№ 307
гр. Русе, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20214520104329 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание по чл.45 ЗЗД.
Ищецът АЛ. М. М., чрез процесуалния си представител твърди, че работи
като таксиметров шофьор към фирма “Точните таксита” гр. Русе, работен
номер 303. На 01.09.2020г. около 11.00 ч. получил заявка за клиент за адрес
гр. *********, на който пристигнал след около десетина минути. До него в
автомобила му с рег. №Р 6421 АР седнал клиентът С. Т. Г., ответникът, който
с влизането си започнал да го обижда и да му се кара, че е закъснял. Обърнал
главата си към него, при което той го ударил няколко пъти с юмрук в
областта на скулата. Излезли от автомобила, като Г. продължил да се
разправя с него, ритнал го в корема и отново го ударил с юмрук в лицето, при
което усетил силна болка в областта на лявото ухо и устата. Сигнализирал
органите на полицията и същият ден посетил отделението по съдебна
медицина, където бил освидетелстван от съдебен лекар. Посетил и
специалист по дентална медицина, тъй като изпитвал болка в зъбите и той
установил изкълчен първи десен зъб, наложило изваждането му. По случая в
Районна прокуратура - Русе било образувано Досъдебно производство – пр.
пр. №5843/2020г. на Районна прокуратура – Русе. По внесен обвинителен акт
в съда срещу ответника за престъпление по чл.129 НК било образувано
НОХД №1029/2021г. на Русенския районен съд, IX н.с. Съдебното
1
производство приключило със споразумение по реда на чл.384 НПК.
Предявеният от него граждански иск не бил разгледан. Твърди, че с
действията си, квалифицирани като престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с
ал.1 НК, ответникът му е причинил неимуществени вреди, изразяващи се в
силен стрес от преживяното, физически и психически дискомфорт, чувство на
срам и неудобство пред семейството му, близки, приятели и колеги, честта и
достойнството му били грубо наранени. Моли съдът да осъди ответника да му
заплати 10000 лв обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
заедно със законната лихва от деня на увреждането - 01.09.2020г. до
окончателното изплащане. Претендира за разноски по делото.
Ответникът С. Т. Г. не е взел становище по иска.
По делото е приложено НОХД №1029/2021г. на Русенски районен съд и
е разпитан свидетел.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
От данните по приложеното НОХД №1029/2021г. се установява, че с
определение №207/07.07.2021г. състав на Русенски районен съд е одобрил
споразумение за прекратяване на наказателното производство по отношение
на С. Т. Г., ЕГН **********, който на 01.09.2020г. в гр. Русе причинил средна
телесна повреда на АЛ. М. М. от гр. Русе, изразяваща се в избиване на зъб, без
който се затруднява дъвченето и говоренето поради изкълчване на първи
горен десен зъб, наложило изваждането му от лекар по дентална медицина и
обективна загуба на зъб - деяние по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 НК, за което на
основание чл.54, ал.1 НК му е определил наказание седем месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок
от три години и прекратил наказателното производство по НОХД
№1029/2021г. на РРС.
Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има
последиците на влязла в сила присъда, съгласно чл.383, ал.1 НПК. Съгласно
чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Следователно на 01.09.2020г. ответникът е причинил средна телесна
повреда на АЛ. М. М., изразяваща се в изкълчване на първи горен десен зъб,
2
наложило изваждането му от лекар по дентална медицина - обективна загуба
на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето.
От приложената по НОХД №1029/2021г. медицинска документация:
СМУ №8190/01.09.2020г., Допълнение към него от 04.10.2020г., Амбулаторен
лист №28/01.09.2020г., Преглед по дентална медицина изх. №27/30.09.2020г.,
извършен на 01.09.2020г. от д-р Ева Степан Атаян, лекар по дентална
медицина и от заключението на медицинската експертиза, изпълнена от
вещото лице д-р Пламен Димитров, специалист по съдебна медицина, се
установява, че при инцидента на 01.09.2020г. ищецът е получил следните
увреждания: кръвонасядания и оток на лява скула, кръвонасядане в областта
на ляв мандибуларен ъгъл, повърхостно нараняване на лигавицата на долната
устна, изкълчване на първи горен десен зъб (луксация и изваждане от
алвеолата на първи горен десен зъб), наложило изваждането му от лекар по
дентална медицина, загуба на зъб, без който се затруднява дъвченето и
говоренето. Установените увреждания са резултат на действието на твърди
тъпи предмети и могат да бъдат получени при инцидента на 01.09.2020г. по
начин, описан в исковата молба, а именно при силни удари с юмрук в
областта на лявата скула. По медико-биологичен признак избиването на зъб,
без който се затруднява дъвченето и говоренето, се преценява като средна
телесна повреда – чл.129 НК.
Свидетелят М А М син на ищеца, заявява, че след инцидента на
01.09.2020г., при който ответникът му е нанесъл удар и му е избил зъба, баща
му психически се сринал. Изпитвал силни болки, не можел да дъвче и да се
храни пълноценно, горната му устна била подута. Около 10-12 дни се хранел
само със супи и с храни, които не е било нужно да дъвче. Около
петнадесетина дни след инцидента не излизал от дома си, не работел като
таксиметров шофьор, свидетелят го замествал – поемал адресите му, тъй като
баща му изпитвал неудобство и дискомфорт. И понастоящем не може да се
храни нормално поради невъзможност да отхапва, притеснява се да шофира,
не обслужва адреси в района на ул. “Карлък”, защото все още е изплашен.
Показанията на свидетеля не са опровергани с противни доказателства,
подкрепят се от данните в наличната медицинска документация, поради
което съдът ги приема за достоверни.
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вреди, които
3
виновно е причинил другиму. На обезщетяване подлежат всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. В т.см. е тълкуването
на закона, дадено в Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС.
С оглед установеното от фактическа страна съдът приема, че
ответникът виновно е увредил ищеца, като му е причинил телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 НК.
Установено е, че вследствие причиненото му увреждане при инцидента
на 01.09.2020г. - избиване на зъб, без който било затруднено дъвченето и
говоренето, ищецът е претърпял много физически болки и страдания.
Преживял е стрес и унижение, достойнството му е наранено. Все още
психически напълно не е възстановен, продължава да изпитва страх и
неудобство пред близки и познати. Всички тези преживявания на ищеца от
правна страна съставляват неимуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД.
Съдът намира, че за обезщетяване на неимущественото увреждане на
ищеца, причинено от ответника С. Т. Г., са необходими 5000 лв, поради което
претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
основателна в този размер, а за разликата до 10000 лв обезщетение същата
следва да се отхвърли, тъй като е неетично обогатяване под формата на
обезщетяване.
Следователно искът следва да бъде уважен, като ответникът бъде
осъден да заплати на ищеца 5000 лв обезщетение за неимуществени вреди,
заедно със законната лихва от деня на увреждането - 01.09.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК ответникът дължи направените от ищеца
разноски по делото, които са в размер на 400 лв за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част на иска.
Съгласно чл.78, ал.6 ГПК, държавната такса по производството в размер
на 200 лв следва да се заплати от ответника
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Т. Г. от гр. *********, ЕГН ********** да заплати на АЛ.
4
М. М. от гр. **************, ЕГН **********, сумата 5000 лв обезщетение
за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено на
01.09.2020г., заедно със законната лихва от същата дата до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ същия иск за разликата над 5000 лв
до 10000 лв обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА С. Т. Г. да заплати на АЛ. М. М. сумата 400 лв разноски по
делото.
ОСЪЖДА С. Т. Г. да заплати по сметка на Русенски районен съд 200 лв
държавна такса по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5