Определение по дело №360/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, вез предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК във вр. с чл.420 от с.к. и е образувано по две частни жалби.

Първата – на В. К. Г. от Г., чрез А. Й. от БАК е насочена срещу Разпореждане № 1471/17.10.2011 г. на РС П., постановено по ч.гр.д. № 1405/2011 г. по описа на същия съд, с което е разпоредено издаването на заповед за незабавно изпълнение срещу жалбоподателката в полза на “. Банка -клон България», със седалище и адрес на управление Г. бул.»Васил Л.» № 1..

В жалбата се навеждат подробни и конкретни доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, като постановен в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се и се иска отмяната му.

Към тази жалба са приложени допълнителни писмени доказателства.

Втората жалба е на “. Б. – клон Бългаиря», чрез Ю. Л. Д. и е насочена срещу Определението под № 307/23.02.2012 г., постановено по същото ч.гр.д. по описа на РС П..

В тази жалба се правят също оплаквания за постановяване на атакувания от този жалбоподател съдебен акт, като постановен в нарушение на съдопроизводствените правила и при противоречие с материалния закон и се иска отмяната му.

Към нея също са приложении допълнителни писмени доказателства.

Като правен резултат и в двете жалби се прави искане за отмяна на атакуваните съдебни актове.

Всяка една от страните е взела становище по жалбата на насрещната, като е оспорила доводите, развитии в нея.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателите и данните по приложеното първоинстанционно дело, както и като съобрази относимите към предмета на спора писмени доказателства, ангажирани с жалбите, намира следното:

И двете жалби, инициирали настоящето производство, са процесуално допустими – подадени са в рамките на преклузивния срок по чл.420, ал.3, във вр. с чл.275, ал.1 ГПК от лица, имащи правен интерес от атакуване на постановения съдебен акт – всеки един от жалбоподателите на самостоятелно основение е останал недоволен от атакувания от него акт на районния съд.

Разгледана по същество жалбата на В. Г. се явява неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е започнало по постъпило заявление от “. банка – клон България» по реда на чл. 418, ал. 1 ГПК вр. с чл. 417, т. 2 ГПК, към което е бил представен документ по смисъла на цитирания текст – извлечение от счетоводните книги на банката.

Освен посоченото, към заявлението е било приложено пълномощно, удостоверяващо процесуалното представителство на пълномощника – Ю. Л. Д., подписано от Е.Л., нот.заверено.

Представени са и два броя специални пълномощни, надлежно преведени и заверени, както идоговор за кредит № 28-072/200 г. от 05.11.2007 г., сключен между страните по делото, нот.покана с рег.№ 3230/23.08.2011 г. на нотариус № 503 от РНК, с район на действие – РС П., разписка за връчването й от 30.08.2011 г.

Като проверил представените пред него документи районният съд намерил, че първият от тях е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника – страна по договора за кредит, поради което следва уважил искането и издал в полза на заявителите заповед за незабавно изпълнение срещу посочените като длъжници лица.

В срока по чл.419, ал.1 ГПК пред районния съд са постъпили възражение и частна жалба от длъжника – жалбоподатеката Г. в настоящето производство.

Постъпило е и искане по за спиране незабавното изпълнение на издадената заповед.

В последното жалбоподателката Г. е навела доводи за недължимост на вземането, предмет на заповедта за незабавно изпълнение, както и за това, че представената по делото нот.покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не й е била връчена и същата не е знаела за този факт.

Като приел горният факт за безспорно установен, с оглед твърденията на Г. и след преценка на част от приобщените по делото писмени доказателства, районният съд постановил исканото спиране на принудителното изпълнение по изп.д. № 399/2011 г. на ЧСИ Г.С.

При гореустановено въззивната инстанция намира, че първият от атакуваните съдебени актове не страна от пороците, посочени в жалбата.

На първо място – видно от справката в ТР при АП – “. банка – клон България” е юридическо лице, съобразно законодателството на РБългария /ТЗ/, и правната му форма е конкретизирана като „клон на чуждестранен търговец” по смисъла на чл.17а от ТЗ, който, съобразно действащото законодателство /чл.19 ТЗ/ води търговски книги като самостоятелен търговец, без да съставя отделен баланс.

В качеството му на такъв му е разрешено и извършването на банкова дейност на територията на страната по смисъла на ЗКИ.

Поради горното и правнонесъстоятелни са възраженията, че клонът на чуждестранното юридическо лице не разполага с правосубектност, т.к. то не е просто клон на търговец, а клон на чуждестранно лице, регистрирано с право да извършва търговска дейност според националния си закон като финансова институция с търговска регистрация в България.

