковете са основателни, без
да се налага да се обсъждат събраните по делото доказателства, касаещи
наличието на облигационни отношения между ответниците и ищцовото дружество,
доставяне на топлоенергия през процесния период, както и неплащане на
главницата в претендирания размер и задълженията за заплащане на лихва за
забава. Заявеното признание означава, че всички обстоятелства на които ищецът
основава претенцията си, са безспорни между страните по делото, което води и до
съвпадане на становищата им относно заявеното като спорно с исковата молба право. Ищцовото дружество е заявило, че
ответницата Й.Д.Ц. с ЕГН ********** *** му дължи сума в размер на 877,19 лв. – главница за период 01.04.2016 г. – 31.12.2018 г., сума в размер на 105,54 лв. – лихва за период 02.06.2016 г.
– 14.02.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 25.02.2019
г. до изплащане на вземането и
ответникът П.Т.Ц. с ЕГН ********** *** му дължи сума в размер на 877,19 лв. – главница за период 01.04.2016 г. – 31.12.2018 г., сума в размер на 105,54 лв. – лихва за период 02.06.2016 г.
– 14.02.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 25.02.2019
г. до изплащане на вземането. Така
заявеното е признато от двамата ответници.
Заедно с това,
съдът счита, че не са налице пречките по чл.237, ал.3, т.1 и 2 от ГПК за постановяване на решение при
признание на иска. Поради това предявените два иска следва да бъдат уважени,
като решението се основава на
признанието на иска – чл.237, ал.2 от ГПК.
С оглед изхода на делото, ответниците следва да заплатят
на ищцовото дружество направените по делото разноски. Ищецът претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Съдът като
прецени, че делото е приключило в първото по делото съдебно заседание с
признание на предявените искове, счита, че юрисконсултското възнаграждение следва
да бъде намалено на 100 лева. Ответниците дължат на ищцовото дружество и
разноски за държавна такса в размер на 80,86 лева.
В заповедното производство разноските на ищеца са в
размер на 89,30 лева, от които 50 лева юрк.възнаграждение и 39,30 лева държавна
такса. С оглед изхода на делото, ответниците следва да заплатят поравно и тези
разноски.
Воден от горното и на основание
чл.237, ал.2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника Й.Д.Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сума в размер на 877,19 лв. – главница за
период 01.04.2016 г. – 31.12.2018 г., сума
в размер на 105,54 лв. – лихва за период 02.06.2016 г. –
14.02.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 25.02.2019 г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 746/26.02.2019г. по ч.гр.дело № 1225/2019г.
по описа на ПлРС.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника П.Т.Ц. с ЕГН **********
***, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***,
сума в размер на 877,19 лв. – главница за период 01.04.2016 г. – 31.12.2018 г., сума в размер на 105,54 лв. – лихва за период 02.06.2016 г.
– 14.02.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 25.02.2019
г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 746/26.02.2019г. по ч.гр.дело № 1225/2019г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА Й.Д.Ц., с
ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от ***, сумата
90,43 лв., представляваща направени деловодни разноски, както сумата 44,65 лв., представляваща направени
деловодни разноски по ч.гр.дело № 1225/2019г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА П.Т.Ц.
с ЕГН ********** ***, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, сумата 90,43
лв., представляваща направени деловодни разноски, както сумата
44,65 лв., представляваща направени деловодни разноски по
ч.гр.дело № 1225/2019г. по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: