РЕШЕНИЕ
№ 512
гр. Пловдив, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. И.
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело
№ 20225001000531 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „З.Д.“ против Решение № 260022/
19.05.2022 г. по т. д. № 4/ 2021 г. на ОС – Хасково в частта, в която е осъден
да заплати на Д. К. Д. сумата от 20 000 лв. до 40 000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на увреждания, получени при ПТП,
настъпило на 08.02.2020 г. ведно със законната лихва от 07.12.2020 г. до
окончателното й изплащане.
Жалбоподателят прави оплакване за неправилно приложение на чл. 52
ЗЗД, като счита, че определеното обезщетение от 40 000 лв. не съответства на
реално претърпените неимуществени вреди от получените увреждания и на
срока за възстановяване. Предвид изложеното иска да се отмени обжалваното
решение в обжалваната част, вместо което се постанови ново, с което
предявеният иск се отхвърли над сумата от 20 000 лв. до 40 000 лв.
Въззиваемата Д. К. Д. чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба.
Третото лице – помагач Б.С.С. чрез пълномощника си също оспорва
1
въззивната жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
Д. К. Д. е предявила против „З.Д.“ иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ за сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди вследствие на телесни увреждания, получени при ПТП на 08.02.2020 г.
Отговорността на застрахователя произтича от сключения между него и
прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска
отговорност" на автомобилистите, поради което отговорността му е
обусловена и функционално свързана с деликтната отговорност на
застрахования.
По делото е установено, че на 08.02.2020 г. на път *** е настъпило ПТП,
при което Д. И. Х.при управление на лек автомобил „Ф.П.“ с рег. № ***
поради движение с несъобразена скорост ударил отзад движещото се по
пътното платно ППС с жИ.тинска тяга (каруца с магаре), вследствие на което
пострадала пътуващата в каруцата Д. К. Д..
Според приетата в първоинстанционното производство съдебно –
медицинска експертиза Д. К. Д. е получила травма по тялото, главата и
крайниците. Травмата на главата е придружена със загуба на съзнание,
мозъчна контузия и фрактура на черепа.
С влязло в сила Решение № 260023/ 11.11.2021 г. по НАХД № 426/ 2020
г. на РС – Харманли е признато, че вина за настъпване на ПТП има водачът
на лекия автомобил Д. И. Х.
По отношение на лек автомобил марка „Ф.П.“ с рег. № *** е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „З.Д.“ със срок
на действие 01.08.2019 г. до 31.07.2020 г.
Гореизложеното налага извод за наличие на предпоставките на чл. 477,
ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за причинените от
процесното ПТП вреди.
2
В случая спорът е само относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди. С оглед задължителните постановки, дадени с ППВС
№ 4/1968 г. и доразвити с трайната практика на ВКС, справедливостта като
критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на
обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. При определяне
справедлив размер на обезщетението за претърпени болки и страдания
вследствие на телесни увреждания, следва да се съобразят редица критерии
като брой и характера на уврежданията, срока за възстановяване,
претърпените физически болки и неудобства в ежедневието.
От приетата по делото съдебномедицинска експертиза е видно, че
вследствие на пътнотранспортното произшествие ищцата Д. К. Д. е получила
травма по тялото, главата и крайниците. Травмата на главата е придружена
със загуба на съзнание, мозъчна контузия и фрактура на черепа. Ищцата е
получила тежка черепно – мозъчна травма, изискваща по – продължително
болнично лечение. След пътния инцидент на 08.02.2020 г. е приета за лечение
„М. – Х.“ АД, където е престояла 10 дни, след което е изписана за домашно
лечение. Според вещото лице тежката черепно – мозъчна травма е сериозно
заболяване, което може да има трайни и понякога необратими последици, но
при проведения преглед не е установило груби нарушения в неврологичния
статус на ищцата, които да изискват лечение. В съдебно заседание сочи, че
затруднението в зрението е възможна последица от травмата в главата. Като
проява на тежката черепномозъчна травма е така наречената „психомоторна
възбуда“. Сочи, че нормалният период на възстановяване при този род травми
е около шест месеца. При ищцата няма обективни данни за усложнения в
резултат на получените увреждания при ПТП, но е възможно с напредване на
възрастта по - бързо да се изчерпи менталния капацитет и да настъпи по бърза
– деградация.
Според съдебнопсихиатричната експертиза в периода на
възстановяване ищцата е проявила симптоми на травмена церебрастения –
емоционална нестабилност, разсеяност, плачлИ.ст, неорганизираност,
главоболие, кошмари, чиято продължителност е от около 6 месеца до 1
година. Към настоящия момент психическото състояние на пострадалата не
показва клинично изразено разстройство, което да има връзка с претърпяното
3
ПТП. При прегледа не са установени психични нарушения, налагащи лечение
в резултат на злополуката. Според заключението хипотетично е възможно
възникване на късни усложнение, които обаче не могат да се прогнозират за в
бъдеще.
По делото са събрани и гласни докацзателства. Свидетелите Д.Д., Г.Г. и
Р.Г. – съответно съпруг и внуци на ищцата, сочат, че вследствие на инцидента
тя много се променила, реакциите й станали забавени, започнала да забравя,
станала много емоционална, дълго време не можела да се грижи за
домакинството, страхувала се да излиза навън и да остава сама вкъщи.
При така установените факти настоящата инстанция намира, че
присъденото от окръжния съд обезщетение е определено в съответствие с
изискването за справедлИ.ст по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението е съобразено с
характера на полученото телесно увреждане и сравнително продължителния
срок на възстановяване от една година. Претърпяната от ищцата тежка
черепномозъчна травма е създала временна опасност за живота й, което е
наложило хоспитализацията й за десет дни. За период от около месец е
търпяла значителни болки, не е можела да се обслужва сама и е разчитала на
активната подкрепа на нейните близки. През периода на възстановяване е
страдала от главоболие, световъртеж, лесна уморяемост, зрителни
затруднения, емоционална нестабилност, които са се отразили негативно на
качеството й на живот, търпяла е редица неудобства в своето ежедневие,
свързани с невъзможността да се обслужва сама и да бъде полезна за
семейството си. В тази връзка следва да се отчетат показанията на
разпитаните свидетели, според които след инцидента ищцата била много
променена - започнала да забравя, да се уморява повече, станала по - нервна и
сприхава, изпитвала страх да излиза сама навън и да се качва в кола.
Настоящата инстанция кредитира изцяло изнесеното от посочените
свидетели, тъй като с оглед възрастта й към датата на инцидента – почти на 69
години, и характера на увреждането, засягащо мозъчния й интегритет, то
несъмнено се е отразило негативно както на физическия й статус, така й на
психичното й състояние. Процесният инцидент е провокирал у пострадалата
редица негативни емоции - несигурност, страх, неувереност, безнадеждност,
понижен жизнен статус, които дълго време ще определят емоционалния й
тонус. Наред с това при преценка на интензитета на претърпените болки и
страдания следва да се отчете, от една страна, обстоятелството, че към
4
настоящия момент вещите лица не са констатирали нарушения на
неврологичния и психичния й статус, а от друга, становището им, че в
бъдеще е възможно възникването на усложнения. Предвид изложеното съдът
намира, че така определеното обезщетение отразява в пълна степен
интензитета и продължителността на претърпените от ищцата неимуществени
вреди от процесното произшествие и не са налице основания за намаляването
му до поисканите от жалбоподателя предели. Поради това, като е уважил
предявения иск за сумата от 40 000 лв., окръжният съд е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Предвид неоснователността на жалбата на пълномощника на
въззиваемата – адв. Р. М. следва да се присъди на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 2 640 лв. с ДДС съобразно предмета
на жалбата от 20 000 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260022/ 19.05.2022 г. по т. д. № 4/ 2021
г. на ОС – Хасково в обжалваната част.
ОСЪЖДА „З.Д.“ да заплати на Р. И. М. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 2 640 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5