Освен това, съобразно отразените в ТР обстоятелства, подлежащи на вписване Е.Л. е упълномощен надлежно от управителния съвет за България да действа самостоятелно, като представя права за подписване на ръководителите на отдели и офиси в България и им дава правомощия по представителството и обвързването на клона на банката, съобразно ЗКИ, както и да извършва всеки акт, необходим за приключването на даден въпрос.

Поради горното и настоящата инстанция приема, че юрисконсулта, действал като процесуален пълномощник в случая, е надлежно упълномощен от Е.с Л. /нот.пълномощно/, респ. – разполага н необходимата процесуална представителна власт.

Ето защо и възраженията в обратната насока са несъстоятелни.

Несъстоятелни са и възраженията, касаещи формата на приложения документ „извлечение от сметка”.

В тази връзка следва да се отбележи, че ГПК не е посочил изрично каква точно следва да бъде формата на този документ, като единствено е указал, че същият следва да установява вземането на държавните учреждения, общините и банките.

Затова и съдът приема, че изискванията към този документ са строго формални - да е редовен от външна страна /чл.418, ал.1/ и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

В случая представената счетоводна справка е редовна от външна страна, няма съмнение, че същата изхожда от “. банка – клон България »» , т.к. върху нея са положени подписи на надлежно упълномощен пълномощник на законните представители на банката /пълномощно с рег.№ 5345/25.10.2010 г. на нотариус с рег. № 438 от РНК, с район на действие РС С. , като установява вземането срещу длъжника по основание, период и размер.

Това извлечение е от счетоводните книги на банката, касаещи единственно и само вземането към длъжниците по заповедното производство, т.к. единственно то е релевантно за предмета на делото.

Несъстоятелно е и възражението, че жалбоподателката Г. не е била надлежно уведомена за факта на обявяване на кредита й за предстрочно изискуем, поради факта, че нот.покана, съдържаща изявление за това, не й е била връчена редовно.

Горният извод се налага поради факта, че според удосторевението за родствени връзки под № 42/14.03.2012 г., изходящо от Община П. и приложено към частната жалба на “. банка – клон България» насочена срещу определението за спиране на принудителното изпълнение, лицето К. Е. Г.е баща на жалбоподателката В. К. Г. и живее в Г., ул.»Д.» № 10 /адреса на жалбоподателката, посочен от самата нея в частната й жалба/.

С оглед на горният факт следва да се приеме, че след като нот.покана с рег. № 4040/17.08.2011 г. на нотариус с рег.№ 438 от РНК с район на действие – РС П. и рег.№ 3230/23.08.2011 г. на нотариус с рег.№ 503 от РНК с район на действие – РС П., е връчена на бащата на жалбоподателката, в качеството му на лице от домашните, което живее на същия адрес, съгласило се да я приеме, е връчена редовно по смисъла на чл.46, ал.2 ГПК, във вр. с чл.592, ал.1 ГПК.

Поради изложеното и възраженията на жалбоподателката в обратната насока се явяват несъстоятелни, а съдебната практика, с която ги е подкрепила, е неотносима към фактите по делото.

По тези съображения нейната жалба следва да се отхвърли, като неоснователна.

По аргументите, изложени в частта, касаеща несъстоятелността на възраженията на Г., че нот.покана, съобщаваща за обявяване предсрочността на изискуемостта на кредита не й е била редовно връчена, жалбата на “. банка – клон България» срещу определенито за спиране на принудителното изпълнение по изп.д., се явява основателна и следва да се уважи, като атакувания съдебен акт отмени, като неправилен – постановен в противоречие с материалния закон.

За пълнота само следва да се допълни, с оглед развитите доводи от жалбоподателката Г. в тази насока, че за казуса е ирелевантно, че предоставеният банков кредит е обезпечен с вписване на договорна ипотека в полза на банката.

Издаването на заповед за незабавно изпълнение влияе върху срочността при събирането на съществуващо вземане, а върху неговата обезпеченост.

Мотивиран от горното и на посочените основания, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1471/17.10.2011 г. на РС П., постановено по ч.гр.д. № 1405/2011 г. по описа на същия съд.

ОТМЕНЯ Определение № 307/23.02.2012 г., постановено по ч.гр.д.1405/2012 г. по описа на РС П., с което е спряно принудителното изпълнение по изп.д. №399/2011 г. по описа на ЧСИ Г.а С.с рег.№798 и с район на действие ОС-Благоевград, образувано по издаден изпълнителен лист и заповед за за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № 1475/17.10.2011 година, издадено по ч.гр.дело № 1405/25011 година по описа на Районен съд Г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: