Решение по дело №319/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 89

гр. Видин, 30.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в открито заседание на

Двадесет и трети април

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

 319

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.9б, вр. с чл.4,ал.1 от ЗМДТ във вр. с чл.156 и сл. във вр. с чл.107 и чл.144,ал.2 от ДОПК.

Делото е образувано по жалба на С.И.Д., действаща лично и със съгласието на баща си И.Ц.Д., против Решение по жалба срещу АУЗ № **********-1/17.09.2019г. на Началник отдел „МДТ” при община Видин, относно начислената такса битови отпадъци - главница и лихва, в размера и за периода, визирани в акта. По отношение на ДНИ жабата е оттеглена в с.з. от 27.02.2020 год. главница и лихва, в размера и за периода, визирани в акта.

В жалбата се развиват съображения, че решението, както и частта на потвърденият с него акт са незаконосъобразни и необосновани, относно определената за плащане такса битови отпадъци по отношение на имота, тъй като услуга не е предоставяна. Иска отмяна на АУЗ в частта, която касае заплащане на ТБО по отношение на притежавания имота, находящ се извън границата на населеното място.

Ответникът по жалбата – Началник отдел „Метни данъци и такси” при Община Видин, лично и чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да не я уважава. Твърди, че при издаването на обжалваният акт са спазени всички изисквания на закона, както на процесуалния, така и на материалния, както и че са взети предвид всички събрани доказателства.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество същата е основателна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Производството е започнало с подаване на жалба с рег.№МД-14-395 от 27.09.2019 год. от страна на Д. до Началник МДТ, против АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК № **********-1 от 17.09.2019 год.

Видно е, че на Д. е начислявана половината от ТБО, по реда на чл.16а от Наредбата на ОС Видин за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Сочи се, че в цитираната Наредба не е предвидено пълно освобождаване от ТБО.

С Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №********** – 1/ 17.09.2019г., издаден от Главен специалист „Публичен изпълнител”, отдел „МДТ” при Община Видин и на основание чл.107,ал.3 от ДОПК, чл.4, ал.1 от ЗМДТ вр. с чл.1 от Наредбата за определяне и администриране на местните данъци, такси и цени на услуги и съгласно подадени декларации по чл.14 от ЗМДТ за недвижими имоти в Община Видин на жалбоподателката Д. са определени задължения за заплащане на данък недвижими имоти в размер на общо 192.31 лева за периода от 2010г. до 2019г. - включително, както и такса битови отпадъци за недвижим имот за 2010г. до 2019г. в размер на 247.13 лева – главница и 121,67 лева – лихва за просрочие. Касае се за имот находящ се в с.Синаговци. Както бе вече споменато ДНИ не е предмет на жалбата пред съда.

В АУЗ е посочено изрично, че на основание чл.107,ал.4 от ДОПК актът може да се обжалва в 14 – дневен срок пред Началника на отдел „МДТ” при община Видин.

Жалбоподателят се е възползвал от това свое право и е обжалвал издаденият АУЗ по административен ред,оспорва начина на начисляване на ТБО, като твърди, че противоречи на европейското право, ЗМДТ и ДОПК, в частта му относно определянето на такса битови отпадъци в посочения в акта размер, по отношение на имота е претендирана давност.

По така подадената жалба се е произнесъл по – горестоящият административен орган - Началник на отдел „МДТ” при община Видин, който е постановил Решение рег. № МД-14-395/10.10.2019г.

Не се спори, че имота, предмет на делото, находящ в с.Синаговци е собственост на жалбоподателката и нейния брат. Не се спори и относно това, че имота се намира извън границите на населеното място и там не се извършва сметосъбиране и сметоизвозване. Това е видно и от извадката на скица представена от ответниците /л.118 по делото/, от която е видно, че територията е горска. Имотът се намира във вилна зона „Божурица“, местността „Манастира“ в землището на с. Синаговци, община Видин. ОУП на Община Видин е одобрен с Решение №180/09.11.2004 год. На ОС Видин и е публично достъпен на сайта на Община Видин.

По делото са представени доказателства за декларации подадени от жалбоподателката за освобождаване от ТБО за имота 2015, 2016, 2018 год. включително, който въпрос също не е спорен по делото. За 2014 и 2017 година няма подадени декларации.

По делото е разпитан свидетеля Ж.А.П., който сочи, че имота е извън селото и те не обслужват района, не знае дали изобщо има контейнер там. Свидетелят е шофьор на сметоизвозващ камион, обслужващ района.

По делото е разпитана като свидетел Н.Х.Н., но показанията на същата не могат да бъда ценени като свидетелски показания, а единствено като обяснения на издателя на обжалвания акт във връзка с неговото издаване.

С постановеното Решение Началника на отдел МДТ при Община Видин е приел, че за всички начислени ТБО и ДНИ и лихви за 2010 година, 2011 година, 2012 година и 2013 година е изтекъл давностен срок и е постановил вземанията на Д. да бъдат отписани и в тази част е отменил частично АУЗ. Решението на горестоящия орган е изпълнено, видно от протокол изх.№541/10.10.2019 год., за отписване на изтеклите по давност задължения.

Задълженията за такса битови отпадъци представляват публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл.162,ал.2,т.1 и т.3 от ДОПК. Според чл.166,ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти този ред е предвиден в чл.4,ал.1 от ЗМДТ, според който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според ал.3, в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал. 4, тези служители се определят със заповед на Кмета на общината. Последният, съгласно ал.5 упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152,ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Същевременно в чл.107,ал.3 от ДОПК е регламентирано, че по искане на задълженото лице или служебно /в определените хипотези/, органът по приходите може да издаде акт за установяване на задължението, когато размерът му се установява по данни от декларация. Този акт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред Директора на териториалната дирекция.

Относно вземанията за местни такси редът за установяването им е предвиден в чл.9б от ЗМДТ, според който установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл.4,ал.1 – 5, а обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Т.е. установяването, обезпечаването и събирането на местните такси става по посочения по – горе ред, който се отнася и за местните данъци.

Следователно, видно от цитираните законови разпоредби, производството по издаването и обжалването на актовете за установяване на местните данъци и такси е по реда на ДОПК. В конкретния случай установяването на вземанията за местни данъци и за местни такси е осъществено с един административен акт, който е издаден от орган на общинската администрация, овластен за това по надлежния ред, което обстоятелство не се оспорва по делото.

От изложеното по-горе се вижда, че въпросния акт има характеристиките на индивидуален административен акт и е съставен от оправомощено за това длъжностно лице, в кръга на неговите правомощия, в предписана от закона форма.

Основният спорен въпрос в настоящия казус е дължимостта на ТБО, като оспорващият настоява, че имотът представлява горска територия, респ. същият се явява необлагаем, тъй като е извън урбанизираната територия, не се извършва сметосъбиране и сметоизвозване и не произвежда отпадъци, т.е. нарушен е принципа, че замърсителя плаща.

С оглед така очертаният спорен факт, съдът от правна страна намира следното:

За установените задължения с оспорения АУЗ, приложимата действаща редакция на нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ (т.е. тази, преди изм. ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) гласи следното: С ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ законодателят е определил като необлагаеми с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен.

Предвид тази нормативна уредба, следва да се приеме, че законодателят е обособил две групи поземлени имоти, които притежават релевантни за данъчното облагане характеристики.

Първата група са поземлени имоти, намиращи се в строителните граници на населените места и селищните образувания, като в случая следва да се изяснят понятията населено място и строителни граници, с които борави ЗМДТ и съобразно тяхното съдържание да се преценява приложението и относимостта им към спора.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България "населено място" е исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура. Допълнително следва да се има предвид и чл. 18, ал. 1 от с.з., съгласно който територията на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището.

За понятието „строителни граници“ легална дефиниция няма, но то реферира към понятието „територия на населено място“ по смисъла на § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ, съгласно който това е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. В теорията се приема, че строителната граница на населено място е границата, определена с устройствен план - общ или подробен, която разграничава урбанизираната територия на населеното място от неговото землище. В този смисъл съдът изрично отбелязва, че строителните граници не се обвързват непременно с наличието на подробен устройствен план (ПУП), въз основа на който план се предвижда и разрешава конкретно строителство, т.е. за понятието „строителни граници“ не следва да се съди само от възможността за застрояване. Строителните граници могат да бъдат очертани и с общ устройствен план, който в този случай ще ги отграничи от землището на населеното място.

По аргумент от горното, за следващото понятие – урбанизирана територия, следва да се приеме, че това е територията, заключена в строителните граници. В този смисъл, урбанизирана територия и строителни граници се явяват синонимни понятия. Чл. 7, ал. 1 от ЗУТ сочи, че урбанизираните територии са населените места и селищните образувания и изброява видовете територии съобразно основното им предназначение, дадено с общия устройствен план (ОУП). Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗУТ според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове, териториите в страна са: урбанизирани (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от води и водни обекти, и територии за транспорт. Т.е. предвид и формулировката на нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, облагаеми ще са имотите, попадащи в строителните граници на населените места, в т.нар. селищна територия или урбанизирана територия по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗУТ. В следващата норма на чл. 8 от ЗУТ са изброени възможните конкретни предназначения на териториите, които се определят вече с ПУП.

Още при действието на ЗТСУ (отм. 2001 г.) с нормата на чл. 2 е регламентирано, че населени места по смисъла на този закон са градовете и селата, както и промишлените, курортните и туристическите комплекси и другите селищни образувания в строителни граници, установени с общите и подробните градоустройствени планове, като при липса на общ или подробен градоустройствен план строителните граници на населените места се определят с околовръстен полигон съгласно с правилника за приложение на ЗТСУ. Съгласно чл. 106 и чл. 107, във вр. с чл. 105, т. 3 от ЗУТ с ОУП се определя общата структура на разработваната територия – предмет на плана, като ОУП може да е за населеното място – град, заедно с неговото землище, като територията, предмет на ОУП може да не съвпада със землището на града. С ОУП се определят границите за населеното място и общата структура на територията, предмет на плана – жилищни, производствено-складови, за паркове и градини, за спорт и забавления, за обществено обслужване, за обекти на културното наследство и др., както и земеделските територии, горски територии, за природозащита  и др. Съгласно чл. 18, ал. 6, т. 2 от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, основните графични материали на предварителния проект на ОУП на община следва да съдържат отразяване на бъдещото развитие и устройство на територията, включващо режим на устройство и строителните граници на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания).

С оглед изложеното строителните граници на населените места (и при действието на ЗТСУ от 1973 г. до 2001 г., и при действието на ЗУТ от 2001 г.) се определят с устройствен план (ОУП или ПУП), поради което използваното от законодателя в § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ понятие „устройствен план“ (а не ПУП), не е случайно.

Предвид изложеното следва да се приеме, че имотът на оспорващия, доколкото според одобрения с Решение № 180/09.11.2004 г. на ОУП на гр. Видин, то същият е поземлен имот в строителните граници на населеното място.

С оглед конкретно формулираната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, според която в първата група попадат всички имоти, които са в строителните граници на населените места, е без значение дали тези имоти са земеделски земи по смисъла на разпоредбата на чл. 2 от Закона за горите (ЗГ). Т.е. без значение е дали същите са предназначени за горскостопанскадейност, както и че не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с ПУП или с околовръстен полигон. При наличие на устройствен план като ОУП, определящ строителните граници на населеното място и включващ в тях горски територии и земеделски земи, следва да се приеме, че същите са облагаеми по смисъла на ЗМДТ. Изключението по чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, предвиждащо необлагаемост с ДНИ на горски територии и земеделските земи се отнася до такива земи, които са извън строителните граници на населените места и селищните образувания, определени с ОУП, както и тези, за които с ПУП не е предвидено предназначение по чл. 8, ал. 1 от ЗУТ и не е променено предназначението им по реда, разписан в съответните закони.

Съдът намира, че щом поземленият имот според действащия ОУП на населеното място е определен като урбанизирана територия (т.е. намира се в строителните граници на населеното място), както в настоящия случай, то спрямо този имот при преценка облагаемостта му е приложима първата хипотеза, визирана в чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, като е без значение дали имотът е урегулиран и с ПУП и дали е променено предназначението му от горска територия за конкретни нужди.

Освен това данъкът върху недвижимите имоти представлява пряк имуществен данък, наложен върху активи в качеството им на икономически ресурс на лицата, представляващ потенциален източник на доходи. Обект на облагане е стойността на активите, определена в съответствие с количествените и качествените характеристики на имотите, отразени по-конкретно в системата за определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти. Изключението от облагане, въведено с чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ за земеделските земи и горите, отразява техния особен статут на основно национално богатство и свързаната с него цел да бъдат използвани само за земеделски цели. За тази цел е въведен специален режим за промяна на тяхното предназначение, като е изключено изземването на стойност посредством данъка върху недвижимите имоти. С включването на определени земеделски имоти и горски територии в строителните граници на населено място се променят техните качествени характеристики, като разположение в определен вид устройствена зона, норми за застроеност и коефициент за инфраструктура, които са свързани с градоустройствения режим на населеното място. Тези променени качествени характеристики водят до повишаване на стойността на активите, а фактът на наличното им урбанизиране ги изключва занапред от териториите, предназначени за земеделско производство, което би следвало да се отрази на данъчния им статут, независимо дали е проведена специалната процедура за промяна на предназначението им.

Макар че начисляването на ДНИ не е предмет на настоящия процес, то горното изложение е във връзка с определянето на таксата по чл. 62 ЗМДТ, която се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на територията на общината. Т.е. извода е, че следва да се начисли ТБО, като по долу в изложението ще стане въпрос, кой точно от трите компонента на ТБО следва да заплаща жалбоподателя.

На първо място Съдът счита, че АУЗД е немотивиран. Липсата на мотиви в частта за ТБО е съществена предвид разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ, според която такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения за битови отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Така формулирана разпоредбата не е включена в мотивите на оспорения акт. В закона обаче изрично е предвидено, че размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно по реда на чл. 66 от ЗМДТ- в годишен размер, с решение на Общински съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност. Или в рамките на ТБО се включват такси за три отделни, самостоятелни услуги- сметосъбиране и сметоизвозавне, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Това разграничение не е самоцелно, тъй като в разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ е регламентирано, че такса не се събира за сметосъбиране и сметоизвозване, визирани в чл. 62 от посочения закон, когато те не се предоставят от общината или имотът не се ползва през цялата година. Съгласно чл. 71, т. 2 от ЗМДТ не се събира такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината. Видно от тази разпоредба, за да е налице задължение за заплащане на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината да е престирала услугата-да е включена услугата в заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, определяща услугите, които се извършват от общината, недвижимите имоти да са в границите на района, определен от кмета на общината, да е извършвана дейността реално. Това в конкретния случай е доказано по делото, а именно, че услугата по отношение на имота не се предоставя. Разпитан е и свидетел ангажиран от самата община, който сочи, че сметосъбиране в територията, на която се намира имота не се извършва. Поради, което съда счита, че АУЗ е неправилно изчислен за годините, в които не е подадена декларация, поради това основание.

Местната ТБО се заплаща за трите вида услуги, визирани в чл. 62 ЗМДТ, като размерът се определя за всяка една услуга поотделно- сметосъбиране и сметоизвозавне, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В акта, с който се определят задълженията на съответния субект, таксата за битови отпадъци следва да е определена именно по този начин. В конкретния случай, в мотивите на оспорения акт не е посочено това разграничение, нито е посочено за кой от горепосочените компоненти е определената ТБО, нито по какъв начин е формиран нейния размер. На свой ред, в обжалвания акт за установяване на вземания за ТБО в противоречие с установеното в чл. 67, във връзка с чл. 66 от ЗМДТ изискване не са определени задълженията за отделните видове услуги - компоненти на ТБО. В акта са посочени само общо дължими размери по години за такса битови отпадъци. Не са посочени отделни дължими размери на таксите за услугите, посочени в чл. 66, ал. 1, т. 1-4 от ЗМДТ, а именно: такса за осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други, такса за събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им, такса за проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци и такса за почистване на местата за обществено ползване. Липсата в обжалвания акт на стойностно определяне на дължимата такса за тези четири отделни услуги води до невъзможност да се прецени както дали правилно е изчислена дължимата такса битови отпадъци, така и затруднява доказването на реалността на извършените услуги като отделен вид. Твърди се от ответниците, че изчислението на ТБО е съобразено с изискването на ЗМДТ и Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Видин, като е взето предвид, че имота е извън урбанизираната територия, че не се извършва сметосъбиране и сметоизвозване и не е начислена и такса за компонента поддържане на обществените територии, това обаче по никакъв начин не става ясно от АУЗ, нито е посочен начина на изчисление, нито законовите разпоредби, които са взети предвид при това изчисление. Това е необходимо условие един акт да е законосъобразен, тъй като така нито собственика на имота, нито съда могат да направят преценка за начина на определянето на ТБО.

Действително оспореният акт е немотивиран, съдът намира, че в разглеждания случай това е съществено процесуално нарушение, обосноваващо неговата незаконосъобразност. Това е така, тъй като в потвърждаващото го решение на горестоящия орган- Началник отдел МДТ също не се съдържат подробни и изчерпателни съображения, позволяващи да се провери законокъобразността на акта. Горестоящият орган не е изложил мотиви, както по отношение на методиката за определяне на ДНИ, така и по отношение изискванията при определяне ТБО. Няма съображения за реда, по който се начислява, определя и заплаща ТБО, както и регламентираната възможност за освобождаване заплащането й, компонентите, които се съдържат в определената ТБО, относителната стойност на всеки от тях в общия размер на таксата. Следвало е да анализира и конкретните факти, отнасящи се до жалбоподателя, предвид подадените от него декларации за освобождаване от ТБО и факта, че той иска цялостно освобождаване от нея, като е следвало да се опише начина, по който е изчислена ТБО.

Като изрично би следвало да посочи, че определената такса е само за услугите поддържане на депо, тъй като лицето е подало декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване от 2015, 2016 и 2018 г., а в останалите години тази услуга не е предоставяна. Което обаче не е взето предвид от органа и ТБО е начислена в по-висок размер.

Предвид характера на услугите "обезвреждане на битовите отпадъци в депа" и "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване", като ставката тук е 0 промила, фактическото ползване на имота от жалбоподателя е ирелевантно. С оглед на това и в Наредбата е предвидена възможност за освобождаване единствено от таксата за извършване на услугата "сметосъбиране и сметоизвозване", като горното е в съответствие и със законовите разпоредби. В този смисъл подадените от жалбоподателяа декларации за имота, че няма да се ползва, освобождават жалбоподателя от заплащане на такси за услугите "сметосъбиране и сметоизвозване", не и от заплащане на такса за услугата "обезвреждане на битовите отпадъци в депа за битови отпадъци".

Задължението за такса за обезвреждане на битови отпадъци по аргумент от чл. 71, т. 3 ЗМДТ таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депа се дължи от лицата по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, когато общината използва съоръжения за обезвреждане. В заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ изрично е посочено, че Община Видин предоставя услугата обезвреждане на битовите отпадъци. По аргумент на чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ услугата се изразява в проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци. От доказателствата по делото е безспорно, че Община Видин фактически ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци, изградила е и ново регионално депо, въведено в експлоатация през 2015 г., поради което извършва услугата обезвреждане на битови отпадъци в депа по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ. Предвид на това по аргумент на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ таксата за обезвреждане на битови отпадъци е дължима от жалбоподателя. Следва да се има предвид, че възражението на жалбоподетелите, че по отношение на 2014 година доказателства от Общината в тази връзка не са представяни е основателно.

В АУЗ трябва да се посочи и начина на изчисление на лихвата с оглед възможността за заплащане на таксата на две вноски. Мотивите на решаващия орган са лаконични и са само по отношение на изтеклата давност за 2010 – 2013 год., включително.

Съдът намира, че липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено процесуално нарушение по принцип, но само, когато по-горният орган го е потвърдил, излагайки мотиви за това. В този смисъл е и т.3 от т.р. № 16/1975 г. на ОСГК на ВАС. В конкретния случай е задължително обжалването на акта по административен ред. Неговата законосъобразност се преценява от горестоящия административен орган-решаващ орган, който е в правомощията си да го отмени, или да го потвърди. При постановяване на своето решение, органът задължително излага своите мотиви. Ако прецени, че актът е законосъобразен като резултат, решаващият орган следва да мотивира решението си за неговото потвърждаване, включително и с мотиви, които са могли да бъдат изложени от органа, издал акта. Съществено в случая е и това, че при обжалване на потвърдения АУЗ, като ответник в производството пред съда се конституира решаващият орган, а не органът, издал акта. Т.е., решаващият орган е отговорен за законосъобразността на потвърдения от него акт. Това му дава право, в тази хипотеза, да изложи мотиви, обосноваващи тази законосъобразност, дори и когато органът по приходите не е направил това. Решението на горестоящия орган е съществена част от административното производство, без което е недопустимо съдебно обжалване на акта. Ето защо съдът намира, че липсата на мотиви и в решението на горестоящия орган определя нарушението, като съществено.

Възражението на жалбоподателката, че не произвежда отпадъци, т.е. нарушен е принципа, че замърсителя плаща е неоснователно. Принципът „замърсителят плаща“ гласи, че този, който оказва въздействие върху околната среда, носи и основната отговорност – материална и финансова и следва да посрещне финансовите разходи за това. Този принцип е широко възприет и се разглежда като подразбираща се част от законодателството заради силната подкрепа, която получава в страните от Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и от Европейската общност (ЕО). В международното право в областта на околната среда се споменава в Принцип 16 от Декларацията от Рио за околната среда и развитието (1992 г.). Принципът „замърсителят плаща“ представлява финансов стимул, както за лицата да намалят количеството на генерираните отпадъци, така и за общините – да оптимизират разходите по събиране, транспортиране и третиране на отпадъците. Целта на законодателя е водеща основа за определяне размера на такса смет да бъде количеството на битовите отпадъци. В настоящият процес спорните ТБО са начислени по действащата нормативна уредба и доколкото този принцип  е залегнал в действащата уредба, той е взет предвид при определянето на ТБО, макар и с уговорката за гореописаните незаконосъобразности, който следва да бъдат отстранени.  

По отношение лихвите за забава в новия акт следва да се посочат какви са сроковете за плащане на ТБО, и от кога се начислява лихва върху главницата на всяка от трите услуги, попадащи в ТБО, и размерът и за всяка от тях.

Съгласно чл. 174 АПК, когато връща делото за ново произнасяне, съдът следва да определи срок за това. В настоящия случай, съдът приема, че АУЗ следва да се издаде в 30 дневния срок по чл. 107, ал.3 ДОПК, считано от влизане на настоящето решение в сила.

С оглед горното атакуваното решение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Разноски от жалбоподателя не са поискани, поради което и Съда не следва да се произнася по този въпрос.

          Водим от горното Съдът

                                   Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение от 10.10.2019 год. на Началник отдел „МДТ” при община Видин по жалба срещу АУЗ № 5504000480-1/17.09.2019г., издаден от Главен специалист „Публичен изпълнител”, отдел „МДТ” при Община Видин относно начислената такса битови отпадъци - главница и лихва.

ВРЪЩА преписката на органа по приходите при Община Видин, за издаване на нов акт, при спазване на дадените указания в обстоятелствената част на решението, в 30-дневен срок от влизането му в сила.

Решението на основание  чл. 160, ал. 6 от ДОПК не подлежи на обжалване.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: