ПРОТОКОЛ
№ 1450
гр. Пазарджик, 11.07.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Иванка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20245220102131 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
Молителите С. П. Н. и Ю. Т. Ф. - редовно призовани, не се явяват лично,
за тях се явява адвокат П. Х. от АК-Пазарджик – надлежно упълномощен с
молбата.
АДВ. Х.: Госпожо съдия, моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ. Х.: Представям потвърждение, издадено от Министерство на
външните работи, Дирекция "Консулски отношения" за преводаческата
правоспособност на Р. П. М., което бях задължен да представя по делото.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили по делото писмо от ОД на МВР гр.
Пазарджик с вх. № 17177/03.07.2024 г. за задграничните пътувания на
молителката С. П. Н. и детето Д. Т. Ф., родена на ****** г., за периода от
01.01.2023 г. до 01.07.2024 г.; писмо от ОД на МВР гр. Пазарджик с вх. №
17535/ 08.07.2024 г. за задграничните пътувания на молителя Ю. Т. Ф., роден
на **********г., гражданин на Р. Куба, за периода от 01.01.2023 г. до
1
01.07.2024 г.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпил по делото социален доклад с вх.№
17546/08.07.2024 г. от ДСП Пазарджик за детето Д. Т. Ф..
АДВ. Х.: Запознат съм с постъпилите доказателства. Моля да се приемат
като писмени доказателства постъпилите писмени документи, изискани от
съда.
Съдът намира, че горедокладваните писмени документи, както и
представеното от адв. Х. Потвърждение №01632-1/04.07.2018 г., издадено от
Министерство на външните работи, Дирекция "Консулски отношения" са
допустими и относими, поради което следва да бъдат приети като писмени
доказателства по делото и
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените
писмени документи, а именно: писмо от ОД на МВР гр. Пазарджик с вх. №
17177/03.07.2024 г. за задграничните пътувания на молителката С. П. Н. и
детето Д. Т. Ф., родена на ****** г., за периода от 01.01.2023 г. до 01.07.2024 г.;
писмо от ОД на МВР гр. Пазарджик с вх. № 17535/ 08.07.2024 г. за
задграничните пътувания на молителя Ю. Т. Ф., роден на **********г.,
гражданин на Р. Куба, за периода от 01.01.2023 г. до 01.07.2024 г.;
Потвърждение № 01632-1/04.07.2018 г., издадено от Министерство на
външните работи, Дирекция "Консулски отношения" за преводаческата
правоспособност на Р. П. М.; социален доклад с вх. № 17546/08.07.2024 г. от
ДСП Пазарджик за детето Д. Т. Ф..
АДВ. Х.: Във връзка с дадената ни възможност да соча доказателства
относно обичайното местопребиваване на молителката С. П. Н. водя и моля да
допуснете до разпит като свидетел А. С. Ч., която е пред залата.
Съдът намира доказателственото искане на адв. Х. за разпит на свидетел
за допустимо и основателно, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане А. С. Ч..
2
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯ СВИДЕТЕЛ, КОЙТО
СЕ ВЪВЕДЕ В ЗАЛАТА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
А. С. Ч. – ЕГН **********, родена на ***** г. в. гр. П., живуща: ул.
***** № *** ет. * ап.* гр. П., българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИДЕТЕЛКАТА Ч.: Близка приятелка съм на семейството, за мен
повече от роднински. С майката на С. работихме в Болницата и оттам се
познаваме. С. се омъжи за Ю. през 2018 г. тук в България. Задължително в Г.
по два пъти ходя за две седмици. Пребивавам у тях. Много често С. живее тук,
по - лесни са като, че ли са нещата тук. Аз бях до 5 май там тази година,
дойдох си. 10-тина дни след мен Савина си дойде с детето. Майка й си дойде.
След това беше на почивка с майка си в Гърция в роднинско бунгало имат там,
доколкото знам. Дойдоха си. Мъжът й Ю. беше тук, за да подадат молба за
развод, доколкото знам. След това си тръгнаха, за да кандидатства да подаде
молба в две – три фирми там за работа. Детето като расте, тя започва да си
търси работа. Сега пак са на Гърция, много им харесва там. На 11 ноември е
родено детето 2022г., на 1 година и половина е сега. Аз бях там две седмици
преди това. Откакто се е родило детето тя е в майчинство. Това я кара често да
си идва. Иначе поддържаме връзка по телефона, вайбър, но си идва често.
Често се виждаме като си идва. Горе – долу и в България за сега докато
малката е малко, тя си беше тук, после пак се върна, сега е в Гърция.
Последните два месеца е тук. Сигурно като ги сметна за годината, сигурно 5- 6
месеца е тук, 5-6 месеца е там. Доста често си идва, защото е в майчинство.
Като бях там мога да кажа, че са в много добри отношения. Той идваше
всеки ден и се виждаше с детето. Когато нямаше възможност, не идваше пък
звънеше по телефона - вайбъра. Имат добри отношения, не съм ги чула да се
карат. Говорят предимно на испански, но С. ми превежда. Мисля, че са в добри
отношения, запазени интелигентни отношения имат.
Когато беше кръщенето С. поседя доста 2-3 месеца. Той беше тук за
една седмица, но си тръгна. Миналата година юни месец идва, когато беше
кръщенето на малката. За сватбата, когато беше, месец останаха тука. Това е.
3
Той беше дошъл, но си тръгна, за кръщенето говоря, защото си беше сменил
работата, затова си тръгна. От миналата година от септември между техен
разговор се установи, че явно няма да живеят заедно и той февруари края или
в началото на март си намери жилище и напусна жилището, в което живееха
със С., той се изнесе окончателно.
Много често С. си е тук, 50 на 50, където има една дума. Защото тя ходи
на консултация там, тук си има личен лекар, който се грижи за нея - доктор
Найденов, но много често си е тук
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
АДВ. Х.: Нямам други искания по доказателствата. Да се приключи
делото. По отношение на компетентността съда да разгледа настоящата
претенция считам, че българският съд е компетентен на основание чл. 7 и чл. 8
от Кодекса за международно частно право, както по отношение на брачния иск
за прекратяване на брак, така и по отношение на претенциите за упражняване
на родителски права, лични отношения, издръжка, защото в настоящия случай
единият молител е български гражданин, а другият е гражданин на Република
Куба и по тази причина считам, че може да се приложи спомената
регламентация на българския закон. И в този смисъл дори не е необходимо да
се изследва обичайното местопребиваване, тъй като гражданството е
достатъчно на единия от молителите – българското гражданство, за да
обоснове компетентността.
С оглед допустимостта на производството и компетентността на
българския съд съдът намира следното:
Производството по делото е инициирано въз основа на молба с вх. №
13189 от 23.05.2024 г., подадена от съпрузите С. П. Н., с ЕГН ********** и Ю.
Т. Ф., роден на ********** г., гражданин на Република К-., постоянно
пребиваващ на територията на Г.. Същата е с правно основание чл. 50 от СК -
развод по взаимно съгласие. В молбата посочват, че са постигнали сериозно и
непоколебимо съгласие за прекратяване на брака като заявяват изрично си
споразумение да приемат компетентността на българския съд.
В проведеното открито съдебно заседание на 20.06.2024 г. молителят Ф.
4
заяви, че живее в Г. от пет години. Молителката Н. заяви, че живее в Г. от 10
години. Посочва, че след раждането на детето на страните /през месец
ноември 2022 г./ имала повече свободно време и често пътувала от Г. до
България и обратно. До месец март 2024 г. съпрузите са живеели заедно в едно
домакинство в Г..
От приетия като доказателство по делото социален доклад се
установява, че молителите и детето Д. Ф. са живели заедно в гр. Р. до месец
март 2024 г., когато съпрузите са решили да се разделят. Майката периодично
пътувала и пребивавала, както в **********така и в България. Личният лекар
на детето е в Г.. Жилището, в което молителката Н. и детето Д. отсядат, докато
са в България, е собственост на молителката Н.. Молителят Ф. живее в
жилище под наем в гр. Розенхайм, Г. и работи на трудов договор като
пощальон.
Видно от представената справка за задгранични пътувания на
молителката Н. и детето Д. за периода от 01.01.2023 г. до 01.07.2024 г. същите
имат регистрирано влизане в Република България на 12.06.2024 г. .
От показанията на свидетелката Ч., разпитана в днешното съдебно
заседание, се установи, че молителката често пребивава в България. До 5 май
2024г. свидетелката Ч. е била на гости при молителката Н.. 10 дни след това
молителката си дошла с детето в България. Със съпруга си подали молба за
развод, след което си тръгнали, за да може молителката да кандидатства за
работа в Г.. Свидетелката Ч. посочва, че през последните 2 месеца
молителката е повече в България, а през останалото време след раждането на
детето, прекарва поравно време в Българя и в Г..
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
При преценката за международната компетентност на българския съд
приложение следва да намери Регламент 2019/1111 НА СЪВЕТА от 25 юни
2019 години относно компетентността, признаването и изпълнението на
решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност,
и относно международното отвличане на деца. Действително, молителят Ю. Т.
Ф. не е български гражданин или с гражданство в друга държава-член на ЕС.
В решение от 29.11.2007 г. по дело С-68/07 на Съда на Европейския съюз обаче
е посочено, че Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. трябва да се прилага и за
5
граждани на трети държави, които се намират в достатъчно тясна връзка с
територията на една от държавите-членки, в съответствие с предвидените в
регламента критерии за компетентност. Последните се основават на принципа,
че трябва да съществува действителна връзка между заинтересованото лице и
държавата-членка, която упражнява компетентността. Съдът намира, че
посоченото тълкуване следва да намери приложение и при сега действащия
Регламент 2019/1111 НА СЪВЕТА от 25 юни 2019 г. В разглеждания случай
молителят Ю. Т. Ф. е с обичайно местопребиваване в **********което следва
да се приеме за достатъчно тясна връзка с тази държава. Независимо от
периодичното пътуване и пребиваване на молителката Н. на територията на
Република България, данните по делото сочат, че нейното обичайно
местопребиваване също е на територията на Г.. В подкрепа на този извод е и
заявеното от нея в с.з., че до фактическата раздяла на страните през месец
март 2024 г. молителите са живеели в общо домакинство в Г.. Този извод не се
разколебава и от показанията на свидетелката Ч., тъй като за да се приеме, че
обичайното местопребиваване на молителката е на територията на Република
България следва да се констатира, че през по - голямата част от времето
същата е установена в България като местоживеене, месторабота, социални
контакти и други трайно установени контакти от личен, професионален
характер и т.н. Обстоятелството, че откакто молителката е в майчинство често
пътува и прекарва време на територията на Р. България не е достатъчно, за да
се приеме, че е наличие в пълен обем съдържанието на термина "обичайното
местопребиваване" на територията на Р. България.
Според разпоредбата на чл. 3 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от
25 юни 2019 г. компетентни да разглеждат въпроси, свързани с развод, законна
раздяла и обявяването на недействителността на брака, са съдилищата на
държавата членка, на чиято територия: 1) съпрузите имат обичайно
местопребиваване, 2) съпрузите са имали последното си обичайно
местопребиваване, доколкото един от тях все още живее там, 3) ответникът
има обичайно местопребиваване, 4) единият от съпрузите има обичайно
местопребиваване, когато се подава обща искова молба, 5) ищецът има
обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година
непосредствено преди подаването на исковата молба или 6) ищецът има
обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне шест месеца
непосредствено преди подаването на исковата молба и е гражданин на
6
въпросната държава членка, а съгласно чл. 3, б. „б“ компетентни са
съдилищата на държавата членка, чиито граждани са двамата съпрузи.
Очевидно, разглежданият случай не попада в нито една от хипотезите,
при които българският съд има компетентност да разгледа молбата за
прекратяване на брака с развод, предвид обстоятелството, че нито един от
молителите няма обичайно местопребиваване в България в посочените
срокове непосредствено преди предявяване на молбата, а са с обичайно
местопребиваване в Г.. Същевременно молителят Ф. не е български
гражданин, което изключва приложението на чл. 3, б. „б“ от Регламент (ЕС)
2019/1111. В случай на обща искова молба, съгласно четвъртата хипотеза на
чл. 3, т.1 б."а" от Регламента, компетентен е съдът в държавата, на чиято
територия поне единият от съпрузите има обичайно местопребиваване. В
случая и двамата молители имат обичайно местопребиваване в **********т.
е. компетентен да разгледа иска за развод по взаимно съгласие е съдът на
Федерална Република Г.. В дело за развод по взаимно съгласие, каквото е
настоящото, съпрузите не могат да избират компетентен съд, различен от
този, предвиден в чл. 3, ал. 1 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни
2019 г. /В този смисъл Определение № 493 от 22.12.2020 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 3405/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ж. Д./.
За своята компетентност съдът следи служебно, съгласно чл. 18 от
Регламент № 2019 /1111, поради което настоящото производство подлежи на
прекратяване на това основание.
Водим от горното, РС Пазарджик
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2131/2024 г. по описа на РС
Пазарджик, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК от С. П. Н.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П. , ул. ******№ *** ет. * ап. *, и Ю.
Т. Ф., роден на ********** г., гражданин на Република К., постоянно
пребиваващ на територията на Федерална република **********чрез адвокат
П. Е. Х. от АК Пазарджик, поради неподсъдност на делото на РС Пазарджик и
липса на международна компетентност да го разгледа.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в
производството с частна жалба пред Окръжен съд Пазарджик в едноседмичен
7
срок от днес.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 10:40 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8