Решение по дело №4510/2016 на Софийски градски съд

 

     Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

Гр. София, 16.11.2020 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в закрито заседание на шестнадесети  ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ

         

 

като разгледа докладваното от съдия Вранеску т. д. №4510 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

           

Производството е образувано служебно от съда по реда на чл. 247 ГПК за отстраняване констатирана очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение и по реда на чл. 248 ГПК по искане съдържащо се във въззивна жалба вх. №39608 от 07.05.2020 година на „П.“ АД, ЕИК ********, с която е поискано от съда да измени решение №633 от 24.04.2020 г., по т. д. №4510/2016 г., СГС, TO, VI-11 с-в, в частта за разноските.

 

По отношение производството по чл. 247 ГПК.

От служебно извършена проверка съдът установи, че в решение №633 от 24.04.2020 г., по т. д. №4510/2016 г., СГС, TO, VI-11 с-в, е допусната очевидна фактическа грешка. В диспозитива на решението съдът не е присъдил на дружеството молител „Х.“ ЕООД разноските в общ размер на 7 035 лева, въпреки че в мотивите на решението е прието, че същите му се следват и подробно са обосновани. Налице е разминаване между волята на съда изразена в мотивите на съдебното решение и диспозитива и в този смисъл налице е очевидна фактическа грешка. На осн. чл. 247 ГПК, да бъде допуснато поправянето на грешката допусната в решение №633 от 24.04.2020 г., по т. д. №4510/2016 г., СГС, TO, VI-11 с-в, като съдът се произнесе с изричен диспозитив, с който се присъдят разноските, с което ОФГ ще бъде отстранена.

 

По отношение производството по чл. 248 ГПК.

Молителят ответник в производството,  оспорва присъждането на държавна такса за откриване на производството по несъстоятелност. Сочи, че същата не е била претендирана нито със списъка по чл. 80 ГПК, нито с молбата за присъединяване по чл. 629, ал. 4 ГПК. Твърди, че неправилно е определен размерът на присъденото адвокатско възнаграждение. Счита, че в случая при определяне размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 Наредба №1/09.07.2004 година.

Ответната страна редовно уведомена, подава отговор, с който оспорва молба като неоснователна. Сочи, че държавната такса е платена за образуване на т. д. №6305/2016 г., което е присъединено към т. д. №4510/2016 година. Счита, че адвокатския хонорар съответства на минималния размер по отношение на дела с имуществен интерес.

СГС, като обсъди данните по делото и направените доводи, намира следното:

Молбата по чл. 248 ГПК е допустима, a разгледана по същество е частично основателна.

Изменението на решението в частта за разноските може да се наложи поради погрешно изчисляване на размера им или частта, която се понася от съответната страна, както и поради грешки във фактическите констатации и правните изводи на съда, въз основа на които се е произнесъл по разпределението на разноските.

Настоящият състав на съда счита, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските относно заплатената държавна такса.

Неоснователно молителят счита, че неправилно е присъдена държавна такса за откриване на производството по несъстоятелност. Безспорно със списъка по чл. 80 ГПК не е поискано присъждане на държавната такса, но настоящия състав приема, че това обстоятелство се дължи на допуснат пропуск от страна на „Х.“ ЕООД в списъка. Това е така, тъй като с искова молба вх. №101732 от 29.07.2016 година по т. д. №6335/2016 г.,VI-20 с-в, „Х.“ ЕООД изрично е поискало присъждането на разноските в производството, което неминуемо се отнася за платената в производството държавна такса. Обстоятелството, че с молба вх. №118386 от 19.09.2016 г. по т. д. №4510/2016 г., VI-11 с-в, не е претендирана държавната такса, не може да служи като основание да се приеме, че молителят не претендира заплащането на същата, тъй като по същество с молбата от 19.09.2016 година се прави искане по чл. 629, ал. 4 ТЗ за конституиране на „Х.‘ ЕООД като съмолител/кредитор/ наред с „Д.к.“ ЕООД.

С определение от 01.11.2016 г., „Х.“ ЕООД е присъединен като кредитор в производството по т. д. №4510/2016 година, като изрично е указано да се представи копие от банковия документ за внесена държавна такса по т. д. №6365/2016 година. С молба от 15.11.2016 г., са изпълнени указанията на съда, като е представено копие от платежно нареждане от 28.07.2016 г., за сумата от 250 лева, постъпила по сметка на СГС, с основание за плащане по т. дело по несъстоятелност срещу „П.“ АД.

С определение №6473 от 08.12.2016 г., съдът е прекратил производството по т. д. №4510/2016 г., поради оттегляне на молбата на Д.К. ЕООД  и е присъединил на основание чл. 213 ГПК т. д. №6335/2016 г., VI-20 с-в, образувано по молба на Х. ЕООД  за съвместно разглеждане в общо производство  под номера на  т. д. №4510/2016 г., СГС, ТО, VI -11 с-в.

Предвид гореизложеното съдът счита, че правилно и законосъобразно с процесното решение е присъдил в полза на „Х.“ ЕООД направените от същия разноски за държавна такса в размер на 250 лева.

По отношение оспорването размера на присъденото адвокатско възнаграждение,  настоящият състав на съда счита, че действително размера на адвокатското възнаграждение погрешно е определен на база материален интерес съгласно ч.7,ал.2 от Наредба № 1 от 2004г. Същият е следвало  да бъде определен съгласно разпоредбата чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №1/2004 година предвид установената съдебна практика и по аргумент за противното от чл.7,ал.3 от Наредба №1 от 2004г., поради което  искането за изменение на решението в частта за разноските е частично основателно. Съдебната практика е приела съобразно буквалното тълкуване разпоредбата на ал.3 от чл.7 на наредбата, че тя касае втората фаза на провеждане на производството и конкретно предявяване на вземанията, когато имаме конкретен размер на предявеното вземане, след откриване на производството по несъстоятелност. Доколкото първата фаза на установяване на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността и постановяване на решението, с което производството по несъстоятелност се открива не установява вземанията на молителя със сила на присъдено нещо, следва извод че се следва възнаграждение за представителството от 1 адвокат като при неоценяем иск. Съобразно приложимата към процесния случай редакция на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ бр. 28/2014 г. / минималното адвокатско възнаграждение за неоценяеми искове е в размер на 300 лева. Настоящият състав на съда счита, че предвид фактическата и правна сложност на делото, както и многобройните извършени процесуални действия от процесуалния представител на „Х.“ ЕООД,  то неговото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в двукратен размер на минималното или на 600 лева. Също така предвид, че по делото са проведени 6 открити съдебни заседания, на които е осъществено процесуално представителство от процесуалния представител на „Х.“ ЕООД, то следва на основание чл. 7, ал. 8 /съобразно приложимата редакция- отм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., нова - ДВ, бр. 28 от 2014 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 84 от 2016 г./ „Понстройинженеринг“ ЕАД да бъде осъдено да заплати на „Х.“ ЕООД допълнително още 400 лева за адвокатско възнаграждение  за явяване в открито съдебно заседание или общо размерът на адвокатското възнаграждение съдът намира, че следва да бъде в размер на 1 000 лв., до който размер следва да се допусне изменение на постановеното решение в частта на разноските за адвокатското възнаграждение.

  Промяната размера на адвокатското възнаграждение в посока на намаление променя целия размер на присъдените с решението разноски. С това разноските направени от молителя Х. ЕООД следва да се приеме, че възлизат в размер на 2050 лв. състоящи се от 1 000 лв. адв.възнаграждение , 250 лв. държавна такса, която съдът по-горе е изложил, че не следва да се отменя и 800 лв. разноски за  възнаграждение за вещо лице . Предвид на така приетите разноски с настоящото определение на осн.чл.248 от ГПК  Решение № 633 от 24.04.2020г. следва да се измени, като присъдените разноски от общия размер 7035 лв. се намалят на 2050 лв.

Доколкото имаме постановяване на решение по чл.247 от ГПК ,  а акта касателно разноските по чл.248 от ГПК  е определение, то съдът следва да постанови един общ акт, този от по-висока степен – решение, което няма пречка да съдържа в себе си и определението за разноските.

Воден от горното  Съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка допусната в диспозитива на решение №633 от 24.04.2020 г., по т. д. №4510/2016 г., СГС, TO, VI-11 с-в, като го ДОПЪЛВА по следния начин:

„ОСЪЖДА „П.“ АД, *** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Х.“ ЕООД, ***, р-н  „*****“, ул. „*****сумата от 7 035 /седем хиляди тридесети пет/ лева, представляваща направени в производството разноски.

ДОПУСКА изменение на решение №633 от 24.04.2020 г., по т. д. №4510/2016 г., СГС, TO, VI-11, в частта за разноските , като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „П.“ АД, *** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Х.“ ЕООД, ***, р-н  „*****“, ул. „*****сумата от 2050 /две хиляди и петдесет лева  / лева, представляващи направените в производството разноски вместо присъдените 7035 лв./ седем хиляди и тридесет и пет лева/.

ОТХВЪРЛЯ частната жалба в останалата й част, по искането за изменение на решение №633 от 24.04.2020 г., по т. д. №4510/2016 г., СГС, TO, VI-11, в частта за разноските, като неоснователна. .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му.

 

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: