Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 27 05.03.2020
год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито съдебно
заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 153 по описа за
2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118
от Кодекса за социалното осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Д. С. Д. от гр. Р., ул. ***** № ***, ет. ***, срещу Решение № 1012-16-36/1/ от 20.07.2018 год. на
Ръководителя на ТП на НОИ Разград. С него е
потвърдено разпореждане № 161-00-658-6 от 14.05.2018 год. на Ръководителя на
осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е разпредено да
възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за
периода от 25.06.2016 год. до 24.03.2017 год. в размер на 3171, 10 лв. –
главница и 464,27 лв. лихва. В жалбата и в съдебно заседание се излагат доводи,
че решението противоречи на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че в
процесния период е упражнявал дейността
на прокурист без да получава трудово възнаграждение, поради което не подлежи на
задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО с оглед
разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от КСО и е имал право да получава обезщетение за
безработица. Наред с това иска от съда
да се съобрази с влязлото в сила решение по адм.д. № 14840/2018 год. на ВАС. Жалбоподателят иска съдът да отмени
оспореното решение.
Ответникът по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ
– Разград, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт А., намира жалбата за неоснователна и иска от съда да я
отхвърли и да потвърди обжалваното решение. Позовава се на решение № 232 от
08.01.2020 год. на ВАС Шесто отделение.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено следното:
Със заявление вх. № 161-00-658 от 22.06.2016 год. /л.42/ жалбоподателят Д. е поискал отпускане на парично обезщетение за
безработица на основание чл. 54а от КСО. В т. 4 от заявлението изрично е декларирал, че не упражнява трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по КСО. Представил е и
заповед № 007 от 25.05.2016 год. /л. 41/ за прекратяване на трудовото
правоотношение на длъжността „Фасилити
мениджър” с работодател ЕТ „Т. – С. Д.” с ЕИК *******, поради
намаляване обема на работата.
С разпореждане
№ 161-00-658-1 от 24.06.2016 год. Ръководителят на осигуряването за безработица
/л.36/ е отпуснал на Д. парично обезщетение за безработица, считано от
25.05.2016 год. до 24.02.2017 год. в размер на 16,69 лв. на ден.
С разпореждане
№ 161-00-658-2 от 24.06.2016 год. /л.35/ Ръководителят на осигуряването за
безработица е спрял изплащането на отпуснатото с разпореждане
№ 161-00-658-1 от 24.06.2016 год. парично обезщетение за безработица на
Д., считано от 25.05.2016 год.
С разпореждане
№ 161-00-658-3 от 24.06.2016 год. /л.34/ Ръководителят на осигуряването за
безработица е възобновил изплащането на
отпуснатото с разпореждане № 161-00-658-1 за 24.06.2016 год. на жалбоподателят Д. парично обезщетение за безработица за периода от 25.06.2016 год. до 24.03.2017 год. в размер на 16.69 лв.
дневно.
Във връзка със сигнал /л.27/ е извършено проверка по разходите на ДОО на оспорващия Д. С., при която, съгласно Констативен протокол № КВ-5-16-00316252 от
19.09.2017 год. е установено, че жалбоподателят Д. за периода от
22.05.2015 год. до 03.01.2017 год. е упражнявал дейност по договор като Прокурист на ЕТ „Т. – С. Д.” с ЕИК *******, а за
периода от 01.07.2016 год. до 03.01.2017 год. е упражнявал дейност по договор
като Прокурист и на „ЛОТОС – РА” ООД с
ЕИК
******.
С разпореждане № 161-00-658-4 от 14.05.2018 год.
/л.22/ Ръководителят на Осигуряването за
безработица е отменил Разпореждане №
161-00-658-1 от 24.06.2016 год., с което на жалбоподателя Д. Д. е отпуснато
парично обезщетение за безработица, считано от 25.05.2016 год. до 24.02.2017
год. в размер на 16,69 лв. на ден. В мотивите на разпореждането е посочено, че
от извършена проверка е установено, че Д. е упражнявал трудова дейност като Прокурист при ЕТ „Т. – С. Д.” с ЕИК ******, и при
„ЛОТОС – РА” ООД с ЕИК ****** за периода от 01.07.2016 год. до 03.01.2017 год.
Разпореждането
е обжалвано по административен ред и е
потвърдено с Решение № 1012-16-351 от 20.07.2018 год. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград /
л. 11 от адм.д. № 152/2018 год. на АС – Разград/. Решенето на ръководителя на
ТП на НОИ – Разград е обжалвано по реда на АПК. С Решение № 14844 от 04.11.2019
год. по адм.д. № 14840/2018 год. ВАС –
Шесто отделение е отменил Решение №
1012-16-351 от 20.07.2018 год. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград, потвърждаващо
Разпореждане № 161-00-658-4 от 14.05.2018
год. на Ръководителя на осигуряването за безработица. Върховният съд е приел,
че когато за дейността на едно лице като прокурист не е договорено
възнаграждение, то за тези лица не възниква задължение за внасяне на
осигурителни вноски т.е. за времето, през което жалбоподателят Д. е упражнявал дейността на прокурист без да е
уговорено трудово възнаграждение, то той
не е подлежал на задължително осигуряване по КСО и следователно за него забраната по чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО за
получаване на парично обезщетение за безработица не е приложима.
Въз основа на протокола от извършената проверка с
разпореждане № 161-00-658-6 от 14.05.2018 год. Ръководителя на осигуряването за
безработица е разпоредил жалбоподателят Д. да възстанови недобросъвестно полученото парично
обезщетение за безработица за периода от 25.06.2016 год. до 24.03.2017 год. в
размер на 3171, 10 лв. – главница и 464,27 лв. лихва. Като мотив за издаване на
разпореждането е посочено, че с цитирания протокол е установено, че Д. е упражнявал трудова дейност като Прокурист при ЕТ „Т. – С. Д.” с ЕИК ******, и при
„ЛОТОС – РА” ООД с ЕИК ******* за периода от 01.07.2016 год. до 03.01.2017 год., за
което е подлежал на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Д. е бил длъжен да декларира това обстоятелство в
заявлението, с което е поискал отпускане на ПОБ. Като се е позовал на чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО административният орган е приел, че паричното обезщетение за периода
от 25.06.2016 год. до 24.03.2017 год., е получено от Д.
недобросъвестно. Разпореждането е връчено на 19.06.2018 год., съгласно
известие за доставка л. 16 и е обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ на
29.06.2018 год.
С Решение № 1012-16-36/1/ от 20.07.2018 год. Ръководителят на ТП на НОИ Разград е
потвърдил разпореждане № 161-00-658-6 от 14.05.2018 год. на Ръководителя на
осигуряването за безработица. В мотивите си административният орган е приел, че
жалбоподателят Д. към датата на отпускане на
паричното обезщетение за безработица е упражнявал трудова дейност, за която е
следвало да бъде задължително осигурен за
всички осигурителни рискове. Д. не е бил добросъвестен да декларира, че упражнява
трудова дейност, поради което този факт не е станал известен на длъжностните
лица при определяне на ПОБ. Позовал са е на факта, че с разпореждане №
161-00-658-4 от 14.05.2018 год. е отменено отпускането на ПОБ. Органът е приел,
че за жалбоподателя не е било изпълнено
отрицателното условия по чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО да не упражнява трудова
дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 от КСО и няма право на парично обезщетение за
безработица. Решението е връчено на оспорващия на 31.07.2018 год., а жалбата
срещу него е постъпила в деловодството на ТП на НОИ – Разград на 14.08.2018
год.
Междувременно с Решение № 2 от 05.02.2019 год. по
адм.д. № 189/2018 год. на Административен съд – Разград, потвърдено с Решение №
232 от 08.01.2020 год. по адм.д. №
4879/2019 год. на ВАС – шесто отделение
е потвърден РА № Р-03001717007152-091-001 от 09.05.2018 год., издаден от органи
по приходите при ТД на НАП – Варна, с
който на С. Т. Д. от гр. Р., ул. „******” № в качеството ѝ на ЕТ „Т. – С. Д.” с ЕИК ****** са
определени за внасяне за периода м. май 2015 год. - м. декември 2016 год.
включително задължения за осигурителни вноски за фондовете на ДОО и ДЗПУ /УПФ/ по КСО и вноски за здравно
осигуряване. В тези задължения влизат и неначислени, недеклариране и
невнесени осигурителни вноски за
фондовете на ДОО и на ДЗПО /УПО/ по КСО
и вноски за здравно осигуряване по ЗЗО
за периода от 22. 05. 2015 год. до 31.01.2017 год. за лицето Д. С. Д. за работата му като „прокурист”. Съдът е приел, че
задължителното осигуряване на Д. за длъжността
„прокурист” за всички осигурителни рискове
възниква на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО върху доход не по-малък от минималния
осигурителен праг по икономическа дейност и професии, съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО, независимо че е осъществявал дейността без уговорено възнаграждение.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в срока по чл. 118 ал. 1 от КСО, е
процесуално допустима.
Оспореният акт е издаден от компетентен по материя и
място орган, в изискуемата писмена форма и съдържа правни и фактически
основания. При неговото постановяване
административният орган не е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, а и оспорващият не твърди наличието на
такива.
По отношение
съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира
следното: Между страните няма спор по
фактите. Не е спорно, че към датата на
подаване на заявлението за отпускане на ПОБ от Д. – 22.06.2016 год. до
03.01.2017 год. той е осъществявал
дейност като „Прокурист” при ЕТ „Т. – С. Д.” с ЕИК ******, а от 01.07.2016 год. до 03.01.2017 год.при „ЛОТОС
– РА” ООД с ЕИК ******, за което не е било уговорено трудово възнаграждение.
Спорът е дали за така осъществяваната без договорено
възнаграждение дейност като „Прокурист”
Д. е подлежал на задължително осигуряване по КСО и с оглед
разпоредбата на чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО няма право да получи парично
обезщетение за безработица, а полученото
такова се явява изплатено неоснователно по смисъла на чл. 54ж, ал. 3 от КСО
или не подлежал на задължително
осигурявани и е имал право да получава
парично обезщетение за безработица и полученото такова се явява основателно
изплатено.
Съдът намира, че този спорен между страните въпрос е
решен с Решение № 14844 от 04.11.2019
год. по адм.д. № 14840/2018 год. ВАС –
Шесто отделение, с което е отменено
Решение № 1012-16-351 от 20.07.2018 год. на Ръководителя на ТП на НОИ –
Разград. В това решение Върховният
административен съд е приел, че за периода от 25.06.2016 год. до 24.03.2017
год., когато жалбоподателят Д. е получавал
парично обезщетение за безработица, и през което е упражнявал дейността на прокурист без да е
уговорено трудова възнаграждение, той
не е подлежал на задължително осигуряване по КСО и следователно за него забраната по чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО за
получаване на парично обезщетение за безработица не е приложима.
Независимо, че възприетото в Решение № 14844 от 04.11.2019 год. по адм.д.
№ 14840/2018 год. ВАС – Шесто отделение становище
противоречи на това в Решение № 232 от
08.01.2020 год. по адм.д. № 4879/2019
год. на ВАС – шесто отделение, с оглед
разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изречение второ от АПК съдът следва да се съобрази с Решение № 14844
от 04.11.2019 год. по адм.д. № 14840/2018 год.
и приема, че жалбоподателят Д. е
получавал в периода от 25.06.2016 год. до 24.03.2017 год. парично обезщетение
за безработица основателно и правомерно по силата на разпореждане № 161-00-658-1 от 24.06.2016 год. на
Ръководителя на осигуряването за безработица /л.36/, което с оглед цитираното
решение на ВАС действа в правния мир. Следователно изплатеното на Д. за този период парично обезщетение за безработица не
е неоснователно изплатено по смисъла на
чл. 54ж, ал. 3 от КСО и оспореното по настоящото дело решение на Ръководителя на
ТП на НОИ Разград и потвърденото с него разпореждане противоречат на
материалния закон.
Предвид изложеното, оспореният административен акт се
явява постановен в нарушение на
материалния закон, поради което същият следва да бъде отменен на основание чл.
172 ал. 2 от АПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-16-36/1/ от
20.07.2018 год. на Ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт –
Разград и потвърдено с него разпореждане № 161-00-658-6
от 14.05.2018 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
Съдия: