Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Теодорина Димитрова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № ... от ...2012 година по НОХД № .../2012 година Великотърновският районен съд признава подсъдимия М. Д. М., роден на ...1979 година в град В. Т., живущ в С. Н. С., улица „П. и В.” № 4, български гражданин, със средно образование, осъждан, с ЕГН *, за виновен в това, че за периода ...2011 година до ...2012 година в С. Н. С., община В. Т., област В. Т., при условията на продължавано престъпление, сам и след предварителен сговор с неизвестно лице отнел от владението на собствениците, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи: на 5.07.2011 година след предварителен сговор с неизвестно лице – мотоциклет „Балканче”, метална стълба, метална конструкция с прикачено менгеме, джанта от колело на трактор, метално сандъче с дръжка, 20 кг метален скрап, три броя варели с вместимост 20 литра – вещи на обща стойност 147.60 лева, собственост на Й. Р. П.-Д.от С. Н. С.; на 1...2011 година – банкноти на стойност 155.00 лева, собственост на Х. И. М. от С. Н. С.; на ...2012 година – пластмасова туба с вместимост 5 литра и бензин А95 – 5 литра – вещи на обща стойност 19.50 лева, собственост на Г. А. А. от С. Н. С. - всички вещи на обща стойност 322.10 лева, като случаят е немаловажен и деянието е извършено при условията на опасен рецидив. На основание чл.196, ал.1, т.2 вр. с чл.195, ал.1, т.5, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”Б” вр. с чл.26 от НК, вр. с чÙ.55, ал.1, т.1 от НК съдът му наложил наказание лишаване от свобода за срок от СЕДЕМ месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. Подсъдимият М. е оправдан по повдигнатото обвинение да е извършил деянието на ...2011 година след предварителен сговор със С. С. С., както и за стойността на вещите в размера над 147.60 лева до 285.20 лева. Оправдан е и по повдигнатото обвинение за деяние на ...2011 година за стойността на вещите в размера над 155.00 лева до 205.00 лева. Със същата присъда на основание на основание чл.25 ал.1 вр. с чл.23 ал.1 от НК съдът е определил за изтърпяване едно общо - най-тежкото измежду наложените по НОХД № .../2012 година и това по НОХД №.../2012 година и двете на ВТРС, а именно лишаване от свобода за срок от СЕДЕМ месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. На основание чл.25 ал.2 от НКприспаднал изтърпяното по отделните присъди, включени в съвкупността от определеното едно общо наказание. На основание чл.25 ал.1 вр. с чл.23 ал.3 от НКсъдът присъединил изцяло наложеното по НОХД №.../2012 г. по описа на ВТРС наказание ГЛОБА в размер на 1500 лева. Със същата присъда Великотърновският районен съд е признал подсъдимия С. С. С. – роден на 23.11.1963 година в град С., български гражданин, с постоянен адрес град В. Т., улица „И. Я.” № 3, вх. А, . 7, неосъждан, ЕГН *, за невиновен в това, че на...2011 година след предварителен сговор с М. Д. М. от С. Н. С. отнел от владението на собственика Й. Р. П.-Д. от С. Н. С., без нейното съгласие, с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи – мотоциклет „Балканче”, метална стълба, метална конструкция с прикачено менгеме, джанта от колело на трактор, метално сандъче с дръжка, 20 кг метален скрап, три броя варели с вместимост 20 литра – вещи на обща стойност 147.60 лева, като случаят е немаловажен и го оправдава по повдигнатото обвинение в престъпление по чл.195, ал.1, т.5, вр. с чл.194, ал.1 от НК. Подсъдимият М. Д. М. е осъден да заплати на Х. И. М. – граждански ищец, сумата в размер на 155.00 лева – обезщетение за причинените й от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.11.2011 година до окончателното изплащане. М. е осъден също така да заплати по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 215.00 лева, както държавна такса в размер на 50.00 лева върху уважения размер на гражданския иск, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Постъпил е протест от В. Г. - Прокурор в РП В. Т. срещу присъдата в частта, с която подсъдимият С. С. С. е оправдан по повдигнатото обвинени, както и срещу оправдателната част на присъдата, с която М. Д. М. е оправдан да е извършил едно от деянията в съучастие със С. С. С.. Счита, че присъдата в тази и част е неправилна – незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалните правила за анализ и оценка на доказателствата. Предвид това моли съда да отмени присъдата на ВТРС по НОХД № .../2012 година като бъде постановена нова, с която С. С. С. да бъде осъден по повдигнатото с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл. 195, ал.1 т. 5 вр. чл. 194, ал.1 от НК и както и М. Д. М. да е извършил престъплението в съучастие със С.. Представителят на Окръжна прокуратура – В. Т. в съдебно заседание в кратко изложение заявява, че поддържа протеста и изложените в него аргументи. Навежда доводи за доказаност на обвинението и независимо от това, че е налице, тъй наречения „оговор”, то са налице и други доказателства, от които може да се направи извод за участието на С. в извършването на престъплението, за което той е оправдан, както и това М. да е извършил престъплението, за което е осъден в съучастие със С. Подсъдимият М. Д. М. не е подавал въззивна жалба. Явява се в съдебно заседание и взема становище за потвърждаване на присъдата. Адвокат В. Д. – служебен защитник на подсъдимия М. Д. М. - счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна. Въззиваемият подсъдим С. С. С. се явява лично пред въззивната инстанция и заявява, че не е участвал в деянието. Счита присъдата за правилна и моли съда да я потвърди. Адвокат И. И. – защитник на подсъдимия С. С. С. – взема становище, че протестът е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение, а присъдата потвърдена като правилна и законосъобразна. В него не се съдържали никакви фактически и правни доводи, въз основа на които въззивана инстанция да направи извод, обратен на този на първоинстанционния съд. Навежда доводи за правилност на присъдата и това, че не може въз основата само на обясненията на другия подсъдим и без наличието на други доказателства да бъде постановена осъдителна присъда. В тази насока била и трайната съдебна практика, че при наличието на „оговор”. Моли съда да остави без уважение протеста и да потвърди изцяло присъдата. Гражданския ищец Х. И. М. – редовно призована не се явява в съдебно заседание пред въззивния съд. Не взема становище. Великотърновският окръжен съд, след като разгледа направените с протеста оплаквания, съобрази становищата на страните, взе предвид и обсъди събраните по делото доказателства, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното: Присъда № ... от ...2012 год. по НОХД № .../2012 год. по описа на РС В. Т. е постановена присъствено. Протестът и подаден в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и чрез РС В. Т. пред компетентния окръжен съд. Протестира се подлежащ на атакуване съдебен акт. Протестът отговарят на изискванията за редовност, поради което същият се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледани по същество. В хода на извършената служебна проверка от ВТОС не се констатира наличието на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, при първоинстанционното гледане на делото, както и при постановяването на присъдата и изготвяне на мотивите към нея, които да водят до отмяната й и връщане на делото. Липсата на такива налага обсъждане обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. След преценка на събраните и проверени по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, се установява фактическа обстановка, която правилно и обосновано е възприета и от първоинстанционния съд и която с оглед процесуалните задължения на въззивния съд за свой прочит на фактологията следва да бъде изложена в настоящите мотиви: На ...2011 година пострадалата - свидетелката Й. Р. П.-Д., която живее в С. Н. С., вечерта около 17.00 часа отишла до дома на своята съседка и двете седнали на пейката пред къщата й да си приказват. От това място пряка видимост до дома на свидетелката Й. П.-Д. нямало. Докато двете жени си приказвали по улицата на два пъти преминали с мотоциклет подсъдимите М. и С. Мотоциклетът бил управляван от М. Д. М.. По-късно Й. П.-Д. се прибрала в дома си и отишла да нахрани домашните животни. Тогава констатирала, че от имота й е извършена кражба – липсвали вещите: мотоциклет „Балканче”, метална стълба, метална конструкция с прикачено менгеме, джанта от колело на трактор, метално сандъче с дръжка, 20 кг метален скрап, три броя варели с вместимост 20 литра. Обадила се по телефона на свидетеля П. М. А. и съпругата му П. Преди това св.П.-Д. забелязала, че тревата в двора била полегнала и дирите водели към имота на съседите. Там не открила вещите. Излязла на улицата и видяла полегнала трева зад един сеновал до дерето, недалеч от нейния имот. Видяла натрупана трева и като поразровила открила вещите. В това време пристигнали съседите П. А. и съпругата му. Решили да оставят вещите там, за да видят дали някой ще дойде да ги вземе. Уведомили и кмета на селото, а той от своя страна уведомил св. П. И. М.. Към 21.30 часа свидетелят А., който се бил скрил в близост до вещите, видял че с мотоциклет приближили М. и С.. Оставили мотоциклета и се приближили към вещите, но като забелязали А. – побягнали. А. им извикал да спрат, но те продължили. А. се обадил на кмета, че хората са били минали и като се събрали всички, прибрали вещите в дома на Й. П.-Д. с изключение на стойката с менгемето. На другия ден менгемето липсвало. М. върнал на Й. П.-Д. едно менгеме, което тя приела за липсващото. В своите обяснения пред съда подсъдимият М. М. сочи, че той заедно със С. С. са взели от двора на Й. П.-Д. описаните по-горе движими вещи и ги скрили, като по-късно щели да ги вземат. Подсъдимият С. С. дава обяснения и в които сочи, че с М. били комшии и често го наемал да му върши разни работи. Й. Д. живеела на около 200-250 метра от неговия дом. Занимавал се с отглеждане на телета и когато вечер се доят кравите ходел да взема мляко от различни свои съселяни, като понякога ходел сам, друг път поръчвал на М. или пък ходели двамата. Твърди, че не минава покрай дома на пострадалата Д.. На 13.11.2011 година пострадалата и граждански ищец Х. М. била в дома си, където живеела заедно със сина си, който тогава бил тежко болен на легло. Били останали без дърва за огрев, поради което М. помолила обвиняемия М. да и докара такива. На посочената дата М. дошъл в дома и и тогава тя му дала капаро от 50 лева, като извадила банкнотите от найлонова кесия, която държала върху легло в стаята си. Там всъщност съхранявали всичките си пари. М. добре огледал от къде пострадалата вади парите. по-късно на същия ден подсъдимият М. отново посетил дома на М., за да вземе мляко и докато тя му наливала мляко, влязъл в стаята и взел найлоновата торбичка с всичките намиращи се в нея пари, а именно сумата от 155 лева. М. влязла в стаята и видяла М. вътре. Попитала го какво прави, а той й отговорил, че мерел дървата дали ще станат за печката. Тръгнал си, а М. се усъмнила и веднага проверила дали парите са на мястото си и установила липсата на цялата торбичка. На 27.04.2012 година подсъдимият М. на път за дома си се отбил в дома на съседите си, в който в момента се намирала свидетелката А. С. А. Подсъдимият М. разговарял с нея и при излизане от имота взел със себе си намираща се до входната от вътрешната страна пластмасова туба с вместимост 5 литра, която била пълна с бензин А-95. Тубата била оставена преди това през деня от Г. А. А.. Като се прибрал в къщи М. дал тубата с бензина на своя баща – св. Д. М. – да я прибере. А. ходила в дома на М. да търси тубата с бензина, но открила само бащата на М., който обещал да уведоми сина си. Няколко часа след това А. подала сигнал до полицията. В хода на проверката подсъдимият М. доброволно предал отнетите вещи, които били върнати на пострадалата. Пред първоинстанционният съд е назначена и изслушана нова съдебно оценъчна експертиза относно стойността на инкриминираните вещи, отнети от дома на св. Й. П.-Д Вещото лице дава заключение, обективирано в писмено такова – лист 91-92 от НОХД № .../2012 на ВТОС, че стойността на мотоциклет „Балканче” е 60лв, на метална стълба 3м. не от масивно желязо – 10лв., менгеме, поставката е част от диференциал – 50,00 лв., джанта от колело на трактор има стойност като скрап – 9 лв., металното сандъче няма самостоятелна стойност, а заедно със железен скрап – 3,60 лв. и варели с капаци около 20 литра – 3 бр. – 15,00 лева или общата стойност 147,60 лева. От справка за съдимост № .../21.06.2012 година се установява, че С. С. С. е реабилитиран на основание чл. 88а от НК. От приложената по делото пред първата инстанция справка за съдимост на М. Д. М. изх. № .../19.10.2012 година се установява, че подсъдимият М. е осъждан както следва: по НОХД № .../2006 година на ВТРС за извършено на 23.09.2006 година престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК и му е наложено наказание пробация и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, споразумението е влязло в сила на 30.10.2006 год.; по НОХД № .../2006 г. на ВТРС със споразумение, за извършено на 24.09.2006 година престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК и му е наложено наказание пробация и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година. С определение по ЧНД № .../2006 година на ВТРС е извършено групиране на наказанията по тези две дела и на основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК на М. е определено за изтърпяване едно общо наказание пробация за срок от една година и едно общо наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година. С влязло в сила на 22.01.2008 год. определение № .../10.12.2007 година по ЧНД № .../2007 година на ВТОС е заменено определеното за изтърпяване едно общо наказание пробация с наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален общ режим на изтърпяване. С присъда по НОХД № .../2010 година по описа на Павликенския районен съд М. М. е осъден за извършено на 20.04.2009 година престъпление по чл. 343б, ал.2 вр. ал. 1 от Н╩ и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година. Присъдата е влязла в сила на 30.09.2010 година. И двете наложени наказания лишаване от свобода са изтърпени от М., съответно на 25.04.2008 година и на 03.02.2011 година. Със споразумение по НОХД № .../2012 година на ВТРС М. е осъден за извършено на 02.07.2012 година престъпление по чл. 234а, ал. 1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца и глоба в размер на 1500 лева. Така установената фактическа обстановка съдът приема за несъмнена след обстоен анализ на събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Й. П.-Д., П. М., Х. Х., Х. М., Г. А., П. А., Д. М., А. А., П. Д., както и обясненията на подсъдимия М. Д. М., писмените доказателства и изслушаните съдебни експертизи относно стойността на инкриминираните вещи. Наред с тези доказателства, изложената фактическа обстановка се изяснява и от приетите на съдебното следствие и на ДП писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за доброволно предаване и разписки за връщане, справки за съдимост, данни за личността, декларация за семейно и имуществено състояние. Изброените доказателствени материали несъмнено установяват относими към предмета на доказване факти, доколкото наличните по делото гласни и писмени доказателства се намират във взаимна връзка и си кореспондират. Анализът им по категоричен начин установяват деянието, времето, мястото, начина му на извършване, както и неговото авторство, но само по отношение на подсъдимия М. Д. М.. Тази фактическа обстановка е приел за установена и първоинстанционият съд и след обстоен и цялостен анализ на доказателствената съвкупност е направил правилен, законосъобразен и обоснован извод, че е осъществен състав на престъплението, за което е обвинен подсъдимият М., както и това, че деянието на 05.07.2011 година е извършено в съучастие, но с неизвестен извършител. Не се събраха доказателства, въз основа на които съдът да приеме, че обвинението по отношение на С. С. С. - да е извършил деянието на 05.07.2011 година като съучастник след предварителен сговор с М. – е доказано по несъмнен начина. При възприетата и от двете съдебни инстанции фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: М. Д. М. е осъществил състава на престъплението, за което е обвинен, а именно по чл. 196, ал.1, т.2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.29, ал.1, б. „Б” вр. чл. 26 от НК. По отношение на подсъдимият С. С. С. обвинението е недоказано по несъмнен начин и съдът приема, че той не е извършил деяние, което от обективна и субективна страна да осъществява състава на престъплението по чл. 195, ал.1, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Великотърновският окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд, като съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК следва да изложи своите с оглед наведените в протеста доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваната оправдателна присъда. От обективна страна подсъдимият М. Д. М. е осъществил състава на престъплението кражба в условията на опасен рецидив в хипотезата на чл. 29, ал.1 б.”Б” от НК, а именно на за периода 05.07.2011 година до 27.04.2012 година в С. Н. С., община В. Т., област В. Т., при условията на продължавано престъпление, сам и след предварителен сговор с неизвестно лице отнел от владението на собствениците, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи: на 5.07.2011 година след предварителен сговор с неизвестно лице – мотоциклет „Балканче”, метална стълба, метална конструкция с прикачено менгеме, джанта от колело на трактор, метално сандъче с дръжка, 20 кг метален скрап, три броя варели с вместимост 20 литра – вещи на обща стойност 147.60 лева, собственост на Й. Р. П.-Д. от С. Н. С.; на 13.11.2011 година – банкноти на стойност 155.00 лева, собственост на Х. И. М. от С. Н. С.; на 27.04.2012 година – пластмасова туба с вместимост 5 литра и бензин А95 – 5 литра – вещи на обща стойност 19.50 лева, собственост на Г.А. А. от С. Н. С. - всички вещи на обща стойност 322.10 лева. М. М. е извършил отнемането на вещите – прекъсване фактическата Ôласт на собственика и установяване на своя лична, като отнемането на инкриминираните вещи, обект на деянието от 05.07.2011 година несъмнено е отнел в съучастие с друго лице, но съдът не приема това да е подсъдимият С. С.. Доказателства за участието на С. в това деяние се явяват от една страна дадените пред съда обяснения на подсъдимия М., а от друга страна в показанията на св. Й. П.-Д. се съдържа информация, че видяла същия ден М. и С. да се движат в близост до дома й с мотоциклет, а св. Атанасов сочи, че двамата били забелязани вечерта на 05.07.2011 година около 21.30 часа да се насочват към мястото, където вещите, предмет на кражбата били предварително укрити. Анализирайки тези доказателствени факти, съдът не може да достигне до категоричен извод, че именно С. е другият сговорил се с подсъдимия М. извършител на кражбата. Обясненията на подсъдимия М. са годно доказателствено средство от една страна, но от друга са и защитно такова в рамките на наказателния процес и по тази причина осъдителната присъда по отношения на другия подсъдим не може да почива само въз основа на уличаващи лицето обяснения на другия подсъдим в процеса, респективно въз основа на тъй наречения „оговор”. Необходимо е тези обяснения да бъдат подкрепени и с други преки или косвени доказателства, събрани по предвидения в НПК ред, тъй като мотивацията на даващия уличаващи обяснения подсъдим би могла да бъде най-различна – от желание да се разкрие обективната истина до желание да навреди на лицето по една или друга причина. Съдебната доктрина, а и практика са категорични, че осъдителната присъда може да почива и само на косвени доказателства, като обаче по безспорен начин да е установена тяхната достоверност и въз основа на тях да е невъзможен друг правен извод /Р № 428/21.10.2009 г., н.д. №461/2009, ІІІ, Н.О.; Р № 451/9.10.1987 год., н. д. № 397/21987год; Р№ 411/31.10.2008 г. по Н.Д. № 442/2008г. и други/. В настоящия случай съдът не може да приеме, че е налице основание въз основа на обясненията на подсъдимия М., уличаващи С. и показанията на свидетелите, че ги били виждали заедно да направи категоричен несъмнен извод за авторството на деянието и на двамата подсъдими. Освен това в делото се съдържат данни, които поставят по съмнение участието на С., а съгласно чл. 303, ал.1 от НПК осъдителната присъда не може да почива на предположения. Поради тези мотиви се налага постановяването на оправдателна присъда спрямо С.. Безспорно е установено, че инкриминираните вещи са собственост на пострадалите – Й. П.-Д., Х. М. и Г. А. и М. е осъществявал по отношение на тях своя фактическа власт. С изключение на паричната сумата от 155,00 лева, всички други движими вещи, предмет на отнемането са възстановени. Отнемането е противозаконно, тъй като липсва правно основание, на което подсъдимият да държи /владее/ инкриминираните вещи. Деянието е извършено в условията на опасен рецидив в хипотезата на чл. 29, ал.1, б. „б” от НК – видно от справката за съдимост М. М. е извършил процесното деяние, след като е бил осъждан за два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК – ЧНД № .../2006 година на ВТРС е извършено групиране на наказанията по НОХД № .../2006 година на ВТРС и НОХД № .../2006 г. на ВТРС като на основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК на М. е определено за изтърпяване едно общо наказание пробация за срок от една година и едно общо наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година. С влязло в сила на 22.01.2008 год. определение № .../10.12.2007 година по ЧНД № .../2007 година на ВТОС е заменено определеното за изтърпяване едно общо наказание пробация с наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален общ режим на изтърпяване. С присъда по НОХД № .../2010 година по описа на Павликенския районен съд М. М. е осъден за извършено на 20.04.2009 година престъпление по чл. 343б, ал.2 вр. ал. 1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година. Налице е и продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК. От субективна страна подсъдимият М. е извършил деянията в условията на продължавано престъпление умишлено при форма на вината пряк умисъл. При осъществяването на изпълнителното деяние в съзнанието му са намерили отражение общественоопасния характер на деянието, така и послÕдиците от него. Предвиждал е настъпването им и е целял именно този резултат. Установява се по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил установяването на фактическата власт върху движимите вещи с намерение да ги присвои, което е обективирано в неговите последващи действия на разпореждане с тях и извличането на доход. Причините за извършване на процесното деяние се коренят в утвърдените навици на подсъдимия М. да не спазва правовия ред в страната, незачитане правото на собственост, ниската правна култура. След като и въззивниата съдебна инстанция приема, че безспорно е доказано, че деянието е виновно извършено от М. Д. М. в съучастие с неизвестен извършите за това на 05.07.2011 година и то съставлява престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.29, ал.1, б. „б” вр. чл. 26, ал. 1 от НК, то се пристъпи към определяне на наказанието, което следва да бъде наложено, за да бъде реализирана наказателната му отговорност. Ръководейки се от чл. 54 НК и с оглед целите на наказанието по чл. 36 от НК съдът обсъди както отегчаващите, така и смекчаващите вината обстоятелства, отчете обществената опасност на деянието и дееца и приема следното: Обществената опасност на деянието е средно висока с оглед времето, мястото и начина на извършване на деянието. Обществената опасност на дееца се преценява като висока с оглед съдебното му минало, но с оглед конкретното деяние и поведението му при разкриване на истината в хода на досъдебното производство, оказаното съдействие за възстановяване на инкриминираните вещи, то обществената му опасност в случая следва да се определи от средна към ниска. Отегчаващите вината обстоятелства са минали осъждания извън тези, обосноваващи квалификацията на деянието като опасен рецидив и това. Смекчаващи отговорността обстоятелства въззивната инстанция приема направените самопризнания на както на досъдебното, така и в хода на съдебното производство, активното съдействие на подсъдимия при разкриване на престъплението, възстановяването инкриминираните вещи на техните собственици. Не без значение е семейното му положение и имотното му състояние. Имайки предвид изложеното, свързано с определяне на наказанието въззивната инстанция достига до аналогичен на извода на първоинстанционния съд, че в конкретния случай са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и правилно е приложена разпоредбата на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК и наказанието да бъде определено под най-ниския предел. Нормата на чл. по чл. 196, ал.1, т.2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.29, ал.1, б. „б” от НК предвижда наказание за това престъпление лишаване от свобода от три до петнадесет години. При отчетените многобройни смекчаващи обстоятелства спрямо подсъдимия М. за конкретно извършеното престъпление съдът намира, че минималния размер от три години лишаване от свобода, се оказва несъразмерно тежко и следва да определи наказание под този специален минимум. Въззивната инстанция приема изцяло преценката на първата инстанция и наложеното наказание от седем месеца лишаване от свобода е адекватно и ще осъществи визираните в закона цели. Това наказание следва да бъде изтърпяно ефективно в затвор или затворническо общежитие при строг режим, съгласно чл. 41, ал.4 вр. чл. 57, ал.1, вр. чл. 60, ал.1 вр. чл. 61, т.2 вр. §3, ал.1, т. 2 от ЗИНЗС. В този смисъл първоинстанционният съд правилно, обосновано и законосъобразно е определил и режима на изтърпяване на наложеното на М. М. наказание лишаване от свобода. Разноските по делото са присъдени съобразно правилата на чл. 189 от НПК. С оглед на изложените мотиви настоящият състав намира, че подадения протест против първоинстанционната присъда е неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение, а постановената присъда потвърдена изцяло. Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е преценил, че деянието на М. от 05.07.2011 година е извършено в съучастие, но че не е доказано по несъмнен начин съучастникът да е подсъдимият Станев. По-горе в мотивите си настоящият състав изложи мотиви, поради които и той приема, че авторството и участието на Станев не е доказано и мотивира да бъде оправдан от съда. Следователно присъдата на първоинсатнциония като правилна и законосъобразна следва да бъда потвърдена. Водим от горното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № ... от ....2012 година постановена по НОХД № .../2012 година по описа на Великотърновския районен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: . |