Мотиви към
присъда № 2 / 08.01.2016 год., постановена по н.о.х.д. № 299 / 2014 год. по
описа на Софийски окръжен съд
С.о.п. е внесла обвинителен акт по досъдебно
производство № 7 / 2010г. по описа на ОСлС при СОП срещу Д.С.П. за това, че за
периода от неустановена дата през 2000 година до неустановена дата през 2005
година в гр. Е., област С., без съответно разрешение е извършвал по занятие
банкови сделки по смисъла на чл.1, ал.1 от Закона за банките /отм. ДВ, бр. 59
от 21.07.2006г./: “банката е акционерно дружество, което извършва публично
привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне
на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск”, за които се
изисква такова разрешение по закон, съгласно:
Чл.1, ал4,
т.1 от Закона за банките /отм. ДВ, бр. 59 от 21.07.2006г./ “Сделките по ал.1 и
2, т. 3,6,10 и 12, наричани по-нататък банкова дейност, може да извършва само
лице, което е получило разрешение (лицензия) за банка от БНБ”;
Чл.11, ал.1
от Закона за банките /отм. ДВ, бр. 59 от 21.07.2006г./ “За извършване на
банкова дейност се изисква писмено разрешение (лицензия), издадено от
Централната банка”, като е предоставил кредити за своя сметка и на собствен
риск на различни лица при 10% и 20% месечна лихва до издължаване на цялата
сума, както следва:
1. На
неустановена дата през месец септември 2000г. в гр. Е. е предоставил кредит на В.
К. Н. в размер на 2000 /две хиляди/ лева при 10% месечена лихва до издължаване
на цялата сума, в следствие на което е получил неправомерен доход в размер на
200 лева;
2. На
неустановена дата през 2000г. в гр. Е. е предоставил кредит на Б. Д. Й. в
размер на 4000 /четири хиляди/ лева при 10% месечна лихва до издължаване на
цялата сума, в следствие на което е получил неправомерен доход в размер на 12
000 лева;
3. На
неустановена дата през 2000г. в гр. Е. е предоставил кредит на В. А. Д. в
размер на 700 /седемстотин/ лева при 20% месечна лихва до издължаване на цялата
сума, в следствие на което е получил неправомерен доход в размер на 300 лева;
4. На
неустановена дата в средата на 2001г. в гр. Е. е предоставил кредит на Н. Г. Г.
в размер на 6000 лева /шест хиляди/ лева при 10% месечна лихва до издължаване
на цялата сума, в следствие на което е получил неправомерен доход в размер на
31 400 лева;
5. На
неустановена дата през пролетта на 2004г. в гр. Е. е предоставил кредит на Г.
Н. М. в размер на 11 000 /единадесет хиляди/ лева при 10% месечна лихва до
издължаване на цялата сума, в следствие на което е получил неправомерен доход в
размер на 10 650 лева;
6. На
неустановена дата през 2004г. в гр. Е. е предоставил кредит на Ц. С. И. в
размер на 150 /сто и петдесет/ лева при 10% месечна лихва до издължаване на
цялата сума, в следствие на което е получил неправомерен доход в размер на 30
лева;
7. На
неустановена дата през 2004г. в гр. Е. е предоставил кредит на С. Д. С. в
размер на 800 /осемстотин/ лева при 10% месечна лихва до издължаване на цялата
сума, както и на неустановена дата през 2005г. в гр. Е. е предоставил кредит на
С. Д. С. в размер на 5000 /пет хиляди/ лева при 10% месечна лихва до
издължаване на цялата сума, в следствие на което е получил неправомерен доход в
размер на 2 530 лева;
8. На
неустановена дата през 2005г. в гр. Е. е предоставил кредит на Г. П. Г. в
размер на 800 /осемстотин/ лева при 10% месечна лихва до издължаване на цялата
сума, в резултат на което е получил неправомерен доход в размер на 5 200 лева,
като с дейността си е получил значителни неправомерни доходи в размер общо на
62 310 /шестдесет и две хиляди триста и десет/ лева – престъпление по чл. 252,
ал.2, пр.2 вр. ал.1, пр.1 от НК / в редакцията на НК, обн. ДВ бр.62 от 1997 г./.
По
искане на представителя на СОП, с протоколно определение от 23.07.2015г., съдът
на основание чл. 287, ал. 1 от НПК е допуснал и приел изменение в
обстоятелствената част на обвинението, повдигнато по НОХД № 299/2014г. по описа
на Окръжен съд – София срещу подсъдимия Д.С.П., представляващо изменение на
обстоятелствената част на обвинителния акт, както следва:
1.
Обстоятелствената част на обвинението, представляваща обстоятелствената част на
обвинителния акт срещу подсъдимия Д.П. в частта на стр. 4-та, първи
самостоятелен абзац, състоящ се от изр. 1 и 2, а именно: “На неустановена дата
през 2004г. свидетелят Ц. С. И. от гр. Е. получил от обвиняемия Д.П. в заем
общата сума от 150 лева срещу уговорена между двамата месечна лихва в размер на
10% до издължаването на заетата сума. Около четири месеца по-късно свидетелят Ц.
И. изплатил дълга си към обвиняемия П., който допълнително получил 30 лева под
формата на лихви.” ДА БЪДЕ ИЗМЕНЕНА, както следва:
“На
18.03.2002г. свидетелят Ц. С. И. от гр. Е. получил от обвиняемия Д.П. в заем
сумата от 200 лв. срещу уговорена между двамата месечна лихва в размер на 10%
до издължаването на заетата сума с падеж 26.04.2002г. Към датата на падежа
свидетелят Ц. И. изплатил дълга си към обвиняемия П., като му върнал сумата от
240 лв., с което последният допълнително получил 40 лв. под формата на лихва.”
2. Обстоятелствената
част на обвинението в частта на стр. 6, първи самостоятелен абзац, а именно: “В
резултат на гореописаната дейност на обвиняемия Д.П., за периода от 2000г. до
2005г. той предоставил на свидетелите В. Н., Б. Й., В. Д., Н. Г., Г. М., Ц. И., С. С.и Г. Г. възмездно и срещу уговаряне на лихви, парични
средства в заем в размер на 30 450 лв., от което се облагодетелствал,
получавайки значителни неправомерни доходи в размер на 62 310 лв.,
представляващи лихви върху предоставените в заем суми.” ДА БЪДЕ ИЗМЕНЕНА, както
следва:
“В резултат
на гореописаната дейност на обвиняемия Д.П., за периода от 2000г. до 2005г. той
предоставил на свидетелите В. Н., Б. Й., В.Д., Н.Г., Г. М., Ц. И., С. С. и Г. Г. възмездно -
срещу уговаряне на лихви, парични средства в заем в размер на 30 500 лв., от
което се облагодетелствал, получавайки значителни неправомерни доходи в размер
на 62 320 лв., представляващи лихви върху предоставените в заем суми.”
3.
Обстоятелствената част на обвинението в частта на стр. 11, ред от 2-ри до 5-ти,
а именно: “Така, срещу общо предоставените от страна на обвиняемия заеми на
различни лица в размер на 91 240 лева, същият е получил като 62 310 лева,
представляващи лихви.” ДА БЪДЕ ИЗМЕНЕНА, както следва:
“Така,
срещу общо предоставените от страна на обвиняемия заеми на различни лица в
размер на 91 250 лева, същият е получил 62 320 лева, представляващи лихви.”
4.
Обстоятелствената част на обвинението в частта на стр. 12, ред 2-ри до началото
на ред 4-ти, а именно: “през 2004г. е предоставил като кредит на свидетеля Ц.
С. И. сумата от 150 лв. при 10% месечна лихва до издължаване на цялата сума,
при което е получил неправомерен доход в размер на 30 лв.” ДА БЪДЕ ИЗМЕНЕНА,
както следва:
“на
18.03.2002г. е предоставил като кредит на свидетеля Ц. С. И. сумата от 200 лв.
при 10% месечна лихва до издължаване на падежа – 26.04.2002г., при което е
получил неправомерен доход в размер на 40 лв.”
5.
Обстоятелствената част на обвинението в частта на стр. 12, ред 12 и ред 13, а
именно: “като с дейността си е получил значителни неправомерни доходи в размер
на 62 310 лева” ДА БЪДЕ ИЗМЕНЕНА, както следва:
“като с
дейността си е получил значителни неправомерни доходи в размер на 62 320 лева”
6.
Обстоятелствената част на обвинението в частта на стр. 12, 1-ви самостоятелен
абзац, изречение последно, а именно: “Именно такава дейност е извършвал
обвиняемият Д.П., който многократно в периода 2000г. до 2005г. е заемал парични
средства на различни лица с цел да си осигури материални облаги и подобри
имотното си състояние, в резултат на което е получил значителни неправомерни
под формата на лихви в размер на 62 310 лева.” ДА БЪДЕ ИЗМЕНЕНА, както следва:
“Именно
такава дейност е извършвал обвиняемият Д.П., който многократно в периода от
2000г. до 2005г. е заемал парични средства на различни лица с цел да си осигури
материални облаги и подобри имотното си състояние, в резултат на което е
получил значителни неправомерни доходи под формата на лихви в размер на 62 320
лева.”
Със същото протоколно определение от 23.07.2015г.,
съдът на основание чл. 287, ал. 1 от НПК е допуснал и приел изменение в
ДИСПОЗИТИВА на обвинителния акт срещу подсъдимия Д.С.П., както следва:
1. На
стр.15 – в частта на обособения пункт 6 от обвинението, а именно: “На неустановена
дата през 2004г. в гр. Е. е предоставил кредит на Ц. С. И. в размер на 150 /сто
и петдесет/ лева при 10% месечена лихва до издължаване на цялата сума,
вследствие на което е получил неправомерен доход в размер на 30 лева” ДА БЪДЕ
ИЗМЕНЕНА, както следва:
“на
18.03.2002г. в гр. Е. е предоставил кредит на Ц. С. И. в размер на 200 лв. при
10% месечна лихва до издължаване на падежа – 26.04.2002г., вследствие на което
е получил неправомерен доход в размер на 40 лв.”
2. На
стр.15, първи самостоятелен абзац след пункт 8 на обвинението, а именно: “като
с дейността си е получил значителни неправомерни доходи в размер общо на 62 310
лева” ДА БЪДЕ ИЗМЕНЕНА, както следва:
“като с
дейността си е получил значителни неправомерни доходи в размер общо на 62 320
лева”.
В хода на съдебните прения,
представителят на прокуратурата поддържа обвинението, пледира за осъдителна
присъда и налагане на подсъдимия на наказание лишаване от свобода под
предвидения в закона минимум, а именно - за срок от 3 години, чието изтърпяване
на основание чл. 66 ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от 4 години. Счита, че
на подсъдимия не следва да бъдат налагани кумулативно предвидените наказания
глоба и конфискация.
Защитниците на подсъдимия, пледират оправдателна присъда,
сочат, че деянието на подсъдимия не покрива обективните признаци от състава на
престъплението по чл. 252 ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 пр. 1 от НК.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства и експертни заключения поотделно и в тяхната
съвкупност и след като спази разпоредбите на чл. 301 от НПК, прие за установено
следното от фактическа и правна страна :
Подсъдимият Д.С.П. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование. От 16.06.1994г. до
19.01.2003г. е работил като електромонтьор в „Е. М.” АД гр. Е., а от
20.01.2003г. до 31.05.2010г. - като полицай в „Охранителна полиция” към РУ
„Полиция” - гр. Е. при Областна дирекция на МВР С. Към настоящия момент е
безработен. Живее в гр. Е.
От разпитаните в хода на проведеното съдебно следствие
основни свидетели В. К. Н., Б. Д. Й., В. А. Д., Н. Г. Г., Г. Н.М., Ц. С. И., С.
Д. С. и Г. П. Г. се установява, че са също от град E. и се познават добре с
подсъдимия. Всички те, с изключение на св. В. А. Д., са имали финансови затруднения в инкриминирания период
и са имали финансови отношения с подс.Д.С.П., които са възникнали по повод
на взети от тяхна страна парични заеми
от подсъдимия Д.С.П..
От събраната доказателствена съвкупност по делото е
видно, че свид.В. К. Н. познава лично подсъдимия Д.П. отдавна, без да уточнява
точно откога. Във връзка с настъпили финансови затруднения при него, свидетелят
сочи, че веднъж е взел пари назаем от подсъдимия, но не помни нито кога е било
това, нито при какви условия е получил заема, т.е. не знае какъв е размерът на
сумата, нито каква лихва са уговорили и уговорена ли е лихва изобщо. Горното се
установява със свидетелските му показания, дадени в хода на съдебното следствие
в с. з. на 27.02.2015г. Във връзка с наличието на противоречия в свидетелските
му показания, дадени пред съда и тези, дадени на досъдебното производство и
липса на спомени относно важни обстоятелства, прокурорът в същото съдебно
заседание е направил искане на основание
чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК за прочитане на показанията му
дадени на ДП, находящи се в том II, на лист 10 от ДП № 2 / 2010 г. по описа на ОСлО при
СОП . Защитата не е дала съгласие за прочитане на показанията на това
основание, поради което искането на прокурора е оставено без уважение. По
искане на прокурора показанията на този свидетел са прочетени на основание чл.
281, ал.4, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК. В показанията се твърди, че е взел 2000
лева и толкова е върнал. По искане на защитниците на подсъдимия и на основание
чл.281, ал.1, т.1 от НПК са прочетени свидетелските показания (намиращи се на
лист 228-232 от делото), които той е дал в съдебно заседание, проведено по НОХД
№ 225/2012г. по описа на СОС на 07.03.2012г. пред друг състав на съда. В тях
свидетелят твърди, че е взел пари назаем от подсъдимия, но лихва върху заетата
сума не е плащал. Показанията на този свидетел се подкрепят изцяло от
обясненията на подсъдимия, дадени в хода на проведеното съдебно следствие в с.
з. на 19.11.2015г., с направено уточнение, че заетата сума е в размер на 2000
лева. Доколко по делото липсват писмени доказателства (приложения договор от
11.09.2000г. не е подписан от страните) за този паричен заем, съдът изцяло
кредитира показанията на свид. В. К., като приема, че той е получил от
подсъдимия заем в размер на 2000 лева и че е върнал същата сума без да са
уговаряни и плащани лихви.
Свидетелят Б. Д. Й. също познавал подсъдимият Д.П. и с него имал
финансови отношения и преди случая, касаещ горепосочения свидетел, предмет на
настоящото наказателно производство. От свидетелските му показания, дадени в
съдебно заседание на 27.11.2014 г., е
видно, че във връзка с бизнеса си взел от подсъдимия назаем 4000 лева през
периода 2001-2002г. Известно време си плащал уговорените по заема вноски на
подс.П., но после изпаднал в материално затруднение, понеже бизнесът му вървял
зле. За остатъка от кредита подсъдимият предложил да изтегли от банка кредит,
като целта била свидетелят да внася вноската по кредита. Не помни каква е била
лихвата по кредита от банката. Известно време вноските плащала снаха му свид.Р.
В. Д., тъй като той бил извън града (гледал животните). Свидетелят твърди, че
подсъдимият по този начин си е получил парите, които му е дал назаем, а той е
плащал лихвата по изтегления кредит към банката. В по - късен момент свидетелят
споменава за сумата от 900 лева, която по неустановена причина дължал на
подсъдимия, но която му била опростена от него. Не се установява връзка между
тази сума и изтегления банков кредит, нито между нея и получения заем от
свидетеля. Прокурорът е направи искане да бъдат прочетени на основание чл.281,
ал.1, т.1 и т.2, пр. 2 от НПК свидетелските показания на този свидетел, дадени
на 29.11.2012г. пред друг състав на съда по НОХД № 225/2012г. по описа на СОС,
находящи се на лист 124-128 от делото. Свидетелят е заявил, че не поддържа
въпросните показания, а поддържа тези, които е дал по настоящето дело. Категорично
отрича да е уговарял и плащал лихва по заема от 4000 лева, предоставен му от подсъдимия.
По делото е разпитана като свидетел Р. В. Д. - снаха на свид.Б. Д. Й.. Тя
потвърждава, че знае за банковия кредит, който подсъдимият е изтеглил с цел да
бъде подпомогнат бизнеса на нейния свекър. Тя самата известно време (не сочи
период) внасяла в банката месечните вноски по него, а през 2007г. лично тя
изтеглила кредит, част от който в размер на 3000 лева дала на подсъдимия. По
делото като писмени доказателства са представени няколко записи на заповед,
издател по които е свид.Б. Й., но връзка между тях и паричния заем от 4000 лева
не се установява. Предвид липсата на писмени доказателства имащи пряко
отношение към заетата сума в размер на 4000 лева, съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите Б. Д. Й. и Р. В. Д., като приема, че свид. Й. е получил от подсъдимия паричен заем в размер на 4000
лева, лихва върху тази сума не е уговаряна и плащана, заемът е върнат
изцяло.
Свидетелят В. А. Д. се занимавал със строителство и
ремонти. Познава подсъдимия Д.С.П. и
лично той заем от него не е получавал. В свидетелските си показания,
дадени в с.з. на 23.10.2014 г. сочи, че синът му А. В. А. е имал финансови отношения с подсъдимия, изразяващи
се в получаване на паричен заем от подсъдимия, тъй като е бил изпаднал във
финансови затруднения. Като форма на обезпечение временно на подсъдимия било
предадено владението върху автомобил УАЗ, собственост на сина му, като
впоследствие той му бил върнат. Заемът е бил получен преди 10-на години през
лятото. Свидетелят не знае точно какво е било уговорено между Д. и сина му,
нито какви са били конкретните условия по заема. Не знае и дали е била
уговаряна лихва. Свидетелят твърди, че част от заема е погасена с труд от него
и сина му, а останалата с пари. Не знае точно каква сума синът му е върнал на Д.П.,
единствено твърди, че отношенията им са били уредени изцяло. Прокурорът е
направил искане да бъдат прочетени свидетелските показания на В. А. Д., дадени
в хода на досъдебното производство, на основание чл. 281, ал.5 във вр. с ал.1.,
т.1 и т.2 от НПК, намиращи се в том II, на лист 124 на Сл.Д. № 7/2010 по описа
на ОСлО при СОП. Подсъдимият и неговите защитници не са дали съгласие за
прочитане на показанията на това основание и искането на прокурора не е
уважено. Показанията са прочетени на основание чл. 281, ал.4 във вр. с ал.1,
т.1 и т.2, пр.2 от НПК след ново искане на прокурора в този смисъл. Свидетелят
твърди, че поддържа показанията, дадени на фазата на досъдебно производство и
прочетени му в съдебното заседание. По делото като свидетел е разпитан А. В. А., син на В. А. Д.. Свидетелят твърди, че познава
подсъдимия и че като строител е работил за него на няколко пъти, понякога с
помощта на баща си. Уточнява, че подс.П. не му е давал пари назаем, но му е
давал авансово пари, за да купи материали, необходими за извършването на
уговорената между тях работа. Поддържа, че временно е предоставил автомобила си
УАЗ на подсъдимия като обезпечение за един по-голям аванс, както и че му е бил
върнат без никакви проблеми, когато е помолил за това. Поддържа, че не са
уговаряли каквато и да било лихва върху така получените аванси. Прокурорът е
направил искане на основание чл.281, ал.1 от НПК да бъдат прочетени показанията
на свидетеля дадени пред друг съдебен състав по НОХД № 225/2012г. по описа на
СОС. Подсъдимият и неговият защитник не са възразили. Съдът е уважил искането и
е прочел свидетелските показания на А. В.А., намиращи се
на лист 254 от ред 1 до ред 11 по посоченото дело. Показанията са в смисъл, че
е получил пари в заем от подсъдимия в размер на 600 лева. Свидетелят разяснява
пред съда, че за него “аванс” и “заем” са еднозначни понятия, като категорично
отхвърля да е уговаряна лихва между него и подсъдимия Д.П.. От показанията на
свидетелите А. В. А. и В. А. Д.,
съдът приема за установено, че заем от подсъдимия в размер на 600 лева е
получил не В. А. Д., а неговият син А. В. А.. Лихва не е
уговаряна и плащана, а заемът е погасен частично с труд, а до пълния размер от
600 лева, с пари. Писмени доказателства във връзка с този заем по делото
липсват.
От
събраната в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност, спазвайки
правилата на устност и непосредственост, се установява, че свид.Н. Г. Г. също
познава подсъдимия Д.С.П., понеже били съграждани и живеели в една махала. От
свидетелските показания на свидетеля, дадени в с.з. на 23.10.2014г. е видно, че
същият не оспорва обстоятелството за наличие на финансови отношения между
двамата, породени от получен от свидетеля един заем от подсъдимия в размер на
4000 лева. Не помни кога точно е взел парите. Твърди, че имал финансови
затруднения, свързани с неговия бизнес и искал пари от всичките си познати и
приятели. Поискал и от подсъдимия П. и той му дал 4000 лева, като уговорката
била да му ги върне след месец, като лихва не са уговаряли. Свидетелят не могъл
да ги върне в уговорения срок, а ги върнал за един по-продължителен период от
време, като плащал по 200 лева месечно. С тези вноски Д. погасявал кредит на
майка си, изтеглен от банка. За да се изчисти заема, накрая Г. дал на Д. 1000
лева накуп, с което върнал цялата сума от 4000 лева. Докато изплащал заема
възникнало недоразумение между него и Г. Г., който поискал
от него да даде 2000 лева на Д. вместо него. Н.Г. отказал да
даде тези пари, тъй като не бил взимал тази сума и не трябвало да я връща.
Впоследствие разбрал, че Г. и Д. са се
разбрали по въпроса помежду си. Прокурорът е направил искане на основание чл.
281, ал.5 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК да бъдат прочетени свидетелските
показания, дадени от Н. Г. Г. пред органите на досъдебното производство,
находящи се в том II на лист 32-34 от Сл.Д. № 7/2010 по описа на ОСлО при СОП.
Поради недаване на съгласие от подсъдимия и от неговите защитници искането не е
уважено. Показанията са прочетени на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал.1,
т.1 и т.2, пр.2 от НПК. Свидетелят твърди, че не поддържа показанията, които е
дал на фаза досъдебно производство и че поддържа тези, които е дал пред съда.
Категорично отрича да е уговарял и плащал лихва.Показанията на този свидетел се
подкрепят изцяло от обясненията на подсъдимия дадени в хода на проведеното
съдебно следствие (в с. з. на 19.11.2015г.). Доколко по делото липсват писмени
доказателства за този паричен заем, съдът изцяло кредитира показанията на св. Н. Г., като приема,
че той е получил от подсъдимия заем в размер на 4000 лева, върнал е 4000 лева,
като лихва между тях не е уговаряна и плащана.
Безспорно е установено по делото, че свид.Г. Н.М. се
познава с подсъдимия Д.П. от деца, понеже са били съученици. В свидетелските си
показания, дадени в с.з. на 23.10.2014 г. твърди, че той й е помагал финансово,
когато е била в затруднено материално положение, но че не помни кога и колко
пари е вземала, нито кога и колко е връщала. Споменава, че е възможно да са
уговаряли лихва, но не може да каже в какъв размер е била тя, нито дали изобщо
в плащала такава, тъй като са минали над десет години от тогава. Прокурорът е
направил искане да бъдат прочетени показанията на свидетелката, дадени пред
надлежен орган на досъдебното производство, находящи се в том II на лист 41-44
от сл.д. № 7/2010 по описа на ОСлО при СОП. Не е дадено съгласие за тяхното
прочитане от страна на подсъдимия и неговият защитник, поради което искането не
е уважено. Показанията са прочетени на основание чл. 281, ал.4 във вр. с ал.1,
т.2, пр.2 от НПК. Свидетелката заявява, че не поддържа така прочетените и
показания и че поддържа показанията си, дадени в с.з. От показанията на тази свидетелка съдът
приема, че тя е получавала пари в заем от Д.П., като не може да се установи
кога, в какъв размер, при какви условия и дали така получените суми са върнати.
Показанията на свидетелката изцяло кореспондират с обясненията на подсъдимия,
дадени в с з. на 19.11.2015г., а писмени доказателства за техните финансови
отношения по делото няма приложени.
По делото е установено, че свидетелят Ц. С. И. познава
подсъдимия. Били познати, живеели в един и същи град. Твърди в свидетелските си
показания, дадени в с.з. на 23. 10. 2014 г., че е взел заем от 200 лева от
подсъдимия П., като не може да посочи кога се е случило това. Уговорили били лихва,
като трябвало да върне 240 лева. За сумата от двеста лева издал разписка, която
е приложена към делото. Сумата от 240 лева свидетелят твърди, че е върнал на
падежа на разписката. При получаването и връщането на сумата не е имало други
присъстващи лица. Още на два пъти бил взимал в заем дребни суми от Д., веднъж
50 лева и веднъж 100 лева. Тези суми бил върнал, но не помнел дали върху тях е
уговарял или плащал лихва. От показанията на този свидетел и от разписката,
подписана от него, която е приобщена към доказателствата по делото, съдът
приема за установено единствено това, че на 18.03.2002г. подсъдимият е
предоставил на свидетеля Иванов в заем посочената по - горе сума, с падеж
26.04.2002г. Съдът не кредитира показанията на този свидетел в тяхната останала
част, т. е. че на 26.04.2002г. същият е върнал на подсъдимия 240 лева, в т. ч.
лихва в размер на 40 лева, тъй като в тази част неговите показания не се
подкрепят и от други събрани по делото доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява, че
свид. С. Д. С. познава отдавна подсъдимия Д.П., с когото се намира в добри
отношения. Чрез свидетелските му показания, дадени в с.з. на 23.10.2014 г., се
установява, че на два пъти е получавал заеми от подсъдимия : веднъж в размер на
350 лева и веднъж в размер на 300 лева. Не може да каже кога точно е взимал
тези суми, единствено че е минало много време. За тези суми никой от двамата не
е съставял каквито и да било документи. Върху тези суми не са уговаряни и
плащани лихви, върнал е колкото е взел. Освен това твърди, че е закупил от
подсъдимия лек автомобил марка “Лада Самара” за сумата от 1000 лева. Не може да
посочи кога точно се е случило това, било отдавна. За да плати цената на
автомобила е теглил кредит от банка “Д.”, като
за предоставянето му е получил съдействие от подс.П.. Твърди, че е платил
единствено уговорената цена за автомобила, без да плаща лихва за времето между
предаването на автомобила и плащането на цената. Поради противоречия между
показанията на свидетеля дадени в съдебното заседание и тези, дадени на
досъдебно производство пред следовател, съдът по искане на прокурора и на
основание чл. 281, ал.5 във вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК прочита
свидетелските показания на С. Д. С., дадени пред орган на досъдебно
производство, находящи се в том II, лист 13-14 от ДП № 7/2010г. по описа на
ОСлО при СОП. Свидетелят заявява, че не поддържа така прочетените му показания,
които бил дал защото бил ядосан на подсъдимия и че поддържа единствено дадените
от него по настоящето дело показания. От показанията на този свидетел, съдът
приема, че свидетелят е получил два заема от подсъдимия - първия в размер на
350 лева, а втория – в размер на 300 лева, върнал е колкото е взел, като лихва
между тях не е била уговаряна и плащана. Показанията на този свидетел се
подкрепят от обясненията на подсъдимия, дадени в с. з. на 19.11.2015г., а
писмени доказателства във връзка с посочените по - горе два заема по делото
липсват. Не се установи връзка между тези два заема и приложените по делото
като доказателства 6 броя записи на заповед. Във връзка с проверка на показанията на
този свидетел по делото е разпитан Р. М. В.. По негови твърдения не му е
известно С. Д. С. да е имал финансови отношения с подсъдимия, както и че С. не е вземал от него пари назаем във връзка с
погасяване на кредит. Също във връзка с проверка на показанията на св. С. Д. С. на
27.11.2014г. е разпитана и свидетелката Ц. Г. У., която потвърди пред съда, че познава подсъдимия Д.П.
от времето, когато тя самата е живяла на съпружески начала със С. Д. С.. Не
знае дали С. С. е вземал пари в заем от подсъдимия. Поддържа изцяло прочетените
свидетелски показания, дадени в хода на съдебното следствие по НОХД № 225 /
2012г. на 18.04.2013г., находящи се на лист 253 от делото, като заявява че едва
след прочитането им си спомня, че между С. и подсъдимия са водени разговори за
закупуване на ливада, но поради липса на път до ливадата, до сделка не се е
стигнало.
По делото е установено по безспорен начин със
свидетелските показания, дадени в хода на съдебното следствие в с.з. на
23.10.2014г., че свид. Г. П. Г. познава подсъдимия Д.С.П.. С него имал
финансови отношения, бил взел пари назаем от подсъдимия. Не може да уточни кога
точно е взел заема. Размерът на сумата бил 800 лева. За сумата не са изготвяни
никакви документи, включително запис на заповед. Лихва не са уговаряли и такава
не бил плащал. Върнал е толкова, колкото е взел, като с тези пари е погасил
свой стар банков кредит. За да плати заема си към заемодателя с негово
съдействие свидетелят е получил нов кредит от Ц. в размер на 10 000 лева. От тях той върнал на подсъдимия
800-те лева, които му дължал. По уговорка с Н. Г. дал на
подсъдимия още 2700 лева, която сума Г.дължал
на Д.П.. Впоследствие разбрал, че подс.П. си е получил тези 2700 лева и от Г., така че в крайна сметка според свидетеля му дължал 2700 лева, които до момента не му
бил върнал. Поради констатирани противоречия между показанията на свидетеля,
дадени пред съдия в хода на досъдебното производство, находящи се в протокол за
разпит на свидетел в том II на лист 38-40 в сл.д. № 7/2010г. по описа на ОСлО
при СОП и тези, дадени в съдебно заседание, на основание чл. 281, ал. 1, т.1. и
т.2, пр.2 от НПК съдът е прочел дадените от свидетеля на досъдебно производство
показания. Свидетелят заявява, че не поддържа тези си показания, а поддържа
единствено показанията, които е дал в съдебно заседание. От показанията на този
свидетел, дадени в хода на проведеното съдебно следствие, съдът приема, че
свидетелят е получил заем от подсъдимия в размер на 800 лева, върнал е 800
лева, като лихва между тях не е била уговаряна и плащана. Показанията на
свидетеля се подкрепят от обясненията на подсъдимия, а писмени доказателства,
които да са свързани с техните финансови отношения по делото липсват.
В хода проведеното по делото съдебно следствие бяха
разпитани и други свидетели, които са имали финансови отношения с подс.Д.С.П..
Това са свидетелите Л. Д. Л., Г. Х. Г., С. М. С., А. Б. Г., Ц. Д. И., П.А. А., И. Г. Д., В. П. П., Р. И. Т., Ц. Т.Н., Т.Ц. Н., С.
Д. Д., П. Е. П., Т. К. Т., Ц. Ц. Ц., И. Ц. М., Е. Х. Н., И. Х. Г., П. И. Х., Ц. Т. Т., М.И. Т. и Р.И. В..
Свидетелят Л. Д. Л. твърди в с.з., че познава подсъдимия. Били съграждани
от E., израснали заедно от деца. Родителите им били роднини. Във връзка с това,
че гледал прасета му били необходими 100-на лева назаем. Потърсил помощ от
приятели, но никой не могъл да му услужи. Не си спомня точната дата, когато подс.Д.
П. му дал 100 лева в заем. Не са
уговаряли лихва върху сумата, както и срок за връщането и. Върнал е дължимата
сума. Същевременно му продал и едно прасе, но на по-ниска от обичайната цена.
Твърди, че това няма нищо общо с получения от подсъдимия заем. След прочитане
на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2., пр.2 от НПК на дадените от
свидетеля на досъдебно производство пред следовател и пред разследващ полицай
показания, съдържащи се в протоколи за разпит, находящи се в том II, на лист
105-108 и лист 122 по сл.д. № 7 / 2010г. по описа на ОСлО при СОП, този
свидетел е заявил, че не поддържа прочетените му свидетелски показания, а
поддържа тези, които е дал в съдебно заседание по настоящето дело.Уточнява, че
прасето, което е дал на заемодателя си, му го е продал, а не му го е дал като
лихва, както е посочено в прочетените му свидетелски показания.
Свидетелят Г. Х. Г. твърди в с.з.,
че познава подсъдимия и че са в приятелски отношения с него. Учил е с брат му
Т. На няколко пъти е вземал пари назаем от него, като не помни точно колко и на
кои дати. Не са уговаряни срокове за връщането им и не е уговаряна или плащана
лихва върху сумите. Във връзка със заявеното от свидетеля, че не помни кога и
по какъв повод е взел пари назаем, по искане на прокурора и на основание чл.
281, ал.5 вр. ал.1, т.2 , пр.2 от НПК са прочетени свидетелските показания
дадени по тези въпроси на досъдебно производство, които се намират в протокол
за разпит в том III, на лист 7 до лист 10 от сл.д. № 7 / 2010г. по описа на
ОСлО при СОП. Свидетелят поддържа така прочетените му показания.
Свидетелят С. М. С. твърди в
с.з., че познава подс.Д.П. от много години. Брат е на съпругата му и е в добри
отношения с него. На няколко пъти е вземал пари назаем от подсъдимия, като
лихва никога не са уговаряли и такава не е плащана.
В хода на производството по делото е починал
свидетелят Ц. С. Ц., поради което
същият не е разпитан в съдебно заседание. На основание чл. 281, ал.5 във вр. с
чл. 281, ал.1, т.4, пр.2 от НПК са прочетени показанията на този свидетел, находящи
се в том II на лист 111-113 от сл.д. № 7 / 2010г. по описа на ОСлО при СОП.
Свидетелката А. Б. Г. твърди в с.з., че познава подсъдимия Д.П.. Той е
съпруг на нейната племенница П. Преди три години била оперирана от аневризма на
сънна артерия, поради което няма спомен за това дали е вземала пари назаем от Д.П..
Не помни дали е вземала пари назаем и от своята племенница П. В тази връзка по искане на прокурора и на
основание чл. 281, ал.5 във вр. с ал.1, т.2 , пр.2 от НПК са прочетени
свидетелските показания дадени в хода на досъдебното производство пред
разследващ полицай при РУ “Полиция” – E. и пред следовател при ОСлО при СОП,
находящи се в протоколи за разпит в том II на лист 119 и на лист 156 от сл.д. №
7 / 2010г. по описа на ОСлО при СОП. Свидетелят поддържа така прочетените
показания, в които се казва, че е вземала пари назаем и ги е връщала без да е
уговаряна или плащана лихва.
Свидетелят Ц. Д. И. твърди в с.з,
че се познават от деца с подсъдимия Д.П., с когото били съседи и в добри
отношения. На няколко пъти последният му е помагал с пари, когато е бил
материално затруднен. Лихва не е уговаряна и не е плащана.
Свидетелят П. А. А. твърди в с.з.,
че познава подсъдимия Д.П. от 2000г., по което време са работили заедно на “Е.”. Казва, че взаимно са си услужвали с пари като
приятели, като никога не са уговаряли помежду си лихва и никога не са си
плащали такава. Бил поръчителствал на съпругата на подсъдимия за банков кредит.
Никога не бил чувал, че той предоставя кредити срещу лихва. Такива слухове е чул
за първи път едва след започване на делото.
Друг свидетел, разпитан в хода на съдебното следствие
– свид.И.Г. Д. твърди, че се познават от деца с подсъдимия Д.П..
Били съграждани и приятели. Когато баща му починал, имал нужда от пари за
погребението. Подсъдимият му услужил с 400 лева на 01.07.2006г., която сума той
му върнал. Лихва върху тази сума не са уговаряли и не е плащал. Заемът му е бил
даден като на приятел, понеже е имал спешна нужда от тази сума.
Свидетелят В. П. П.твърди в с.з.,
че не познава лично подсъдимия Д.П. и че не е вземал лично пари назаем от него.
Известно му е, че брат му Е. Е. е взел заем от
него в размер на 1700 лева през август 2009, която сума му е дал, за да си
закупи автомобил, с който да работи в Г.. Не е запознат с това при какви условия брат му е
взел този заем. Тъй като не искал да има проблеми с брат си влязъл във връзка с
подсъдимия, който му дал своя банкова сметка, ***но. Само веднъж внесъл 350
лева. Твърди, че не е издължил напълно дължимата сума, защото няма възможност.
Върнал бил около 800-900 лева и останало да връща около 700-800 лева.
Свидетелят Р. И.Т.твърди в с.з.,
че познава подсъдимия Д.П.. С него лично не е имал финансови отношения. Бил е
пълномощник по сделка, страна по която е била приятелката на Д. П.. Предмет на сделката е била вила, собственост на П., като Р.е бил
пълномощник на купувача С. Ф. К. – българин,
живеещ в И., негов приятел. Сделката е
изповядана пред нотариус безпроблемно, като свидетелят уточнява, че е видял Д.
в коридора пред кантората на нотариуса и че Д. не е взел каквото и да е участие
в сключването на сделката. След изповядването на сделката дал на П. 20 000 евро, цената по продажбата. За получената сума
била изготвена разписка на името на неговата приятелка Ц..
Свидетелят Ц. Т.Н. твърди в с.з., че не познава лично подсъдимия. Знае
кой е той от времето, когато подсъдимият е бил полицай в гр. Е.. Лично не е
имал никакви отношения с него. Като собственик на апартамент преди години (не
посочва годината) е прехвърлил собствеността върху него на непозната за него
жена, за да послужи като обезпечение на даден от подсъдимия на сина му паричен
заем. За кратък срок от време синът му изплатил заема и собствеността върху
апартамента му била прехвърлена обратно. Не е запознат с условията, при които Д.
е предоставил заем на сина му.
Свидетелят Т.Ц.Н. твърди в с.з., че познава подсъдимия Д.П.. Заявява,
че е прехвърлян имот на името на съпругата на обвиняемия, но не помни нищо
конкретно по въпроса. Поддържа изцяло прочетените му на основание чл.281, ал.1,
т.2, пр.2 от НПК показания, дадени по НОХД 225/2012г. по описа на СОС, находящи
се на лист 234-235 в делото.
Свидетелят С. Д.Д. твърди в с.з,
че познава подсъдимия от десет години, че са приятели и че Д. е колега на
неговия брат. Вземал бил пари назаем от Д. неколкократно, но не помни точно на
кои дати. Твърди, че никога не са уговаряли лихва и че никога не е плащал
такава.
Свидетелят П.Е.П. твърди в с.з,
че познава подсъдимия, тъй като баща му бил приятел с него. Вземал е пари
назаем от него, но не помни точната сума, нито година. Лихва не е уговарял и не
е плащал. Поддържа показанията си, прочетени на основание чл.281, ал.1, т.2,
пр.2 от НПК, дадени пред друг състав на съда по НОХД 225/2012г. по описа на
СОС, находящи се в Протокол от съдебно заседание, проведено на 29.11.2013г., на
лист 137-138 (отгоре-надолу, на първи и втори ред). В тях се твърди, че е
получил 1000 лева в заем без да е уговаряна лихва. Във връзка с прочетените му
на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, дадени на досъдебното производство
пред следовател от ОСлО при СОП, на 04.03.2010г., находящи се на лист 70-71 от
сл. дело № 7 /2010г. по описа на ОСлО при СОП, заявява че не ги поддържа,
защото се е чувствал под натиск от страна на разследващите органи.
Свидетелят Т. К. Т. твърди в с.з.,
че познава подсъдимия Д.П..***. Работил е в автосервиз, където е извършвал
поправки на автомобили на подсъдимия. От 2008г. работи в “Е. М.” АД. От подс.П.
веднъж е взел в заем 700 лева, като уговорката им била да му ги върне на десет
вноски по 70 лева, тъй като по същото време самият той плащал голям заем към
банка. Върнал изцяло заетата сума от 700 лева. Заем в размер на 3000 лева от
подсъдимия не е вземал, тъй като такава сума не бил в състояние да върне. След
прочитане на основание чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК на показанията му дадени
пред друг състав на съда по НОХД 225 / 2012г., находящи се в Протокол от
съдебно заседание, проведено на 29.11.2012г., на лист 139 по НОХД № 225/2012г.
по описа на СОС, свидетелят категорично заявява, че е връщал парите на части и
не е давал никаква лихва на Д.П..
Свидетелят Ц. Ц. Ц. твърди в с.з,
че познава подсъдимия Д.П.. Свидетелят работел като барман в различни заведения
в гр. Е. и когато при необходимост е звънял в полицията, понякога в отговор на
сигнала изпращали подс.П. в качеството му на полицай. Категорично твърди, че
заем от него не е вземал. След предявена му по време на делото разписка от
01.03.2002г., на която ръкописно са изписани неговите три имена, номер на лична
карта, ЕГН, дата на разписката, дата на падеж и саморъчен подпис, свидетелят
категорично заявява, че текстът не е изписан от него и че не е полагал подпис
под разписката. В с. з. съдът е допуснал и изслушал графическа експертиза,
резултатите от която потвърждават казаното от свидетеля.
Свидетелят И.Ц.М.заяви в с.з, че
познава подсъдимия Д.П.. Свидетелят работи в сферата на услугите като инженер.
Работил е многократно в дома на подсъдимия, като е извършвал различни
инсталации и ремонти. Никога не е получавал пари в заем от него.
Свидетелят Е.Х. Н.
заяви в с.з, че познава подсъдимия Д.П.. Били съграждани, не приятели, познавал
го от времето, когато Д. е бил полицай. Преди 7-8 години свидетелят се
занимавал с внос на автомобили от чужбина, като същевременно стопанисвал и
ресторант “Е.”. Взел пари на заем от подсъдимия,
за да зареди ресторанта, като не помни точния размер на сумата. Лихва не е
уговарял с подсъдимия и не му е плащал такава, споменава че е възможно в знак
на благодарност да го е почерпил. Свидетелят уточнява, че във връзка с ресторантьорската
си дейност често взема заеми от различни лица. На основание чл. 281, ал.5, във
вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК са прочетени показанията на свидетеля дадени пред
надлежен орган на досъдебното производство – следовател при ОСлО при СОП,
находящи се в протокол за разпит на свидетел в том III, на лист 22
(отгоре-надолу), от ред 13 до ред 15 и от ред 19 до ред 25 от сл. дело № 7 /
2010г. по описа на ОСлО при СОП. По отношение на посочения в тях размер от
800-1000 лева свидетелят заявява, че не е сигурен за точния размер на заема и
за сумата, която е дал на подсъдимия да се почерпи.
Свидетелят И. Х. Г. твърди в с.з.,
че познава подсъдимия Д.П.,***. Вземал бил пари от него, но било твърде отдавна
и не си спомнял подробности. Твърди, че е върнал колкото е получил, без да е
уговарял или плащал лихва. На основание чл.281, ал.5 във вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК са прочетени показанията на свидетеля, дадени пред разследващ полицай при
РУП - гр. Е., находящи се в том II, на лист 123 (гръб) от сл. дело № 7/2010г.
по описа на ОСлО при СОП. Свидетелят заявява, че изцяло поддържа така
прочетените му показания.
Свидетелят П. И. Х. заяви в с.з,
че познава Д.П., тъй като са били колеги от системата на МВР. През периода
2001-2003г. взел 300 лева в заем от него. За обезпечаване на заема подписал
запис на заповед. Сумата върнал на части, лихва не е уговарял. Направено е
искане от прокурора да бъдат прочетени показанията на свидетеля, дадени на
досъдебно производство пред следовател в ОСлО при СОП, находящи се на лист 37
от том III по сл. дело № 7/2010г. по описа на ОСлО – СОП на основание чл.281,
ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК, на което искане защитата се е противопоставила,
поради което същите са прочетени на основание чл.281, ал.4, във вр. ал.1, т.1
от НПК. След тяхното прочитане свидетелят е категоричен, че лихва не е плащал
върху взетите от поодсъдимия П. пари и че изцяло поддържа казаното пред съда.
Свидетелят Ц.Т. Т., заяви в с.з.,
че познава подсъдимия Д.П., с когото били съученици. С брата на подсъдимия П.
решили да се занимават с ресторантьорство, за която цел регистрирали фирма “П.” ООД. Във връзка с регистрацията на фирмата се
уговорили да вземат назаем от подсъдимия 5000 лева, с която сума знаели, че той
разполага, тъй като по това време усвоявал потребителски кредит от банка. Той им
услужил с тези 5000 лева, които те внесли в банка, където сумата престояла един
ден, след което била изтеглена и върната на подсъдимия от брат му П.. Лихва не са уговаряли и не са плащали.
Свидетелят М.И. Т. в с.з. заяви,
че с подсъдимия се познават от над 20 години и че са в приятелски отношения.
Многократно, когато е имала нужда, е вземала пари назаем от него. В нито един
от тези случаи не е уговаряла лихва и не е плащала такава. Уточнява, че е
вземала пари в заем и от други хора.
Свидетелят Р. И. В. заяви в с.з.,
че е контактувала с подсъдимия Д.П. за кратко през 2006г. по повод продажбата
на неин наследствен имот - къща. В резултат на обява за продажбата на къщата с
нея се свързал подсъдимия, водили преговори за продажната цена, като в крайна
сметка се споразумели за сумата от 50 000 лева. Сделката била изповядана пред
нотариус в гр. Е.. Свидетелката не помни дали подсъдимия или брат му е посочен
в нотариалния акт като купувач по сделката. Продажната цена получила от подс.Д.С.П..
От показанията на всички посочени по - горе свидетели
се установи, че при възникнали при тях финансови затруднения са взимали пари
назаем от подсъдимия, в повечето случай сумите са неголеми и за кратък период
от време, но лихва върху тях не са уговаряли и плащали. Показанията на тези
свидетели, които не се опровергават от събраните по делото писмени
доказателства, съдът възприема за достоверни, защото съответстват на днешните
житейски реалности, такива каквито са те в един малък провинциален град, в
който хората оцеляват като се подпомагат взаимно.
По делото бе изслушана назначената в хода на ДП
комплексна оценителна и съдебно - счетоводна експертиза (лист 2 - 36, том IV от
сл. д. № 7 / 2010г. по описа на ОСлО при СОП), чието заключение в частта и
досежно процесните 8 случая и за инкриминирания период, съдът не кредитира, тъй
като при нейното изготвяне експертите са използвали доказателства, предимно
гласни такива, които в хода на съдебното следствие, бяха категорично отречени
от разпитаните по делото свидетели.
В с. з. на 23.07.2015г. бе изслушана допълнителна
комплексна съдебно -счетоводна и оценителна експертиза (назначена с протоколно
определение в с. з. на 27.02.2015г.), чието заключение съдът кредитира изцяло
(с изключение на онази част от него, която се отнася до св. В. А. Д. и св. Ц.
С. И. по съображения изложени подробно по - горе в мотивите, а за втория от тях
и поради направеното след приемането на експертизата изменение на обвинението),
тъй като експертите са отговорили пълно и изчерпателно освен на поставените на
ДП въпроси, още и на тези, които защитниците на подсъдимия допълнително са
поставили в с. з.. При изготвяне на заключението, експертите са изследвали
обстойно приложените по делото писмени доказателства и показанията на
свидетелите, дадени в хода на проведеното съдебно следствие, като в
съответствие с тях са направили необходимите изчисления и са дали коректен
отговор на всеки един от поставените им въпроси: от 8 - те процесни случая в 6
от тях (св. В. К. Н., св. Б. Д.
Й., св. Н. Г. Г., св. Г. Н.М., С. Д. С. и Г. П. Г.) дадените в заем от
подсъдимия парични средства през периода от м. 09.2000г. до края на 2005г. са в
размер общо на 11 450 лева, общо върнатата сума е 11 450 лева, за същия период
подсъдимият е изтеглил кредити в размер на 61 200 лева (47 300 лева от Банка „Д.” и 13 900 лева от ТБ „Б.”) и е получил трудови възнаграждения в размер общо на
36 472,85 лева (21558,28 лева от „Е.
– М.” АД и 14 914,57 лева от РУ „Полиция” гр. Е.), продал
е и имот в с. Б. за сумата от 2000 лева.
По делото бе изслушана още и назначената в хода на ДП
оценителна експертиза (находяща се в том ІV, на л. 50 - л. 53 от сл. д. № 7 /
2010г. на ОСлО при СОП), с предмет иззети като веществени доказателства
различни по вид златни накити, които с постановление на наблюдаващия прокурор
са върнати на техния собственик, поради което и съдът счита, че заключението на
тази експертиза не следва да бъде коментирано.
Тази фактическа обстановка, съдът възприе частично въз
основа на обясненията на подсъдимия, въз основа на дадените в хода на съдебното
следствие показания на разпитаните по делото свидетели, от заключенията на
изслушаните експертизи: две графически експертизи, оценителна експертиза,
основна и допълнителна комплексни съдебно - счетоводни и оценителни експертизи,
както и три технически експертизи (находящи се в том ІV на лист 57 - до л. 73,
на лист 75 - до л. 80, на лист 82 - до л. 109 от сл. д. № 7 / 2010г. на ОСлО
при СОП), а също и от приложените по делото писмени доказателства.
От така установената фактическа обстановка настоящата
съдебна инстанция намира от правна страна, че подсъдимият не е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 252, ал. 2, пр.
2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК /в редакцията на НК, обн. ДВ бр. 62 от 1997г./, т. е.
не се установи, че в периода от неустановена дата през 2000г. до неустановена
дата през 2005г. в гр. Е., област С., подсъдимият Д.П. без съответно разрешение
да е извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл. 1 ал. 1 от Закона за
банките /отм. ДВ, бр. 59 от 21.07.2006г./, за които се изисква такова
разрешение по закон, да е предоставил кредити за своя сметка и на собствен риск
на осем на брой различни лица при 10% и 20% месечна лихва, в резултат на което
да е получил значителни неправомерни доходи в размер на 62 320 лева.
За да е осъществено от обективна страна престъпното
деяние по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 от НК свързано с понятието „банково
кредитиране” кумулативно следва да са налице следните материално правни
предпоставки:
- да липсва разрешение за извършване на банкова
дейност
- банковите сделки да се извършват системно /повече от
3/ по занятие, да бъдат основен или допълнителен източник на доходи и средства
за препитание на дееца и в резултат на тази неправомерна дейност да са получени
значителни неправомерни доходи.
Без съмнение е, че законът не дава право на обикновено
физическо лице да извършва банкови сделки. Такова право физическите лица не са
имали нито при действието на Закона за банките /отм./, нито пък такава възможност
е изрично регламентирана в сега действащия Закон за кредитните институции.
Право да извършват банкови сделки, основните от които се изразяват в публично
привличане на влогове и предоставяне на кредити срещу лихва, имат само онези
юридически лица, които са със статут на банка, съгласно издаден от БНБ
лиценз.
Съгласно утвърдената практика на ВКС, системното
заемане на парични средства срещу насрещна материална облага /уговаряне и
получаване на лихви/, съответства на понятието „банкови сделки по занятие”, за
което се изисква разрешение.
Както вече бе посочено по - горе в мотивите,
установено бе от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от
приетото в с. з. на 23.07.2015г. заключение по допълнителната съдебно -
счетоводна и оценителна експертиза (допусната с протоколно определение от
27.02.2015г. по НОХД № 299 / 2014г. по описа на Софийски окръжен съд), че през периода от 2000г. до 2005г.
подсъдимият е предоставял парични средства в заем на различни физически лица -
негови близки, съседи и колеги. Установено бе също така, че свидетелят В. К. Н.
е получил в заем сумата от 2 000 лева, свидетелят Б. Д. Й. е получил в заем
4000 лева, свидетелят Н. Г. Г. е получил в заем 4000 лева, свидетелят С. Д. С.
е получил в заем 650 лева, свидетелят Г. П. Г. е получил в заем 800 лева, като
всеки един от тях беше категоричен в показанията си пред съда, че не е уговарял
и плащал лихва върху заетата от него сума и е върнал толкова пари, колкото е
получил. Следователно не е налице по отношение на тези свидетели подсъдимият да
е реализирал материална облага в резултат на предоставените им в заем от него
парични средства. Материална облага подсъдимият не е реализирал и от
свидетелката Г. Н.М., предвид заявеното от нея в хода на проведеното съдебно следствие,
че не си спомня нито кога, нито колко пари в заем от подсъдимия е взела, нито
дали ги е върнала, нито дали изобщо е имало уговорена и плащана лихва.
Материална облага под формата на лихви подсъдимият не е получил и от другите
двама основни свидетели - св. Ц. С. И. и св. В. А. Д., тъй като при първия от
тях по делото липсват несъмнени доказателства за плащане на лихва, а при втория
- няма каквито и да било доказателства за изобщо предоставен му от подсъдимия
паричен заем.
При това положение съдът приема, че дейността на
подсъдимия по отношение на основните свидетели по делото (св.В. К. Н., св. Б.
Д. Й., св. Н. Г. Г., св. Г. Н.М., св. Ц. С. И., св. С. Д. С. и св.Г. П. Г.),
при която подсъдимият не е договарял лихва, респективно получателите на заемите
не са плащали лихва, не може да бъде определена като „банкови сделки по
занятие”, а следва да бъде определена в цялост като обикновени парични заеми по
чл. 240 ЗЗД. Съгласно цитираната законова норма, с договора за заем,
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Обикновените парични заеми по ЗЗД са поначало присъщи за
гражданския оборот, традиционно се определят като договори „между приятели” и
тяхното извършване не е поставено под разрешителен режим.
Както вече беше посочено по - горе налице е липса на
реализирана материална облага от страна на подсъдимия при всеки един от общо 8
- те отделни случая, което обстоятелство, според настоящия състав на съда, само
по себе си е достатъчно да бъде изключена неговата наказателна отговорност по
чл.252 от НК поради липса на съставомерност на извършеното деяние.
По тези съображения, съдът призна подсъдимия за
невиновен по повдигнатото обвинение.
При този изход на процеса направените по делото
разноски на досъдебното и съдебното производство на основание чл.190 от НПК
следва да останат за сметка на държавата.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
Съдия - докладчик: