РЕШЕНИЕ
№ 5722
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110147240 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „(ФИРМА) срещу (ФИРМА) с искане да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 1462,56
лева, представляваща сбор от дължими абонаментни такси и предоставени
далекосъобщителни услуги за периода от 21.09.2020г. до 20.12.2020 г. по Договор №
********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М6427861 от
18.10.2019 г. и приложения към него, от които сумата в размер на 520,56 лева,
представляваща незаплатена цена на услуга „A1 Smart Net“ по Договор № ********* от
18.10.2019 г. и сумата в размер на 960 лева, представляваща незаплатена цена на услуга
„Достъп до интернет“ от 18.10.2019 г., ведно със законната лихва за периода от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 29.03.2021
г. до окончателно погасяване на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на 05.04.2021 г. по ч. гр. д. № 17594/2021 г. по описа на СРС, 127 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора бил сключен
Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер
М6427861 от 18.10.2019 г., по силата на който ищцовото дружество се задължило да
предостави на ответника за срок от две години услуга „A1 Smart Net” и допълнителна услуга
за управление на „A1 Smart Net“ за срок от две години срещу месечна абонаментна такса по
основната услуга в размер на 77,70 лева без ДДС и възнаграждение по допълнителна услуга
за управление в размер на 27 лева без ДДС. В исковата молба са изложени твърдения, че
страните по съглашението уговорили ищецът да предоставя за срок от две години и услугата
„Достъп до интернет“ срещу месечна абонаментна такса в размер на 200 лева без ДДС. В
исковата молба са изложени твърдения, че „(ФИРМА) е изправна страна по съглашението и
е предоставило на ответника уговорените услуги, но (ФИРМА) не е изпълнило насрещното
си задължение да заплаща дължимите абонаментни такси. Представителят на страната
поддържа, че ответникът не е заплатил дължимите суми за периода от 21.09.2020 г. до
20.12.2020 г. в размер общо на 1462,56 лева, разпределени както следва: 960 лева за услугата
„Достъп до интернет“ и 502,56 лева за услугата „A1 Smart Net“.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат Я. Ш.
оспорва исковата претенция по основание и размер. С отговора са оспорени поддържаните
от ищеца твърдения относно възникване на валидно облигационно правоотношение между
страните с описан в исковата молба предмет. В допълнение е отбелязано, че съгласно т. 3 от
представения от ищеца договор потребителят заплаща дължимото възнаграждение за услуга
„Достъп до интернет“ на база издадена фактура, но по делото липсват фактури съдържащи
задължение за заплащане на подобна услуга. Процесуалният представител на ответника
поддържа, че ищецът не доказва да е изправна страна по договора, като съгласно чл. 6 от
представеното ведно с исковата молба съглашение изпълнението се удостоверява от
оператора с констативен протокол за предоставяне на услугата, какъвто документ в
производството не е ангажиран. В отговора са изложени твърдения, че представеният от
ищеца констативен протокол касае съвсем различна услуга – (ФИРМА)“, а не „Достъп до
Интернет“. Процесуалният представител на ответника поддържа, че ищецът не е ангажирал
доказателства в подкрепа на поддържаните твърдения относно активиране на допълнителна
услуга по договор за предоставяне на услуга „A1 Smart Net” съгласно т.3.3 от съглашението.
В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че ищецът не е представил протокол
за инсталиране на услугата и предоставяне на необходимото оборудване.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните по същество на спора, приема следното от
фактическа и правна страна:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на
облигационно отношение с ответника с описан в исковата молба предмет, че е изпълнил
задълженията си, произтичащи от сключените договори, размерът на вземанията и
настъпване на изискуемостта им. При установяване на възложените в тежест на ищеца
обстоятелства в тежест на ответника е да установи, че е погасил процесните вземания.
Като писмено доказателство по делото е приет Договор за предоставяне на услуга
„А1 Smart Net“ от 18.10.2019 г. сключен между ищцовото дружество в качеството на
„доставчик“ и ответника в качеството на „клиент“, по силата на който ищецът се задължил
да предостави на (ФИРМА) услуга „А1 Smart Net“, включваща 1. „основна услуга“ –
доставка, стандартна инсталация и първоначално настройване на мрежа и система за
осигуряване на безжичен достъп, базирана на Cisco Meraki оборудване в обекти на клиента,
в това число предоставяне, стандартна инсталация и първоначално настройване на
оборудването, което е необходимо за функционирането и ползването на услугата от страна
на клиента, и 2. допълнителна услуга“ – последващо управление и настройка на
функционалностите на услугата за целия период на действие на договора. Съгласно чл. 1.2
от съглашението за целите на предоставяне на услугата е необходимо клиентът да има
сключен договор за фиксиран интернет „Договор за интернет“ с доставчика за срок от две
години, чийто срок да съвпада със срока на договора за услуга. По делото е представено
Приложение № 1 към Договор за предоставяне на услуга „А1 Smart Net“ от 18.10.2019 г.,
съгласно което абонатът е избрал основната и допълнителната услуга по управление да
бъдат предоставяни за 3 пакета на локация, находяща се гр. (АДРЕС) срещу месечна такса в
размер общо на 104,70 лева.
Като писмено доказателство по делото е приет препис от договор от 18.10.2019г.,
сключен между ищцовото дружество в качеството на „доставчик“ и ответника в качеството
на „потребител/абонат“, по силата на който ищецът се задължил да предостави на (ФИРМА)
услуга „Достъп до интернет“, дефинирана като постоянна връзка с пренос на Internet
Protocol пакети през входни точки в мрежата на доставчика, като техническите параметри на
услугата са разписани в Приложение № 1 към съглашението, като за услугата ответникът се
задължил да заплаща на ищцовото дружество месечно възнаграждение в размер на 200 лева
без ДДС. Като писмено доказателство по делото е представен констативен протокол от
18.10.2019 г. за предоставяне на услуга (ФИРМА)“ от страна на „(ФИРМА) на абоната
(ФИРМА), съгласно който услугата е активирана на адрес гр. (АДРЕС)
2
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът
цени като компетентно и обективно дадено се установява, че услугите по процесните
договори са предоставяни от страна на оператора за исковия период без прекъсване. Вещото
лице разяснява, че при извършена от него проверка в билинг системата на ищцовото
дружество не се установяват следи от неправилно водене на автоматично заложените
калкулации. Съгласно заключението процесните услуги за исковия период са предоставени в
обема, в който са фактурирани, като експертът не е констатирал несъответствие съобразно
данните за CDRs и преноса им в билинг системата, която ги остойностява съобразно
тарифния план на абоната за съответния абонатен номер. Експертът сочи, че липсват данни
услуги „Достъп до интернет“ и „А1 Smart Net“ за адрес гр.(АДРЕС) за процесния периода да
са предоставяни на абонат различен от ответника. При изслушване на заключението вещото
лице разяснява, че по същество услугите по двата договора касаят предоставяне на WIFI
мрежа. Експертът сочи, че използваните от него данни от билинг системата на „(ФИРМА)
отразяват действителното доставяне на услуги доколкото системата черпи данни от трафика
и потреблението към съответния период. Вещото лице е категорично, че предоставяната
услуга генерира съответно потребление, като представители на ищцовото дружество нямат
техническа възможност да манипулират данните.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът цени като компетентно и обективно дадено се установява, че размерът на
непогасените задължения за месечни такси по Договор за предоставяне на услуга „А1 Smart
Net“ и Договор за предоставяне на услуга „Достъп до интернет“ от 18.10.2019 г. за исковия
период по представените ведно с исковата молба фактури възлизат на 1462,56 лева, като
задълженията на абоната са отразени в счетоводството на ищеца по партида М6427861.
Вещото лице сочи, че сочената сума включва задължение за месечна такса за достъп до
интернет, месечна такса за основна услуга „А1 Smart Net“ и месечна такса за управление на
услуга „А1 Smart Net“ с ДДС.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника за липса на валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните по спора с описан в исковата
молба предмет. Видно от съдържанието на представените от ищеца договори между
„(ФИРМА) и (ФИРМА), чиято истинност не е оспорена, ищецът се е задължил да
предоставя на ответното дружество описаните в съглашението услуги, като предоставянето
на услуга „А1 Smart Net“ е обусловено от предоставяне на услуга „Достъп до интернет“.
Конкретните технически параметри на съответните услуги, включително броя на заявените
пакети и адреса, на който следва да бъдат предоставени, са разписани в съставени от
страните приложения към всеки един от договорите. Съдът намира за неоснователни
доводите на ответника за недължимост на процесните суми за незаплатени абонаментни
такси поради непредставяне на констативен протокол, удостоверяващ предоставянето на
услуга. От представения по делото констативен протокол и от приетото по делото
заключение по допусната съдебно-техническа експертиза се установява, че услугите по
двата договора са предоставени на абоната, респ. последният дължи заплащане на
уговорените месечни абонаментни такси. От приетото по делото заключение по допусната
съдебно-техническа експертиза се установява, че в софтуерната система на ищеца за
ответника е разкрита партида, съдържащи информация относно актуалното състояние на
сключените между страните договори, услугите предмет на сделките и доставените услуги.
Ответникът нито е навел твърдения, нито е ангажирал доказателства, че се е
възползвал от възможността едностранно с писмено изявление отправено до ищеца да
прекрати договорите преди изтичане на уговорения срок, поради което и доколкото услугите
по процесните договори са били предоставяни, то (ФИРМА)дължи процесните вземания.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният установителен иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е изцяло основателен.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
3
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното
производство за претендираните по делото главници в размер общо на 76,96 лева за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Сторените от ищеца съдебни разноски в
настоящото производство възлизат на сумата в размер общо на 883,22 лева, от които 83,22
лева внесена държавна такса, 700 лева внесен депозит по допуснатите експертизи и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от „(ФИРМА), ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), против (ФИРМА), ЕИК ***** със седалище
и адрес на управление в гр. (АДРЕС), иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1462,56 лева,
представляваща сбор от дължими абонаментни такси и предоставени далекосъобщителни
услуги за периода от 21.09.2020г. до 20.12.2020 г. по Договор № ********* за електронни
съобщителни услуги със системен партиден номер М6427861 от 18.10.2019 г. и приложения
към него, от които сумата в размер на 520,56 лева, представляваща незаплатена цена на
услуга „A1 Smart Net“ по Договор № ********* от 18.10.2019 г. и сумата в размер на 960
лева, представляваща незаплатена цена на услуга „Достъп до интернет“ от 18.10.2019 г.,
ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 29.03.2021 г. до окончателно погасяване на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 05.04.2021 г.
по ч. гр. д. № 17594/2021 г. по описа на СРС, 127 състав.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС),
да заплати на „(ФИРМА), ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 76,96 лева, представляваща сторени в
заповедното производство съдебни разноски.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС),
да заплати на „(ФИРМА), ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 883,22 лева, представляваща сторени в
настоящото производство съдебни разноски.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 17594/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4