Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 36

 

гр. Русе, 24.01.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

               Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                      Председател:         НАТАЛИЯ ГАВРАИЛОВА

                                      Членове                 АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                                                                      АНТОАНЕТА АТАНАСОВА                                                                        

 

               при секретаря Светла Пеева като разгледа докладваното от съдия Атанасова в. гр. дело № 4 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

              Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

              В.И.К. от гр. Р.е обжалвал действията на ЧСИ В. М., рег. № 833 на КЧСИ с район на действие РОС по изп. дело № 20198330400709, свързани с насочване на изпълнението спрямо имущество, което счита за несеквестируемо –обявление № 6505/4.12.2019 г., с което е изнесен на публична продан недв. имот, находящ се в гр. Р., от който притежава 1/2 ид. част.  Заявява, че имотът е собственост в режим на СИО между него и съпругата и освен него не притежават друг жилищен имот. Иска отмяна на обжалваното действие.             

              В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК

, взискателят Ю.е депозирал писмено възражение, с което взема становище за неоснователност на жалбата и прави искане тя да не се уважава по подробно изложени съображения.

              Настоящият състав на съда счита, че жалбата е депозирана в срок, от процесуално легитимирано лице - длъжник по изпълнението и същата е допустима като насочена срещу подлежащо на обжалване действие съгласно чл. 435, ал.2, т. 2 ГПК. Действително, жалбоподател е В.И.К. в качеството му на физическо лице (посочено е ЕГН, а не ЕИК), а не едноличният търговец  - длъжник по изпълнителното дело. Настоящият съдебен състав намира, че в случая това не влияе върху процесуалната му легитимация поради факта, че е налице пълно съвпадение в субекта - физическото лице и едноличния търговец. На следващо място съдебният състав приема, че действието по насрочване на публичната продан влиза в предметния обхват на понятието "насочване на изпълнението върху имущество", което длъжникът смята за несеквестируемо и следователно подлежи на самостоятелно обжалване, макар по време да следва описа на имота, представляващ първото възможно действие по насочване на принудителното изпълнение върху имота, което длъжникът има право да обжалва на предвиденото в закона основание.

              Съдът след като се запозна с материалите по делото, намира от фактическа страна следното:

               Изпълнителното производството е образувано по молба на Ю.за парични задължения въз основа на изпълнителен лист на 23.03.2015 г. по ч. гр. д. № 1351/2015 г. на РС Р.срещу Е.представляван от В.И.К..

              По молба на взискателя са извършени справки относно имущественото състояние на длъжника, лично и като ЕТ. Наложена е възбрана на ½ ид. част от процесния недв. имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.4.317.6.21 и е извършен опис на имота на 12.11.2019 г. На 13.11.2019 г. е изготвена пазарна оценка на имота и с Протокол № 6504 от 4.12.2019 г. е насрочена публичната продан на ½ ид. част от него за периода от 23.12.2019 г. до 17 часа на 23.01.2020 г. при първоначална цена 35 600 лв. Изготвено е обявление № 6050/4.12.2019 г., по повод на което е постъпила и жалба от длъжника по изпълнението В.К., предмет на разглеждане в настоящото производство.

      При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

               В случая не се спори, че изнесеният на публична продан жилищен имот – 1/2 ид. част от апартамент № 9, находящ се в гр. Р., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.4.317.6.21 е единствено жилище за жалбоподателя В.К. и членовете на неговото семейство, придобито по време на брака му с Г.В.К.. Този факт несъмнено се установява от съдържащите се в приложеното изпълнително дело писмени доказателства – справки в СВ, в ТД на НАП и в Община Русе.

             В разпоредбата на чл. 444, ал.1, т. 7 ГПК е посочено, че изпълнението не може да бъде насочено върху вещи на длъжника – физическо лице тогава, когато то касае жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него. Чл. 445 ГПК предвижда възможността за отпадане на несеквестируемостта, тогава когато за задължението е бил учреден залог или ипотека и взискател е заложеният или ипотекарният кредитор, както и когато задължението е за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за финансови начети. В т. 2 на ал.2 от чл. 445 ГПК е посочено, че е възможно и в случаи когато законът специално предвижда това, да отпадне несеквестируемостта на вещите. В настоящият случа обаче не сме изправени пред нито една от тези хипотези. При действието на стария ГПК съществуваше разпоредба - § 9 от ПР, в която бе регламентирано, че от защитата на разпоредбата на чл. 339, б. „ж” ГПК /аналогично на защитата, предвидена в чл. 444 ГПК/ не могат да се ползват предприемачите строители за задълженията им, произтичащи от строените от тях постройки до влизането на този кодекс в сила, както и търговците за задълженията, направени от тях в това им качество. Към настоящият момент липсва аналогична разпоредба, било в ГПК, било в друг закон, която да предвижда, че търговците отговарят изцяло с имуществото си, без да се съблюдава дали същото е несеквестируемо. Тъкмо напротив, разпоредбата на чл. 614, ал. 4 ТЗ предвижда, че несеквестируемото имущество на длъжника и на неограничено отговорния съдружник не се включва в масата на несъстоятелността.  Щом като в процедурата за универсално принудително изпълнение за едноличния търговец единственото му жилище се приема за несеквестируемо, на още по-силно основание то е несеквестируемо и в производството по индивидуално принудително изпълнение по ГПК, какъвто е настоящият случай.

 В подкрепа на този извод е и приетото в мотивите по т. 1 на тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. по т. дело № 2/2001 г. ОСГК  на ВКС. Там е посочено, че за поетите задължения във връзка с осъществяването на търговската му дейност едноличният търговец отговаря с цялото си имущество, включено в търговското предприятие, с личното си имущество (без несеквестируемото) и половината от имуществото - СИО, което не е включено в търговското предприятие. Следователно, не може да се поддържа, че само правното качество, в което дадено физическо лице участва в оборота - в лично или в търговско качество като ЕТ, предопределя дали спрямо него ще се прилага защитата по чл. 444, т. 7 ГПК за несеквестируемост на единственото му жилище, което според събраните доказателства не е включено в търговското му предприятие.

Предвид изложеното подадената жалба се явява основателна. Действията на ЧСИ, с които е насочено принудителното изпълнение върху единствения жилищен имот на длъжника - едноличен търговец, следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.

           Водим от горното, Окръжният съд

 

Р Е Ш И:

 

           ОТМЕНЯ по жалба на В.И.К. от гр. Р.действията на ЧСИ В. М., рег. № 833 на КЧСИ с район на действие РОС по изп. дело № 20198330400709 по насочване на изпълнението по отношение на собствената му 1/2 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.4.317.6.21, находящ се в гр. Р., изразяващи се в насрочване на публична продан с обявление № 6505/4.12.2019 г. за периода от 23.12.2019 г. до 17 часа на 23.01.2020 г.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: