№ 622
гр. Варна, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.ев
Деница Славова
при участието на секретаря Елка Н. И.а
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20253100500601 по описа за 2025 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на В. А.
В. чрез адвокат И. Г. против решение № 3729 от 23.10.2024 г., постановено
по гр.д.№ 14014 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, петдесети състав,
с което е отхвърлен предявения от В. А. В. срещу Ц. К. Н. иск с правно
основание член 45 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, вследствие на съзнателно подаване на жалба от
ответницата против последния, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението; както и е осъден въззивникът да заплати на Ц. К. Н. сумата от
общо 800 лева, представляваща разноски за настоящото производство, от
които 300 лева за депозит за вещо лице и 500 лева за адвокатско
възнаграждение, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното решение. Счита се, че изводът на
районния съд, че чрез сезиране на прокуратурата ответницата не е
злоупотребила с право, е грешен, като основава този си довод със събраните
по делото доказателства – писмени и гласни. Подробно се аргументира защо
поведението на Н. е умишлено и не е действала с убеждение, че нейните права
и законни интереси са нарушени. Иска се отмяна на решението и
постановяване на ново, с което да се уважи иска.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала
1
отговор по така подадената частна жалба, с който същата се оспорва, като
същевременно се излага, че решението е правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
Постъпила е и частна въззивна жалба от В. А. В. чрез адвокат И. Г.
против определение № 13649 от 03.12.2024 г., постановено по
първоинстанционното дело, с което е оставена без уважение молба вх.№
87234 от 30.10.2024 г. от частния жалбоподател, действащ чрез адвокат И. Г.,
за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските,
на основание член 248 от ГПК.
В частната жалба се излага, че атакуваното определение е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено и да се намалят
присъдените в полза на ответницата разноски на 400 лева.
Въззиваемата страна в срока по член 276, алинея 1 от ГПК е депозирала
отговор по така подадената жалба, с който същата се оспорва, и се иска
определението в обжалваната му част да бъде потвърдено.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е образувано по предявен от В. А. В. срещу Ц. К. Н. иск
с правно основание член 45 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, вследствие на съзнателно подаване на жалба от
ответницата против последния, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на иска до окончателното плащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че през 2019 г. ищецът бил ангажиран от
негов приятел - В. И. - да го защитава по образувано срещу него гр.д.№
12596/2019 г. на Районен съд - Варна по искова молба на ответницата, като
делото било спечелено от ищеца на три съдебни инстанции, като с
определение на ВКС, което влязло в сила на 09.12.2022 г., делото не било
допуснато до касационно обжалване. Твърди се, че ищецът предоставил
безплатна правна помощ на своя клиент, като поел всички разходи, свързани с
воденето на делото, включително пътни разходи. Сочи се, че ответницата била
осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на общо 3 396,48 лева с включен
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за трите инстанции, а на
неговия клиент - сумата в размер на 632,76 лева. Излагат се твърдения, че на
22.12.2022 г. му се обадил адвокат на ответницата, който му казал, че не била
посочена банкова сметка, като заявил, че платила всички разноски с пощенски
запис на неговия клиент В. И.. Твърди се в исковата молба, че на същия ден
2
входирал молба във ВРС, в която посочил банковата си сметка, както и
разбивка на сумите, които му се дължат. Сочи се, че със своя клиент
обикаляли пощите, за да получат изплатената сума в размер на 3 454,18 лева,
за което сторили разходи. Твърди се от ищеца, че на 23.12.2022 г. получил
електронно съобщение от адвокат П., с което го уведомила, че е платила
остатъка от сумата до пълния размер от 4 029,24 лева отново чрез пощенски
запис на трето лице - неговия клиент В. И. -, въпреки че ищецът бил
предоставил банкова сметка. Сочи се, че заявил на адвокат П., че няма да
получи тези пари, като й изпратил имейл с подробна разбивка на дължимите
суми, както и банкова сметка. Твърди се, че на 29.12.2022 г. ищецът образувал
и.д.№ 821/2022 г. по описа на ЧСИ Дарина Сербезова - Славова, за което
адвокат П. била уведомена. Излага се, че на следващия ден, въпреки знанието
на ответницата за образуваното изпълнително дело, по сметка на ищеца била
постъпила сумата в размер на 425 лева - остатък от дължимата сума. Посочено
е в исковата молба, че на 13.04.2023 г. полицай от град Варна се свързал с
ищеца, като го уведомил, че срещу него има депозираната жалба от
ответницата, образувана е предварителна проверка и че трябвало да отиде да
даде сведения във Варна. Излагат се подробни твърдения, че ответницата
причинила на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в причинен стрес и
дискомфорт у последния, като трябвало да пише подробни обяснения на
полицията във Варна, което го накарало да се чувства зле.
В срока по член 131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на
исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявения
иск. Излагат се твърдения, че превела сумата в размер на 3 454,18 лева на В.
И. И. поради липса на банкова сметка на ищеца. Сочи се, че в сведение на В.
И., дадено пред полицейски орган, същият заявил, че е получил процесната
сума на 22.12.2022 г. и веднага я изпратил на ищеца. Твърди се, че със сумата в
размер на 3 396,48 лева, която превела на В. И., мислела, че е изчистила
задълженията си към ищеца, а разликата от 57,70 лева щяла да допълни към
задължението й към В. И.. Излага се, че на 23.12.2022 г. превела с пощенски
запис на В. И. сумата от 190 лева. Сочи се, че на 30.12.2022 г., след като
получила информация за банковата сметка на ищеца, му превела сумата в
размер на 425 лева, с което окончателно изплатила задължението си към него
в размер на 4 029,24 лева. Твърди се от ответницата, че на 20.01.2023 г.
получила ПДИ за образувано на 29.12.2022 г. изпълнително дело от ищеца за
събиране на сумата в размер на 614,53 лева. Сочи се, че към тази дата не
знаела дали В. И. е уведомявал ищеца за получените от него пощенски записи.
Излагат се твърдения, че на 09.01.2023 г. ищецът уведомил ЧСИ Д.С.С., че е
получил сумата в размер на 425 лева, която сума съдебният изпълнител
приспаднал от дълга по изпълнителното дело. Сочи се, че била възмутена от
поведението на ищеца, тъй като смятала, че била платила пълния размер на
задължението си към него и неговия клиент. Излага се в отговора на искова
молба, че на 14.02.2023 г. подала жалба до прокуратурата, като през месец
март същата година била призована в полицията за изясняване на случая, като
разбрала от разследващия полицай, че В. И. превел с пощенски запис сумата в
размер на 190 лева на ищеца. Сочи се, че този факт не бил известен на
3
съдебния изпълнител, тъй като ищецът не бил я уведомил за това. Твърди се,
че оставало неясно на кого е върната сумата в размер на 190,85 лева, които
платила с пощенски запис на В. И., като по този начин я е платила втори път,
като освен това била натоварена с разноски по изпълнителното дело. Излага
се подробни твърдения за липса на непозволено увреждане от страна на
ответницата.
Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
производството следните факти и обстоятелства на основание член 146,
алинея 1, точка 3 и точка 4 от ГПК: че през 2019 г. ищецът бил ангажиран от
В. И. да го защитава по образувано срещу него гр.д.№ 12596/2019 г. по описа
на Районен съд- Варна по искова молба на ответницата, като делото било
спечелено от ищеца на три съдебни инстанции; че с определение на ВКС,
влязло в сила на 09.12.2022 г., делото не е било допуснато до касационно
обжалване; че ищецът предоставил безплатна правна помощ на своя клиент;
че ответницата била осъдена да заплати на ищеца сумата в размер общо на 3
396,48 лева с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
трите инстанции, а на неговия клиент – сумата в размер 632,76 лева.
Приети като писмени доказателства по делото са пощенски записи ведно
с известия за доставяне за преведени парични суми с подател ответницата Ц.
К. Н. и получател В. И. И., както и преводни нареждания с наредител Ц. К. Н.
и получатели В. А. В. и ЧСИ Д.С.С..
Видно от изпълнителен лист № 261140 от 20.12.2022 г., издаден по гр.д.
№ 12596/2019г. по описа на Районен съд- Варна, 48 състав, и покана за
доброволно изпълнение по изп. д.№ 821/2022 г. по описа на ЧСИ Д.С.С.,
ищецът като взискател е образувал изпълнително производство въз основа на
посочения изпълнителен лист срещу ответницата като длъжник за останалите
неизплатени от последната суми, присъдени в полза на взискателя.
По делото е приобщена кореспонденция по електронна поща между
страните, както и между ищеца и представляваното от него лице в предходно
воденото дело - В. И..
Видно от постановление за отказ за образуване на наказателно
производство от 12.06.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура – Варна
по повод на подадена от ответницата Ц. К. Н. жалба, била образувана
преписка № 2233/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Варна с данни за
извършено престъпление по член 206, алинея 1 от НК.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
един свидетел, воден от ищеца, от показанията на който се установяват
следните обстоятелства: свидетелят Е-Н.У. е колега в адвокатската кантора на
ищеца, като знае за гражданско дело, водено от последния като процесуален
представител срещу ответницата, по повод на което в полза на адвокат В. А. В.
били присъдени разноски, за събиране на които последният бил образувал
изпълнително производство в град Варна; през месец април 2022 г. видял
ищеца видимо притеснен и разстроен, след като същия узнал за образувана
4
срещу него проверка по жалба на ответницата за присвояване във връзка с
образуваното изпълнително дело; по принцип ищецът бил спокоен и
уравновесен човек, но ситуацията с проверката и даването на обяснения от
негова страна го разтревожила и предизвикала у него дискомфорт.
По делото е изслушано заключение по назначената съдебно-техническа
експертиза, предмет на която са извършените от ответницата към ищеца и към
лицето В. И. И. плащания, чрез пощенски записи и банков превод в периода от
19.05.2022 г. до 31.12.2023 г., от което е видно, че независимо от факта, че
получателят на преводите е бил трето лица В.П. Г.а/, действителен получател
е В. А. В.; пощенските записи са два и са изпратени от В. И. И. към В.П. Г.а /
В. А. В./, както следва: на 22.12.2022 г. за сумата от 3 427,96 лева и на
05.01.2023 г. за сумата 184,13 лева; за периода от 19.05.2022 г. до 31.12.2023 г.
от В. И. И. е изпратен един пощенски запис към Ц. К. Н. на дата 06.03.2023 г.
за сумата от 191 лева с основание „връщане на грешно получен паричен
превод“, като същият не е бил изплатен на Ц. К. Н.; за периода от 19.05.2022 г.
до 31.12.2023 г. са били изпратени два пощенски записа, както следва: на
22.12.2022 г. за сумата от 3 427,96 лева и на 05.01.2023 г. за сумата 184,13 лева,
като същите са били изплатени на 29.12.2022 г. и на 21.01.2023 г. в ПС 104
София; общата сума, която е била изплатена от Ц. Н. към В. И. и към В. Г.а от
20.12.2022 г. до 30.12.2022 г., включително, е на стойност 4 070,03 лева.
Правната квалификация на предявения иск е член 45 от ЗЗД и, за да се
ангажира отговорността на ответницата за непозволено увреждане е
необходимо да бъде установено кумулативно наличие на деяние /действие или
бездействие/, настъпили вреди, противоправност на деянието, причинна
връзка между вредите и това поведение, вина от страна на причинителя на
вредите. В конкретният случай с оглед твърденията, изложени в исковата
молба, които ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване, тъй като от тези обстоятелства зависи изхода на спора, следва да се
установи противоправно действие от страна на ответницата, а именно: да е
налице злоупотреба с правото на жалба, сигнали и оплаквания, като е
депозирала жалба пред прокуратурата със ясното съзнание, че е
неоснователна; твърдяните неимуществени вреди в претендирания размер,
настъпили от описаните действия; причинна връзка между извършеното от
ответницата деяние и настъпилите вреди. Тъй като съобразно нормата на член
45, алинея 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, то в тежест
на ответницата е да докаже, че не е действала виновно.
На първо място следва да се даде отговор на въпроса дали е налице
деяние, осъществено от страна на Ц. К. Н., което да е противоправно. Член 45
от Конституцията на Република България /КРБ/ регламентира субективното
право на всеки гражданин да подава жалби, предложения и петиции до
държавните органи. Носителят на едно субективно право е свободен да
прецени дали и кога да го упражни, поради което упражняването на
материално и процесуално право поначало е правомерно действие. Това не
изключва възможността за злоупотреба с право, но за да бъде такава налице,
5
следва лицето да упражнява субективното право недобросъвестно, като по
този начин уврежда права и законни интереси на другиму или е в
противоречие с обществения интерес. Противозаконността се изразява в
недобросъвестно упражняване на законно признато право, като доказването
на недобросъвестността е в тежест на пострадалия в хода на съдебното
производство.
Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени неговите
права или законни интереси /член 56, алинея 1 от КРБ /, като съгласно член
117, алинея 1 от КРБ тази защита може да бъде осъществена по съдебен ред.
Гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат
обстоятелства, които са им известни, като жалбоподателят е добросъвестен,
дори и посочените от него обстоятелства да не бъдат установени категорично.
Поради това злоупотреба с право не е налице, когато жалбата е отправена с
цел проверка на обстоятелствата и предприемане на необходимите мерки,
освен ако жалбоподателят знае, че подава невярна информация и чрез нея
цели да навреди другиму или да накърни друг обществен интерес.
Член 45 и член 46 от КРБ установява права на гражданите да се обръщат
за съдействие и защита на своите законни интереси към държавните органи
без опасения от последващи санкции, следователно искането за защита,
отправено към държавен орган, е израз на установено в КРБ право, поради
което е правомерна дейност. Гражданинът е добросъвестен и когато
посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право
/противоправно поведение/ е налице, когато искането не е отправено с цел да
бъдат взети необходимите мерки от страна на държавния орган, а когато
молителят знае, че обстоятелствата са неверни, но подава искането си, за да
навреди другиму, или за да накърни друг обществен интерес. За да се
ангажира отговорността на ответницата за обезщетяване на неимуществени
вреди, настъпили от сезиране на държавен орган, трябва да се установи, че
ответницата предварително е знаела неистинността на твърдените от нея
обстоятелства и ги е заявила единствено с цел да увреди ищеца. От анализа на
събраните по делото доказателства не може да се направи такъв извод. С оглед
на установената фактическа обстановка ответницата е имала достатъчно
обективни основания да възприеме исканията за заплащане на парични суми
по изпълнителното дело като надвишаващи дължимите от нея, което я е
мотивирало да уведоми прокуратурата. В този смисъл е и практиката на ВКС
- решение № 668 от 19.03.2010 г., постановено по гр.д.№ 320/2009 г., IV ГО;
решение № 245 от 05.11.2014 г., постановено по гр.д.№ 1734/2014 г., III ГО;
решение № 1347 от 18.12.2008 г., постановено по гр.д.№ 5006/2007 г., II ГО;
решение № 758 от 11.02.2011 г., постановено по гр.д.№ 1243/2009 г., IV ГО.
По изложените съображения за неустановено противоправно поведение
на ответницата, то нейната отговорност за причинените вреди не може да бъде
ангажирана.
Поради достигането до идентични изводи с тези на
първоинстационния съд, атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
6
По частната жалба
С оглед изхода на спора пред първата инстанция, ищецът на основание
член 78, алинея 3 от ГПК е осъден да заплати на ответницата съдебно-
деловодните разноски по делото, както и адвокатското възнаграждение на
ответната страна. Ответницата е направила възражение за прекомерност на
претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.
Районен съд – Варна правилно е определил размера на
възнаграждението, като е взел предвид минималната сума от 400 лева
съгласно член 7, алинея 2, точка 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, и е намалил
претендираната сума от 1 000 лева за възнаграждение за един адвокат на 500
лева. Предвид степента на положен труд и характера на производството, както
и като съобрази фактическата сложност на делото, въззивният съд също
намира, че сумата от 1 000 лева е несъизмерима, като съобрази и решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съдът на Европейския съюз, според което е
посочено, че с оглед абсолютната нищожност на Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба.
Поради достигането до идентични изводи с тези на
първоинстационния съд, атакуваното определение следва да бъде
потвърдено.
По разноските за настоящата инстанция
Съгласно член 78, алинея 3 от ГПК с оглед разрешението на спора пред
настоящата инстанция разноски се дължат на въззиваемата страна. Същата е
претендирала такива в размер на 800 лева – 400 лева по иска с правно
основание член 45 от ЗЗД и 400 лева за производството по частната жалба,
които размери са съобразени с минималните такива по Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В разпоредбата на член 36, алинея 2, изречение второ във връзка с
алинея 1 от ЗАдв се посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения
от него труд и по размер следва да е справедливо и обосновано. По
изложените съображения по-горе досежно частната жалба настоящият състав
на въззивния съд счита, че така претендираната сума е несъизмерима с обема
на положения труд и характера на производството, поради което и намира, че
същата следва да бъде редуцирана до 400 лева, за която сума да се осъди
въззивника.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3729 от 23.10.2024 г., постановено по
гр.д.№ 14014 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, петдесети състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 13649 от 03.12.2024 г., постановено
по гр.д.№ 14014 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, петдесети състав.
ОСЪЖДА В. А. В. ЕГН ********** с адрес в град София – ***** да
заплати на Ц. К. Н. ЕГН ********** с адрес в град Варна - **** сумата от 400
/четиристотин/ лева, представляващи сторени от нея разноски във въззивната
инстанция за възнаграждение на адвокат, на основание член 78, алинея 3 от
ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея
2, точка 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8