Решение по дело №2998/2021 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№262908/6.12.2021г.

 

гр.Варна 6.12.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

 

при секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2998/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищеца "Е.П.П." АД сочи, че ответницата Зл.С. е негов клиент, с клиентски №**, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен №**, **, като отношенията им се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П." АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР към момента).

Съгласно чл.17, т.2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия ответницата в качеството си на потребител дължи плащане на ползваната ел.енергия в сроковете определени с ОУ, като при неизпълнение се дължи лихва.

Предвид горното и на основание чл.410 от ГПК, във връзка с чл.107 от Закона за енергетиката, на 06.01.2021г. в РС - Варна е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу С., в резултат на което е образувано ч.г.д.№168/2021г. по описа на 31с за сумата от общо 636.81лв. за обект на потребление, заведен с абонатен №**, с.**, **, находящ се на адрес: с.**, ** включваща неплатени фактури за ел.енергия в размер на 608.44лв., представляващи главница за консумирана ел.енергия от ответницата по фактури, издадени в периода 13.03.2020г. - 15.07.2020г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 28.37лв., представляващи сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 11.12.2020г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл.№**, към същата дата. Заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК поради което на ищеца са дадени указания за предявяване на установителен иск в резултат на което и в срока по чл.415 ГПК предявява настоящата искова молба.

Предвид гореизложеното, моли съда да установи със силата на присъдено нещо, че ответницата дължи на ищеца заплащане на сумата от 636.81лв. за обект на потребление, заведен с абонатен №**, с.**, **, находящ се на адрес: с.**, **. В посочената сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 608.44лв., представляващи главница за консумирана ел.енергия от ответницата по фактури, издадени в периода 13.03.2020г. - 15.07.2020г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 28.37лв., представляващи сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 11.12.2020г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответницата по кл.№** към същата дата, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело и да се присъдят сторените по заповедното и исковото производства разноски.

Ответната страна по реда на чл.131 от ГПК е подала отговор чрез назначеният и особен представител в който е посочила, че оспорва наличието на сключен между страните договор за продажба на ел.енергия. Твърди че обекта за който се претендира сумата е унищожена от пожар жилищна сграда в която няма консумация на ел.енергия. Твърди, че към момента на извършване на проверката въз основа на която е начислена сумата не са били налични нормативно определени правила за извършване на корекция, като при проверката не е установена намеса в СТИ. Моли да се отхвърли предявеният иск.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.

В хода на проведените по делото съдебни заседания страните чрез процесуални представители поддържат заявените позиции по спора. 

В полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№168/2021г. по описа на ВРС, ХХХI-ти състав за парично задължение, представляващо главница за незаплатена консумирана електрическа енергия по клиентски №**, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен №**, с.**, ** за сумите от 608.44лв. главница за ползвана ел.енергия за времето от 13.03.2020г. до 15.07.2020г., 28.37лв. лихва за забава за времето от 19.05.2020г. до 11.12.2020г., законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда-7.01.2021г. до окончателното им изплащане и сторените по делото разноски в размер на 75лв.

Като писмени доказателства по делото са приети: извлечение от сметка към 11.12.2020г., 5бр. фактури, известие за обезщетение за забава, справка за потребление към 5.02.2021г., извлечение за фактури и плащания към 4.02.2021г., заявление от 25.06.2019г., ССчЕ и СТЕ.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане ако твърди такива.

Факта и валидността на договорната обвързаност на страните по силата на договор за продажба на електрическа енергия при действието на Общи условия на ДПЕЕ на „Е.П.“ АД по отношение за обект с абонатен №**, с.**, ** не са спорни в отношенията между страните. Не е спорно също качеството на ответницата Зл.С. на потребител на електрическа енергия. Твърденията на особения представител на ответницата, че имота не се е ползвал поради това, че намиращата се в него сграда е погинала от пожар са останали недоказани от негова страна. Следва да се има предвид, че наведеното от ответната страна твърдение е за настъпване на обстоятелство което тя може да докаже, тъй като за твърдения пожар би следвало да има доказателства, но дори и те да бяха налични това не означава, че в имота не се ползва ел.енергия тъй като такава би могла да се ползва примерно при строително-възстановителни работи.

На основание чл. 153 от ГПК с оглед процесуалното поведение на страните и преценката на доказателствата по делото в тяхната съвкупност /писмени и заключение на ССчЕ/, съдебният състав приема, че тези релевантни факти са установени по делото.

Съгласно чл.8 от обвързващите страните ОУДПЕЕ, предмет на продажба по договора е електрическа енергия от „Е.П.“ АД на потребителите присъединени към разпределителната мрежа на „Е.М.“ АД, като задължение на първото дружество е да осигурява необходимите количества. Основното задължение на доставчика съгласно чл.15, т.1 от същите ОУ е да снабдява с електрическа енергия, всеки потребител, чийто обект е разположен на територията, която обслужва. Представените по делото фактури за начислени плащания са за редовна консумация на ал.енергия в имота, като вещото лице по приетата ССчЕ не е посочило, че е установило нередовност при водене на счетоводните книжа на ищеца. От друга страна вещото лице по приетата СТЕ е посочило, че посочените във фактурите като доставени количества ел.енергия са напълно възможни за доставка. Това вещо лице е посочило в заключението си и че СТИ на ответницата е било в срока си на годност.

Следва да се има предвид, че по делото липсват доказателства, че ответницата се е възползвала от съществуващата за нея възможност да поиска спиране на ел.захранването за имота си по реда на чл.22, т.3 от ОУ, а именно това е реда в случай, че продължително време няма да се ползва ел.енергия в имот.

            Предвид изложеното по-горе съставът намира, че претенцията за главници възлизаща общо на 608.44лв. е доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.

Що се отнася до другата част от претенцията за сумата от 28.37лв. лихви за забава за времето от 19.05.2020г. до 11.12.2020г., то същата по основание е обусловена от извода за основателност на претенцията за главница и самия факт на признаване на задължението за главните суми в голяма степен води до извода и за нейната основателност. Що се отнася до размера на задължението то същият е установен и от вещото лице по ССчЕ, което е посочило сума дори надвишаваща претенцията.

Предвид изложеното съставът приема, че дължимостта и на тази сума се е доказала.

Предвид уважаването на претенцията съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 75лв. разноски по заповедното производство и 855лв. разноски по исковото производство.

Ето защо, съдът

Р Е Ш И

ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца „Е.П.“ АД, *** и ответницата З.Р.С. ЕГН********** ***, че ответницата дължи на ищцовото дружество  сумата от

608.44лв., представляващи главница за консумирана ел.енергия от ответницата по фактури, издадени в периода 13.03.2020г. - 15.07.2020г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 28.37лв., представляващи сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 11.12.2020г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл.№**, към същата дата, заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-7.01.2021г. до окончателното изплащане на сумите, на осн. чл.422 от ГПК.

ОСЪЖДА З.Р.С. ЕГН********** *** да заплати на „Е.П.“ АД, *** сумите от 75лв. разноски по заповедното производство и 855лв. по исковото производство, на осн. чл.78 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на уведомяването.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл.7, ал.2 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: